РЕШЕНИЕ
№ 2239 04.06.2012г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански състав
На четвърти юни две хиляди и дванадесета година
В открито
заседание на двадесет и втори май 2012г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 18968 по описа за
2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2, чл. 224, ал.
1, чл. 222, ал. 3 и чл.245, ал.2 от
Кодекса на труда, както
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът В.Т.Т., ЕГН **********, твърди, че е работил
в ответното дружество „Херку” АД, ЕИК ********* в периода
25.02.2008г. – 29.11.2010г. като „***”. Заявява, че трудовото
му правоотношение било прекратено със заповед № 00000185/29.11.2010г.
на управителя на дружеството на основание чл.
325, т. 1 от КТ. Заявява, че ответникът не
му заплащал редовно и своевременно договореното възнаграждение. Твърди, че неизплатена
останала сумата в общ размер на
14341,77лв. за периода м.11.2009г. – м.11.2010г. Заявява,
че ответникът му дължи сумата
от 2817,60лв., представляваща
размер на две брутни работни
заплати, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ и заповед №
00000186/29.11.2010г. на управителя
на дружеството, тъй като към
момента на уволнението същият бил придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Претендира и сумата от 1026,41 лв. за неползван
платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ в размер на 17 работни
дни за 2010г.
С оглед изложеното от съда
се иска да
осъди ответника да му заплати
посочените по-горе суми, ведно с лихвите
за минало време, считано от всяко 25-то число на съответния
месец до предявяване на иска в размер на
1998,60 лв. за посочените трудови
възнаграждения, сумата от 267,16лв., за обезщетението по чл. 222, ал.
3 от КТ, сумата от 97,32лв. за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба
пред съда до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
По делото е депозиран отговор на исковата молба,
с който предявените искове са оспорени
по основание и размер. Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените доказателства, се установява, че ищецът е
работил по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор №
2092/ 22.02.2008г., считано от 25.02.2008г., като заемал последно длъжността „***”. Трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда, считано от
29.11.2010г., по силата на Заповед № 185/ 29.11.2010г. на изпълнителния
директор на ответното дружество. В същата заповед е посочено, че на ищеца
следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни
работни заплати, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск по чл.224 от Кодекса на труда за 17 работни дни.
Съгласно разпоредбата на
чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
В настоящия казус между страните липсва спор относно обстоятелството, че
трудовото правоотношение е било прекратено след придобиване от ищеца на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като този факт се доказва и от
представеното разпореждане на
ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на такава пенсия. Липсва спор
и относно факта, че ищецът е работил при същия работодател през последните 10
години преди прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което и на ищеца се дължи обезщетение в размер на
шест брутни трудови възнаграждения. Тези обстоятелства се потвърждават и от
изходящата от ответника заповед за прекратяване на правоотношението, в която е
призната дължимост на претендираната
сума, както и от заключението на ССЕ.
От приетото по делото заключение на ССЕ, възприето от съда като обективно,
изготвено с необходимите знания и опит в съответната област и неоспорено от
страните, се установява, че претендираното
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови
възнаграждения възлиза на 2817,60лв., а на обезщетението за забавеното му
плащане в периода от 29.11.2010г. до датата на предявяване на иска – на
267,16лв. С оглед изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца по
чл.222, ал.3 от Кодекса на труда е доказана по основание и размер, поради което
и предявеният иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Обезщетението за забава следва да се присъди в
претендирания размер, тъй като същият е доказан от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза.
Като основателен следва да се
уважи искът по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда
за сумата от 1026,41лв. след приспадане на удръжките,
дължими съгласно данъчното законодателство от брутното обезщетение
в размер на 1140,46лв. за неползван платен годишен отпуск за 2010г., а именно 17 работни дни. Както в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че размерът на начислено, но
неизплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от работодателя на ищцата възлиза
в общ размер на 1026,41лв., в какъвто размер следва да
се уважи и исковата претенция. Експертът е посочил, че обезщетението за забава на
това обезщетение в периода 29.11.2010г. до датата на предявяване
на иска, възлиза на 97,32лв., като искът като
основателен и доказан ще се уважи.
Главницата ще се присъди наред
със законната лихва от датата
на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите. Видно от заключението и от
представените в тази насока писмени доказателства, се установява, че на ищеца
не са били изплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения, които за процесния период възлизат на 14341,77лв. след приспадане на
нормативно установените удръжки. От заключението на ССЕ се установява и че
обезщетението за забава в периода от 25-то число на месеца, следващ месеца на
начисляването, до завеждане на исковата молба – 30.10.2011г. е в общ размер на
1998,60лв., поради което и искът за присъждане на мораторно
обезщетение ще се уважи като основателен и доказан.
Съдът възприема заключението на
изготвената ССЕ като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в
съответната област и неоспорено от страните. В тежест на работодателя, съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се
явява задължението да докаже изплащането на претендираните
суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.
Ищецът претендира заплащане на
разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Не се
споделя наведеното от ответника възражение, че не е дал повод за завеждане на
делото. Макар да признава дължимостта на претендираните суми, същият не е представил доказателства
да ги е изплатил своевременно на ищеца, нито пък да не е получил съдействието
му за тяхното изплащане. Ето защо на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски. Ответникът претендира разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда по
бюджета на съдебната власт сумата от 916,31лв. – държавна такса, както и 40лв.
– разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА “Херку”
АД, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. ”Кукленско шосе” №21, представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К., да заплати на В.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 2817,60лв./две хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 60
стотинки/, обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда в размер от шест
брутни трудови възнаграждения, дължимо след прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 185/ 29.11.2010г.
на изпълнителния директор на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда,
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след
приспадане на нормативно установените удръжки, сумата от 267,16лв./двеста шестдесет и седем лева и шестнадесет ст./ -
обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за
периода 29.11.2010г. – 30.10.2011г.,
сумата от 1026,41лв./хиляда
двадесет и шест лева и 41ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда
за неползван платен годишен отпуск в размер на 17
работни дни за 2010г., дължимо след прекратяване на трудовото правоотношение
със Заповед № 185/ 29.11.2010г. на изпълнителния
директор на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда, след приспадане
на нормативно установените удръжки, сумата от 97,32лв./деветдесет и седем лева и 32ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
периода 29.11.2010г. – 30.10.2011г., сумата от 14341,77лв./четиринадесет хиляди триста четиридесет и един лева и
77ст./ - неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември
2009г. – м.ноември 2010г.вкл. след приспадане на
нормативно установените удръжки, сумата от 1998,60лв./хиляда
деветстотин деветдесет и осем лева и 60ст./ - обезщетение за забавено плащане
на неизплатените трудови възнаграждения в периода от 25-то число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете –
30.10.2011г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковата молба – 31.10.2011г., до окончателното изплащане, както и сумата от
600лв./шестстотин лева/ - разноски.
ОСЪЖДА “Херку”
АД, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. ”Кукленско шосе” №21, представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К., да заплати по сметка на ВСС в полза на ПРС сумата от 916,31лв. /деветстотин и шестнадесет
лева и 31стотинки/ - държавна такса, както и 40лв./четиридесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д.
Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК