Решение по дело №10597/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 150
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110110597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Т. Кожухарова
при участието на секретаря Олга С. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Т. Кожухарова Гражданско дело №
20203110110597 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с
вх. № 56302/ 28.08.2020 г. от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., „* – *”, бул. „* *“ № *, представлявано от Г. К., П. С. и Я.
Д., чрез процесуален представител срещу Е.О. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2722.01 лв.,
представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
ФП0282072833/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от
26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № *, с адрес: гр. В., к.к. „*
*“, * и клиентски № * и 167.10 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2722.01 лв., начислена за периода от 06.04.2017 г. до
05.04.2018 г., за което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с
Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10597 по описа на
ВРС за 2020 г.. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за
пренос на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО
1
ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът
не е заплатил стойността на потребената ел. Енергия, за което е издадена и
процесната фактура от 26.06.2019 г., касаеща периода от 26.06.2019 г. до
26.06.2019 г., за обект, собственост на ответницата. Фактурираното
количество ел. енергия е служебно начислено, в резултат на техническа
проверка от 05.04.2018 год., при която е установено наличие на показания в
невизуализиран регистър на СТЕ 1.8.3– 15324 квтч..
Ответникът – Е.О. Панова, чрез пълномощник, депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага подробни доводи
неоснователност на предявения иск. Възразява относно облигационната
обвързаност между страните, оспорва и доставката, респ. потреблението на
ел. енергия в обекта. Оспорва факта на монтаж на описаното в КП СТИ.
Възразява и срещу възможността за ищеца за служебно начисляване на ел.
енергия, към датата на проверката. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщената на л. 12 – 30 справка, считано от 08.04.2008 г.
Е.О. П. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., *.
От представения по делото констативен протокол № 1900933/
05.04.2018 г. се установява, че на същата дата служители на „Е. С.“ АД са
извършили техническа проверка в обект с клиентски № *и абонатен № *, с
адрес на потребление: гр. В., *, при която са установени натрупани
количества ел. енергия в регистър 1.8.3. Електромерът е демонтиран, и е
подменен с нов. Протоколът е подписан от служителите на оператора,
извършили проверката и от двама свидетели.
Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище (л.
35) за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № *
и кл. №*, в размер на 15324 кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018
г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена фактура № */ * г., с издател „Е. -
П. П.” АД и получател – Й. Д. В., на стойност 2722.01 лв. с ДДС,
представляващи стойността на служ. начислено количество ел. енергия за
2
обект № * и кл. №*, в размер на 15324 кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до
05.04.2018 г.
Съгласно приобщената на л. 39 – 40 справка, задължението по № */ * г.
не е заплатено на ищцовото дружество.
Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер */ * г. – АУ – Е – *-*/ * г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна, в който е
отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен № *, е
установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала
енергия на Тарифа 1.8.3 – 015324,3 кВТч., която не е визуализирана на
дисплея; не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера;
електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно - техническа експертиза, се установява следното: СТИ е от одобрен
тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2016 г., в
метрологична годност към момента на проверката; процесната корекция е
извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на
СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ –
софтуерно препрограмиране на СТИ със специализирана техника и известна
парола за достъп до второ ниво, с което в т. нар. „невидим регистър“ се
пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените
изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел.
енергия от КЕВР за съответните подпериоди.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 3144/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена
3
заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно: наличие на валидна
облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по който е
изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер (т.
е. възникване на основание на извършване на служебно начисляване на ел.
енергия ).
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Предмет на спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия
до потребителя срещу възнаграждение.
Между страните липсва спор, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за
стопански нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на
договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни
количества за ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено
посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от
ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да
се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет
страниците им. С приетата с §83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/ 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в
Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Въведено е нормативно основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената
4
електрическа енергия, при изпълнение задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/
14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 год.. Същевременно с Решение №
1500/06.02.2017 год. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ,
с изключение на чл. 48-51, са отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ
са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 05.04.2018 г.
За да възникне правото на ответното дружество едностранно да
коригира сметката на потребителя на първо място следва да се установи
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След
отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 ПИКЕЕ, липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа
изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената на 05.04.2018 год. проверка
следва да се отрече изцяло.
При това положение и доставчикът би могъл да коригира сметката на
крайния потребител при установеност по делото, че отклонението в
показателите на консумираната енергия се дължи на неправомерно действие
от страна на потребителя, периода на грешното измерване и отчетената
реално консумирана електрическа енергия за миналия период. Ответникът не
е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и следва да се приеме,
че вземането му е изцяло недължимо, при липса на наведени твърдения за
наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на страната.
Изложеното обуславя извод за недължимост на процесната сума, като
цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия
период.
5
По изложените съображения се налага извода, че ищецът не установи
наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на
сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за неоснователност
на претенцията, като същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА, и по
аргумент от т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г.,
ОСГТК, в полза на адв. М.Т. следва да се присъди сумата от 50.00 лв. –
разноски в заповедното производство, дължими за депозиране на възражение
пред заповедния съд, който размер е определен съобразно правилата на чл. 6,
т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА, в полза на
адв. Т. следва да се присъди сумата от 300.00 лв. – разноски в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., „* – *”, бул. „* *“ № *, представлявано от Г. К.,
П. С. и Я. Д., срещу Е.О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к.к. „* *“, *, иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 2722.01 лв. (две хиляди седемстотин двадесет и
два лева и една стотинки), представляваща дължима главница за
незаплатена ел. енергия по фактура № */ * г., с падеж 08.07.2019 г., издадена
за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № *, с адрес:
гр. В., к.к. „* *“, * и клиентски № * и 167.10 лв. (сто шестдесет и седем лева
и десет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 2722.01 лв., 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., за което вземане ч. гр. дело №
3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед №
1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение, поправена по реда
на чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 10597 по описа на ВРС за 2020 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., „* – *”, бул. „* *“ № *, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д. да
заплати на адв. М.Т. Т., ЕГН: *, с адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, сумата от 50.00
(петдесет) лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. №
6
3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., „* – *”, бул. „* *“ № *, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., да
заплати на адв. М.Т. Т., ЕГН: *, с адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, сумата от
300.00 (триста) лева, представляваща разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7