Решение по дело №11972/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2022
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 20 март 2019 г.)
Съдия: Неделина Димитрова Симова
Дело: 20181100511972
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № .......

 

гр. София, 20.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                             НЕДЕЛИНА СИМОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 11972 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 298048 от 19.12.2017 г., постановено по гр. дело № 9639/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78-ми състав, предявените от ищцовото дружество срещу ответника С.Т.П. искове с правно основание чл. 415 ГПК са уважения за следните суми: 781,05 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 09.2011 г. – м. 04.2013 г., и за сумата от 115,84 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горепосочената главница, дължима за периода от 31.10.2011 г. – 12.05.2014 г., като исковете са отхвърлени за разликата над пълните предявени размери – съответно до сумата от 819,80 лв. по иска за главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 09.2011 г. – м. 04.2013 г., както и до сумата от 121,59 лв. по иска за обезщетение за забава при изплащане на горепосочената главница.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.

Срещу така постановенето решение в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба на ответника С.Т.П., чрез пълномощника му Т.С.П.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при наличие на основание за прекратяване на делото, а именно – невнасяне на дължимата държавна такса по първоинстанционното производство в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, като се излагат подробни доводи по същество на спора. Отправя искане за прекратяване на делото като недопустимо.

В законоустановения срок  не е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Срещу решението в частта, с която предявените искове за заплащане стойността на потребена топлинна енергия и лихва върху същата са частично отхвърлени, жалба не е постъпвала, поради което в тази част решението е влязло в сила.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страни с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК. Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Такива са спазването на установените в закона преклузивни срокове за подаване на възражение от страна на длъжника, както и за предявяване на установителен иск от кредитора, при предхождаща  положителна преценка за спазване на срока за подаване на възражението. Спазването на тези срокове е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като то е обвързано от наличието на депозирано от длъжника в заповедното производство възражение. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на заповедния съд не обвързва съда, пред който е предявен установителният иск за вземането. По отношение на спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство – в този смисъл е т. 10а от ТР 4/2012 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на подадено в срок възражение изключва правния интерес на кредитора от предявяване на иск, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила.

В случая от материалите приложени по делото се установява, че в рамките на заповедното производство е проведена процедурата по чл. 47 ГПК, като длъжникът е бил уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение посредством залепване на уведомление на 15.09.2014 г., като от този момент е запознал да тече двуседмичният срок за получаване на книжата в канцеларията на съда. В рамките на този срок длъжникът не се е явил да получи същите, поради това заповедта за изпълнение е счетена за редовно връчена. Въз основа на така извършената преценка първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист, видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение. Едва на 11.12.2014 г. в деловодството на Софийски районен съд са подадени възражения от длъжника с вх. № 3163566, вх. № 3163567 (с идентично съдържание) и вх. № 3163568  по ч.гр.д. № 32212/2014 г. по описа на СРС, по което е издадена процесната заповед за изпълнение. С разпореждания от 08.01.2015 г. съдът е оставил без уважение искането, обективирано във възраженията, за зачитане на срока за подаването им, считано от датата на депозирането им в съда, като е указал и наличието на издаден изпълнителен лист. Същевременно с подаване на възраженията длъжникът е подал и две молби на 11.12.2014 г.  – първата с вх. № 3163573, в която е поискал подаденото от него възражение да се счита за такова по чл. 414 ГПК, по която съдът е разпоредил да се приложи към делото, и втората с вх. № 3163574, в която е отправено искане възражението да се зачете за такова по чл. 423 ГПК. Тази молба е администрирана, като е разпоредено да бъде заплатена държавна такса по нея.

Пред Софийски градски съд е образувано ч.гр.д. № 4776/2015 г. по възражение с вх. № 3000758/09.01.2015 г. на длъжника С.Т.П. срещу издадената по ч.гр.д. № 32213/2014 г. по описа на СРС срещу него заповед за изпълнение. С влязло в сила определение № 8882 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4776/2015 г. по описа на СГС, възражението по чл. 423 ГПК не е прието, като в мотивите съдът е констатирал осъществяване на всички предпоставки по чл. 47, ал. 5 ГПК, обосноваващи редовността на връчването.

От наличните по заповедното дело доказателства, а именно от молба от 23.02.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД се установява, че на кредитора е било указано да предяви иск по гр. д. № 32213/2014 г. по описа на СРС, 78-ми състав, в едномесечен срок. Тези указания не се намират между кориците по делото. Липсата или наличието им обаче е ирелевантна в случая и не променя извода на настоящата инстанция, че даването им е незаконосъобразно, предвид липсата на подадено възражение в рамките на преклузивния двуседмичен срок, което се установява както от разписките за връчване на заповедта, така и от проведеното ч.гр. производство по реда на чл. 423 ГПК. При тези констатации без значение се явява и обстоятелството дали установителният иск по чл. 422 ГПК е подаден в рамките на указания едномесечен срок, като с оглед пълнота, настоящата инстанция намира, че по делото липсват и доказателства за спазването му, като липсва разписка за получаването на разпореждането на съда, с което е указано предявяване на иска.

Съобразно така изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на производството, а именно – подаване на възражение в преклузивния срок, първоинстанционното решение се явява недопустимо в обжалваната част и като такова подлежи на обезсилване, като производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Така постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените искове.

По изложените съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 298048 от 19.12.2017 г., постановено по гр. дело № 9639/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78-ми състав в обжалваната част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                     2.