№ 4852
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110141142 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 223383/08.07.2024г. на СРС,
подадена от „Софийска вода“ АД срещу Е. М. П. във връзка със Заповед № 4610/06.02.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5195/2024г. на
СРС.
Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. А.К.-М. е предявил срещу Е. М. П. искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че
същата дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София,
ж.к. „***********“, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 12, кл. № **********, както следва:
1180,46 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за
периода 28.05.2022г.-26.07.2023г. по фактури от 02.09.2022г.-01.09.2023г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.01.2024г./ до окончателното изплащане;
97,77 лева за лихва за забава за периода 03.10.2022г.-01.09.2023г.
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществуват
трайни фактически отношения и облигационно отношение за предоставяне на
водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на
Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни. Ответницата
имала качеството на потребителка на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния
период тя не заплатила в срок дължимите от нея суми. За насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. М. П. чрез адв. Г. – АК-София,
преупълномощена от адв. С. Е.-М. /особен представител/, е депозирала Писмен отговор, вх.
№ 413485/19.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че ответницата няма качеството на потребител на предоставените от ищеца ВиК
услуги. Не било доказано тя да е собственица на водоснабдения имот, като нямало данни
1
кой е негов собственик/ползвател през процесния период. Ищецът не бил представил
общите си условия, както и издадени за процесните суми фактури. Нямало данни и не било
доказано какви количества вода са фактурирани, правени ли са реални отчети или не,
включвани ли са във фактурите. Не било доказано, че ищецът е изпълнил своите задължения
– да достави съответните количества услуги със съответно качество. Нямало данни и за
индивидуалното измерване на потребените услуги. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата
не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като
предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги
между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното
количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска за лихви
доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи парично задължение с
настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън горното всяка от страните следва
да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
2
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС,
потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
От страна на ищеца и при наличие на изрично възражение в тази насока в отговора
на исковата молба не се доказа пълно и главно, че ответницата е била собственица на
водоснабдения имот в рамките на процесния период. Действително на л. 17 от делото е
представена декларация от нея, чиято автентичност не е оспорена, в която тя заявява, че е
собственик на недвижимия имот – апартамент в град София, ж.к. „***********“, бл. 259,
вх. А, ет. 5, ап. 12. Като частен документ, съдържащ изявление във вреда на автора си, тази
декларация може да служи като доказателство по делото, установявайки, че към 30.09.2020г.
ответницата П. е собственица на имота. По делото е представена справка чрез отдалечен
достъп по персонална партида на лице за отбелязвания и заличавания в Службата по
вписванията в град София, актуална към 16.08.2023г. По принцип доказателствената сила на
данните, които се съдържат в подобен вид справки за притежанието на вещни права върху
недвижими имоти, е производна от тази на документите и актовете, в които тези данни се
съдържат и които обективират правното основание за възникването на тези права. Оттук
следва и извод, че в исковите производства наличието на вещни права върху определен
недвижим имот следва да се установи въз основа на представени от страните документи,
инкорпориращи в себе си годен придобивен способ за придобиване на такива вещни права,
като единствено справката от Имотния регистър/Службата по вписванията сама по себе си
не е достатъчна, за да се приеме за установено наличието на право на собственост/вещно
право, но това важи само тогава, когато представената справка е изрично оспорена от
ответника. При липса на такова изрично оспорване и с оглед естеството на спора тя е
достатъчна да установи за целите на делото, че ответникът в рамките на процесния период е
собственик на посочения в исковата молба самостоятелен/ обект в сградата – етажна
собственост, ако, разбира се, такива данни се съдържат в нея. В тази насока следва да се
разглежда и съдебната практика: р.303/14.01.2014г.-гр.д.5179/2013г.-ВКС,Іг.о.,
р.1688/21.03.2024г.-в.гр.д.696/2023г.-СГС, р.262/10.02.2022г.-в.гр.д.9896/2021г.-СГС. В
настоящия случай справката не е представена в цялост, а само първите две страници от нея.
Тя е и оспорена от ответната страна. Действително в нея е видно само това, че по отношение
на процесния имот през 2014г. е извършено вписване на дарение на идеални части, но в
полза не само на ответницата, но и на трето за делото лице, а през 2017г. ответницата и трето
за делото лице са вписали искова молба във връзка с процесния имот. При това положение
остава недоказано при условията на пълно и главно доказване в рамките на процесния
период дали ответницата е собственица на водоснабдения имот и, ако да, то на каква негова
част. Оттук е недоказано и наличието на съществуващо през този период облигационно
отношение за доставка на ВиК услуги.
Ответникът не доказа и общите му условия да са влезли в сила, въпреки изрично
дадените указания в тази насока: Не се представиха доказателства, че общите условия са
публикувани. Представените в заповедното производство общи условия са външно различни
от тези, представени в исковото производство, като в последните не са попълнени данните
на ВиК оператора.
Изложеното е достатъчно основание за извод за неоснователност на предявените
3
искове и оттам за тяхното отхвърляне, като обсъждането на останалите събрани по делото
доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответницата, от страна на която не е доказано да са сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК ***********, със
седалище в град София, срещу Е. М. П., ЕГН **********, от град София, искове с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че
същата дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София,
ж.к. „***********“, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 12, кл. № **********, както следва:
1180,46 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за
периода 28.05.2022г.-26.07.2023г. по фактури от 02.09.2022г.-01.09.2023г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.01.2024г./ до окончателното изплащане;
97,77 лева за лихва за забава за периода 03.10.2022г.-01.09.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4