Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 01.11.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№152 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.

          В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът заедно с ответниците Х. и Ц. Т е съсобственик на недвижим имот, намиращ се в гр. ****, предтавляващ поземлен имот с идентификатор*******, с площ от 512 кв. м, заедно с всички приращения и подобрения в имота, в който се намират руини от сграда „****”. В уточняващата молба ищецът сочи, че притежаваната от него идеална част от имота е 4/7 идеални части, а останалите 3/7 идеални части са съсобствени при равни права на ответниците Х. и Ц. Т. Ищецът заявява, че при случайна справка в Имотния регистър при СВ и в системата на АГКК, на 15.11.2019 г. узнал за продажбата на горепосочения недвижим имот, обективирана в НА*******. по описа на нотариус Д. Р, с който на ***** ответното дружество „Б Б” ООД закупило от ответниците Х. и Ц. Т процесния недвижим имот, описан по-горе. Ищецът заявява, че към датата на продажбата е съсобственик в имота, като твърди, че правото му на собственост произтича по наследство от дядо му С Г П, който бил съдружник в СД „****” заедно с В Х Р. Твърди, че последният закупил за СД с нотариален акт през **** описан в акта недвижим имот: Кивгир дюкян № **** „****”, едноетажна масивта сграда - дюкян, при граници описани в исковата молба. Излага твърдения, че през **** съдружниците в СД се разделят и постигат съгласие за доброволна делба на недвижимия имот, описан в НА от****., като за дядото на ищеца останала поливината реална част от дюкяна - източната. Сочи, че през 1949 г. имотът на дядо му е отчужден и одържавен с Акт от**** на Община ****. Със заповед от **** на Кмета на Община **** е постановено отписване от актовите книги за държавни имоти и предаване на правоимащите лица на следния имот: Дюкян със застроена площ от 28 кв. м. Ищецът сочи, че с договори за продажба на наследство, описани в исковата молба е закупил наследството от посочените други наследници. Ищецът заявява ,че правото му на собственост в имота не е оспорвано от ***** и от ответника Х.Т.. Ищецът заявява, че преди продажбата на имота на „Б Б” ООД не му е предлагано в качеството на съсобственик да закупи притежаваните от съсобствениците Т идеални части при аналогични условия, както и че документи, удостоверяващи това не са представяни пред Нотариус. В съдебно заседание ищецът оспорва и твърденията на ответниците Т, наведени в отговора на исковата молба за придобиване на процесния имот по давност. Ищецът оспорва твърденията на ответната страна относно това, че сградата построена в имота е била погинала към датата на реституцията и към сделката от 2019 г. Оспорва и твърденията на ответника „Б Б“ ООД относно притежавания обем права на ответниците Т в собствеността на имота и на техните праводатели. С оглед изложеното отправя искане съдът да постанови решение, с което да постанови в негова полза изкупуване на процесния недвижим имот, като бъде определен срок, в който да бъде изплатена сумата.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника „Б Б” ООД, в който искът е оспорен като недопустим и неоснователен, по съображения изложени в отговора. Ответникът твърди, че ищецът не е съсобственик в имота, а евентуално е собственик на сграда, която не е била в имота и е погинала, но не и на самия поземлен имот. Ответникът заявява, че е закупил през месец април 2019 г. процесния имот в цялост за сумата ****, платени на продавача Х.Т. и *** евро платени на продавача Ц.Т.. Ответникът твърди, че двамата продавачи, които са съпрузи притежават собстеността върху целия имот и са се разпоредили изцяло с имота си, поради което не е било налице основание за приложение на изискванията на чл.33, ал.2 от ЗС. Сочи се, че ответниците Т придобиват собствеността върху имота, както следва 13/16 идеални части от наследниците на*******, а останалите идеални части от *****, по силата на посочени в исковата молба договори. Ответникът заявява, че ищецът не доказва, че притежавания от него дюкян попада в процесния поземлен имот. Ответникът заявава, че дори да се приеме, че ищецът притежава право на собственост, то е върху сграда, която е погинала **** и правото на собственост върху тази сграда е погасено. На следващо място ответникът оспорва и твърденията на ищеца относно датата, на която е узнал за продажбата, като счита, че искът е предявен извън преклузивния двумесечен срок. Отправя искане за отхвърляне на иска. В условие на евентуалност, ако съдът уважи иска, то прави искане определената цена да бъде заплатена директно на дружеството- ответник. Претендира разноски.

         По делото е постъпил отговор и от ответниците Х. и Ц. Т, в който искът е оспорен като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Ответниците Т, които са съпрузи твърдят, че се легитимират като собственици на целия процесен имот, като описват сделките, с които са придобили собствеността. Оспорват, че ищецът е бил съсобственик на имота, поради което считат, че не е било необходимо прилагане на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС по отношение на него при продажбата на имота на ответника „Б Б“ ООД. Твърдят, че дори и да се приеме, че наследодателят на ищеца  е бил собственик на дюкян, то това не го прави собственик на поземления имот, а твърдят, че дюкянът е разрушен в края на 80-те години и оттогава не съществува. Оспорват и твърденията на ищеца, че е узнал за продажбата на 15.11.2019 г., като заявяват, че това е станало по-рано и е имало публикации в пресата още през 2018 г. за продажбата на терена, върху който е разположен „****”. Ответниците твърдят, че са били придобили собствеността върху целия процесен имот, по посочени от тях договори, като в условията на евентуалност се позовават и  на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, като присъединяват и давностното владение от техните праводатели. Твърдят, че собствеността върху имота е прехвърлена на ответника „Б Б“ ООД на **** Отправят искане за отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски.

          Третото лице-помагач на страната на ответниците Т, *****, в депозираното от нея становище от 09.09.2020 г. също оспорва иска като неоснователен, като съображенията за това са изложени в становището. Счита, че ищецът не е бил собственик на процесния имот. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. В становището излага подробно твърдения относно придобиването на собствеността върху целия имот от ответниците Х. и Ц. Т. Прави искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт******* за покупко-продажба на недвижим имот ответното дружество „Б Б”ООД е закупило от ответниците Х. и Ц. Т недвижим имот, намиращ се в гр.**** а именно Поземлен имот с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на****, с адрес на имота гр.*****, с площ *** кв.м, при граници, посочени в нотариалния акт, заедно с всички подобрения и приращения в имота, в който се намират руини от сградата-„****” за сумата общо *****евро.

Видно от удостоверение за наследници, представено по делото, ищецът М.И.Н. е наследник на С Г П/починал на ****/, който е негов дядо по майчина линия /баща на Р С Н, починала на *****, майка на ищеца/. Р И.Н. е брат на ищеца.

С договор за продажба на наследство от ***ищецът закупил наследството на Р И.Н., останало от  Р С Н.

С договор за продажба на наследство от****. ищецът закупил наследството на Р И.Н., останало от В П И, починала на****./ дъщеря на Н С И, починала на****., която е сестра на майка му/.

С договор за продажба на наследство от *****ищецът закупил наследството на К Б К, останало от В П И/сестра на С П Ив, починала на ****, майка на К К/.

С договор за продажба на наследство от*****. ищецът закупил наследството на М Д С, останало от В П И/сестра на З П Ф, починала на****., майка на*****..

С нотариален акт за покупко-продажба******. В Х Р купува за сметка на търговска фирма „****” недвижим имот, намиращ се в гр.****: 1. Кивгир дюкян ***** 2. Кивгир дюкян*****” 3. Едноетажна масивна сграда-дюкян, кв***** с пространство 28,95 кв.м, при граници: ******

По делото е представена искова молба от **** от В Х Р срещу С Г за делба на недвижими имоти, описани в горепосочеиия нотариален акт от*****. В исковата молба от 1941г е посочено, че трите дюкяна са обединени в един.

Видно от договор за доброволна делба от ***** съделителите се задължават да оформят пред надлежната власт доброволната делба на недвижим имот от нотариалния акт от 1930г., като В Р приема половината реална част от дюкяна –западната, при граници****, а С Г приема другата половина реална част от дюкяна –източната, при граници******.

С нотариален акт по обстоятелствена проверка****., на Е В Р, М В Р и И В Р  наследници на *****е признато правото на собственост на основание давностно владение и наследство върху магазини от около 65 кв.м и дворното място, в което са построени, находящо се в ******

По делото е представен акт за държавна собственост ******за изкупуване на имот по реда на 60-то ПМС от 1975г. от наследниците на В Х Р на магазин, складово помещение и идеална част от дворно място пл.№******, както и договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***** относно продажба на магазин, складово помещение и част от дворно място пл.№****, който договор е сключен между наследници на ***********.

Процесният имот –дв.пл.№**** е описан в Акт за държавна собственост*****, заедно с имот дв.пл.№****,  като предишен собственик на имотите е******. Закупуването на имотите с обща площ 569 кв.м, жилищна сграда и магазини е извършено през ****., по решение на ОБНС, като договорът е сключен на 22.01.1982г.

Със заповед******. на Областен управител****, процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на*****.

Със заповед *****се отписва от актовите книги на държавни имоти и се предава на правоимащите недвижим имот, представляващ дюкян със застроена площ 28 кв.м, намиращ се в гр.*****, като в оригинала на заповедта е посочено, че имотът попада в кв.*** дв.пл.№**** по плана на града и е отчужден от С Г П.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост №******. за собственост върху ****идеални части от поземлен имот, *******

С договор за дарение от****. А И Р прехвърля притежаваните от нея ***идеални части от ***идеални части от имота на*****.

С нотариален акт за дарение*****. ответникът Х.Т. придобива от И В П собствеността върху ***идеални части от ****ид. части от поземлен имот с идентификатор*****.

С нотариален акт за покупко-продажба №*****. ответникът Х.Т. по време на брака си с ответницата Ц.Т. закупува от А Т. С и В В Л *** идеални части от **** идеални части от поземлен имот ******.

С нотариален акт за покупко-продажба******. ответникът Х.Т. по време на брака си с ответницата Ц.Т. придобива при условие на СИО **** идеални части от **** иделани части от процесиня имот, като продавач по договора е В И Г.

Прехвърлителите по горепосочените сделки са наследници на*****, които от своя страна са наследници на****.

С договор от*****. за прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот чрез продажба на частта на ****вписан с акт ****на Службата по вписвания **** ответникът Х.Т. придобива по време на брака си с Ц.Т. от ****собствеността върху ****ид. части от поземлен имот с идентификатор *****.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е И. А, В Д М и Д Ц К-Р. Свидетелката А, архитект, която е работила в ****, разпитана каза, че й е известно къде се намира т.нар.*****, тъй като е живяла в близост до него. Свидетелката заяви, че 80-те години на миналия век той бил в триетажна сграда, каквато била построена през 40-те години на миналия век. Около 1989г. приключило размонтиране на останките от ***, като имало проект за реставрацията му, който не се осъществил поради липса на средства. Свидетелката заяви, че около 1990г. имало само издигнати зидове от *** по ул.”****”, без покрив и възможност да се обитава.  Свидетелката каза, че винаги е мислела, че **** е собственик на ****. Към **** *вече е бил руини. Свидетелката М, която работи в **** на длъжност „*******”, разпитана каза, че от 1985г. живее в непосредствена близост до ***** и познава мястото, където се намира. Известна й е стара сграда с колони, която започнала да се руши и била оградена с прегради. Имало на място работници на ***. Говорело се за реставрация. Свидетелката каза, че не си спомня да е имало магазини, дюкяни в сградата, които да се ползват. Свидетелката заяви, че **** е включвал няколко имота. Свидетелката каза, че не е чувала **** да е собственост на частни лица, а го е знаела кто собственост на държавата. Свидетелката Р, разпитана каза, че работи като „*****”. Свидетелката заяви, че имот **** е възстановен на наследиците на С П, който имот е дюкян. Това  научила от В И-наследник на С П, която също е работела в ***. Свидетелката заяи, че към 1989г. на място е видяла разрушена сградата на ***, със запазени каменни зидове от бивши дюкянски помещения до около три метра височина. От към улицата нямало дограми, а само каменни колони. Нямало покрив и горните етажи били демонтирани.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.***** съответства на част от имот пл.№**** и  имоти пл****в кв.*** по плана на града от 1907г. Вещото лице е посочило, че по разписен лист за тези имоти няма нанесени собственици. Процесният имот съответства на част от имот с пл.№**** и част от *****по плана от 1971г.. В разписния лист срещу имот пл****за собственици са записани **********По плана от 1999г. процесният имот съответства на имот с пл.№**** и част от*****. Вещото лице е посочило, че описаният в оригинала на Заповед №**** имот пл.№**** в кв.***по плана на града съответства на имот ****по плана от 1907г. и на югоизточната част от улица с идентификатор ****по КК на гр.***. Вещото лице е направило извод, че описаният в Заповед *****не е идентичен с имот с идентификатор *****по КККР на гр.*****.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.33 ал.2 от ЗС, ако съсобственик продаде своята част от недвижим имот на трето за съсобствеността лице в нарушение на изискванията на чл.33 ал.1 от ЗС, заинтересованият съсобственик  може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като искът следва да се предяви в двумесечен срок от узнаване на продажбата.

Предявеният иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС е допустим, предявен в срока, предвиден в цитираната разпоредба.

В Решение №1/23.01.2009г по гр.дело №5355/2007г на ВКС, ІІг.о. е прието, че ако собственикът, продал своята идеална част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищецът не знае за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивния срок е този на узнаването, т.е. моментът е твърдяният от ищеца по делото, като тежестта на доказване, че ищецът знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент е на ответниците-продавачи, като доказването на ответниците следва да е пълно и главно. В съдебната практика се приема, че при липса на доказателства, че ищецът е бил известен за продажбата или при липса на безспорни данни за момента на узнаване на договора, се приема, че е узнал преди да е изтекъл двумесечния срок по чл.33 ал.2 от ЗС, т.е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок. В конкретния случяй ищецът твърди, че е узнал за продажбата на 15.11.2019г., след направена справка в Служба по КККР и Службата по вписвания, а искът е предявен на 15.01.2020г., т.е. в двумесечен срок от узнаването за продажбата от 30.04.2019г. От ответната страна беше оспорено спазването на срока по чл.33 ал.2 от ЗС за предявяване на иска, но съдът намира, че възражението за неоснователно. Видно от представено по делото уведомително писмо от 03.11.2020г. от АГКК ***, заявка №****. е поискана по интернет от лицето М.Н.. Действително, в писмото, издадено от Служба по вписванията е посочено, че в електронната система на СВ няма регистрирана справка на 15.11.2019г, но съдът приема, с оглед данните, съдържащи се в уведомителното писмо от АГКК, които кореспондират със заявеното от ищеца при изслушването му по реда на чл.176 от ГПК, че същият е направил на 15.11.2019г. справка, от която е узнал за продажбата на процесния имот. Ответната страна не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че ищецът е узнал на по-ранна дата за сделката. Обстоятелството, че е имало публикации в пресата относно имота само по себе си не доказва, че тези публикации са станали достояние на ищеца и че той е узнал в по-ранен момент от посочената от него дата. Ето защо, при липса на категорични доказателства, оборващи твърдението на ищеца, че е узнал за продажбата на 15.11.2019г., съдът приема, че това е датата, на която ищецът е узнал за сделката и от този момент тече срокът за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС, който съдът приема за предявен в срок.

Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

За успешното провеждане на конститутивния иск по чл.33 ал.2 от ЗС в тежест на ищеца е да установи при условие на пълно и главно доказване, че е съсобственик в процесния имот към момента на атакуваната продажба, че другите съсобственици са продали съответни идеални части от имотите на трето лице, което не е съсобственик в тези имоти.Ако ищецът докаже тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е предложил на ищеца да купи от имота на продажната цена.

В конкретния случай съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен начин първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.33 ал.2 от ЗС, а именно, че притежава право на собственост в процесния имот, който е предмет на продажбата, извършена между ответниците по делото.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е наследник на Р С Н, която е негова майка и В П И-леля на ищеца, като майката и лелята на ищеца от своя страна са наследници на С Г П, починал на ****. С договори за наследство, представени по делото, ищецът е изкупил наследството от наследниците на леля си В П И и от Р И.Н., негов брат. Ищецът основава правото си на собственост на нотариален акт за покупко-продажба от ***, с който В Х Р закупува за сметка на търговска фирма „****недвижим имот в гр****, описан в нотариалния акт, както и на договор за делба от****., сключен между съдружниците от Събирателно дружество „*****”-С Г П и В Р, съгласно който съдружниците са се споразумяли, че до оформяне пред надлежната власт В Р взема западната половина от дюкяна, а С Г-източната. Представените по делото доказателства не водят до безспорен извод, че наследодателя на ищеца С Г е бил собственик на източната половина на дюкян, като в документите не е посочено и право на собственост върху земя. Видно от приложената по делото преписка  за одържавеното имущество на С Г, същият е притежавал дюкян в гр*****, който имот е одържавен по ЗОЕГПНС, като е съставен Акт за завземане на недвижим имот за държавен от****., като в този акт е посочено имущество дюкян, но не и земя. По делото не се установи възстановяването на собствеността върху одържавения имот, за който се твърди, че е бил собственост на наследодателите на ищеца, както и дали този имот е част от процесния. Ищецът не установи, че имотът е попадал в имот с пл.номер №**** респ. по действащия кадастрален план-имот с идентификатор*****, който е предмет на договора за покупко-продажба, сключен между ответниците. Представената от ищеца Заповед *****за отписване от актовите книги за държавна собственост на дюкян от 28 кв.м, с ******, беше оспорена от ответната страна и третото лице-помагач, в частта, в която е посочен имот с „****Съдът изиска от Областен управител оригинала на заповедта от ***** видно от направените в съдебно заседание констатации, върху оригинала на заповедта е записан имот с „пл.№****”, а не „****. Съдът счита, че следва да зачете оригинала на документа, който се съхранява при Областен управител ****относно отразеното в него съдържание и приема, че пл. номер на имота, описан в заповедта е „****”, а не „****”.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че описаният в Заповед*****. на Кмета на ***имот пл.№**** в кв.*** не е идентичен с имот с идентификатор ****по КККР на гр.****. Заключението е оспорено от ищцовата страна, но съдът го кредитира, тъй като същото е обосновано и изводите си вещото лице е направило след проучване на документите, намиращи се в Община***, съпоставка с устройствените и регулационни планове на града. В показанита си свидетелката Д К-Р също заяви, че дюкянът на наследниците на С Г се намира в имот пл.№****, който факт й станал известен служебно при работата й като **** и от познанството й с В И, която е наследник на С Г. Освен това, видно от констатациите на вещото лице, към момента имот с пл.№**** не съществува като самостоятелна кадастрална единица, а в кадастралната карта на гр.***** е нанесен като част от уличната регулация. Отделно от това, собствеността върху дюкян, каквато е притежавал наследодателя на ищеца, не води до извод за собственост върху земята, доколкото в представените документи не е посочено наследодателят да е притежавал право на собственост върху дворното място.

От представените по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установи, че сградата т.нар. „*****” е разрушена още в края на 80-те години на миналия век и към началото на 90-те години има вид на „руини”, без покрив и стени. Това се установи по безспорен начин от показанията на трите разпитани свидетелки, които съдът кредитира, тъй като отразязат техни преки впечатления от периода, за който свидетелстват, а освен това същите са непротиворечиви помежду си.

От своа страна отетниците Т ангажираха доказателства за собствеността  си върху целия процесен имот. Част от имота те са придобили по силата на сделки, сключени с наследниците на В Х Р. В представения нотариален акт по обстоятелствена проверка от ****., издаден на наседниците на В Х Р освен собственост върху магазини от около 65 кв.м., е посочено и дворно място, в което са построени. Част от процесния имот ответниците Т са придобили от****, която от своя страна се легитимира като собственик на имота на основание****, в който се сочи собственост върху ****идеални части от поземлен имот, ****, с отреждане за „****”, който имот представлява ПИ с идентификатор*****. О*** е придобила собствеността по силата на Закона за общинската собственост, като прехвърлянето е станало със заповед №*****. на Областен управител ***, с която процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на****. Този имот е индивидуализиран в Акт за държавна собственост ****, видно от който имотът е изцяло държавна собственост, с предишен собственик******.

Съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен начин, че притежава право на собственост върху процесния имот. Напротив, събраните по делото доказателства сочат на извод, че процесния имот е бил собственост на ответниците Т, придобили го от наследници на В Р и от ****.

При това положение, при липса  на първата предпоставка, а именно ищецът да е съсобственик в имота, то за ответниците Т не  е съществувало законово изискване да отправят предожение до ищеца да закупи имота и същите са го прехвърлили чрез покупко-продажба на ответника „Б Б”, без да е имало задължение за тях да предложат на ищеца той да купи имота на посочената цена.

С оглед изложеното съдът приема, че за ищеца не е възникнало потестативното право съдът да допусне в негова полза изкупуване на процесния имот на продажната цена и искът по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че не претендират  присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ответниците „Б Б”ООД, Х. и Ц. Т са претендирали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като ответникът „Б Б” ООД претендира и разходи във връзка с процесуалното представителство по делото, за извършването на които са представени доказателства. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците, от ищцовата страна е наведено възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно. Предвид фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците не е прекомерно. С оглед изложеното ищецът следва да заплати в полза на ответника „Б Б” ООД сумата 2880лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сумата 160,54лв. с ДДС, представляваща разходи във връзка с процесуалното представителство по делото. В полза на ответниците Х. и Ц. Т следва да се присъди сумата 2500лв. за адвокатско възнаграждение.              

От страна на*****, участваща в производството като трето лице-помагач на страна на ответниците Т се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, съгласно която на третото лице-помагач не се присъждат разноски, не следва да бъде определяно юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

            ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***»******срещу «Б Б»ООД, ЕИК *****, със седалище **********, Х.С.Т. с ЕГН ********** и Ц.Б.Т. с ЕГН **********-двамата с адрес ***», иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС, с искане съдът да допусне в полза на ищеца право да изкупи следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*******, с площ от *** кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно позване-за друг обществен обект, номер по предходен план ****, при съседи:***************, заедно с всички подобрения и приращения в имота, в който се намират руини от сграда «*****», като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***»********** ДА ЗАПЛАТИ на «Б Б»ООД, ЕИК ******, със седалище ***********, сумата 2880лв. с ДДС /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща  адвокатско възнаграждение, както и сумата 160,54лв. с ДДС/ сто и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща разходи във връзка с процесуалното представителство по делото.

 

ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***»**********  ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Т. с ЕГН ********** и Ц.Б.Т. с ЕГН **********- двамата с адрес ***» сумата 2500лв./две хиляди и петстотин лева/, представляваща направени от ответниците Тодорови разноски  за  адвокатско възнаграждение.

 

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач, а именно:  *****-трето лице помагач на страната на ответниците Х. и Ц. Т.

 

            Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните и на третото лице-помагач.

 

Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: