РЕШЕНИЕ
№246/12.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 6 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.61 ал.15 от Закон за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба от Г.Д. ***, против Предписание 211220/576472 за поставяне под карантина, издадено от Директор на РЗИ Видин.
Жалбоподателят оспорва издаденото предписание, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и издадено от некомпетентен орган. В допълнително подадено уточнение към жалбата сочи, че предписанието нарушавало правото на обезщетение, направено било без медицинска експертиза и издаден болничен лист.
В съдебно заседание се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си, заедно с допълнителното становище към нея. Излага съображения, че издаването на предписание без медицинска експертиза нарушавало правото му на обезщетение, защото по този начин не му се издавал болничен лист. Сочи, че не възразява да е поставен под карантина, но следвало да му издадат болничен лист и да му изплатят съответното обезщетение. Моли да се отмени предписанието и да му се издаде болничен лист, който да установи правото му на обезщетение. Моли съда при възможност да задължи ответния орган наново да издаде оспореното предписание, като съответно му бъде издаден болничен лист за периода на карантината.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представени по делото чрез процесуален представител писмен отговор по жалбата и писмено становище моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана и да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано издаденото от Директор на РЗИ – Видин предписание за поставяне под карантина. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноските по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С оспореното в настоящото производство Предписание 211220/576472 за поставяне под карантина, издадено от Директор на РЗИ Видин, на основание чл.61 ал.6 от Закона за здравето и Заповед РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, се предписва поставяне под карантина на Г.Д.Д., на адрес: ***, с начална дата 20.12.2021г. за срок от и 10 дни. Като описание на причината за поставяне под карантина е посочено „Пристигане от рискова зона – червена“. В т.2 и т.3 от предписанието, на жалбоподателя са наложени конкретни противоепидемични мерки и са дадени указания, като в т.4 е посочена изрично и санкция при неизпълнение на предписанието – ангажиране на наказателна отговорност по чл.355 от Наказателния кодекс. В акта е отбелязано, че лицето е уведомено за издаването на индивидуалното предписание за поставянето му под карантина за срок от 10 дни, считано от посочената дата, както и за възможностите за получаване на предписанието от РЗИ, съответно има положен подпис на лицето.
По делото е представена Заповед №РД-01-128/16.03.2020г., издадена от Министър на здравеопазването, с която, на основание чл.63 ал.1 от Закона за здравето и чл.4 ал.1 и 3 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България и във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия по отношение на заболяването Covid-19 (инфекциозно заболяване, причинено от коронавирус 2019-nCoV), се разкриват временни звена за граничен здравен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове Гюешево, Видин, Връшка чука, Маказа-Нимфея и Илинден – Ексохи (т.1 от заповедта). Със същата заповед се нарежда Директорите на регионални здравни инспекции Кюстендил, Видин, Кърджали и Благоевград да обезпечат непрекъснат денонощен режим на работа на звената по т.1, в т. ч. с персонал на регионалните здравни инспекции и на държавните и общински лечебни заведения на територията на съответната област.
Представени са също Заповед №РД-01-1997/06.12.2021г. и Заповед №РД-01-1998/06.12.2021г., и двете издадени от Директор на РЗИ – Видин, както и е приложен утвърден от Директор на РЗИ – Видин график за работа на служителите от РЗИ – Видин и лицата, подпомагащи осъществяването на граничен здравен контрол, съгласно Заповед №РД-01-1998/06.12.2021г. за периода 06.12.2021г. – 04.01.2022г. вкл.
Със Заповед №РД-01-977/26.11.2021г., издадена от Министъра на здравеопазването, се въвеждат временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави, на територията на Република България, считано от 01.12.2021г. до 31.03.2022г., съобразно оценка на разпространението на Covid-19 в съответната държава по критерии и поставяне на държавите в цветови зони, както е посочено в заповедта (пункт I). В пункт I, т.3 от заповедта е указано, че списъкът на държавите по цветови зони, държавите, за които е установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация по т.2.4., както и държавите, с които Република България е постигнала споразумение на реципрочна основа за свободно преминаване на техни граждани и лица със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване и членове на техните семейства, при пристигане от другата държава се съдържа в Приложение №1. В т.4 са регламентирани временни противоепидемични мерки за пристигащи лица, съобразно цветовите зони, като лицата, които се допускат на територията на страната от червена зона, са посочени в няколко подточки на т.4.3. От текста на т.4.5. е видно, че българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членове на техните семейства, които не представят документ по т.4.4 (валиден цифров Covid сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, или на отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за Covid-19, удостоверено чрез валиден цифров Covid сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия Covid сертификат на ЕС за изследване) се допускат на територията на страната и се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник – директор.
Оспореното предписание е съобщено на Г.Д.Д. на 20.12.2021г., а жалбата е подадена на 04.01.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл.61 ал.15 от Закона за здравето, във връзка с чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ , на задължителна изолация подлежат лица, болни от и
заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър
респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. В
чл.61 ал.2 от ЗЗ е посочено, че на задължителна карантина подлежат контактни
лица на лицата по ал.1. С цел предотвратяване разпространението на заразни
болести по ал.1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са
влезли на територията на страната от други държави.
Член 61 ал.3 от ЗЗ посочва, че Министърът на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със
заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители
на заразни болести извън посочените по ал.1, както и задължителна карантина на
контактните с тях лица, въз основа на извършена оценка на съществуващия
епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест.
Според разпоредбата на чл.61 ал.6 от ЗЗ, задължителната
карантина на лице по ал.2 или 3 се извършва с предписание, издадено от
директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната
регионална здравна инспекция.
В случая се установява по делото, а и не е спорно между
страните, че предписанието е издадено поради влизане на жалбоподателя на територията на Република
България през ГКПП Видин – Дунав мост, от страна, попадаща в червена зона,
съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице
информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и
на държави с преминаване на реципрочна основа по приложение №1 към т.I, 3 към Заповед №РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на
здравеопазването. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.61 ал.6 от ЗЗ,
компетентен да издаде предписанието е именно Директорът на РЗИ – Видин, т.е.
оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган,
поради което възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на
предписанието, е неоснователно.
Предписанието е обективирано в писмена форма и съответства на образец – Приложение №5 към т.13 на Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед №РД-01-177/22.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.61 ал.9 от Закон за здравето, като съдържа всички реквизити, посочени в образеца.
При издаването на предписанието не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна
на същото. Видно е от направеното отбелязване върху предписанието и от Протокол
за устно уведомяване на лица, поставени под карантина при влизане на
територията на страната, съгласно чл.61 ал.2 и ал.10 от ЗЗ (Г.Д.Д. е посочен
под №64 в протокола), че лицето е уведомено за издаването на предписанието за
поставянето му под карантина за срок от 10 дни, считано от посочената дата –
20.12.2021г., както и за възможностите за получаване на предписанието от РЗИ.
Предписанието е издадено и в съответствие с
материалноправните разпоредби.
В случая не се оспорва от жалбоподателя, че на 20.12.2021г., е пристигнал на ГКПП Видин – Дунав мост, от страна, попадаща в червена зона, съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с преминаване на реципрочна основа по приложение №1 към т.I, 3 към Заповед №РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването. Същият не е представил документ по т.4.4 от пункт I на Заповед №РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, а именно - валиден цифров Covid сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, или на отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за Covid-19, удостоверено чрез валиден цифров Covid сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия Covid сертификат на ЕС за изследване, поради което, с оглед изричните указания в т. 4.5 от пункт I на същата заповед , е следвало да бъде допуснат на територията на страната, но поставен под карантина за срок от 10 дни на посочен адрес, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция. Това е сторил и административният орган, като е издал оспореното предписание. Същото е издадено при наличие на предпоставките, предвидени в чл.61 ал.6, вр. ал.2 от ЗЗ и т.4.5 от Заповед №РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, поради което е законосъобразно и съответства на целта на закона, предвидена в чл.61 ал.2 от ЗЗ - предотвратяване разпространението на заразни болести по ал.1, сред които изрично е посочена и COVID-19.
Неоснователни са наведените от оспорващия възражения, че освен да бъде поставен под карантина, следвало да му се издаде болничен лист от съответната институция и да му се изплати съответното обезщетение. Съдът намира, че издаването на болничен лист в случаи като настоящия не е относимо към законосъобразността на оспореното предписание за поставяне под карантина, доколкото издаването на болничен лист се извършва в различно производство. Видно от разпоредбата на чл.37 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, при карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия лекар за срока на карантинния период. В Заповед №РД-01-724/22.12.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването, в т.9 е предвидено, че Министерство на здравеопазването поддържа въведената в експлоатация Национална информационна система за борба с Covid-19, която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички потвърдени случаи на Covid-19 и карантинирани лица, и предоставя информационна платформа на всички компетентни институции. Посочено е, че националната информационна система се състои от няколко модула, описани в б.“а“, „б“, „в“ и „г“, като б.“в“ е Регистър на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на Covid-19, поставени в изолация в лечебно заведение, изпълняващо болнична помощ или в домашни условия. В т.12 от същата заповед е регламентирано кой има достъп до информацията в Националната информационна система по т.9, буква „в“, като изрично са посочени и общопрактикуващите лекари. В т.17 от същата заповед е посочено, че информационната система по т.9 изпраща на общопрактикуващите лекари автоматично генерирано съобщение по електронна поща относно карантинираните лица и потвърдените случаи на Covid-19 от пациентската им листа с цел провеждане на активно наблюдение и издаване на болничен лист при необходимост.
При така разписаната регламентация е видно, че издаването на болничен лист е последващо действие, поради което неиздаването на такъв в случая е обстоятелство , ирелевантно за законосъобразността на оспореното предписание.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на производството , на основание чл.143 ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл.27в от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д. ***, против Предписание 211220/576472 за поставяне под карантина, издадено от Директор на РЗИ Видин.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална здравна инспекция - Видин направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: