РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 28.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 3174 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че по силата на сключен с ответниците М.И.Л. и Б.Л.Л. договор за кредит за кредит за покупка на недвижим имот от 28.12.2006 г. на ответниците е предоставена сумата общо в размер на 38 700 евро, които ответниците се задължили да върнат солидарно ведно с възнаградителна лихва на 300 месечни анюитетни вноски. Твърди, че с допълнителни споразумения от 18.06.2009 г., 11.08.2010 г., 13.09.2011г., 01.11.2012 г., 06.12.2013 г., 27.06.2014 г., 21.07.2014 г., 25.09.2015 г. условията на договора са предоговорени, както и крайният срок на погасяване на вземанията, който последно е уговорен на 24.01.2032 г. Твърди ответниците да не са плащали дължимите погасителни вноски съобразно условията на договора, поради което с уведомление, връчено на ответниците на 16.01.2018 г., вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми. Претендира солидарно осъждане на ответниците на предсрочно изискуема главница в размер на 41 268,03 евро; на такси по кредита, чиято изискуемост е настъпила в периода 06.12.2016 - 24.01.2018 г. в общ размер на 410,12 евро; имуществена застраховка по договора за кредит в размер на 84,09 евро, чиято изискуемост е настъпила на 20.02.2017 г. и на 24.01.2018 г., както и разходи за нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в размер на 72,00 лева. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът М.И.Л. оспорва иска, като твърди договорът за кредит да съдържа неравноправни клаузи. Прави възражение за нищожност на допълнителните споразумения, тъй като с тях са преоформяни служебно нелихвоносни вземания в лихвоносни такива.
Ответникът Б.Л.Л. не депозира отговор в срок.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница, такси и застраховка в претендирания размер.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между страните е сключен договор за кредит от 28.12.2006 г., по силата на който ищецът предал в заем на ответниците сумата от 38 700 евро със срок на издължаване 300 месеца. В чл. 3 е уговорено, че кредитът се олихвява с лихвен процент, формиран от стойността на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро плюс 0,5 пункта. В чл. 4 от договора са уговорени таксите по кредита – еднократно платими такси за управление и за обработка на документи и в началото на следващата година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за управление в размер на 0,1 % върху размера на непогасената главница.
В чл. 18 и чл. 19 е уредена предсрочната изискуемост на договора.
Сключването и пораждането на действие на договор за цесия и обратна цесия не е спорно между страните, поради което съдът намира тези обстоятелства, в т.ч. активната материално-правна легитимация на ищеца за доказана.
На 11.08.2010 г. е подписано допълнително споразумение към договора, в което страните са се съгласили натрупаните до този момент лихви и непогасени такси се преоформят от банката чрез натрупването им като редовно усвоена и непогасена главница. Посочено, че се уговаря 12-месечен период на облекчено погасяване по погасителен план, през който върху дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва от 5,03 %, като през този период месечните погасителни вноски ще са 165 евро. Според чл. 5 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва, а след натрупването й, след изтичане на този период, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката по жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка от 0,72 пункта, като погасяването на кредита става на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от споразумението.
На 13.09.2011 г. по договора е подписано трето допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 12-месечен период на облекчено погасяване, при твърда лихва от 5,42% и месечна погасителна вноска от 179 евро. Предвидено е и заплащане на такса реконструиране в размер на 30,00 лева.
На 11.12.2012 г. по договора е подписано четвърто допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 12-месечен период на облекчено погасяване, при твърда лихва от действащия към този момент базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, намален с 2,53 пункта (в чл. 5 е посочено, че към този момент БЛП е в размер на 8,2%) и месечна погасителна вноска от 190 евро. Предвидено е и заплащане на такса реконструиране в размер на 50,00 лева.
На 06.12.2013 г. по договора е подписано пето допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 6-месечен период на облекчено погасяване, лихва в размер на действащия референтен лихвен процент на банката ПРАЙМ, намален с 0,49 пункта и месечна погасителна вноска от 160 евро. Предвидено е и заплащане на такса реконструиране в размер на 50,00 лева. Посочено е, че към датата на сключване на споразумението този референтен лихвен процент е 5,2% , както и че след изтичане на гратисния период лихвения процент по договора ще бъде формиран от този референтен лихвен процент плюс надбавка от 5,31 пункта. Към споразумението е приложена и методологията за формиране на този лихвен процент.
На 09.12.2013 г. е подписано ново допълнително споразумение за „преоформяне“, начислена е такса от 50 лева за предоговаряне, като лихвата за облекчения период от 6 месеца и размера на вноската остават същите.
На 21.07.2014 г. е подписано ново допълнително споразумение за „преоформяне“, начислена е такса от 50 лева за предоговаряне, като лихвата за облекчения период от 6 месеца е РЛП Прайм намален с 1,13 пункта, а месечната вноска 140 евро.
На 25.09.2015 г. е подписано ново допълнително споразумение за „преоформяне“ с 19-месечен период на облекчено погасяване, като е уговорена твърда лихва от 4,021 процентни пункта и размера на месечната погасителна вноска от 301,97 евро.
На 16.01.2018 г. ответниците са получили уведомлението от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски.
По възражението за нищожност на допълнителните споразумения към договора за банков кредит.
В сключените допълнителни споразумения към договора за банков кредит е предвидено непогасената възнаградителна лихва и такси да се „преоформят“ като дължима главница по договора, като в същото време се договаря по-ниска възнаградителна лихва и по-малък размер на месечните погасителни вноски, като това предоговаряне в повечето случаи е станало срещу такса.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на първите 6 допълнителни споразумения е действаща Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразуменията то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Също така е прието, че доколкото таксите не представляват изтекли лихви, няма пречка за тяхното олихвяване.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите в процесните допълнителни споразумения за „преоформяне“ на изтекли лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а тези, предвиждащи капитализиране на такси – не.
Според заключението на приетата първоначална счетоводна експертиза отпусната главница по кредита е в размер на 38 700 евро, а капитализираните суми в общ размер на 6757,54 евро, от които 112,60 евро – „капитализирани“ такси ( в тази връзка виж основно заключение, лист 24). Според основното заключение последното постъпило плащане по договора е на 30.03.2017 г. на сумата от 255,04 евро, с която е погасена част от погасителна вноска с падеж 10.10.2016 г. Този извод е непроменен и в допълнителното заключение според, което към дата 10.01.2018 г. непогасената главница е в размер на 2403,73 евро. Според допълнителното заключение общият размер на дължимата главница, в т.ч. предсрочно изискуема, след отчитане на осчетоводените при банката плащания на главница, възлиза в размер на 35233,98 евро. Вещото лице сочи, че непогасени (и некапителизирани) са таксите, изискуеми в периода 06.12.2016 г. – 24.01.2018 г. – за подновяване на ипотека, за администриране на просрочен жилищен кредит и годишна такса за управление за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 410,12 евро, както и имуществена застраховка с падеж на 20.02.2017 г. и на 24.01.2018 г. в общ размер на 84,09 евро.
Предвид заключението на приетата експертиза съдът намира, че към момента на отправяне на уведомленията за предсрочна изискуемост са били налице обективните предпоставки за това.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница по процесния договор за кредит следва да бъде уважен за сумата от общо 35346,58 евро (35233,98 (отпусната главница)+112,60 (капитализирани такси)= 35346,58) и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер. Следва да бъдат уважени и исковете за дължими такси и имуществена застраховка по договора.
Предвид установяване факта на договорно неизпълнение и извършването от страна на банката за разходи за отправяне на нотариална покана, следва да бъде уважен и искът по чл. 82 ЗЗД за сумата от 72,00 лева.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 6308,02 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.И.Л., ЕГН: ********** и Б.Л.Л., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ сумата от 35346,58 евро – незаплатена падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 28.12.2006 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, сумата от 410,12 евро - такси по кредита, чиято изискуемост е настъпила в периода 06.12.2016 - 24.01.2018 г., сумата от 84,09 евро имуществена застраховка по договора за кредит, чиято изискуемост е настъпила на 20.02.2017 г. и на 24.01.2018 г., на основание чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 72,00 лева – разноски за изпращане на нотариални покани за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 6308,02 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължима главница по договора за горницата до пълния предявен размер от 41 268,03 евро.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: