Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 15 212 по описа на съда за 2019 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на Ю.А.К.срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 924 – Г.К.на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 1147/2019, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпил
отговор от взискателя.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 1147/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 924 – Г.К.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на П.С.Б., Л.С.Б.и М.С.Б., чрез адв. А.Д.,
с приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2019
г. на СГС, І-9 състав по гр.д. 3175/1998 г., по който жалбоподателят и Х.И.К.
са осъдени да заплатят на взискателите сумата от 4 279, 40 лв. – съдебни
разноски за три съдебни инстанции.
Взискателите са подали молба за събиране на горната сума. В
молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство в размер на 1 800 лв.
На 16.08.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжниците
покани за доброволно изпълнение. На същата дата ЧСИ е разпоредил налагането на
запор на длъжниците в „Общинска банка“ АД, „ПИБ“ АД , „Банка Пиреос България“
АД и „УниКредит Булбанк“ АД.
Със същото разпореждане ЧСИ е посочил, че се следва на взискателя
и сумата от 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство.
Поканите за доброволно изпълнение до длъжниците са връчени на
04.09.2019 г.
На 16.09.2019 г. по повод постъпили суми с оглед наложените от ЧСИ
запори е извършено разпределение на същите като са останали дължими суми от по
900 лв. за всеки един от длъжниците, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателите в изпълнителното производство.
На същата дата ЧСИ е разпоредил и вдигане на наложените запори от
банковите сметки на длъжниците.
Междувременно на 26.08.2019 г. са постъпили молби от длъжниците за
редуциране на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до
размера на 200 лв. Като с разпореждане от 03.09.2019 г. ЧСИ – Костов е отказал
да уважи същите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 1147/2019 г., по искане
на длъжника /настоящ жалбоподател/ Ю.К.се е произнесъл с разпореждане, с което
е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение
на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ рег. № 924 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия, което по естеството си съставлява задължителен реквизит на молбата по
чл. 426 ал.2 от ГПК. С изпратената и получена покана за доброволно изпълнение
на длъжника е поканен с двуседмичен срок от получаването й да заплати
посочените в поканата суми. Видно от данните по делото сумите са платени в срока
за доброволно изпълнение.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
– ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. Определен по този начин, размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение за действия, свързани със събиране на
вземането възлиза на 150 лева (чл. 10, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г.).
С оглед на обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното
производство е заплатил дължимата сума липсва основание за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ.
процесуално представителство. Самото изпълнително производство, от своя страна,
не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които
да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за
образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което
в разпореждането на ЧСИ следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Ю.А.К.разпореждане
от 03.09.2019 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 924 – Г.К.на Камарата на
ЧСИ по изп.д. № 1147/2019, в частта за горницата над 200 лв. до
присъдената сума от 900 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.