РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1099
град
Пловдив, 14 юни 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на осми април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 3202 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Г.А.А., ЕГН **********,***,
чрез адв.А., против заповед № РД-21-1055/16.11.2021 г. на Кмета на Район
Централен Община Пловдив.
Твърди се
необоснованост на заповедта.
Според
жалбоподателя същата е издадена при непълно излагане на фактически основания в
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е лишена от мотиви. Сочи се, че не е
изяснена фактическата обстановка – липсват размери, местоположение на строежа,
разграничаване на съществуващата стара сграда от твърдяното ново строителство,
преценка за съответствие с предвижданията на действащия ПУП.
Излагат се и
подробни съображения, че при издаването на процесната заповед, АО не е взел предвид
предходни производства за узаконяване на процесния строеж, които, според
жалбоподателя, представляват пречка за разпореждане премахването му.
Сочат се и
допуснати СПН в хода на административното производство.
Твърди се и
нарушение на чл.6, ал.3 от АПК.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
Претендират
се сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
За ответника
– Кмет на Район Централен при Община
Пловдив, се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представя се
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е
Заповед № РД-21-1055/16.11.2021
г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ „многоетажна, монолитна сграда с 5 надземни етажа, с
идентификатор 56784.519.653.1, с административен адрес ул.“Митрополит Панарет“
№7, гр.Пловдив.
За да издаде
процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж, извършен без издадено разрешение за строеж и
проектна документация, не е допустим по
действащия ПУП, както и по отношение на градоустройствените планове, действали
по време на изграждането му, съответно представлява незаконен строеж по смисъла
на чл.225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ.
Тези
обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни
лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 106/20.09.2021 г.
Констативният
акт е надлежно връчен на жалбоподателя по реда на §4, ал.1 от ЗУТ и на ръка
(л.30), чрез Гюрсел Дж.Алиев, притежаващ пълномощно за целта (л.6).
Въз основа
на КА е издадена оспорената заповед.
Жалбата
срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
На първо
място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при
условията на надлежна делегация – заповед № 21ОА 1412/10.06.2021 г. на Кмета на
Община Пловдив на л.91 по делото. Този извод не се променя и от констатацията
по заключението на ВЛ, че процесния строеж е четвърта категория, а не пета
както е прието от АО, тъй като и в двата случая компетентен да се произнесе по
законността на строежа, съгласно чл.225 а, ал.1 от ЗУТ, е кмета на общината или
упълномощено лице какъвто е настоящия случай.
Заповедта е
издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е
издаден КА. Съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното
административно производство.
Не е спорно
по делото, че за процесната сграда няма строителни книжа.
Спорът по делото
се простира на плоскостта дали процесният строеж е търпим, съответно дали
подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ.
Настоящият
състав на Административен съд – Пловдив счита, че разпореденият за премахване
строеж не представлява търпим такъв по следните съображения:
Видно от КА,
а и от заключението на ВЛ, става въпрос
за многоетажна, монолитна сграда с пет надземни етажа, с идентификатор 56784.519.653.1
по заповедта и за сграда, състояща се от 4 етажа съгласно § 5 т.47 от ДР на ЗУТ
– едни полуподземен етаж (§5т.48 ДР на ЗУТ), три надземни етажа(§5т.50 от ДР на
ЗУТ) и тавански етаж (§5т.51 ДР на ЗУТ)
по заключението на ВЛ – л.262 по делото.
Каза се за
тази сграда липсват строителни книжа.
За преценка
нейната търпимост следва да се установи времето на изграждането ѝ.
Видно от
заповед № 855 от 29.12.1999 г. на главния държавен инспектор при ДНСК (л.76),
към момента на издаването ѝ в процесния имот е изградена четириетажна
сграда. Свидетелските показания на св.Михайлов сочат, че сградата е в настоящия
си вид от 1999 г. – 2000 г., а свидетелят Александров сочи като година на
изграждане на процесната сграда в съществуващия ѝ вид 1999 г. Т.е. за
година на изграждане на процесния строеж съдът приема за установена 1999 г.
Съобразно този момент на извършване на строителството приложение в конкретната
хипотеза намира § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ, съгласно който незаконни
строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Ако
се приеме годината на изграждане на разпореденият за премахване строеж да е
2000 г. (по показанията на св.Михайлов) то, според § 127, ал.1, от ПЗР на ЗУТ, строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Установявайки извършването на процесното
строителство към 1999 г. /2000 г., независимо в коя от посочените по-горе
хипотези на закона попада процесният строеж, основно изискване за неговата
търпимост е той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или
съгласно този закон. Настоящият състав намира за безспорно установено по
делото, че процесният строеж не е допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или
съгласно този закон.
Приемайки,
че същият е осъществен през 1999 г. действащият към онзи момент ЗРП на СГЧ
гр.Пловдив по данните от делото (напр. заповед № 885 от 29.12.1999 г. на
главния държавен инспектор при ДНСК на л.76), е този одобрен със заповед №
510/01.09.71 г. и предвижда малкоетажно комплексно жилищно застрояване на три
етажа за п-л II, имот 773 т.е. процесната сграда, като надвишаваща
предвиденото триетажно застрояване по действащия план, не е допустима по него.
Съгласно
ПРЗ на СГЧ, одобрен със заповед № ОА-1927/29.12.2000 г., която не е отменена от
ПОС в частта ѝ за застрояване (решение на ПОС на л.136 по делото), в
плана за застрояване в УПИ VIII-773 е предвидено
запазване на съществуващата двуетажна
жилищна сграда – т. 3 от закл. на ВЛ на л.265. Следва в случая да се вземе
предвид както е отбелязало и ВЛ по заключението си, че съгласно чл.6 т.3 от
Специфични правила и нормативи към ЗРП на СГЧ-Пловдив, одобрени със заповед №
РД -02-14.2198/21.12.2000 г. на МРРБ и МК кв.127 попада в зона „В“. Съгласно
чл.16 т.2 от СПН към СГЧ височината на основното застрояване в тази зона „В“
при двуетажни сгради е 6.50 м. Т.е. крайният извод е, че процесната сграда не е
допустима и съгласно този застроителен план. Същата не е допустима и съгласно сега
действащия ПУП – ПУР за процесния имот, одобрен със заповед №
11ОА-248/07.02.2011 г. за кв.127 по плана на СГЧ-Пловдив, съгласно който
процесната сграда попада в уличната регулация. Тази констатация на АО се
потвърждава и от заключението на ВЛ, съгласно което част от процесната сграда
попада в уличната регулация. Обстоятелството, че същата е неприложена (по
констатациите на ВЛ) не влияе върху
извода, че процесната сграда не е допустима по действащия ПУП-ПРЗ, тъй като
частично попада в уличната регулация.
Крайният
извод на съда е, че процесната сграда не е допустима нито по действащия към момента на
изграждането ѝ, нито по сега действащия ПУП.
Този
извод в още по-голяма степен се налага като се вземе предвид, че за построяването
на процесната сграда липсва съгласие от НИПК – процесната сграда се намира в
АИР“Старинен Пловдив“и всички проекти за строителна намеса в резервата се
съгласуват с НИПК, съответно с НИНКН (в този смисъл писма на л.87, 294 по делото).
За осъществяването на процесната сграда
(вкл.ремонт на прежде съществуваща сграда) се изисква разрешение от НИПК съгласно
чл.20, ал.4 от ЗПКМ към момента на изграждането ѝ, съответно съгласуване
по сега действащите норми на ЗУТ във връзка със ЗКН. При липсата на което и да
е от двете се налага безспорния извод, че същата не е била допустима съгласно
действащите норми както по време на изграждането й, така и по ЗУТ.
Съдът приема за неоснователни твърденията
по жалбата и в писмената защита на жалбоподателя, свързани с узаконяване на строежа. Доказателства за
наличен акт за узаконяване на строежа не се ангажираха, а ВЛ изрично сочи, че
такива липсват макар и да са подавани през годините заявления за целта. В тази
връзка следва да се приеме, че е формиран
мълчалив отказ за узаконяване на строежа в
резултат на липсата на произнасяне за узаконяване на строежа по реда на §
184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Без значение са причините за
непроизнасянето на органа. Бездействието му в определения в закона срок за
издаване, по искане на заявителя, на административен акт с определено
съдържание - акт за узаконяване на строеж, формира мълчалив
отказ - чл.
58 АПК. След влизане в сила на мълчаливия
отказ, поради необжалването му от заявителя, строежът подлежи на премахване по
реда на чл.
225 ЗУТ - §
184, ал. 12 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Предвид липсата на произнасяне (въпрос,
който не е спорен между страните) от страна на ответника по подадени от
жалбоподателя заявления касателно търпимостта на строежа, отново се налага
извода, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.А., ЕГН **********,***, против
заповед № РД-21-1055/16.11.2021 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив Район Централен разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: