РЕШЕНИЕ
№
град С., 07.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ОЛГА КАДЪНКОВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 2/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от А.Т.П. и А.Е.П., чрез адвокат Я.Я. против
решение от 03.08.2016 г., постановено по гражданско дело № 54067/2013 год. на Софийски районен съд, ГО, 32-ри състав,
ведно с определение от 31.10.2016 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с
което на основание чл. 108 ЗС е признато за
установено по отношение на ответниците
А.Т.П., ЕГН ********** и А. Е.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** П.от К.№
20, че ищците Н.И.Н., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********, И.П.В., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, Й.А.Г., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: *** - адвокат П., са собственици на поземлен имот с
идентификатор № 68134.1933.1730 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-68/02-12-2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в гр. С., район Витоша местността Манастирски ливади - Запад, ул. *****от
К.№ 20 с площ от 527 кв.м. при съседи имот с идентификатор 68134.1933.1148,
имот с идентификатор 68134.1933.1149, имот с идентификатор 68134.1933.1151,
имот с идентификатор 68134.1933.2080, имот с идентификатор 68134.1933.1147,
номер от предходен план 1147, кв. 77 парцел 5, представляващ дворно място от
520 кв.м. от бившия парцел VI, представляващ
източната част от имот 1147, местността Манастирски ливади и същите са осъдени
да предадат владението на имота.
Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. В тази връзка навеждат,
че Н.И. Й., Л. Т. Т. и Т. И.Г., трите от гр.С., в
качеството на наследници на починалия пред 1960 г. Т.С.И.са водили гражданско дело № 470 /1993г. на СРС
72 с-в срещу тях по иск с правно основание чл.7, пр.1 ЗВСОНИ с искане да им бъде възстановена
собствеността върху имот пл. № 1147 по плана на кв. Бояна, С. от 1 118 кв.м. и находящата се върху него вила. Искът е отхвърлен с влязло в
сила съдебно решение, поради което спорът не подлежи на пререшаване.
Евентуално ако съдът приеме, че съдебното решение не е недопустимо,
навеждат твърдения за неговата неправилност като поддържат, че от представените
по делото доказателства се е установило безспорно, че те са придобили право на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „665“ № 18, местност
„Манастирски ливади“, представляващ къща на един етаж в жилищна сграда,
построена върху държавна земя, парцел №1147, квартал 15, състояща се от една
стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 60,80 кв.м.,
ведно с 100% идеални части от общите части на сградата и 100% идеални части от
мястото, върху което е построена сградата с площ от 1118 кв.м., при съседи от
изток: дворно място със застроена жилищна сграда на семейство Т., запад –
празно дворно място, собственост на държавата, север – дворно място със
застроена жилищна сграда на семейство С., юг- ул. „ 665“, отгоре –покрив на
сградата и отдолу – мазе, изток- фасада,
запад- фасада, север- фасада и юг – фасада въз основа на договор за продажба на
държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти от
дата 15.08.1985 г. Безспорно било установено по делото и че въз основа на
посочения договор са заплатили на държавата сумата от 13 993 лв., която
съобразно оценителен протокол към договора включва 5 183 лв. за сградата,
984 лв. за подобрения на имота и 7 326 лв.
за правото на строеж върху дворното място от 1118 кв.м. От своя страна
наследниците на Т.И.претендират, че по силата на ЗВСОНИ им е възстановена
собствеността върху имот с идентификатор № 68134.1933.1730 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-68 от 02.12.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район Витоша,
местност Манастирски ливади, ул. *****от К.№ 20, с площ съгласно скица от 527
кв.м. при съседи: идентификатор № 68134.1933.1148, № 68134.1933.1149, №
68134.1933.1151, № 68134.1933.2080 и № 68134.1933.1147, по номер от предходен
план 1147, квартал 77, парцел V, представляващ дворно място
от 520 кв.м. от бившия парцел V, представляващ източната
част на имот 1147.
С оглед посоченото твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че е налице идентичност между двата имота като погрешно е кредитирал изводите на изготвената
тройна експертиза. Последната не била обективно и компетентно изготвена като се
виждала явно тенденция за установяване на идентичност на претендирания от
ищците имот и този, който е тяхна собственост.
Освен горното оспорва правото на собственост на наследниците на Т.И.като
твърди, че имотът, не е обособен и в тази връзка оспорва влизането в сила на
заповедите за неговото определяне като имот с идентификатор № 68134.1933.1730.
Твърди и че дори и да се приеме, че не са придобили право на собственост върху
имота, те имат учредено вещно право на строеж върху целия такъв от 1118 кв.м.,
предвид което собствеността на наследниците на И.не е възстановена, тъй като
имотът не съществува във вида, в който е отчужден. Излагат, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че върху имота има учредено вещно право на
строеж, но напълно нелогично същият го е ревандикирал,
тъй като при това положение собственикът на имота има единствено т.нар. „гола“
собственост. Евентуално навеждат възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност като твърдят, че владеят имота още 1948-1949 г. до днес.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна представя отговор на подадената жалба в
законоустановения срок. Оспорват същата като неоснователна и молят
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно представените по делото доказателства обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Н.И.Н., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, А.Т.Т.,
ЕГН **********, И.П.В., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********,
Й.А.Г., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН ********** с иск с правно основание чл. 108
ЗС срещу А.Т.П., ЕГН ********** и А. Е.П. с искане за установяване на собствеността
и връщане на владението върху имот с
идентификатор № 68134.1933.1730 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С., район Витоша, местност Манастирски
ливади, ул. *****от К.№ 20, с площ съгласно скица от 527 кв.м. при съседи:
идентификатор № 68134.1933.1148, № 68134.1933.1149, № 68134.1933.1151, №
68134.1933.2080 и № 68134.1933.1147, по номер от предходен план 1147, квартал
77, парцел V, представляващ дворно място от 520 кв.м. от
бившия парцел V, представляващ източната част на имот 1147.
Не е спорно между
страните, че ищците са наследници по закон на Т.С.И., както и че на 18.12.1942
г. с нотариален акт № 19, том XXVI, дело 4559/42 г. на Първи нотариус при
Софийски областен съд, същият е закупил дворни места, съставляващи парцели № V
и № VI от кв. 279Г, находящи се в Боянско землище, местността Градената с обща
площ от 1140 кв.м.
От представените по
делото доказателства се установи, че на 08.07.1949 г. е съставен АДС № 181 за
завземане на недвижим имот за държавен, на основание ЗОЕГПНС, а именно: къща
/вила/, находяща се в голяма С., землището на село Бояна, състояща се от стая,
хол и пр. от два парцела V и VI,
кв.279, застроени 120 кв.м, при граници: Курт Петерс, ул. 20 Безименна Одържавяването било извършено въз
основа на Решение от 12.08.1948 г. на Комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС, въз основа
на което в полза на държавата се отчуждили къща /вила/, находяща се в голяма С.,
в землището на село Бояна, състояща се от стая, хол и пр. и от два парцела V и
VI, кв. 279 и 1/5 идеална част от описан апартамент, принадлежали на Т.С.И..
На 15.08.1985 г. въз
основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по Реда на Наредбата за
държавните имоти, П.придобили
недвижим имот, държавна собственост, находящ се в гр. С., ул. 665 № 18, местността
Манастирски ливади, представляващ къща на един етаж, построена върху държавна
земя, имот № 1147, кв. № 15, комплекс ж.к. Манастирски ливади, състояща се от
една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 60,80 кв.м.
и 100% идеални части от правото на строеж върху мястото от 1118 кв.м. при съседи:
изток - дворно място, със застроена жилищна сграда на семейство Т.; запад -
празно дворно място - държавно; север - дворно място със застроена жилищна сграда
на сем. Събеви; юг - ул.665, отгоре - покрив на сградата, отдолу - мазе; при съседи
на избеното помещение изток, запад, север, юг - фасада.
Съгласно, изготвената
по делото единична СТЕ процесният имот с идентификатор 68134.1933.1730 е част
от бивши имоти, парцели V и VI от кв. 279Г, описани в нотариалния акт на
наследодателя на ищците. Този имот е идентичен с бивш имот парцел VI от кв.
279Г и е част от бивши имоти № V и VI, одържавени с акт № 171/08.07.1949 г.
Процесният имот с идентификатор 68134.1933.1730 е идентичен с възстановеното
със Заповед РД-57-789/30.12.1998 г. на ищците дворно място от 520 кв.м от
бившия парцел VI, представляващ източната част от имот 1147, местността Манастирски
ливади.
Съгласно заключението
на тройната СТЕ, към датата на издаване на нотариалния акт на Т.С.И., е
действал регулационен план на село Красно село с утвърдена улична регулация с Указ
№ 86 от 31.07.1914 г., дворищна регулация утвърдена със Заповед 1885/22.08.2014
г., Указ № 276 от 06.06.1931 г. и Заповед №
1737/10.06.1931 г., като имотите по нотариалния акт представляват парцели № V-1284 и VI - 1284 от кв.
279г.
Към АДС №181/08.07.1949г.
допълнително е отбелязано „извън регулация м. красно село - Боянско, 279г, имот
5 от 1122кв.м. Анкетирано! 22.02.1973г.“ В решение от 1948г. по чл.11 ЗОЕГПНС
по преписка №1120/1948г. е решено, че се отчуждават два парцела № V и VI,
кв.279г, като парцелите по решението са идентични с тези по нотариалния акт.
Добавеният към АДС имот пл. №5,279г., е по кадастрален план на местността от
1957г.
Цитираните парцели №
V и №VI по нотариален акт №
19, том XXVI, дело 4559/42 г. са идентични с имот пл.№1147 по договор за
покупко-продажба от 15.08.1985г.
Процесният имот с
идентификатор № 68134.1933.1730 по кадастрална карта и регистри, одобрени със
заповед № РД -18-68/02.12.2010 г. АГКК е идентичен с възстановения на
наследниците на Т.С.И.дворно място от 520 кв.м. от бившия парцел VI-ти.
Бивши имоти парцели V иVI, кв.
279 Г, предмет на нотариален акт № 19 от 1942 г., 19, том XXVI, дело 4559/42 г.
на Първи нотариус при Софийски областен съд са идентични с имот пл. № 1147,
местност Манастирски ливади“ по договор за покупко –продажба от 15.08.1985 г
Видно от посочените
доказателства предявената пред първоинстанционния съд претенция обхваща имот,
който към настоящия момент е с идентификатор 68134.1933.1730 и представлява
незастроената част от възстановения на наследниците на Т.И.имот от бившия
парцел VI, представляващ източна част от имот с пл.№ 1147 от местността
Манастирски ливади, от архивен кадастрален план от 1979 г.
От представените
доказателства се установява, че Н.И. Й., Л.Т.Т.и Т.И.Г.
в качеството на наследници на
починалия пред 1960 г. Т.С.И.и като наследодатели на настоящите ищци са водили гражданско дело №
470 /1993г. на СРС 72 с-в срещу въззивника по иск с правно основание чл.7, пр.1 ЗВСОНИ с искане да им бъде възстановена собствеността върху имот пл. № 1147 по плана на кв. Бояна, С. от 1 118
кв.м. и находящата се върху него вила. Искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение (лист
№ 55 – 58)
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :
На първо място по допустимостта на предявената претенция съдът намира,
че възраженията на въззивника са неоснователни. Действително по делото се
установи, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иск с
правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за установяване на нищожност на договор за
продажба и учредяване на право на строеж, сключен между държавата и П.през 1985
г. Идентичността на страните е налице, но
обективните предели на силата на пресъдено нещо не е установена, тъй като
ищците в първоинстанционното производство, чието е правото да определят
предмета на делото, са въвели претенция за 520 кв.м. незастроена площ, от
поземлен имот 1147 от бившия парцел VI,
представляващ източната част от имот 1147, местността Манастирски ливади, които
твърдят, че не са предмет на прехвърленото право на собственост по договора от 1985 г., с който ответниците
са придобили собственост върху друга част от същия имот. Предвид това предмет
на изследване в настоящето производство на първо място е налице ли е
идентичност между имота, за който се претендира да е собственост на ищците и
имота, който твърдят да е в тяхна собственост ответниците. В случай, че се
установи, че имотът е идентичен и че ответниците са собственици или имат
учредено право на строеж върху него по силата на вече влязлото в сила съдебно
решение искът следва да бъде отхвърлен като се зачетат пределите на субективна
и обективна сила на пресъдено нещо на съдебното решение по чл. 7 ЗВСОНИ и
нейното значение за възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ. В противен
случай следва да бъдат изследвани останалите доводи и възражения на страните. В
тази връзка следва да се има предвид, че със сила на пресъдено нещо се ползва
само решението по чл. 7 ЗВСОНИ, но не и мотивите на същото, предвид което към
този момент не е установено със задължителна сила, че имотът, който се
претендира от ищците в настоящето производство е предмет на договора от 1985 г.
С оглед преценката на поставените задачи, първоинстанционният съд правилно е
разгледал делото по същество, а не го е прекратил като недопустимо и съответно
съдебното решение не е постановено въз основа на недопустима искова молба.
По правилността на съдебното решение съдът намира следното:
Уважаването на иск по чл. 108 от ЗС
зависи от наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
процесния имот, същият да се владее от ответника и това да става без същият да
има правно основание.
Предвид факта, че ищците твърдят да
са собственици на процесния имот въз основа на реституция, настъпила по силата
на ЗВСОНИ, те следва да установят правото си на собственост като докажат
наличието на предпоставките, изискуеми от този закон за възстановяване на
собствеността. В частност това означава, че следва категорично да установят по
делото, че техния наследодател е бил собственик на имота, че последният е бил
отчужден на основание чл. 1 и чл.2, ал.1 от закона нормативни актове, за което
не е получено обезщетение или че е отнет без законно основание или не по
установения законов ред- чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. На следващо място следва да
докажат, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на
държавата и че съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. В тази
връзка следва да се има предвид, че заповедта за деактуване
на имота няма конститутивно действие и не доказва
наличието на посочените предпоставки за възстановяване на собствеността върху
имота.
Правилно съдът е приел, че Т.И.е
придобил собствеността върху дворни места, съставляващи парцели № V и № VI от
кв. 279Г, находящи се в Боянско землище, местността Градената с обща площ от
1140 кв.м. въз основа на нотариален акт № 19, том XXVI, дело 4559/42 г. на
Първи нотариус при Софийски областен съд, както и че същите са били одържавени
по реда на ЗОЕГПНС.
Правилно е прието и че по силата на
сключения договор за продажба на държавен недвижим имот по Реда на Наредбата за
държавните имоти, П.са придобили недвижим имот, държавна собственост, находящ
се в гр. С., ул. 665 № 18, местността Манастирски ливади, представляващ къща на
един етаж, построена върху държавна земя, имот № 1147, кв. № 15, комплекс ж.к.
Манастирски ливади, състояща се от една стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ 60,80 кв.м. и 100% идеални части от правото на строеж върху мястото от
1118 кв.м.
Първоинстанционният съд правилно е
приел, че имотът, който е отчужден от наследодателя на ищците е идентичен с
този, по отношение на който е сключен договорът на ответниците с държавата за
придобиване на право на собственост върху сградата и на правото на строеж върху
дворното място с площ от 1118 кв.м. („ бивши имоти парцели V иVI, кв.
279 Г, предмет на нотариален акт № 19 от 1942 г….. са идентични с имот пл. №
1147, местност Манастирски ливади“ по договор за покупко –продажба от
15.08.1985 г.“. Конкретното проследяване на изменението в номерациите на имота
и преобразуването му са видни от приложените към тройната експертиза скици и са
неразделна част от това съдебно решение, като е видно че към настоящия момент
претенцията е отправена спрямо имот с идентификатор №№ 68134.1933.1730, който е
бил част от предишния имот с идентификатор № 1147, който от своя страна включва
в себе си бивши поземлени имоти № V и VI. Изслушаните и приети по делото
експертизи са изготвени компетентно и обективно, предвид което се кредитират и
от настоящия съд.
Видно от представения договор за
продажба на недвижим имот от 15.08.1985 г. ( лист № 18 от първоинстанционното
дело) ответниците са придобили не само
право на собственост върху построената в имот № 1147( сега съставляваш имот №
1147 и № 1730 по скиците, неразделна част от съдебното решение), но и право на
строеж върху 1118 кв.м. дворно място, като същото е заплатено за цена по 7 лв.
на кв.м. или общо те са платили сумата от 7 326 лв. само за правото на строеж върху имота извън цената, която са
заплатили са самата сграда и подобренията в нея( Оценителен протокол към
договора за продажба на лист № 49 от първоинстанционното дело). Съответно
собствеността върху процесния имот е останала държавна, но правото на строеж
върху него е преминало в патримониума на трето лице. Последното означава, че
имотът не съществува в състоянието, в което е бил при отчуждаването, предвид
което върху него не може да се възстанови собствеността по силата на ЗВСОНИ. За
да се преодолее тази пречка, ищците правилно са предявили иск с правно
основание чл.7 ЗВСОНИ за установяване на нищожност на договора от 15.08.1985 г.
( лист № 18 от първоинстанционното дело). Със влязло в сила съдебно решение
обаче ( решение от 17.10.2008 г., постановено по гр.д. № 3573/2007 г. на ВКС) искът
е отхвърлен и съответно върху процесното място има валидно учредено вещно право
на ползване, което от своя страна пречи да влезе в действие настъпващото по
силата на ЗВСОНИ възстановяване на собствеността. Доколкото уважаването на иска
е предпоставка за възстановяване на собствеността върху имота, предмет на
договора, който се оспорва с него, то отхвърлянето му автоматично води до
невъзстановяване на собствеността в полза на ищците. Последното означава, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците, в качеството им на
наследници на Т.Икономов, се легитимират като собственици на имота по силата на
реституцията по ЗВСОНИ, доколкото такава не е настъпила предвид отхвърлянето на
предявения от тях иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. Това води до извода, че
една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по 108 ЗС не
е налице и процесният имот не следва да се ревандикира
в полза на ищците.
След като се установи, че върху
процесния недвижим имот има валидно учредено вещно право на стоеж, то той не
подлежи на възстановяване по реституция. Следва да се има предвид, че
възстановяването на такъв имот, при условие, че той не е реално застроен е
допустимо, ако незастроената част би могла да се обособи като самостоятелен
имот съобразно изискванията на закона, като съответно се изисква първо имотът
да бъде административно обособен. .( т.2 ТР №1/95 г, Решение № 155/22.03.1994
г. по гр.д. № 659/93 , четвърто г.о.). Съответно след като безспорно по делото
е установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесния имот с идентификатор
№ ….1730 не е бил застроен за защита на правата на наследниците на Т.И.е съществувала
възможност, въпреки отхвърления иск по чл. 7 ЗВСОНИ да предявят иск с правно
основание чл. 124 ГПК с искане да се установи, че учреденото право на строеж с
договора от 15.08.1985 г. е погасено по давност. След като върху имотът не тежи
вече правото на строеж, то собствеността върху него се счита за напълно
възстановена от датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, доколкото се приема, че към
този момент за ищеца се е възстановила „голата „ собственост върху имота и при
успешното провеждане на един такъв иск, всички правомощия, които са част от
правото на собственост ще се върнат при собственика. В рамките на настоящето
производство обаче ищецът е носел доказателствената тежест да установи, че е
собственик на процесния имот и е следвало да изложи всички свои основания, в
това конкретно, че върху имота не е налице право на строеж в полза на трети
лица и той подлежи на възстановяване, което обаче той не е сторил и съответно
възможността за извършването на посоченото процесуално действие е преклудирана.
С оглед на изложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че следва да отмени обжалваното съдебно решение като
неправилно и съответно да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС.
При така сложИ.се
изход на делото жалбата на въззивника, като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
спора на въззивниците следва да се присъдят разноски за водене на
първоинстанционното производство в размер на 600 лв. депозит за вещо лице и
1279,80 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представен на лист № 206 от
първоинстанционното дело списък по чл. 80 ГПК. Не е направено възражение за
прекомерност на разноските. На същите следва да се присъдят разноски и за
настоящето производство, но не са представени доказателства за реализирани
такива.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 03.08.2016 г., постановено по гражданско дело №
54067/2013 год. на Софийски районен съд,
ГО, 32-ри състав, ведно с определение от 31.10.2016 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Н., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********, И.П.В., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, Й.А.Г., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН **********
срещу А.Т.П., ЕГН ********** и А. Е.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.1730 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-68/02-12-2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. С., район
Витоша местността Манастирски ливади - Запад, ул. *****от К.№ 20 с площ от 527
кв.м. при съседи имот с идентификатор 68134.1933.1148, имот с идентификатор
68134.1933.1149, имот с идентификатор 68134.1933.1151, имот с идентификатор
68134.1933.2080, имот с идентификатор 68134.1933.1147, номер от предходен план
1147, кв. 77 парцел 5, представляващ дворно място от 520 кв.м. от бившия парцел
VI, представляващ източната част от имот 1147, местността Манастирски ливади,
като същите бъдат осъдени да върнат владението над имота.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, Л.А.Д.,
ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********, И. П.В., ЕГН **********,
М.Г.Г., ЕГН **********, Й.А.Г., ЕГН **********, Г.А.Г.,
ЕГН ********** да заплатят на А.Т.П., ЕГН ********** и А. Е.П., ЕГН **********
сумата от 600 лв. деловодни разноски и 1279,80 лв. за адвокатско възнаграждение
пред първоинстанционния съд на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.