№ 390
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000500919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 3489 от 29.11.2022 г., поправено с решение № 207 от
12.01.2023 г., постановени по гр.д. № 6521/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, са отхвърлени предявените от С. Д. М. срещу „Юробанк
България“ АД гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София 1766 район „Витоша“ ул. „Околовръстен път“ № 260 осъдителни
искове, както следва: - иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 50 491,53 евро; - иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 3 756,76 евро мораторна лихва за забава върху сумата от 50 491,53 евро; -
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 8 842,27
евро; - иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 913,47 евро
мораторна лихва върху сумата от 8842,27 евро; - иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 773,11 13 евро; - иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 125,57 евро мораторна лихва върху сумата от
773,11 евро; и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата
от 5 000 евро.
С решението са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 54 086,53
1
швейцарски франка недължимо платена сума за месечни анюитетни вноски и
такса за управление на кредита поради курсовата разлика между швейцарския
франк и евро за периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г. – датата на
погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 024,24 швейцарски франка
мораторна лихва за забава върху сумата от 54 086,53 CHF за периода от
31.12.2019 г. до предявяването на исковата молба.
Със същото решение ответникът „Юробанк България“ АД е осъден да
заплати на ищеца С. Д. М. следните суми: 9 471,84 швейцарски франка (CHF),
представляващи недължимо платена сума поради разликата между
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищеца
завишени такива, поради повишаването на лихвения процент, за периода от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
18.10.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 978,51 CHF,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 9471,84 CHF за периода от
31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, сумата от 290,21
CHF (швейцарски франка), надплатена такса за управление на кредита от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане, като първостепенният съд е отхвърлил иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 828,16 CHF, сумата от
53,04 швейцарски франка лихва за забава върху сумата от 290,21 CHF за
периода от 31.12.2019 г. до 18.10.2021 г., като съдът е отхвърлил иска с
правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД над тази сума до предявения размер от
134,51 CHF, сумата от 714,71 швейцарски франка недължимо платена сума за
главница при предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва
от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил
предявения иск над тази сума до предявения размер от 5 356 швейцарски
франка.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за
неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост.
Ищецът С. М. обжалва решението в ЧАСТТА, в която предявените
искове са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят излага
съображения, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 от процесния договор са неясни
и неразбираеми за потребителя, умишлено са формулирани от банката по
неясен и неразбираем начин в ущърб на потребителя, към датата на
подписване на договора, ищецът не се е съгласявал, размерът и стойността на
кредита да е в швейцарски франкове. Клаузата на чл.6, ал.2 от процесния
договор за кредит не отговаряла на изискването за прозрачност, в хода на
производството банката-ответник не е доказала при условията на пълно и
главно доказване, че преди сключване на договора за кредит на ищеца е била
предоставена достатъчна информация, която да му позволи да вземе решения,
основани на добра информираност. Ответната банка не е предоставила
информация и относно влиянието върху вноските на драстичното
2
обезценяване на законното платежно средство в Република България,
респективно на обвързаната с българския лев валута-евро, спрямо валутата
швейцарски франк, както и на увеличение на чуждестранния лихвен процент.
Искането към въззивната инстанция е решението в отхвърлените части да
бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени изцяло.
Ответникът „Юробанк България“АД обжалва решението в ЧАСТТА,
в която исковете са уважени. Поддържа, че на база заключението на
изготвената пред СГС съдебно-счетоводна експертиза и изследваните
емпирични данни от динамиката на икономическите показатели за страната
през периода, оказващ влияние върху промяната на базовия лихвен процент
/БЛП/, изменението на тези икономически показатели е постоянно във
възходяща посока, което следвало да се тълкува като основание за дори по-
големи стойности на БЛП отколкото са били възприети и фиксирани в
констатациите на КУАП относно приложимия по договора размер на БЛП.
Излага още, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
изтекла погасителна давност. Счита, че не е била доказана и активната
материално-правна легитимация на ищеца по отношение на част от исковете
по чл. 55, ал.1 ЗЗД, поради което част от исковете (трети, четвърти, пети и
шести) следвало да бъдат отхвърлени само на това основание. Моли
решението в обжалваните части да бъде отменено.Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните взаимно оспорват жалбите си.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия
Софийският апелативен съд като съобрази наведените от страните
доводи и възражения във врръзка с представените доказателства по делото
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
С. Д. М. срещу „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за връщане на недължимо платени от ищеца на
ответника суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот и
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавата.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява, че на 06.02.2008 г. между страните по
делото бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL33391/ 2008 г., обезпечен с ипотека, по силата на който ответната банка
предоставила, а ищецът - получил в швейцарски франкове равностойността
на сумата от 78 000 евро за покупка на недвижим имот, при уговорен срок за
погасяване на кредита на 360 анюитетни месечни вноски и договорна лихва,
чийто размер съгласно чл. 3 ал. 1 от договора е равен на сбора от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за
съответния период на начисляване на кредита и надбавка от 1,15 пункта, като
към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 4,5%. Не
3
се спори, че в срока за погасяване на кредита лихвата била едностранно
увеличавана от страна на банката. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено
кредитът да се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя. В чл. 2 ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно
от банката в евро по курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда в открита в банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута. В чл. 4 е предвидено заплащане от
кредитополучателя на следните такси: еднократна такса за управление в
размер на 1,5% от размера на разрешения кредит, и 0,3% от размера на
непогасената главница в началото на всяка следваща година. В съответствие с
клаузите на чл. 2 от договора, на 13.02.2008 г. сумата от 128 105 CHF била
преведена по блокирана сметка с IBAN BG ******** с титуляр ищецът С. Д.
М. (бордеро гр.д. № 59673/21 г. СРС л. 276). На същата дата 13.02.2008 г.
било извършено превалутиране на сумата от швейцарски франкове в евро и
по сметка в евро с IBAN BG ******** с титуляр ищецът е постъпила сума от
78 000,01 EUR. На 15.02.2008 г. сумата от 78 000 EUR била преведена с
основание на превода покупка на имот. Банковите операции са описани в
отговор на задача 18 на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по
делото. Размерът на дължимите суми към крайния уговорен срок за
погасяване на 13.02.2038 г. според първоначалния погасителен план е:
главница – 128 105 CHF, договорна лихва – 138 103,45 CHF, годишна такса
върху непогасена главница по чл. 4 т. 2 от договора – общо 7155,82 CHF, или
общо плащания в размер на 273 364,27 CHF (гр. д. 59673/21 СРС л. 306-313).
Ищецът е погасил предсрочно кредита на 08.07.2021 г. Сумите, които е
следвало да се изплатят от него според първоначалния погасителен план при
предсрочното погасяване на кредита на 08.07.2021 г. са: главница – 128 105
CHF, договорна лихва 85 870,36 CHF, такси за управление – общо 6352,64
CHF, или общо 220 328 CHF (ССЕ приложение 1 стр. 6 л. 426). Изплатените
от ищеца суми за погасяване вземанията по кредита до датата на
предсрочното му погасяване 08.07.2021 г. са в общ размер на 243 317,88
CHF, от които платена главница 128 829,71 CHF, платена договорна лихва
107 819,24 CHF, платена „наказателна“ лихва 26,08 CHF и платени такси
6642,85 CHF (ССЕ приложение 2.1 л. 429).
Между същите страни по повод същия договор е воден и друг съдебен
спор, предмет на гр. дело № 40878/2015 г. на СРС, което е приключило с
Решение № 20171955 от 13.08.2021 г., в мотивите на което съдът е приел, че
клаузите на чл. 1 ал. 1 и 3, чл. 2 ал. 1 и 4, чл. 6 ал. 2, чл. 22 ал. 1 от договора,
касаещи преизчисляването на размера на кредита и месечните вноски по
курса на швейцарския франк, и чл. 3 ал. 1, 3 и 5, чл.6 ал. 3 и чл. 12 ал. 1 от
договора, касаещи заплатени суми поради едностранно увеличение на
лихвата, били неравноправни.
При така установената фактическа обстановка въззивната
инстанция достигна до следните правни изводи:
Страните са били валидно обвързани от валидно възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по което кредитополучателят е
4
имал качеството на потребител по смисъла на закона за защита на
потребителите. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП обявява за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като примерно изброява редица
типични случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание – т.10, или клауза, която дава право на
търговеца да увеличи цената, без потребителя да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора-т.12.
Ищецът е оспорил валидността на клаузите на чл. 1 ал. 1 и 3, чл. 2 ал. 1
и 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 22 ал. 1 и 2 от договора.
Въззивният състав счита, че клаузите на чл.1, ал. 1 и ал.3 от процесният
договор не са формулирани прецизно, тъй като вместо точно посочване на
отпуснатата парична сума в швейцарски франкове в основния текст на
договора, сумата се определя като равностойност на курс „купува“ на 78 000
евро. Това, обаче, не влече след себе си нищожност на същите. Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода, че кредитът е бил отпуснат в швейцарски
франкове, а не в евро, следва от чл. 3 ал. 1 от договора, предвиждащ, че
договорната лихва се формира от приетия от банката БЛП за ипотечни
кредити в швейцарски франкове – 4,5%, докато БЛП за ипотечни кредити в
евро е бил 6,35% (ССЕ отговор на задача 20 стр. 19, гр.д. № 59673/2021 г. л.
404). Горното се потвърждава от отговорите на задачи 3-4 (стр. 7-8, гр.д. №
59673/21г. СРС л. 302-393). Според заключението на вещото лице на приетата
по делото ССчЕ , кредитът е усвоен по разплащателна сметка на ищеца в
швейцарски франкове с IBAN BG ******** на 13.02.2008 г. Без значение е,
че на същата дата 13.08.2008 г. банката служебно е превалутирала тази сума в
евро, като от сметката на ищеца в швейцарски франкове с IBAN BG ********
по сметка на ищеца в евро с IBAN BG ******** е постъпила сума от 78 000
евро. Това е така, защото кредитът вече е бил отпуснат, макар и по блокирана
сметка на кредитополучателя. На 15.02.2008 г. от сметката на ищеца в евро
била преведена сума от 78 000 евро с основание на превода покупка на имот.
При тези данни въззивният състав споделя извода на първоинстанционният
съд, че банковият кредит е уговорен и отпуснат в швейцарски франкове
очевидно с оглед по-ниската лихва в сравнение с кредитите в евро – 4,5%
БЛП за CHF в сравнение с 6,35% БЛП за EUR, а последвалото превалутиране
на сумата в евро е било с оглед заплащане на цената на имота, която е била
уговорена в евро.
Не е налице нищожност и на клаузата на чл. 6 ал. 2 от договора,
предвиждащ погасяване на кредита в швейцарски франкове в друга валута –
чрез превалутиране по курс продава за швейцарския франк. Както се посочи,
предмет на кредита е парична сума в швейцарски франкове. Когато
плащането се извършва в различна валута, банката-кредитор преизчислява
внесената в различна валута сума в швейцарски франкове. С плащането в
различна валута по същество се извършват две банкови операции – обмяна на
5
валутата, с която е платено, в швейцарски франкове, и погасяване на
съответната част от вземането. Първата от банковите операции практически
представлява „закупуване“ на парична сума в швейцарски франкове. Поради
това, за тази банкова операция следва да се приложи обменният курс
„продава“ на банката кредитор за съответния ден. Горното е в съответствие с
правото на банката да извършва сделки с чуждестранна валута, съгласно чл. 1
ал. 1 т. 7 от ТЗ и чл. 2 т. 8 б. „б“ от Закона за кредитните институции.
Липсва, на следващо място, нищожност на чл. 22, ал.1 и ал.2 от
договора. В посочените клаузи кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с последиците от повишаването на курса на швейцарския франк,
който би довел до повишаване размера на погасителните вноски, изразени в
евро. С оспорените текстове, на клиента са били разяснени последиците от
промяна в обменния курс на валутата, в която е уговорен договорът за кредит,
като изрично е декларирал в договора, че е запознат с възможността от
повишаване размера на погасителната вноска, когато издължаването е в евро.
Тези клаузи имат характер на декларация и сами по себе си не пораждат
правните последици, с които ищецът е декларирал, че е запознат.
Съотношенията между различните валути или т.нар. валутни курсове са
променливи величини, освен когато (както е в случая лев-евро) с нормативен
акт е въведен постоянен валутен курс. Рискът при отпускане на кредит във
валута е както за клиента при повишаването на обменния курс, така и за
банката кредитор при спадането на обменния курс на валутата. Не е
допусната неравноправност и с изричното посочване в чл. 22 ал. 1 от
договора като последица от промяната на валутния курс единствено
повишаване, а не и намаляване на погасителните вноски (ИМ стр. 17).
Същевременно, промяната на курса на швейцарския франк за целия период на
погасяване, на която се позовава ищецът, не може да бъде прогнозирана,
според отговора на задача 25. Практически невъзможно е даването на по-
дългосрочна прогноза за обменния курс на валутата, защото той зависи от
многобройни и променливи финансово-икономически фактори, засягащи
както Конфедерация Швейцария, в чиято валута е уговорен кредитът по
договора, така и Европейския съюз, чиято валута е еврото. От направения
анализ в отговора на задача 24 (фиг. 5) е видно, че курсът на швейцарския
франк към евро след 2008 г. е поддържан стабилен, без тенденция към
покачване. Стабилен е бил и курсът на швейцарския франк към българския
лев към 2008 г., като повишаване настъпва след 05.09.2008 г. Следва да се
отчете също, че повишаването на обменния курс на швейцарския франк е
било плавно и за продължителен период от време, като сравнително рязко
покачване на курса е настъпило между 13.01.2015 г. и 13.02.2015 г. – от
1,62850 до 1,84931. След този период е била налице стабилност, след
13.07.2017 г. до 13.05.2018 г. – спад в обменния курс на швейцарския франк,
стабилност до 16.05.2019 г. след което ново покачване между нива 1,78 и 1,84
лева за 1 CHF (ССЕ приложение 2.1). Тези съображения дават основание да
се приеме, че със сключване на договор за предоставяне на кредит в
швейцарска валута и по време на погасителния период не е допусната
недобросъвестност от страна на банката-кредитор. Клаузите за сключване на
6
договора за кредит и неговото погасяване в швейцарска валута не са
нищожни.
Относно клаузите на чл. 3 ал. 1, 3 и 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 ал. 1 от
договора, които уреждат начина на формиране на договорната лихва и
правото на банката едностранно да я променя, съдът намира следното:
В част от оспорените текстове се предвижда право на банката- кредитор
едностранно да променя лихвения процент по договора за кредит, чрез
промяна на образуваща го величина, обозначена в договора като базов лихвен
процент. Договорът за банков кредит е възмезден, като договорната лихва е
възнаграждението, което кредитополучателят дължи на банката кредитор за
отпуснатия му кредит. Поради това, уговарянето на дължима лихва, каквото
се съдържа в част от текста на чл. 3 ал. 1 от договора, не е нищожно.
Поначало не е нищожнa и клауза, съдържаща право на банката кредитор като
доставчик на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите, едностранно да промени лихвения процент – такава
клауза не се счита за неравноправна, съгласно чл. 144 ал. 2 т. 1 вр. с чл. 143
ал. 2 т. 11 от същия закон, но само ако отговаря на следните кумулативни
условия: 1.обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в Общите условия към него,
2.тези обстоятелства следва да са обективни,т.е.да не зависят от волята на
кредитора-тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора, 3.методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или в Общите условия,т.е да е ясен начина на
формиране на лихвата, 4.при настъпване на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената. Наред с
това, според чл. 58 ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за кредитните институции, при
отпускането на кредити банката задължително предоставя на клиента своите
условия по кредитите, които съдържат: обективните критерии, въз основа на
които разходите по кредита (такси, комисионни и др.) могат да се изменят; и
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Тези задължения не са
били изпълнени от банката кредитор при сключването на договора. Не са
представени доказателства и за предоставянето, при сключването на договора
за кредит, на информация от банката на клиента за начина на формиране и
промяна на базовия лихвен процент, който е определящ показател за
формирането на договорната лихва. В самия договор за кредит не е описан
начинът на формиране на БЛП. При изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза, на вещото лице е била предоставена от банката ответник
Методология за определяне на БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове, лева и евро, посочена като действаща към датата на процесния
договор за кредит. Няма доказателства за запознаването на ищеца с тази
методология. В отговор на задачи 6-8 вещото лице определя компонентите,
определящи БЛП на банката: 1. трансферна цена на ресурса, която включва: -
пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; -
рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; -
директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс:
7
вещото лице възпроизвежда съдържанието на методологията (ССЕ стр. 9 л.
394), където очевидно тези нелихвени разходи са изброени неизчерпателно,
като са посочени два разхода: за минимални задължителни резерви и за
Фонда за гарантиране на влоговете в банките; 2. буферна надбавка: - включва
оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособни лица; - абсорбира временните позорни сътресения в
лихвени нива в размер до 0,50% на годишна база. В отговора на задача 8
вещото лице е констатирало, че няма данни за наличие на формула
/алгоритъм/, по която „Юробанк България“ АД определя/изчислява
стойността на БЛП. По този начин остава неопределена тежестта на всеки от
факторите при формирането и промяната на базовия лихвен процент. Т.нар.
„директни нелихвени разходи“ не са дефинирани изчерпателно, което също
води до неопределеност и липса на обективност и яснота в начина на
формиране и промяна на БЛП. С това кредитополучателят е поставен в
невъзможност да прецени „основателността“ на причината за промяна на
лихвения процент, тя практически е предоставена на субективната преценка
на банката кредитор. Поради изложените съображения, клаузата на чл. 3 ал. 1
от договора е нищожна в частта, в която се предвижда възможността за
едностранна промяна на базовия лихвен процент, без обективни и точни
критерии за това. Неустоечната клауза на чл. 3 ал. 3 от договора не е
нищожна, тъй като уговарянето като надбавка над договорната лихва без
краен срок не излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Нищожна, обаче, е клаузата на чл. 6 ал. 3 изр. 1 от
договора, съгласно който действащият базов лихвен процент на Банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Изцяло нищожна е уговорката на чл.12 ал. 1 от договора, поради
липса на приети обективни критерии за едностранните промени в Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Юробанк“ прилага при
операциите.
Поради нищожността на цитираните клаузи на договора за кредит, при
определяне на дължимата от кредитополучателя лихва по кредита следва да
се съобрази уговореният първоначален размер на лихвата, съгласно чл. 3 ал. 1
изр. 1 (във валидната част) и изр. 2 от договора, или 5,65%, образувана от
БЛП при сключването на договора 4,5% и надбавка от 1,15%. След
сравняване на платената и действително дължимата възнаградителна лихва
при първоначално уговорените с договора за кредит условия, вещото лице в
отговора на задача 1 е определило размера на надплатената лихва от
9749,22 CHF. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса искът с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, предявен до размер на сумата
от 9471,84 CHF като надвнесена вследствие едностранно неправомерно
увеличаване на размера на договорната лихва за периода на погасяване на
кредита, се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
Основателен е и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 978,51
CHF, представляваща мораторна лихва върху сумата от 9471,84 CHF.
Изпадането на ответника в забава следва да се счита от поканата за
доброволно изпълнение на недължимо платените суми, получена от
8
ответника на 16.12.2019 г. (гр.д. № 59673/21 СРС л. 27-28). От отговора на
задача 16 от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че законната
лихва за надплатени суми за възнаградителна лихва е 913,47 евро. Вещото
лице не е определило размера на законната лихва в швейцарски франкове, но
отчитайки съотношението между швейцарския франк и еврото към датата на
исковата молба този иск следва също да бъде уважен изцяло. Искът с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД по точка 5 вр. точка 9 от исковата молба
за сумата от 828,16 CHF, представляваща надплатена такса за управление на
кредита от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., е частично основателен. Надплатена
такса в размер на 290,21 CHF се установява след съпоставка на общия размер
на таксите за управление, които ищецът е следвало да заплати до 08.07.2021 г.
според първоначалния погасителен план - 6352,64 CHF (ССЕ 12 приложение
1 стр. 6 л. 426), и таксите, които действително е заплатил до 08.07.2021 г. -
6642,85 CHF (ССЕ приложение 2.1 л. 429). Поради това, искът е основателен
в частта му за сумата от 290,21 CHF.
Искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД по точка 5 вр. точка 9 от
петитума за сумата от 134,51 CHF за присъждане на мораторна лихва върху
сумата от 828,16 CHF също е частично основателен. Според уважената част
от главния иск 290,21 CHF и в съответствие с определената законна лихва от
10% (ССЕ таблица 3-1, стр. 15), за периода на забавата от 31.12.2019 г. до
18.10.2021 г., законната лихва е в размер на 53,04 CHF.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД по точка 7 вр. точка
9 от исковата молба за сумата от 5356 CHF недължимо платена сума за
главница при предсрочно погасяване на кредита е частично основателен за
сумата от 714,71 CHF. Това се установява от съпоставката между главницата,
която е следвало да заплати ищецът според първоначалния погасителен план
128 105 CHF (ССЕ приложение 1 стр. 6 л. 426) и действително платената
главница при предсрочното погасяване на 08.07.2021 г. – 128 819,71 CHF
(ССЕ приложение 2.1 л. 429). По делото не се установи недължимо плащане
на сума за главница при предсрочно погасяване на кредита над
горепосочената. Ищецът излага твърдение за неправилно изчисляване на
лихвата от банката ответник. Такова неправилно изчисляване не е доказано,
освен повишаването на лихвените плащания вследствие увеличението на
БЛП, което е предмет на иска по точки 3 и 9 от исковата молба.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на депозираната частна жалба, въззивният състав
намира намира за достатъчно да посочи, че допуснатите фактически грешки в
мотивите на решението не подлежат на отстраняване. На поправка подлежат
очевидните фактически грешки, допуснати само в диспозитива и това
произтича от самото естество на очевидната фактическа грешка, която е
налице единствено когато съществува несъответствие между формираната в
мотивите от съда воля и изразената в диспозитива на решението му. Именно
изразената подлежи на поправяне.
При този изход на спора разноските следва да бъдат оставени в тежест
9
на страните, така както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3489/29.11.2022г., поправено с решение
№ 207/12.01.2023г. ,постановени по гр.д.№ 6521/2022г. по описа на Софийски
градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба против разпореждане №
2743/06.02.2024г. по гр.д.№ 6521/2022г. на СГС.
Решението в ЧАСТТА, в която се потвърждава обжалваното решение №
3489/29.11.2022г., поправено с решение № 207/12.01.2023г., постановени по
гр.д.№ 6521/2022 г. на Софийски градски съд, подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, а в ЧАСТТА, в
която се оставя без уважение частната жалба срещу разпореждане №
2743/06.02.2024 г. по гр. д. № 6521/2022г. на СГС подлежи на обжалване пред
ВКС в едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10