РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Перник, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500522 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 32/ 14.03.23 г. по гр.дело 572/22 състав на районен съд Радомир е
постановил:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата в размер на 8805,63 лева (осем хиляди
осемстотин и пет лева и шестдесет и три стотинки) - главница по договор за потребителски
кредит с № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията;
сума в размер на 5648,07 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седем
стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г. и сума в
размер на 2673,53 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.
Присъдени са съответни разноски.
1
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата
С.. Решението се обжалва изцяло, като доводите изложени в жалбата са бланкетни.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи за това, че безспорно между страните е установена валидно
възникнала облигационна връзка. Районния съд правилно бил приел, че за извършената
цесия ответницата длъжник е уведомена с връчване на исковата молба и след като същата е
неизправна по сключения договор за кредит то, в пълно съответствие със закона, съда е
уважил предявените искове.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От приложения като писмено доказателство договор за потребителски кредит №
*** се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор и
ответницата, в качеството й на кредитополучател. Договорът съдържа индивидуализация на
страните и всички съществени елементи на сделката, като ответната страна не оспорва
неговата действителност.
Вземането на кредитора срещу ответницата по сключения договор за кредит е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 19.08.2019 г., което се потвърждава и от приетото извлечение от
Приложение № 1 към цесионния договор. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България упълномощила цесионера да съобщи на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията, както и за предсрочната изискуемост на непогасяваните кредити.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, уведомлението, изпратено
от ищцовото дружество до ответницата на 16.03.2022 г., за извършената цесия и за това, че
вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, не е достигнало до
2
последната преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, тъй като не е било потърсено от С..
При тази данни правилно и в точно приложение на закона районния съд е приел,
че с получаването на приложеното към исковата молба гореописано уведомление, цесията
следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. В тази връзка е съобразена и
посочена задължителната практика на ВКС: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т.
о. и решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна
експертиза кредитополучателят е преустановил напълно плащанията по договора, считано
от 20.01.2020 г.
Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става
изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора,
съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на
предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Доколкото
уведомлението до ответницата за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не й е
било връчено редовно, нито от цедента, нито от цесионера правилно районния съд е приел,
че това може да бъде извършено и в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Така, след като в случая това уведомление е било
инкорпорирано в исковата молба и приложенията към нея с нейното връчване на ответника
– кредитополучател е изпълнено задължението на ищцовото дружество. Правилно,
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство,
което представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на
вземане за главница и възнаградителни лихви, е зачетено от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.
При тези доказателства извода на първата инстанция, че основния иск по
отношение на главницата по договора за кредит е доказан в своето основание, е в точно
съответствие със закона. Ищеца, в условията на главно доказване е установил несъмнено, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответницата е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, вземането по същото е
прехвърлено нему по надлежния ред; за извършената цесия и за това, че договора за кредит
е предсрочно изискуем е съобщено на С. с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Размерът на дължимата от ответницата главница по сключения договор за
потребителски кредит от *** е изчислен от вещото лице по приетата съдебно - счетоводна
експертиза и е в размер на 8805,63 лева. За която сума главния иск се явява основателен и
доказан.
Задължението за заплащане на договорна лихва страните са уговорили в раздел
3
„Параметри и условия“ по договора. Според вещото лице общият размер на дължимата
договорна лихва за целия срок на договора е 6899,04 лева, като останалата непогасена сума
от ответницата е в размер на 5648,07 лева. Правилно районния съд е развил убедителни
доводи за това, че с оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на
заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки,
договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до
противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Поради това тя се
дължи в посочения размер.
По отношение на претенцията, касаеща лихвата за забава, следва да се посочи, че
вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. С
оглед постигнатата между страните договорка в чл.5 от ОУ, предвиждащ дължимостта на
мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски и предвид
изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, като
последната платена в пълен размер месечна погасителна вноска е от 20.06.2019 г. и
въззивния съд намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава,
така както се претендира с исковата молба за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г., чийто
размер, изчислен от вещото лице, е 2673,53 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
плащане.
Правилно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК районния съд е приел, че ищеца има
право на разноски, съобразно уважената част от исковете и е присъдил такива.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
Действително, пред първата инстанция е направено възражение за изтекла
погасителна давност и същото макар и неконкретизирано е следвало да бъде предмет на
анализ. Доколкото обаче това възражение е очевидно неоснователно, то не се е отразило на
крайната правилност на обжалваното решение.
Видно от заключението на вещото лице последното плащане на длъжника по
договора за кредит е било на 11.12.2019 г. и от следващата падежна дата- 20.01.20 г. са
последвали повече от две неплатени вноски, като по договора е постъпило само още едно
плащане на 11.01.22 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с което давността е
прекъсната е с вх. номер от 30.03.2022 г. Следователно, при тези данни погасителна давност
не е изтекла по отношение на нито едно от просрочените вноски.
4
С оглед изхода на делото и неговата правна сложност в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъди юк възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 32/ 14.03.23 г. по гр.дело 572/22 на
районен съд Радомир.
ОСЪЖДА С. Р. С., със снета самоличност, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК ********* сумата 100 лв. разноски за юк възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5