Р
Е Ш Е Н И Е
№
246/7.4.2022г.
Гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, I
състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесета и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА административно дело № 586 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по жалба от В.Т.А. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвор Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- София. Твърди се, че администрацията на Затвор Пазарджик с
действия и бездействия му е причинила имуществени и неимуществени вреди.
Посочено е, че вредите са причинени от наличието на мухъл и влага в
помещението, в което пребивава лицето, както и от студа-през нощта температурите
се изравнявали с тези отвън. Твърди, че заболяванията, които има се обострят в
следствие на влагата, мухъла и студа в килията - килия №125.
В исковата молба е посочено, че са му
причинени имуществени и неимуществени вреди, съответно 10 000 лв. неимуществени
вреди и 323.00 лв. имуществени щети, изразяващи се в унищожаване на 1 бр.
зимен суитшърт - 60.00 лв., 1 комплект анцуг – 70.00 лв. 17 бр. гланцирани снимки
– 04.00 лв./бр., 5 бр. блузи с къс ръкав – 25 лева/брой.
С оглед разпореждане на съда, ищецът е
конкретизирал периода на исковата претенция от 02.04.2020 г. до 25.05.2021 г.
Представени
са поисканите сведения от страна на Затвора Пазарджик.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния представител мл. юриск. Р., счита
предявената от В.А. претенция за
неоснователна и недоказана. В депозирани подробни писмени бележки се сочи, че ищецът не е бил
лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява
неговото човешко достойнство. Счита за необосновани твърденията на ищеца за
наличие на лоша хигиена, влага и мухъл в килиите.
Иска се претенцията за парично
обезщетение на А. да бъде отхвърлена.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик, счита
исковата молба за неоснователна и недоказана.
Административен
съд Пазарджик след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В.Т.А. е задържан на 30.12.2015 г.
с Определение от 02.01.2016 г. по ЧНД № 1/2016 на ОС Пазарджик му е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 3М 1721/15г. по описа
на РУ на МВР гр. Пазарджик, преминало в НОХД № 335/17г. на ОС Пазарджик. В хода на съдебното производство се представи
информация от Началника на Затвора
Пазарджик, съобразно която подсъдимият В.Т.А. е настанен на основание чл. 248,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС в спално помещение № 125, което се намира в напълно
ремонтираното през 2020 г. 1-во отделение - зоната за повишена сигурност. Всички
помещения в т.ч. и спално помещение № 125 са напълно ремонтирани – подменени
са старите дограми с ПВЦ такива, както в спалните помещения, така и в
санитарния възел. Лишените от свобода мат достъп до естествена дневна светлина
и възможност за редовно проветряване. Поставени са нови осветителни тела за
изкуствено осветление в тъмната част на деня. Нови легла и реновирани шкафчета.
Всички помещения, включително и спално помещение № 125, разполагат с
обособен санитарен възел и баня, достъп до течаща вода в т.ч. и топла,
възможност за проветряване и достъп на свеж въздух и топлина. Помещенията са с
монтирана съвременна дограма, врати и осветление. Спално помещение № 125 е с
капацитет 2 единични легла, две шкафчета, които използва само ищецът, и маса с
една табуретка. На разположение е и склад, в който задържаните могат да
съхраняват вещи и дрехи, които не използват ежедневно. Спалното помещение е на
първия етаж и се намира над тунел, през който преминават транспортните
средства. През
студените зимни месеци подсъдимият е започнал да споделя за влага и конденз в
спалното помещение, както и за по-слабо работещо парно. Във връзка с това ИСДВР
Л. Николова е изготвила докладна записка по поставените проблеми до началника
на затвора. Направен е обстоен преглед от оторизирани служители. Взето е
отношение, което е във възможностите на администрацията, за неутрализиране на
възникналия проблем. Монтиран е по-голям радиатор и е дадена препоръка на подсъдимия
за по-често проветряване на спалното помещение и санитарния възел след къпане,
тъй като при тези дограми е възможно да се образува конденз и мухъл.
По делото е прието копие от докладна
записка с изх. № 594/20.01.2021 г. от Л. С. Н. – Инспектор „СДВР“ на 1-во
отделение – зона за повишена сигурност до ст. комисар В.К. – Началник на
Затвора Пазарджик. Съгласно докладната записка на 20.01.2021 г. от страна
на лишените от свобода, настанени при условията на чл. 248 от ЗИНЗС, са били
поставени искания относно недостатъчното отопление на спалните помещения,
сериозен конденз и образувал се мухъл по стените, както и относно недостатъчно
топла вода в дните за къпане.
Ищецът
А. е подал молба от 12.04.2021 г. относно проблем с парното в спалното му
помещение, от която молба копие е прието по делото.
Съгласно резолюция на началника на затвора от 13.04.2021 г. последният е
запознат с проблема, правени са няколко опита за отстраняване на повредата,
дори радиаторът е сменяван с по-голям. Оказало се е, че има грешка при
свързването и то не само на това спално помещение, а и на още няколко.
Отбелязано е, че фирмата изпълнител е направила оглед и се очаква да отстранят
проблема.
По
делото няма представени доказателства от
страна на ответника какви са били климатичните условия вътре в килията, в която
е пребивавал ищецът.
В
съдебно заседание на 17.01.2021 г., посредством скайп връзка, бяха изслушани
показанията на свидетелите Д.Г.А. и В.Г.С..
Свидетелят А. заявява, че килията се
отоплява с монтиран алуминиев радиатор, който е част от централното парно, което
е на газ. С парното от по-миналата година имат проблеми в целия затвор, не само
в килия № 125. Миналата година е било установено, че парното не било свързано
правилно, затова не функционира правилно, което е наложило допълнителен ремонт.
В килиите през зимния период трябва да се стои с яке и шапка, тъй като е много
студено. Получава се конденз, подът е постоянно мокър. Заявява, че парното в
килията на А. е с генерален проблем и нефункционира.
Според
свидетеля С. през зимата на 2020 г. и 2021 г. е имало голям проблем с парното.
Посочва, че всеки ден е виждал майстори в килия № 125 във връзка с проблем с
парното, което не е работело. Заявява, че след Нова година 2021 г. през нощта
не е имало парно изобщо, а само през деня и то в определен интервал от време,
по няколко часа на ден.
Постъпило е писмо с вх. №
1800/24.02.2022 г. от „НСК София“ ЕООД – изпълнител на ремонта на Затвора
в гр. Пазарджик, съгласно което на
07.04.2021 г. след покана от страна на ГДИН е извършен оглед, при който е
констатирано, че в част от северното крило радиаторите от отоплителната
инсталация функционират с влошени параметри. Констатираният проблем е в
тръбната мрежа в сутерена.
Постъпила е медицинска справка с вх.
№ 412/24.01.2022 г. от
директора на медицинския център при Затвора Пазарджик, съгласно която не може да
настъпи влошаване на състоянието на В.А. в резултат на условията в спалното
помещение, имайки предвид диагнозите, му и тяхната давност. От справката става ясно, че В.А. в
периодите от 16.06.2020 г. до 29.06.2020 г., от 27.10.2020 г. до
12.11.2020 г. и от 12.02.2021 г. до 13.03.2021 г. е настанен за
лечение извън територията на Затвора – Пазарджик.
В съдебно заседание на 07.03.2021 г.
бяха изслушани показанията на свидетеля С.Т..
Свидетелят
посочва, че радиаторът в килия № 125 е сменен, тъй като не е работел на пълен
капацитет. Твърди, че е имало нещо сгрешено при монтирането на радиатора – след
обезвъздушаване е топъл, след известно време изстива.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните,
съдът приема от правна страна следното:
Съдът,
като взе предвид установените факти, счита предявения иск за допустим. Ищецът е
аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора Пазарджик, което с оглед разпоредбата
на чл. 204, ал. 4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска
е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Основателността
на иска с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на Затвора
Пазарджик при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени
по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка
между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса
на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на ответника по посочения ред.
Съгласно чл. 3. ЗИНЗС (1) Осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
(2)
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съдът,
съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, трябва да вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
В проведеното исково производство бяха
установени незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик, изразяващи се в поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, изразяващи се в
липса на отопление през
зимния период.
По делото по категоричен начин се
установи, че за процесния период е бил налице проблем с отоплението в спалното
помещение на ищеца. С оглед на констатирания проблем са били предприемани действия
от страна на ответника – поставяне на външна изолация, смяна на радиатора в килия № 125 и ремонт на участък от тръбната
мрежа в сутерена. Предприетите действия обаче не са били достатъчни, за да се
осигури необходимото отопление в спалното помещение на В.А..
С оглед на това съдът намира, че може да
се направи извод, че е налице бездействие от страна на конкретната
затворническа администрация, което се характеризира като нарушение по чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС.
Наличните
незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Пазарджик, предвид
разпоредбата на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от
ЗИНЗС, са довели
до вреди за лишения от свобода с оглед продължителния период от време, в който
са били налични, което от своя страна е довело до чувство за малоценност.
Следва да бъде отбелязано, че за
администрацията на Затвора -Пазарджик е налице задължение за отопление на
спалните помещения само през зимния период. С оглед на това настоящият съдебен
състав счита, че не се дължи обезщетение за целия исков период – от
02.04.2020 г. до 25.05.2021 г., а само за
периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г. През този период за
администрацията на Затвора - Пазарджик е било налице задължение да осигури благоприятни
условия за изтърпяване на задържането под стража, изразяващи се в отопление на
спалното помещение.
При определяне на конкретния размер
на обезщетението следва да бъде отчетено установеното по делото обстоятелство,
че в периодите от 27.10.2020 г. до 12.11.2020 г. и от 12. 02.
2021 г. до 13.03.2021 г. В.А. е бил настанен за лечение извън
територията на Затвора - Пазарджик и не е пребивавал в килия № 125.
Недоказани
останаха твърденията на ищеца, че администрацията на Затвор - Пазарджик с
бездействието си му е причинила имуществени щети, които са причинени от
наличието на влага и мухъл в спалното му помещение - килия № 125. Предвид лисата
на доказателства настоящият състав намира исковата претенция за обезщетение за
понесени имуществени вреди вследствие от незаконосъобразно действие или
бездействие от страна на администрацията в Затвора гр. Пазарджик за недоказана,
поради което същата ще следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от всичко изложено дотук,
съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично като частично основателен
и доказан.
По отношение на размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че следва по справедливост да се
определи такова в общ размер на 868,39 лева. За да приеме именно такъв размер
на обезщетението за справедлив съдът съобразява актуалната практика на ЕСПЧ.
За периодите от 12.11.2020 г.
до 11.02.2021 г. и от 13.03.2021 г. до 31.03.2021 г. и доказани
неимуществени увреждания на ищеца ще следва да се присъди обезщетение в размер
на 868,39 лв., а в останалата част до размера от 10 000 лв. искът ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, разноски в
полза на ответната страна не следва да се присъждат. Направеното искане от
ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, доколкото се доказа частична основателност на иска. По отношение
на отхвърлената част следва да се има предвид, че общото тълкуване на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която
да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
на ответника при частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи.
Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
въпреки постановения частичен резултат за отхвърляне на иска.
Воден от горното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен
съд Пазарджик, І -ви състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на В.Т.А.
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, сумата
от 868,39 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в периодите от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г. и от 13.03.2021 г. до
31.03.2021 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на В.Т.А.,***, против
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София в останалата му
част над 868,39 лв. до размера от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.Т.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 1 188 лева за имуществени вреди като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ
: /П/