№ 992
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242100100564 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Х., ЕГН
********** и Е. Д. К., ЕГН **********, двамата с адрес: с. П., община С., ул.
Ц. К. № **, срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А, представлявано от Павел Димитров и София Антонова, за осъждане на
ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 200000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от
смъртта на Д. Г. Х., починал на 28.08.2023 г. вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 28.08.2023 г. в с. Прилеп, района на ул.
Ленин, с посока на движение гр. Карнобат към гр. Шумен, от водача на
товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ицщите чрез процесуален представител твърдят, че на
28.08.2023 г. Р. Н. Т. е управлявал товарен автомобил Скания Р420 с рег. №
В1175ВХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, в с. Прилеп, района на ул. Ленин. Същият е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5,
ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 116 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Х. – пешеходец. Т. е управлявал
1
автомобила с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в
движението – пешеходците – деца, както и се е движел с технически
несъобразена и превишена скорост.
Вследствие смъртта на Д. неимуществени вреди са претърпели Г.
Х. – майка на детето, и Е. К. – биологичен баща на Д., макар и невписан в акта
му за раждане, който го е възпитавал и отглеждал. Двамата рухнали
психически, мъката им била изключително силна. Животът им минавал в
непрекъсната тъга, страдали от безсъние. Нямало спомен от приветливите и
лъчезарни хора, които били. Негативните им, дълбоко стресиращи и
депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а
съС.ието, в което се намират, се задълбочава.
Молят съда да уважи исковете и осъди ответника да им заплати
и направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило
исковете. Посочено е, че не е налице виновно и противоправно поведение от
страна на водача на МПС, причинил смъртта на Д. Х.. Причината за
настъпване на произшествието са действията на загиналия пешеходец, който е
бил оставен без надзор от родителите си, като е излязъл на пътното платно
внезапно и тичайки. ПТП е било непредотвратимо от водача на товарния
автомобил. Причина за ПТП-то е и противоправното поведение на двамата
ищци, които са оставили детето без надзор и грижа, с което са създали
опасност за живота и здравето му.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият като
пешеходец с действията си по внезапно навлизане и тичайки по платното за
движение е допринесъл за настъпилите вреди. Пресичането е било извършено
на необозначено място, без да се съобрази с положението и скоростта на
приближаващите автомобили. Освен това детето е оставено без надзор и
грижа.
Изразено е становище, че искът на Е. К. е неоснователен и
поради обстоятелството, че не е в кръга на увредените лица по чл. 478 КЗ.
Оспорено е обстоятелството, че е отглеждал починалото дете в семейна среда
с неговата майка.
В условията на евентуалност счита, че претенцията за
2
неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава оспорва
същия до датата на претенцията на ответника до застрахователя на 06.11.2023
г.
Оспорен е констативният протокол за ПТП, приложен към
исковата молба, в частта относно сочените причини за настъпване на ПТП.
Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да намали
обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и
вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно относно наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на товарен автомобил Скания Р420
с рег. № В1175ВХ, както и че на 06.11.2023 г. пред застрахователя е депозирана
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищците
(обстоятелства, които се установяват и представените по делото писмени
доказателства).
В тежест на ищците по делото бе да установят осъществяване на
деянието, вината и противоправността в поведението на Р. Т., както и
размерът на твърдените неимуществени вреди.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че
наследник на Д. Х. е неговата майка Г. Д. Х..
В констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 5/2023 г.,
съставен на 28.08.2023 г. от служител в РУ – Сунгурларе, е посочено, че на
28.08.2023 г. около 15:23 ч. в с. Прилеп, ул. Ленин № 4 е настъпило
произшествие с участието на ППС Скания Р420 с рег. № В1175ВХ,
управлявано от Р. Н. Т., и пешеходеца Д. Г. Х.. Увреден е преден ляв
пътепоказател на автомобила. Д. Х. е починал на място поради това, че е
3
блъснат от автомобила, пресичайки пътното платно.
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. Вещото лице е
посочило евентуалната траектория на пресичане на детето, която е била в
граници 75-80 %, близко до перпендикулярно, в посока към автомобила от
север към юг. Къщата, от която детето е излязло, се намирала малко по-напред
от къщата, където е искало да отиде, като е започнало да пресича. Вещото
лице е посочило, че пътните условия са позволявали на водача да възприеме
пресичащото дете, нямало е ограничение на видимостта или лоши условия,
които да попречат на водача да възприеме възникналата опасност. Когато
става въпрос за дете, опасността за водача на автомобил става не когато то
стъпи на пътното платно, а когато се забележи в близост до пътното платно,
включително на тротоара. Според данните по делото детето е изскочило
внезапно от дом 4, от дом 4 до началото на платното са около 3 метра, след
което е пресякло и лявата пътна лента, т. е. общото разС.ие, което е изминало
детето от момента на излизане от къщата до мястото на удара, е около 7 метра.
Детето е минало пред автомобил, който е спрял, и после е било блъснало.
Времето до достигане мястото на удара е било 2.5 секунди. Вещото лице е
посочило, че детето е ударено с предната лява част на товарния автомобил
някъде около левия фар. Най-вероятно самият механизъм е бил следният -
камионът е съборил детето, тялото е останало от вътрешната страна на
предното ляво колело и след това е прегазено със задните, които са двойни и
са по-широки от предните. Детето е тичало със 7 км/ч.
Скоростта на автомобила експертът е определил на база
топографски лист и на основание на мястото на спиране, където е намерен
автомобилът. Двете скорости почти се препокриват. По втория метод
скоростта е около 72 км/ч, а по топографския лист е 70 км/ч., като вещото
лице приема за достоверна информацията от типографския лист.
Вещото лице е посочило, че детето е било само и е имало
видимост към превозното средство.
Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза,
доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите
в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Посоченото от вещото лице се потвърждава от показанията на
4
свидетелите Д. Д. и А. А., които са очевидци на произшествието. Свидетелят
Д. е посочил, че преди инцидента е бил задрямал, намирал се на пасажерската
седалка. След известно време чул две тупвания и се събудил. Шофьорът спрял
тира и видели, че тълпа от хора бягат към камиона, някои пищели, други
крещели.
Свидетелят А. А. е посочил, че е пътувал от Шумен, като на
излизане от село Прилеп се случил инцидентът. Имало дупки и карал на втора
със скорост от около 25 км/ч. Видял на около 15-20 метра напред, че изведнъж
изскочило малко детенце от къщата отдясно, от портата на оградата на двора.
То бягало и без да се огледа, преминало тротоара и тръгнало да пресича.
Стъпило на пътното платно. А. спрял автомобила още като го видял, защото
на тротоара нямало нещо, което да му попречи да възприеме детето. То
минало на 15-20 метра пред колата. В същото време отсреща идвал камион, с
включени светлини, и блъснал детето. След това камионът спрял. Детето
останало на платното. Изскочила една жена от къщата и го грабнала. Преди
удара движението по пътя било спокойно, слабо натоварено. Този път бил
основен път, през който минават всички коли.
Свидетелката П. К. е посочила, че е леля на Е. К.. Синът на Г. и
Е. Д. е живеел заедно с тях. Е. не го е припознал, защото в тяхната общност
така било прието и най-вече заради по-високия размер на социалните помощи,
които се вземат. Е. се грижел много за детето, обичал го, знаел, че е негово
дете. То се обръщало към него с татко, а Е. към детето – със синко. В селото се
знаело, че той е негово дете.
За инцидента научила по телефона. Г. и Е. били в шок, били
съсипани. Преди това били много щастливи, а сега семейството било
съсипано. Г. споделяла, че й е много трудно. Казвала какво е сънувала и
започвала да плаче. Не можела да възприеме, че се е случило. Е. също бил
много притеснен, не се хранел заради загубата на детето си. Двамата останали
само с едно дете. Сестрата на Д. също тъжала много за брат си. Г. и Е. били
заедно от 11 години, не се карали.
Свидетелят Аврам Колев е посочил, че познава Е. от 20 години,
почти израснали заедно, работели в дърводобива. Познава и детето на Г. и Е.
Д.. След катастрофата свидетелят отишъл в болницата, двамата били в голяма
паника. Г. не говорела, свидетелят помислил, че е превъртяла. Е. бил в паника.
5
Лятото на 2023 г. Е. работел в Ивайловград в дърводобива, с него били Г. и
децата. След инцидента Е. не работел един месец, още плачел, когато стане
въпрос за детето, не можел да го преживее. Чул е, че инцидентът е станал в
Прилеп, семейството седнали да хапнат и пийнат и до последно Д. е бил до
тях, но след това е тръгнал след Г., която била в съседния двор. Малкият Д.
наричал Е. татко, а Е. наричал детето син. Е. много добре се грижел и за двете
деца. Всички знаели, че Д. е негово дете. В семейството нямало скандали.
Къщата, в която било събирането в Прилеп, била на един тротоар
от улицата. Това бил основен път и по него имало много голямо движение,
имало тирове.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели,
доколкото възпроизвеждат лично възприети от тях обстоятелства.
Показанията са логични и взаимно свързани, като не си противоречат
помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна, че искът на Е. К. е неоснователен поради обстоятелството, че не е в
кръга на увредените лица по чл. 478 КЗ.
Формирана е трайна и задължителна практика на ВКС по
въпроса, като например в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление на Племума на ВС № 4/25.05.1961 г. и
Постановление на Племума на ВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът намира, че в случая се установи от събраните по делото
гласни доказателства (показания на свидетелите К. и Колев, които съдът
кредитира, доколкото са последователни и непротиворечиви), че Е. К. и Д. Х.
6
са били в особено близка връзка, знаели са и са се държали помежду си като
син и баща. Така са ги възприемали и обкръжаващите ги близки и роднини. В
мотивната част на цитираното Тълкувателното решение е посочено, че с
ППВС № 5/24.11.1969 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото,
но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на
посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са
напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е
справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да
могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на
отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване на произход (в този смисъл и
Решение № 139/14.01.2020 г. по т. д. № 2135/2018 г. I т. о. на ВКС).
Върховният съд е приел, че лице, което не е вписано като баща в акта за
раждане на починалото при ПТП дете, е материално легитимирано да получи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ако починалото дете
трайно е било отглеждано и възпитавано от него и са били изградени
отношения, аналогични на връзката биологичен родител – дете. Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът Е. К. разполага с право на иск, доколкото е
възприемал Д. като свой роден син, макар да не е вписан в акта му за раждане
като баща, грижел се е за него от раждането до смъртта му, живели са заедно,
двамата са имали силна емоционална връзка между дете и родител.
На следващо място, за да бъдат уважени исковете за главница, е
необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от
застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика
на автомобила, управляван от причинителя на вредите. Полицата за сключена
застраховка е валидна към датата на процесното ПТП, видно от справката в
публичния сайт на Гаранционния фонд и представената застрахователна
полица, този факт не е спорен между страните по делото.
7
На следващо място, за да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45
ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е
причинило вредите.
Процесуалният представител на ответника е направил
възражение, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на
водача на МПС, причинил смъртта на Д. Х., а причината за настъпване на
произшествието са единствено действията на загиналия пешеходец, който е
бил оставен без надзор от родителите си и е излязъл на пътното платно
внезапно и тичайки.
Съдът намира възраженията за неоснователни и счита, че от
събраните по делото доказателства и по-специално съдебна автотехническа
експертиза се установи, че водачът е допуснал нарушения на правилата за
движение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като е можел
да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Водачът на
тира Р. Т. е управлявал същия със скорост в населено място около и над 70
км/ч, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗЗдвП.
Разрешената скорост в населено място за превозното средство, което е
управлявал, е 50 км/ч. С установената от вещото лице скорост, с която е
управлявал превозното средство, дори и да беше възприел детето, предприело
пресичане, не би могъл да спре, още повече че няма данни същият да е опитал
да намали скоростта, нито да спре – липсва спирачен път, а от показанията на
свидетеля Д. става ясно, че Т. изобщо не е възприел детето на пътя, въпреки че
обективно е могъл да забележи пешеходеца още в момента, когато е бил на
тротоара и е предприел пресичане на пътното платно. На следващо място
шофьорът не е предприел дължимата грижа по навременно възприемане на
възникналата опасност. Съгласно Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г.
по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС при определени обстоятелства
опасността за движението възниква не в момента на възприемане на
препятствието, а в по-ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или
банкета се насочва към платното за движение и с поведението си ясно и
очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на
движението му. Моментът на възникване на опасността за движение се
определя от фактически, а не от формални критерии. Когато се касае до деца,
8
дори и да се намират на тротоара или банкета или на по-голяма отдалеченост
от платното за движение, те представляват възникнала опасност за движение,
независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя. Както е установено по
делото, детето е изскочило от портата на къщата и е преминало през тротоара,
като е било възприето от движещ се в насрещното движение на тира
автомобил, който е спрял (показания на свидетеля А.). След като детето е
пресякло пред спрелия автомобил, е тръгнало към пътната лента, в която се е
движел тирът, който го е блъснал. Пострадалият е бил дете, като по
отношение на децата шофьорите следва да бъдат особено внимателни и да ги
възприемат като опасност още когато ги забележат в близост до пътното
платно – на тротоара (в този смисъл са разясненията в цитираното
Тълкувателно решение, както и обясненията на вещото лице П.). Така е
изяснено и например в Решение № 91/20.08.2014 г. по т. д. № 66/2013 г. на І т.
о. на ВКС, в което е посочено, че възрастта на пострадалия сама по себе си е
фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на моторното превозно
средство грижа при изпълнение на тази правно регламентирана дейност.
По отношение на механизма на пътнотранспортното
произшествие съдът намира същия за установен посредством приетата в
настоящото производство автотехническа експертиза и събрани гласни
доказателства.
На 28.08.2023г. около 15:23 ч в с. Прилеп в района на ул. Ленин
се е движил товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ с посока на
движение от гр. Карнобат към гр. Шумен, управляван от Р. Н. Т., като улицата
е част от второкласен път № 73 гр. Шумен – гр. Карнобат. Платното за
движение е разделено с бледа разделителна линия – единична непрекъсната,
като от лявата и дясната страна на платното за движение са оформени
градинки с ширина 1 метър, след което следват тротоари с ширина около 2,8
метра. Товарният автомобил се е движел със скорост от около 70 км/ч и опасна
зона за спиране от около 63 м. По същото време от дом № 4 на улицата,
намиращ се на западния тротоар на ул. Ленин, внезапно е изскочило детето Д.
Х., като се насочило към платното за движение, тичайки със скорост от около
3,3 м/с. Водачът не е забелязал пресичащото дете и е настъпил удар с предната
лява част на товарния автомобил и детето. От удара детето е отхвърлено
напред пред автомобила, след което е било прегазено от автомобила. Водачът
е реагирал и товарният автомобил е преустановил движението си на 57 метра
9
след мястото на удара.
Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че
причина за настъпилото ПТП е виновното и противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, който при управление на МПС е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората, чл. 5, ал. 2. т. 1 ЗДвП, постановяваща, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, според която водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, и чл. 21 ЗЗдвП, указваща максималната скорост на
движение на автомобилите в населено място от 50 км/ч. Водачът е имал
възможност да възприеме пешеходеца и да реагира своевременно чрез
задействане на спирачната система и така да предотврати удара, ако беше
управлявал автомобила с разрешената скорост на движение в населено място.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за ищците по делото, изразяваща се в претърпените
страдания от загубата на детето им, и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на лек
автомобил.
Причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
вреди се установява от събраните гласни доказателства. Свидетелите К. и
Колев са посочили, че след инцидента Е. и Г. били много тревожни, сломени,
изпаднали в шок. Те не били същите хора. Съдът приема за установено от
цитирания доказателствен материал, че след пътнотранспортното
произшествие ищците са изживели изключително тежко загубата на детето си.
Според показанията на свидетелите ищците са имали две деца и са живеели
заедно в едно домакинство, макар че не били женени. Д. бил по-малкото дете,
а по-голямото дете било момиченце, което също тежко преживявало смъртта
на братчето си. Е. К. и Г. Х. заедно отглеждали децатат си, били сплотено
семейство, не се карали помежду си, живеели заедно в населеното място,
10
където била местоработата на мъжа, а Г. Х. се грижела за домакинството.
Загубата на детето нарушило обичайния им начин на живот, Е. К. спрял да
работи. Съдът намира, че настъпилите негативни промени в
психоемоционалната сфера на ищците вследствие смъртта на тяхното дете са
установени по категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства. Свидетелите са близки на ищците, лично са въприели съС.ието
на ищците след инцидента и са идентични в показанията си, че поради
смъртта на Д. родителите рухнали и болката за тях била много силна, а
чувството за загуба – непоносимо.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото,
доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона и съгласно
Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
конкретното пострадало лице, и всички неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.
45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Съдът отчита възрастта на починалия – 6 години, подрастващо
дете, пред което животът тепърва предстои, а загубата за родителите е огромна
предвид невъзможността да отгледат детето си и да станат свидетели на
израстването и развитието му. Възрастта на ищците е била 30 години към
момента на произшествието. Изключително силен е интензитетът на
търпените болки и страдания у ищците заради загуба на едно от общо двете
им деца, резултат от изключително интензивно стресово изживяване на
внезапността и необратимостта на загубата, продължителната скръб и
11
невъзможност за откъсване от спомените за починалия съгласно показанията
на свидетелите. Независимо от изминалото време болката от загубата не
утихва, в резултат на което ищците продължават да страдат и скърбят. Следва
да се отчете и стандартът на живот и икономическите условия към момента на
деликта и установената съдебна практика по сходни случаи.
Изхождайки от така установените критерии, съдът счита, че
размерът на дължимото обезщетение, изцяло кредитирайки събраните гласни
доказателства, следва да бъде определен на по 200000 лева за всеки от
ищците. Този размер съдът определи, преценявайки конкретните
доказателства и съобразявайки указанията в Постановление на ВС № 4/1968 г.,
отчитайки най-близките отношения между родители и дете, тежко понесената
смърт на детето, възрастта на ищците и починалото дете, както и
обществените и икономически отношения към момента на настъпилата смърт
– 28.08.2023 г.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия.
Ответникът е посочил, че Д. Х. като пешеходец с действията си
по внезапно навлизане и тичайки по платното за движение на необозначено
място, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващите
автомобили, е допринесъл за настъпилите вреди. Наведено е и възражение за
съпричиняване, доколкото детето е оставено без надзор и грижа от родителите
си.
Съдът намира възраженията за основателни.
Както е посочено в мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден, независимо дали е
действал виновно.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно трайната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
12
приносът на увредения следва да води категорично до настъпването на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Принос по смисъла
на посочената разпоредба се отчита и когато е резултат на неупражнен върху
малолетното дете надзор. В случая са налице и двете предпоставки. Установи
се от събраните по делото доказателства, че детето е било оставено без надзор
по време на семейно събиране в двора на къща, намираща се на оживен път,
през който преминава основен трафик и множество тирове. Детето е излязло
само през портата на къщата, преминало е през тротоара и е предприело
пресичане на пътното платно, за да достигне до майка си, която се е намирала
в двора на къща от другата страна на улицата. Детето е предприело пресичане
тичайки, без да се огледа, на нерегламентирано за това място (при липса на
пешеходна пътека) и без да се съобрази с опасностите на пътя –
приближаващи лек автомобил и тир. Детето е пресякло платното в нарушение
на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП. Предвид така изясненото съдът
намира за категорично установено, че малолетното дете е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат и следва да се приложи разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа
виновно – т. 7 на Постановление на Пленума на ВС № 17/18.11.1963 г.
Приносът е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от
родителите му, които не са предприели грижа по контрол над действията на
Д., както и на поведението на детето, които се намират в пряка причинна
връзка с реализираното ПТП, тъй като са допринесли за настъпване на
произшествието и на вредоносния резултат – уврежданията, довели до
неговата смърт. Съобразявайки механизма на реализиране на произшествието
и поведението на участниците в него, настоящият съдебен състав намира, че
приносът на пострадалия е в размер на 50 %.
Ето защо определеното обезщетение на всеки от ищците следва
да бъде намалено с 50 %, след което се налага, че предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са основателни и
доказани до размера от по 100000 лева и до този размер следва да бъдат
уважени, а до пълния предявен размер от 200000 лева следва да бъдат
отхвърлени.
Върху така определените обезщетения се дължи законна лихва от
датата на предявяване на претенциите на увредените ищци пред
13
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на 06.11.2023 г.
С исковата молба е направено искане за присъждане на лихва от датата на
увреждането – 28.08.2023 г., като същото е неоснователно. Съгласно
разсяненията, дадени с Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466//2018 г.
на I т. о. на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2019 г. на II т.
о. на ВКС, за разлика от отменения КЗ новият КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) в чл.
429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение, а оттам и в застрахователната сума лихви за забава, като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. На основание чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя от увреденото лице, т. е. в случая от 06.11.2023
г., като не се оспорва от ответника, че именно това е датата, на която е
получил уведомление от ищците. Ето защо и искът за заплащане на лихва за
забава е основателен за периода от 06.11.2023 г. до окончателното плащане на
главницата, а за периода от 28.08.2023 г. до 05.11.2023 г. следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищците адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя
дължимото на адвоката възнаграждение, като осъжда насрещната страна да го
заплати. С постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът е дал отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да
14
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 ДФЕС във вр. с чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по
чл. 101 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Посочено е още, че
националният съд следва да прецени дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите
ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението
на съответната легитимна цел.
Ето защо, поради разясненията, дадени в цитираното решение,
както и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен на общо
12000 лева за представителство на двамата ищци.
Ищците дължат разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на общо 955 лева.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на дължимата за
производството държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати такава по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 8000 лева върху уважения размер на исковете, както
и сумата от 150 лева за възнаграждение на вещото лице, изплатено от бюджета
на съда.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от Павел Димитров и София Антонова, да
заплати на Г. Д. Х., ЕГН ********** и на Е. Д. К., ЕГН **********, двамата с
адрес: с. П., община С., ул. Ц. К. № **, сумите от по 100000 лева (сто хиляди
лева) за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени им от смъртта на Д. Г. Х., починал на 28.08.2023 г.
вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.08.2023 г. в с.
15
Прилеп, района на ул. Ленин, с посока на движение гр. Карнобат към гр.
Шумен, от водача на товарен автомобил Скания Р420 с рег. № В1175ВХ, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 06.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от
по 100000 лева до пълния претендиран размер от по 200000 лева и за лихва
върху сумите за периода от 28.08.2023 г. до 05.11.2023 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от Павел Димитров и София Антонова, да
заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат И. С. М. от САК възнаграждение за
процесуално представителство на ищците в размер на 12000 лева (дванадесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА Г. Д. Х., ЕГН ********** и Е. Д. К., ЕГН **********,
двамата с адрес: с. П., община С., ул. Ц. К. № ** да заплатят на
„Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А,
представлявано от Павел Димитров и София Антонова, съдебно-деловодни
разноски в размер на 955 лева (деветстотин петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от Павел Димитров и София Антонова, да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за
производството в размер на 8000 лева (осем хиляди лева), както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16