№ 165
гр. Кюстендил, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 1493/23.02.2022 г. от адв. Е.Д., в
качеството й на пълномощник на В. ЛЮБ. С., със съдебен адрес за получаване на призовки
и съобщения: ***, насочена срещу Решение № 62 от 07.02.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 2355/2021 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт РС-Дупница е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Б.М.М. на майката - В. ЛЮБ. С. и е
определил местоживеенето на детето при майката; постановил е бащата М. СЛ. М. да има
право на лични отношения с детето Б.М.М., при следния режим: - до навършване на
тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца без
преспиване, от 10.00 ч. до 17.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч. до 17.00 ч. на неделния ден;
- след навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване на
детето при бащата; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през
всяка нечетна година. Осъдил е М. СЛ. М. да заплаща на детето си Б.М.М. месечна
издръжка в размер на ** лева, чрез майката на детето В. ЛЮБ. С., считано от 25.11.2021 г.
1
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и сума в
размер на ** лева, представляваща издръжка за минал период, считано от 28.10.2021 г. до
24.11.2021 г., като за периода от 25.11.2020 г. до 27.10.2021 г. е отхвърлил иска по чл.149 от
СК, като неоснователен. Допуснал е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Осъдил е М.М. да
заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на ** лева по исковете за
издръжка.
Съдебният акт на РС – Дупница се обжалва в частта относно определения от съда
режим на лични контакти на бащата М. СЛ. М. с детето Б.М.М. с доводи за неговата
неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованст. Въззивницата акцентира
върху обстоятелството, че бащата на детето е напуснал дома, в който живеел на семейни
начала с ищцата и роденото от съвместното им съжителство дете, като веднага след това
заживял под наем с друга жена и с нейното дете. От момента на напускането си той не
търсел никакъв контакт с детето си, нито осигурявал финансови средства за издръжката му.
Подчертава се, че социалният доклад по делото не съдържал информация относно условията
за живот в новото жилище на бащата, дали същото е пригодено за целодневен престой на
малолетното дете, както и дали бащата разполага с необходимия родителски капацитет сам
да полага целодневни грижи за детето. Твърди се, че от раждането му за детето се грижела
единствено майката, а бащата не познавал навиците му, предвид което не можел да реагира
адекватно в различни ситуации. Излага се становище, че докато бащата опознае поведението
и навиците на детето, контактите с него следва да бъдат осъществявани в присъствието на
майката. Възразява се срещу решението на ДнРС относно определения режим за лични
контакти след навършване на 3 годишна възраст на детето и се твърди, че в тази му част с
решението си ДнРС се произнесъл за бъдещ период извън петитума на исковата молба.
Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и постановяване на ново
решение, с което бъде определен ограничен режим на лични контакти на бащата с детето в
съответствие с направеното в и.м. искане, които да се осъществяват в присъствието на
майката. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
М. СЛ. М..
Въззивният съд е приел въззивната жалба като допустима с оглед подаването й в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт.
Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочените въззивна жалба и отговор, намира следното:
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
2
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Пред РС Дупница В. ЛЮБ. С., ЕГН ********** е предявила срещу М. СЛ. М., ЕГН
********** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Искането е съдът да предостави за
упражняване родителските права по отношение на Б.М.М., ЕГН ********** на ищцата, а на
ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето; да бъде осъден ответникът
да заплаща за детето си Б.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. ЛЮБ. С., месечна издръжка в размер на ** лева, считано от предявяването
на иска, както и издръжка в размер по ** лева месечно за периода от 25.11.2020 г. до
25.11.2021 г.
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 130/04.05.2020 г., детето Б.М.М. е родено на 01.05.2020 г. от родители В. ЛЮБ.
С. и М. СЛ. М..
Ответникът е представил удостоверение за доходите си за м.12.2021 г. за получено
нетно трудово възнаграждение като крояч в *** в размер на ** лева; уточнил е, че работи на
тази длъжност от около година и получава посоченото трудово възнаграждение.
При изслушването на родителите пред районния съд ответникът не възразява
упражняването на родителските права да се възложи на ищцата, а на него да бъде определен
режим на лични контакти с детето; заявява готовност да заплаща месечна издръжка в размер
на ** лева от датата на фактическата раздяла между страните, тъй като преди това е
участвал в грижите за домакинството.
Ищцата изразява съгласие ответникът да се вижда с детето възможно най-често, но
без преспиване, предвид ниската му възраст.
Според свидетелката Д. С. /майка на ищцата/ ответникът не е участвал в издръжката
и грижите за детето, но е помагал с работа в къщата – например при извършван ремонт.
Страните и детето им живели заедно със свидетелката и съпруга й до 28.10.2021 г., когато
ответникът напуснал жилището.
От показанията на свидетеля Д.Й. се установява, че работи заедно с ответника и е в
3
добри отношения с него. В края на всеки месец двамата заедно ползвали получаваните
ваучери от работодателя за покупка на хранителни продукти
Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница е представила пред РС Дупница
социален доклад, след домашно посещение и проведена беседа с В. ЛЮБ. С.. В доклада се
сочи, че родителите на детето Б. не живеят заедно от три месеца. Описано е жилището,
обитавано от майката и детето, като снабдено с необходимите удобства за нормално
ежедневие. Посочено е, че те могат да разчитат на грижите и подкрепата на дядото и бабата
на детето по майчина линия. Доходът на майката се състои от получаваното обезщетение за
отглеждане на дете в размер на ** лева С ответника не е проведена беседа, поради
неоказано съдействие от него.
Във въззивното производство е представен детайлизиран Социален доклад, в който
е отразено, че при проведен разговор с бащата на детето, същият споделил, че не е съгласен
с искането на майката да бъде променен режима на лични контакти спрямо малолетното им
дете. Установено е, че М. няма собствено жилище, а живее под наем в жилище, находящо се
в ***. Жилището обитава съвместно с Р.В., с която са във фактическо съжителство и
нейното дете от предишно съжителство. Двамата полагат грижи за детето. Жилището се
състои от хол с кухненски бокс, спалня, детска стая, баня и тоалетна. Отопляват се на
климатици. За малолетната му дъщеря е подсигурено детско легло, гардероб и всичко
необходимо. М. работи във фирма ** като крояч и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на ** лева, както и ваучери. Пред социалния работник споделя, че
има възможност да се грижи за малолетното си дете. Не бил виждал дъщеря си от месец
ноември, 2021 г. и оттогава комуникацията му с детето била прекъсната.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
Относно правилността на решението, с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания, съдът приема следното:
Спорният момент в производството пред въззивната инстанция е относно режима на
лични отношения на ответника М. с малолетното дете Б..
Настоящият състав намира определеният от районния съд режим на лични отношения
на бащата с детето за целесъобразен и правилен.
Осъществяването на лични контакти между детето и родителя, при когото то не
живее е част от обема на родителските права и е неотменно право на детето да контактува с
двамата родители. Чрез определяне на режим на лични отношения се цели постигане на
възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители, доколкото това е право на всяко дете, а и негова естествена потребност. По тази
причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира
се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
4
Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на детето,
като се отчита възрастта му, потребностите му и възможностите за адаптация. От друга
страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има
собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно,
трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с
родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и
развита емоционалната връзка помежду им.
От събраните в хода на производството доказателства съдът не установява наличие
на родителско отчуждение между малолетното дете и неговия баща. В тази насока са
изявленията на майката и бащата, дадени пред районния съд. Ищцата С. при изслушването
й в с.з. заявява, че „детето постоянно търси баща си, но той не се интересува от нея. …Аз
нямам нищо против той да вижда детето, колкото е възможно по-често, защото то има
нужда от него“. Бащата М. от своя страна изявява желание да му бъде определен режим на
лични контакти с детето, за да може да се вижда с него „без скандали“. Пред социалният
работник последният е заявил, че не е виждал дъщеря си от месец ноември 2021 г., като
комуникацията му с детето оттогава е прекъсната.
Съдът не намира за нужно да обследва причината, в т.ч. поведението на кой от
двамата родители, е довело до това положение. Съгласно трайно установената съдебна
практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права и
режима на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването
им. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна
преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото
развитие на детето Б. М.а. В случая се касае за дете на навършени към момента 2 години и 3
месеца. През последните почти 10 месеца то е изгубило контакт с баща си /по данни на М.,
дадени пред социалния работник, които се потвърждават и от събраните гласни
доказателства/. От друга страна безспорно е налице силна емоционална връзка между детето
и неговата майка. Съдът счита, че именно, чрез определения от районния съд режим на
лични контакти между детето и неговия баща ще се възстанови комуникацията между
детето и бащата, за съществуване на пълноценни отношения родител-дете. Правилно
районният съд е отчел, че до навършване на 3 годишна възраст на детето един разширен
режим първоначално би повлиял по-скоро негативно на все още неукрепналата детска
психика на дете на малко над 2 години, което е поначало по-силно привързано към своята
майка. В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето, ще е защитен, именно
посредством определения по-стеснен режим на лични контакти на същото с баща му, който
след навършване на три години на детето, да бъде разширен. Така ще бъде извършен плавен
преход в психоемоционалното състояние на детето, което към този момент е свикнало да
бъде емоционално обвързано единствено с неговата майка и роднините му по майчина
линия. Целта е да бъде избегнато фурстриране на отношенията баща – дете, което би довело
до стрес и емоционален дискомфорт при детето.
5
От друга страна настоящият въззивен състав не споделя виждането на майката, че
режимът на лични контакти на малолетното дете и неговия баща, следва да бъде
осъществяван в нейно присъствие и стеснен като времетраене до навършване на три одишна
въраст на детето, както и без преспиване на детето след навършване на тригодишна възраст.
Като основен довод въззивницата въвежда липсата на родителски капацитет в бащата, както
и неустановените битови условия за живот в жилището, което последния обитава.
Родителският капацитет на всеки един родител е комплексно понятие и същото не
може да бъде дефинирано от някакви норми. Съдът намира, че в бащата М. се откроява
нужния родителски капацитет, който се предполага да се надгради поетапно при
осъществяването на установения режим на лични контакти. По делото е установено, че М.
живее съвместно с жена и нейното дете, за което се грижат двамата. Същият с получаваните
от работодателят ваучери купувал прехрана за семейството. На детето е обособена
самостоятелна детска стая с нужните принадлежност. При тези данни съдът счита, че с още
по-голяма сила родителският капацитет би се проявил спрямо собственото му дете. В тази
насока е именно и неговото изявление, че иска да поддържа връзка с дъщеря си.
Въззивният съд намира, че към момента детето е на възраст, която препятства
преспиването му при родителя, при когото не живее. Но установените контакти с бащата до
навършването на тригодишната му възраст ще способстват за по – пълноценно общуване с
родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, както и ще
предостави възможност на този родител да задоволява своето родителско чувство, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и
да участва във възпитанието му . Този режим съдът намира за съответстващ и на интересите
на детето, което има нужда пълноценно да общува и с двамата си родители. Дефинирането
на режима на два етапа, а именно до навършването на тригодишна възраст на детето, където
същият е по-стеснен, и впоследствие след третата година, чрез неговото разширяване, не
води до извод за произнасяне на съда свръх петитум, тъй като режимът за лични контакти се
определя до навършване на пълнолетие на детето. Затова и след навършването на
тригодишна възраст на детето контактите с бащата ще бъдат по-разширени, като се отчита
нуждата детето да създаде първоначален контакт с родителя, с когото към момента такъв не
е съществувал за един значителен период от време и впоследствие да се приложи принципа
за равноправие на родителите и факта, че грижите на бащата са също толкова необходими,
колкото тези на майката, респективно необходимо и съвсем естествено е отношенията
между детето и с двамата родители да бъдат плноценни. . Това би било в интерес на детето,
тъй като това време ще помогне за запазване на родствената връзка баща-дете, ще даде
възможност на родителя да изпълнява своя родителски дълг, да полага непосредствени
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а детето няма да чувства осезателна липса
на своя баща в ежедневието си.
Съдът счита, че с така определения диференциран режим ще се постигне плавен и
постепенен преход за детето при отделянето му от обичайната семейна среда в дома на
майката и ще му бъде дадена възможност за адаптиране.
6
Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги
може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните
контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с
много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това
и наличие на добра воля и съгласие между страните.
Така, отчитайки преди всичко интереса на детето, съдът взема предвид липсата към
момента на изградена емоционална връзка между него и неговия баща, но от друга страна
отчита желанието на последния да възроди тази връзка, както и че е в интерес на детето
връзката баща – дъщеря да се развива. Това предполага потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по режима на лични
контакти на малолетното дете Б. М.а с нейния баща М.М. и същият е определен правилно.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззивницата В.Л. С. не
следва да се присъждат разноски. Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 от 07.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 2355/2021 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която съдът е постановил бащата
М. СЛ. М. да има право на лични отношения с детето Б.М.М., при следния режим: - до
навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца
без преспиване, от 10.00 ч. до 17.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч. до 17.00 ч. на неделния
ден; - след навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с
преспиване на детето при бащата; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за
Нова Година през всяка нечетна година.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7