РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15060 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.П.К. срещу К.О.Н.П.И., с правно основание чл.
2а от ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни действия на К.за
отнемане на незаконно придобито имущество, изразяващи се в неоснователно
предявен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), ведно със законната лихва, считано
от 16.09.2010 г.
Ищецът поддържа, че К.за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чийто правоприемник
е К.О.Н.П.И. (Комисията), през 2010 г. е предприела действия по ЗОПДИППД
(отм.), като по нейно искане с Определение №3886/14.12.2010 г., допълнено с
Определение от 22.12.2010 г. по гр.д. №2474/2010 г., по описа на Варненски
окръжен съд, е допуснато обезпечение на висящ иск по същото дело с правно
основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), чрез наложени обезпечителни мерки -
възбрани и запори върху цялото му имущество (недвижими имоти и леки автомобили,
както и запори върху банкови сметки). Излага, че с решение №203/11.02.2013 по
гр.д.№2474/2010 г. по описа на ВОС, са отхвърлени предявените от К.искове като
неоснователни, като решението е потвърдено от Апелативен съд – гр. Варна и
окончателно е влязло в сила, след като с определение №1196/24.11.2014 г., ВКС
III ГО, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Сочи и, че с
определение от 24.04.2015 г. по гр.д.№2474/2010 г., по описа на ВОС, наложените
обезпечителни мерки са отменени.
Поддържа, че в резултат на
незаконосъобразните действия на К.продължили почти пет години, са му причинени
сериозни неимуществени щети. Поддържа, че в началото на м. септември 2010 г. е
узнал за внесеното от К.във Варненски окръжен съд искане за налагане на
обезпечителни мерки срещу него, по което искане е било образувано ч.гр.д.
№2346/2010 г. и постановено определение от 06.12.2010 г. на ВОС. Сочи, че още в
края на 2006г. е узнал, че срещу него е започнала проверка на К.като от този
момент е започнало влошаване на здравословното му състояние и на 16.09.2010 г.
е постъпил в болница, въпреки че дотогава не е имал здравословни проблеми. В
тази връзка излага, че се е влошила сърдечната му дейност, като на 16.09.2010
г. му е извършена коронарография, последвана от сърдечна операция на 24.09.2010
г., вследствие на което е получил хронично сърдечно заболяване -хипертонично
сърце, хипертонична болест трети стадий в умерена степен, исхимична болест на
сърцето. Сочи, че е станал затворен, необщителен, неконтактен, започнал е да
изпитва страх и недоверие към околните. Изпитвал унижение и неудобство,
свързани с множеството пътувания от родното му място гр. Брацигово до гр. Варна
за провежданите съдебни заседания в продължение на повече от пет години.
Предвид изложеното прави искане за
осъждането на ответника К.за отнемане на незаконно придобито имущество му
заплати сумата от 100 000 лв., представляващи неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия на ответника по водене на съдебно производство за
отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, в
периода септември 2010 г. - април 2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът К.О.Н.П.И. (като правоприемник
на К.за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност) оспорва иска
по основание и размер. Поддържа, че в рамките на водената срещу ищеца процедура
по ЗОПДИППД актовете и действията на К.и нейните органи са били изцяло
законосъобразни и от тях не са произлезли вреди. Оспорва твърдението, че
сърдечното заболяване е причинено на ищеца в резултат от действията на
Комисията, тъй като Б.К. е узнал за тях едва в края на м. декември 2010 г.,
след реалното налагане на обезпечителните мерки, а от приложената към исковата
молба медицинска документация се установявало, че описаните здравословни
проблеми са се проявили преди този момент. При условията на евентуалност
възразява срещу претендирания размер на обезщетението, който счита за завишен с
оглед претърпените вреди. Оспорва и началната дата, от която се претендира
законна лихва, с оглед приетото в т. 4 от ТР №3 от 22.04.2004 г., по тълк. д.
№3/2004 г. на ОСГК на ВКС..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С решение №203/11.02.2013 по гр.д.№2474/2010 г. по описа на
ВОС, е отхвърлено като неоснователно предявеното от К.за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Б.П.К., мотивирано искане да
бъде отнето в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество в размер на
201 609 лв., на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Решението е
потвърдено от Апелативен съд - гр. Варна с решение от 08.07.2013 г.,
постановено по гр.д. №219/2013 г. и окончателно е влязло в сила, след като с определение
№1196/24.11.2014 г., по гр.д. №6471/2013 г., по описа на ВКС III ГО, не е
допуснато до касационно обжалване въззивното решение.
С определение от 24.04.2015 г. по гр.д.№2474/2010 г., по
описа на ВОС, наложените по висящ иск по същото дело обезпечителни мерки с
определение от 14.12.2010 г., допълнено с определение от 22.12.2010 г., са
отменени.
Свидетелят Н.М.К.заявява, че в края на 2006 г. ищецът му е
споделил, че от познати от общината в Брацигово
е получил информация, че го разследват и са запорирали имуществото му,
включително имотите и пенсията му и е станал притеснителен. Твърди, че през лятото
на 2010 г. Б.К. се е променил, затворил се е в себе си и е започнал да изпитва
здравословни проблеми с кръвното, не можел да спи, притеснявал се.
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 32 ЗОПДИППД, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни
лица по Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им.
Предявяването на иск по чл.
28 от ЗОДПИППД (отм.) от К.е действие при или по повод на изпълнение на
правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила
съдебно решение, означава че със сила на пресъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено.
Направеното от К.предположение в обратния смисъл, което е послужило като
основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се
явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на
чл. 2а ЗОДОВ. Ето защо и всички причинени на посоченото лице вреди, които са в
резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.
От влязлото в сила на
24.11.2014 г. решение №203/11.02.2013 по гр.д.№2474/2010 г. по описа на ВОС,
искането за отнемане на имущество, собственост на ищеца, е било отхвърлено.
Видно от същото решение производството пред Варненски окръжен съд е инциирано
въз основа на решение №514/17.11.2010 г. на КУИППД, а предварителната проверка
е започнала по постъпило на 10.03.2006 г. уведомление от ОС - гр. Пазарджик.
Предвид така представените по делото писмени доказателства, съдът намира че
ищецът е бил обект на производство за конфискация на имущество по ЗОПДИППД (отм.)
за период от четири години, обхващащ момента на образуването на гр.д. №
2474/2010 г. във ВОС, което се е случило не по-рано от датата на решението на К.–
17.11.2010 г. и същото е преустановено на 24.11.2014 г., когато с определението
си ВКС не е допуснал до касационно обжалване решението на Апелативен съд – гр.
Варна, с което е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение на ВОС.
Безспорно по делото е обстоятелството,
че предявеният от К.иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е бил отхвърлен с влязла в
сила присъда, то и действията й по повод на воденото дело са незаконосъобразни, а обстоятелството, че срещу Б.К. е водено производство за
конфискация на имуществото му, само по себе си е достатъчно да обоснове
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е
житейски логично едно такова дело да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца. Недоказани обаче остават твърденията на ищеца, че
действията на К.са му причинили стрес и притеснения още от края на 2006 г.,
доколкото от този момент, до образуване на делото пред ВОС е била извършвана
единствено проверка по реда на чл. 15 ЗОДПИППД (отм.), като не се твърдят или
установяват конкретни действия на ответника, които обективно биха могли да
причинят твърдените неимуществени вреди. Показанията на свидетеля К., че ищецът
му се е оплакал, че имуществото му е запорирано през 2006 г. -2007 г. не
кореспондира със събраните по делото доказателства, доколко е видно, че
възбрана и запор върху недвижимо и движимо имущество на Б. К. са били наложени
едва с Определение №3886/14.12.2010 г., допълнено с Определение от 22.12.2010
г., във хода на висящото гр.д. №2474/2010 г., по описа на ВОС. Недоказани
остават и твърденията на ищеца, че негов близък, който има достъп до
длъжностните лица в община Пещера и Брацигово през лятото на 2010 г. го е
информирал, че К.ще търси от него отговорност, тъй като подобно решение ответникът
взел едва на 17.11.2010 г. С оглед на последното обстоятелство, неоснователни
са и твърденията в исковата молба, че действията на ответника са пряка
причинно-следствена връзка с влошаване на сърдечната му дейности. Видно от
приложената към исковата молба писмена документация претърпяната от Б. К.
сърдечна операция на 24.09.2010 г. е няколко месеца преди К.да вземе решение и
да образува срещу него съдебно производство за отнемане на негово имущество.
При определяне на
справедливото обезщетение съдът взе предвид вида и характера на обвинението,
което засяга правото на частна собственост и пряко свободата на личността;
продължилото на три съдебни инстанции за период от четири години съдебно производство,
през което ищецът обективно е бил лишен от възможност да се разпорежда със
собствено движимо и недвижимо имущество, но като се отчита, че още на първата
инстанция е постановено решение, с което се отхвърля искането на Комисията;
безспорно причинените на ищеца негативни емоции от воденото срещу него
производство, но при недоказано повлияване на здравословното му състояние, като
няма данни делото да е засегнало честта и доброто му име в обществото. Предвид
гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетяване на Б.К. за незаконно
воденото срещу него производство по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) се равнява
на сумата от 4000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът
определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите
условия в страната към 24.11.2014 г. - датата на която решението на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлено искането на Комисията, е влязло в сила, като от
този момент върху обезщетението се дължи и законна лихва. Искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
както за претендираната лихва за забава за периода от 16.09.2010 г. до
23.11.2014 г.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска – в размер на 100,40 лв.,
както и заплатената държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И., гр.*******, да заплати на Б.П.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Т.К., на основание
чл. 2а от ЗОДОВ, сумата от 4000 лв. (четири
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца от незаконосъобразни действия на К.О.Н.П.И., изразяващи се в
неоснователно предявен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), който е отхвърлен с
влязло в сила решение №203/11.02.2013 по гр.д.№2474/2010 г., по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2014 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2а
от ЗОДОВ за разликата над 4000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като
неоснователен, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за периода
16.09.2010 г.- 23.11.2014 г.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И., гр.*******, да заплати на Б.П.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 110,40 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: