Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 11972 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 298048 от
19.12.2017 г., постановено по гр. дело № 9639/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 78-ми състав, предявените от ищцовото дружество срещу ответника
С.Т.П. искове с правно основание чл. 415 ГПК са уважения за следните суми:
781,05 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 09.2011 г. – м. 04.2013 г., и за сумата от 115,84 лв., представляваща
обезщетение за забава при изплащане на горепосочената главница, дължима за
периода от 31.10.2011 г. – 12.05.2014 г., като исковете са отхвърлени за
разликата над пълните предявени размери – съответно до сумата от 819,80 лв. по
иска за главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 09.2011 г. –
м. 04.2013 г., както и до сумата от 121,59 лв. по иска за обезщетение за забава
при изплащане на горепосочената главница.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановенето
решение в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба на
ответника С.Т.П., чрез пълномощника му Т.С.П.. В жалбата са изложени доводи за
недопустимост на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при
наличие на основание за прекратяване на делото, а именно – невнасяне на
дължимата държавна такса по първоинстанционното производство в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и за неправилност на решението поради нарушения
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че искът не е доказан по
основание и размер, като се излагат подробни доводи по същество на спора. Отправя
искане за прекратяване на делото като недопустимо.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението в частта, с
която предявените искове за заплащане стойността на потребена топлинна енергия
и лихва върху същата са частично отхвърлени, жалба не е постъпвала, поради
което в тази част решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от страни с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, поради което същите
са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото
в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения,
този въззивен състав намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК. Правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. Такива са спазването на установените в закона преклузивни срокове
за подаване на възражение от страна на длъжника, както и за предявяване на
установителен иск от кредитора, при предхождаща
положителна преценка за спазване на срока за подаване на възражението.
Спазването на тези срокове е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск, като то е обвързано от наличието на депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение. Служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414,
ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда
по заповедното производство, като преценката на заповедния съд не обвързва
съда, пред който е предявен установителният иск за вземането. По отношение на
спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното
производство – в този смисъл е т. 10а от ТР 4/2012 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Липсата на подадено в срок възражение изключва правния интерес на
кредитора от предявяване на иск, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила.
В случая от материалите приложени по
делото се установява, че в рамките на заповедното производство е проведена
процедурата по чл. 47 ГПК, като длъжникът е бил уведомен за издадената срещу
него заповед за изпълнение посредством залепване на уведомление на 15.09.2014
г., като от този момент е запознал да тече двуседмичният срок за получаване на
книжата в канцеларията на съда. В рамките на този срок длъжникът не се е явил
да получи същите, поради това заповедта за изпълнение е счетена за редовно
връчена. Въз основа на така извършената преценка първоинстанционният съд е
издал изпълнителен лист, видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение.
Едва на 11.12.2014 г. в деловодството на Софийски районен съд са подадени
възражения от длъжника с вх. № 3163566, вх. № 3163567 (с идентично съдържание) и вх. № 3163568 по ч.гр.д. № 32212/2014 г. по описа на СРС, по
което е издадена процесната заповед за изпълнение. С разпореждания от
08.01.2015 г. съдът е оставил без уважение искането, обективирано във
възраженията, за зачитане на срока за подаването им, считано от датата на
депозирането им в съда, като е указал и наличието на издаден изпълнителен лист.
Същевременно с подаване на възраженията длъжникът е подал и две молби на
11.12.2014 г. – първата с вх. № 3163573,
в която е поискал подаденото от него възражение да се счита за такова по чл.
414 ГПК, по която съдът е разпоредил да се приложи към делото, и втората с вх.
№ 3163574, в която е отправено искане възражението да се зачете за такова по
чл. 423 ГПК. Тази молба е администрирана, като е разпоредено да бъде заплатена
държавна такса по нея.
Пред Софийски градски съд е образувано ч.гр.д.
№ 4776/2015 г. по възражение с вх. № 3000758/09.01.2015 г. на длъжника С.Т.П.
срещу издадената по ч.гр.д. № 32213/2014 г. по описа на СРС срещу него заповед
за изпълнение. С влязло в сила определение № 8882 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д. №
4776/2015 г. по описа на СГС, възражението по чл. 423 ГПК не е прието, като в
мотивите съдът е констатирал осъществяване на всички предпоставки по чл. 47,
ал. 5 ГПК, обосноваващи редовността на връчването.
От наличните по заповедното дело доказателства,
а именно от молба от 23.02.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД се установява, че на кредитора
е било указано да предяви иск по гр. д. № 32213/2014 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, в едномесечен срок. Тези указания не се намират между кориците по
делото. Липсата или наличието им обаче е ирелевантна в случая и не променя
извода на настоящата инстанция, че даването им е незаконосъобразно, предвид
липсата на подадено възражение в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
което се установява както от разписките за връчване на заповедта, така и от
проведеното ч.гр. производство по реда на чл. 423 ГПК. При тези констатации без
значение се явява и обстоятелството дали установителният иск по чл. 422 ГПК е
подаден в рамките на указания едномесечен срок, като с оглед пълнота,
настоящата инстанция намира, че по делото липсват и доказателства за спазването
му, като липсва разписка за получаването на разпореждането на съда, с което е
указано предявяване на иска.
Съобразно така изложените обстоятелства
настоящата инстанция намира, че поради липсата на абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на производството, а именно – подаване
на възражение в преклузивния срок, първоинстанционното решение се явява недопустимо
в обжалваната част и като такова подлежи на обезсилване, като производството по
делото следва да бъде прекратено.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената
на предявените искове.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 298048 от 19.12.2017 г., постановено по гр. дело № 9639/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 78-ми състав в
обжалваната част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.