Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 14631 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК-З.“ АД,
гр.София- длъжник по изпълнително дело № 20198510400106 по
описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, район на действие СГС, подадена чрез пълномощника
адв.С.С.срещу постановление за разноски с изх.№ 6476 от 01.02.2019 г., с което във
връзка с възражение на длъжника вх.№ 4011/16.01.2019 г. е отказано да се намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
минималните размери по чл.10, т.1 и 2 , вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г.,
съобразно материалния интерес по делото.
В частната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото, както и че е
налице прекомерност на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Прави се искане
за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както и коригиране
размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- „Г.-7“
ЕООД, гр.София в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В
срока за доброволно изпълнение, длъжникът Застрахователно акционерно дружество“
ОЗК-З.“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.С.е депозирал на 16.01.2019
год. писмено възражение, с което е направил възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като е поискано същото да бъде
намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални
размери, както и в частта на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
прекомерна.
С постановление за разноски с изх.№ 6476
от 01.02.2019 г., издадено от ЧСИ М.П., във връзка с възражение на длъжника
вх.№ 4011/16.01.2019 г. е отказано да се намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10,
т.1 и 2 , вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г., съобразно материалния интерес
по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в
постановление от 01.02.2019 год. има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение
№ 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е
подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от
кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва
изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този
смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на
ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед
данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
11.01.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.С.Б.не е извършила други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 800 лв. за образуване и представителство по изпълнително дело, е
извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 11.01.2019
год. за образуването му въз основа на издадения от СРС, 79 с-в, по гр.дело №
38512/2015 г., изпълнителен лист. В тази
връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 800 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ М.П. от 01.02.2019 год., с което е отказано намаляване на адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
На следващо място, съдът приема, че противно
на изложеното в частната жалба, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно
определена от ЧСИ М.П., единствено върху размера на паричното вземане по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по
процесното изпълнително дело и същата в размер на сумата от 1336,28 лв./ с ДДС/
е дължима от страна на длъжника. С оглед на което частната жалба на длъжника, в
частта, с която е направено искане за коригиране размера на начислената по т.26
от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателите съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят
/ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с изх.№
6476 от 01.02.2019 г., издадено от ЧСИ М.П., с което във връзка с възражение на
длъжника вх.№ 4011/16.01.2019 г. е отказано да се намали размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по
чл.10, т.1 и 2 , вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г., съобразно материалния интерес
по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – „Г.-7“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, по изпълнително дело № 20198510400106 по
описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 800 лв / осемстотин лева/ до размер на сумата от 200 лв./
двеста лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Застрахователно
акционерно дружество“ ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, гр.София, подадена чрез
пълномощника адв.С.С., в частта, с която
е направено искане за коригиране размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ
пропорционална такса по изпълнително дело №
20198510400106 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.