№ 18464
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110134649 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове за отмяна на
уволнението на К. Д. А., извършено със Заповед №19/11.05.2023 г. на управителя на
ДРУЖЕСТВО – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Директор „Продажби и обслужване“, Дирекция „Продажби и обслужване“ в ЦУ
на ДРУЖЕСТВО – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като в
законовия срок се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен.
Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно извършено, тъй като до изтичане на
двуседмичния срок от узнаване на решението за възстановяване ищецът не се е явил с
готовност за започване на работа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че въз основа на трудов договор от 04.02.2022г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника
длъжността „Директор „Продажби и обслужване“, Дирекция „Продажби и обслужване“ в
ЦУ на ДРУЖЕСТВО, което от своя страна е било прекратено със заповед № 08/11.02.2022 г.
на управителя на ДРУЖЕСТВО. Това уволнение е било отменено от съда с решение
№2988/27.02.2023 г. по гр. д. № 18761/2022 г. на СРС, 68 състав, влязло в сила на 13.04.2023
г.
1
Междувременно с молби от 03.04.2023 г. и от 20.04.2023 г. чрез процесуалния представител
на ищеца – адвокат М., е поискано да бъдат издадени заверен препис от влязлото в сила
решение по делото, както и изпълнителен лист за всички суми, присъдени в полза на ищеца
А..
С разпореждане от 05.04.2023 г. по гр.д. № 18761/2022 г. съдът е отложил произнасянето по
молбата от 03.04.2023 г. след влизане в сила на определение № 12079/29.03.2023 г. и след
влизане в сила на решението.
С разпореждане от 24.04.2023 г. по гр.д. № 18761/2022 г. съдът е разпоредил да се издадат
исканите препис от съдебно решение и изпълнителен лист.
Изпълнителен лист е издаден за сумите по обезщетението на 24.04.2023 г. от СРС.
Изпълнителният лист и препис от решението са получени от адвокат М. на 04.05.2023 г.,
което се установява от изявление на адв. М. върху молбата от 20.04.2023 г.
Не е спорно още, че на 05.05.2023 г. ищецът К. А. е депозирал заявление с вх. № 36-00-
174/05.05.2023 г. по описа на ДРУЖЕСТВО, към което е представил препис от решение
№2988/27.02.2023 г. по гр. д. № 18761/2022 г. на СРС, 68 състав. Със заявлението,
адресирано до управителя на ответното дружество, А. е заявил готовност да заеме
длъжността, на която е възстановен, и е уведомил, че ще се яви на 12.05.2023 г. в началото
на работния ден, за да започне да изпълнява трудовите си задължения.
Не се установява на ищеца да е връчено уведомление от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, че в 2-
седчиен срок може да се яви и да заеме предишната работа, на която е възстановен по
съдебен ред, преди 04.05.2023 г., когато ищецът се е снабдил със заверен препис от
решението.
Не е спорно също така, че на 11.05.2023 г. е била издадена атакуваната заповед №
19/11.05.2023 г. на управителя на ДРУЖЕСТВО за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 12.05.2023 г., на която дата /12.05.2023 г./ заповедта е
връчена на ищеца.
В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като същият не се е явил да заеме длъжността, на която е бил
възстановен, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който е започнал да тече от 24.04.2023 г., когато
според работодателя ищецът е получил препис от влязлото в сила решение за отмяна на
първоначалното уволнение и възстановяване на заеманата до него длъжност.
Спорен по делото е единствено въпросът, дали ищецът е спазил 2-седмичния срок по чл.
345, ал. 1 КТ, като за правилния му отговор е необходимо да се изясни, от кога започва да
тече този срок.
По въпроса за началния момент, от който тече законоустановеният двуседмичен срок, е
постановено тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГК. Съгласно
посоченото ТР „двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ започва да тече
само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за
2
възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не
е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието
или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се
върне на работата, на която е възстановен“. В мотивите към решението ОСГК изтъква, че
императивната норма на на чл.345, ал.1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията
на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална
процедура. Разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ не само конкретизира средството, чрез което
работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на
работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на
съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването
като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или
служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за
него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен.
Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на
разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма,
което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото
правоотношение.
В случая по делото се установява ищецът А. да е получил изпълнителния лист за
присъдените му суми по делото, по което е постановено решението за възстановяването му,
чрез процесуалния си представител на 04.05.2023 г., което издаване на изпълнителен лист е
възможно само по влязло в сила решение, като за получаването му се е адв. М. се е подписал
на самото решение под диспозитива.
На същата дата му е връчен и препис от влязлото в сила решение – видно от изявление на
адв. М., обективирано върху молбата от 20.04.2023 г.
Липсват данни за по - ранен момент, от който ищецът несъмнено да е узнал за влизането в
сила на решението за възстановяване, както счита ответникът.
Не е такъв моментът на издаване на изпълнителен лист – 24.04.2023 г., като видно от печата,
поставен след диспозитива на решението на СРС, подписът, който стои срещу тази дата е на
съдебния секретар, а не на ищеца или неговия процесуален представител, както твърди
ответното дружество.
Най – ранната дата, на която ищецът е могъл да се ползва в пълна степен от изпълнителната
сила, като последица на решението за възстановяване, е на 04.05.2023 г., когато е получил
изпълнителния лист за присъдените му суми, които не подлежат на предварително
изпълнение и когато е узнал по несъмнен начин за влизането в сила на решението за
възстановяване.
Датата на узнаване в случая е 04.05.2023 г.
Следователно, както издаването на атакуваната в настоящия процес уволнителна заповед,
така и явяването на ищеца на работа на 12.05.2023 г., са преди изтичане на двуседмичния
срок по чл. 345, ал. 1 КТ, а уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е
3
незаконно.
По изложените съображения искът за отмяна на уволнението следва да се уважи, както и
обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, тъй
като ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение до уволнението.
По разноските:
С оглед изхода от спора ищецът има право на разноски, като такова искане е направено
своевременно. С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от
21.06.2023 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, като
договорът служи и като разписка, удостоверяваща плащането на посочената сума изцяло в
брой при сключването му. От ищеца в последно ОСЗ е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
С оглед фактическата и правна сложност на делото възражението е основателно.
На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален
размер, възлизащо според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ на 780
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от
160 лв. за държавна такса.
Така мотивиран Софийският районен съд, 178 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на К. Д. А., ЕГН
**********, извършено със Заповед № 19/11.05.2023 г. на управителя на ДРУЖЕСТВО,
ЕИК ..., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. Д. А., ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „Директор „Продажби и обслужване“, Дирекция
„Продажби и обслужване“ в ЦУ на ДРУЖЕСТВО.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК ..., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. Д. А., ЕГН
**********, сумата от 780 лв. – съдебни разноски за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК ..., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
съда сумата 160 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
16.11.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5