МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №12 ОТ 13.02.2012 Г. ПО НОХД №449/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият М.С.Б. е предаден на съд затова, че на
23.04.2011 г. в с. К., обл. Ш. противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ /дървен навес над хранителен магазин в с. К./, на
стойност 507, 19 лв., собственост на ЕТ „***”, с управител В.М.М. *** –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
И затова, че
на 02.06.2011 г. в с. К., обл. Ш. отнел чужда движима
вещ /мобилен телефон марка ***/,
на стойност 99 лв. от владението
на М.Д.М. ***, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да го присвои
– престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
По предявените
му обвинения подсъдимият се признава за виновен.
Като съобрази
всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият М.С.Б. ***3.04.2011 г. надвечер подсъдимият отишъл
в централната част на селото, където имало магазин. Магазинът се стопанисвал от
ЕТ „***”, чийто управител била свидетелката В.М.М. ***, която била и продавач в
търговския обект. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние. В магазина той
се срещнал със своя брат, на име Д., и там двамата си купили бира, която пили
пред заведението – под навеса на магазина. Наближило времето, когато
свидетелката М. следвало да затвори магазина. В обекта нямало повече клиенти, а
и свидетелката бързала да се прибере. Така свидетелката затворила, заключила
вратата на заведението, включила алармата и когато поставяла катинара на
входната врата на магазина, подсъдимият отишъл при нея и поискал да си купи още
една туба с бира. Свидетелката му обяснила, че вече е затворила и не може да го
обслужи, а и подсъдимият носел в ръката си само петдесет стотинки, които,
свидетелската му обяснила, че са недостатъчно за да му продаде бира. После
свидетелката си тръгнала. Ядосан от отказа на М., подсъдимият решил да събори
навеса пред магазина. Той взел моторен трион „***” и с него започнал да руши
навеса. Унищожил целия навес, който се намирал пред магазина. След това, още
докато бил там пред магазина, подсъдимият бил забелязан от свидетеля Й.П.Д..
После свидетелката М. и съпругът й били уведомени за инцидента. Те пристигнали
до магазина в същата вечер, заедно с органите на полицията, които междувременно
също били уведомени за случилото се. Пред полицейските служители подсъдимият
признал, че именно той е разрушил навеса пред магазина на свидетелката.
Впоследствие служителите на полицията установили, че подсъдимият е унищожил 16
кв.м. покрив на навес, пристроен към магазина с чамов материал, 8 кв.м. ограда
на навеса от чамов материал и 1 200 бр. стари керемиди. В хода на делото е
била назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение сочи, че
стойността на унищожения навес от страна на подсъдимия е в размер на 507, 19
лв.
На 02.06.2011
г. подсъдимият М.С.Б. отишъл до къщата на свидетелката М.Д.М., с която били
съседи. Свидетелката не била в дома си, а вратата на къщата била отключена.
Подсъдимият влезнал вътре в една от стаите и там на леглото видял, че се намира
мобилен телефон марка ***,
червен на цвят, с плъзгащ се панел и камера. Подсъдимият взел телефона, излязъл
от къщата и махнал картата на телефона. На следващия ден подсъдимият дал
телефона на свидетеля С.М.С., комуто дължал пари и по този начин погасил дълга
си. Б. не казал на свидетеля, че телефонът не е негов и че го е взел от дома на
свидетелката М., а и свидетелят не се поинтересувал. След като М. установила
липсата на телефона, тя се обадила в полицията. Впоследствие деянието на
подсъдимия било разкрито, а телефонът бил върнат на М. от свидетеля С..
От
заключението на назначената в хода на делото оценителна експертиза е видно, че
стойността на въпросния телефон възлиза на сумата от 99 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани в хода
на делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.М.М. и С.М.С.,
както и показанията на свидетелите М.Д.М. и Й.П.Д., дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие
по реда на чл.281, ал.6 във вр. с ал.1, т.4 от НПК,
от заключенията по назначените в досъдебното
производство, както и от обясненията на подсъдимия, където той се признава за
виновен и с подробности описва всяко от деянията. Анализът на доказателствения
материал налага категоричния извод, че с деянието си подсъдимият М.С.Б. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК. Видно е, че той противозаконно е унищожил чужда недвижима
вещ – гореописания навес пред хранителния магазин, стопанисван от свидетелката М.
в качеството й на едноличен търговец. Това деяние е безспорно установено, както
от показанията на М., така и от тези на свидетеля Д., който е видял подсъдимия
непосредствено след деянието и е забелязал, че Б. е целия в прах и опилки. Фактите не се отричат и от самия подсъдим, който е
признал деянието си още в деня на извършването му, пред органите на полицията,
а прави признания и на съдебното следствие, като твърди, че поводът за
извършване на противозаконното унищожаване е обстоятелството, че бил много
ядосан на свидетелката М., затова, че не му продала бира. От субективна страна
в случая е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици. Считайки, че това обвинение спрямо Б. е категорично доказано, съдът
го призна за виновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Фактите,
описани по-горе досежно кражбата на мобилния телефон,
съдът също счете за установени безспорно. Те се доказват от показанията на
свидетелите М. и С., а и от обясненията
на подсъдимия. Видно е, че подсъдимият от обективна и субективна стана е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Той е отнел от
владението на М. собствения й горепосочен телефон, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да го присвои. Намерението за своене
е несъмнено, предвид обстоятелството, че още на следващия ден, след като е взел
мобилния телефон, подсъдимият се е разпоредил с него. В обясненията си
подсъдимият изтъква, че това деяние извършил, тъй като свидетелката М. му
дължала пари и по този начин подсъдимият искал да принуди свидетелката да му
върне парите, които били в размер на 50 лв. Тези твърдения на подсъдимия съдът
не приема за истинни, тъй като се опровергават от действията на подсъдимия,
които той е осъществил непосредствено след деянието, а именно той, след като
взел телефона, веднага махнал картата му, не се обадил на М., не казал на С.,
че телефонът е на М.. Всички тези действия показват категоричното намерение на
подсъдимия да присвои вещта. Но дори и съдът да приеме твърденията на подсъдимия
в тази насока за правдиви, а именно, че М. му е дължала пари, то това
обстоятелство не може да оневини подсъдимия, а може да се отчете само като
смекчаващо вината му такова. Съобразявайки това обстоятелство, както и фактът,
че отнетия телефон е на ниска стойност – дори под половината от установената за
страната минимална работна заплата, както и факта, че вещта е върната на
собственика й, с което причинената щета е възстановена, съдът счете, че
деянието на подсъдимия може да се окачестви като маловажен случай, поради което
и осъществява състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК. Съобразявайки данните от справката за съдимост на подсъдимия,
съдът констатира, че всъщност извършената от него кражба е осъществена при
условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК.
Това е така, тъй като подсъдимият е бил осъден с определение, одобряващо
споразумение по НОХД №570/2004 г. на РС – гр. П., влязло в законна сила на
09.06.2005 г., като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода,
което е отложено условно, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от
три години. В случая изпитателният срок по това наказание е изтекъл, но не е
изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК, който съобразно разпоредбата на ал.2 на
същата законова разпоредба започва да тече, след като изтече изпитателният
срок. Но обвинение спрямо подсъдимия за деяние, извършено при повторност не е предявено, поради което и съдът не може да
приложи разпоредбите на НК за повторността. Но дори и
такова обвинение да е предявено, съдът счита, че категорично следва да приеме,
че извършената от подсъдимия кражба представлява маловажен случай, по
посочените по-горе съображения. Поради това съдът, като счете, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК, го призна за виновен в извършването на това престъпление. От
субективна страна и в този случай също е налице пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Считайки, че осъществената от подсъдимия кражба следва да се
квалифицира именно по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, тъй като представлява маловажен случай, съдът постанови, че подсъдимият е невиновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК и го оправда по обвинението в това престъпление.
За
да определи наказанията на подсъдимия за всяко от осъществените от него
престъпления, съдът съобрази, че осъществените от Б. деяния не представляват
тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Обремененото му съдебно
минало безспорно е отегчаващо вината му обстоятелство. Но направените от
подсъдимия пълни признания, изразеното съжаление за стореното, което е проява
на критичност към деянието му, оказаното съдействие за разкриването на
обективната истина по делото, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие, представляват смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Също така се установява по делото, че подсъдимият е
безработен, не реализира никакви доходи. Същият има четири непълнолетни деца,
за три от които /трите малолетни/ се грижи сам. Отчитайки всички горепосочени
обстоятелства, съдът прие относно деянието по чл.216, ал.1 от НК, че за
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла а
чл.55, ал.1 от НК, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за
подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко. Поради това, съдът определи
наказанието на подсъдимия за деянието по чл.216, ал.1 от НК при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и му наложи наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС –
с. К., обл. Ш., ул. “***”, №2 ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2
от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО В РАЗМЕР НА 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО В РАМКИТЕ НА ЕДНА ГОДИНА.
За
деянието по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът,
имайки предвид обстоятелствата по чл.54 от НК и отчитайки наличието на
множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, наложи също наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. По
чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. К., обл. Ш., ул. “***”, №2 ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2
от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО В РАЗМЕР НА 150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ/ ЧАСА ГОДИШНО В РАМКИТЕ НА ЕДНА
ГОДИНА.
Доколкото
двете гореописани деяния на подсъдимия са извършени преди за което и да е от
тях да има влязла в сила присъда, на основание чл.23, ал.1 от НК вместо така
наложените на подсъдимия наказания с тази присъда, съдът му определи едно общо
наказание, а именно ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – с. К., обл. Ш., ул. “***”, №2 ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2
от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО В РАЗМЕР НА 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО В РАМКИТЕ НА ЕДНА ГОДИНА.
Подсъдимият бе
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/, от които 80 лв. /осемдесет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 45 лв. /четиридесет и пет лева/ по сметка на Новопазарския районен съд.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
07.03.2012
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: