Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………..
гр.Варна, 04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20616 по описа за
2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата и уточняващата молба ищцата Н.К.А. твърди, че на 23.06.2015г. е сключила
с „Т.ф.с.” АД договор за
кредит „Транскард”, по силата на който й е
предоставен кредит в размер на 8000 лева, усвояван чрез предоставена й
кредитна. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не й
предоставена преддоговорна информация посредством стандартен европейски
формуляр. Счита за нищожна и клаузите на договора относно договорната лихва,
която счита за неприемливо висока. За нищожни счита и клаузите на чл. 40 и чл.
23-27. Твърди, че за времето от м. 04.2017г. е внесла сума в размер на 5650
лева, с която кредиторът е погасявал единствено лихви, но не и главница.
Предвид твърдята нищожност на договора, респ. негови
клаузи, счита че дължи на дружеството главница в размер на 2350 лева и 540 лева
разходи за уведомителни съобщения, не и претендирания от „Т.ф.с.” АД размер на
дълга. С оглед горното сезира съда с искане за прогласяване нищожността на
договора за кредит, както и установяване в отношенията между страните, че не
дължи сумата от 5800 лева.
В
депозираните молби ищцата поддържа, че договора за кредит е нищожен, поради
противоречие на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като в клаузата на чл. 40 от същия е
предвидено право на кредитора за прехвърляне на вземания без да уведомява
клиента. Поддържа, че договорът е
нищожен, тъй като с клаузите на чл. 23 до 27 от същия се отнема възможността на
кредитополучателя да се обръща към съда, като основен орган по правораздаване,
както и към компетентният районен съд по местоживеене на клиента. Твърди, че
ответното дружество се е използвало нейното незнание и спешната й нужда от
финансов ресурс, като й е представило да подпише договор за кредит, който
противоречи на действащите норми и закони в Република България и Европейския
съюз.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че
сключеният договор за кредит отговаря на изискванията на Закона за платежните
услуги и платежните системи, както и на Закона за потребителския кредит.
Твърди, че на ищцата е предоставена преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр, като същата подписвайки договора е декларирала
този факт, с оглед посоченото в чл. 29, ал. 1 от договора. Що се касае за
договорната лихва сочи същата да е определена на 15.7%, който размер е среден
за предоставяне кредити по кредитни карти на територията на страната, съобразно
публично обявените официални лихви на официалния сайт на БНБ. Що се отнася до
доводите, че с плащанията са погасявани само лихви, сочи същото да е съобразено
с уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
С писмено становище поддържа, че договорът за
кредит е действителен. Излага доводи за неоснователност на твърденията на
ищцата, като отново се поддържа, че вземането не е прехвърлено на „Екс дебит“ АД, на което дружество е възложено единствено
извършване на действия по извънсъдебно събиране на вземания. Поддържа и че на
ищцата е предоставена преддоговорна информация.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от приложения на л. 104-106 от делото рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит е видно, че между
„Транскарт Файненшъл Сервисис“ ЕАД, като кредитор и Н.К.А., е сключен договор за
кредит, по силата на който кредиторът е издал на ищцата платежна карта Транскарт Gold за извършване на платежни операции при условията, уредени в рамковия
договор, общите условия и ценовата листа с кредитен лимит от 8000 лева. В чл.
9, ал. 1 от договора е уговорен лихвен процент на кредита в размер на 15.7%
годишна основа и който се прилага към сумите на усвоения кредит. Годишният
процент на разходите е 17.87%, а общата сума дължима от кредитополучателя
8732.52 лева, изчислена при условие, че общият лимит е усвоен веднага, кредитът
ще бъде върнат на 12 месечни равни вноски и годишната такса за използване на
платежната карта се плаща еднократно, заедно с първата погасителна месечна
вноска. От своя страна Н.А. се е задължила до 15-то число на всеки месец да
погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по
кредита, дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в последното
месечно извлечение – чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора. Посочено в ал. 2 на чл.
11 от договора е, че когато клиентът издължава частично задълженията си по
кредита, погасяването на задължението се извършва хронологично в следната
последователност: превишаване над договорения лимит, такси и комисиони, лихви,
главница.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и подписаните от
ищцата Общи условия, като в т. 34 на същите е посочено, че минималната
погасителна вноска по кредита е сбор от непогасеното превишение
над договорения максимален размер (лимит) на кредита към края на календарния
месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и
комисиони към края на календарния месец; дължимата лихва по кредита към края на
календарния месец и сума, равна на 3% от непогасената към края на календарния
месец главница по кредита.
По делото е представена и ценовата листа на „Транскарт
Файненшъл Сервисис“ ЕАД,
приета от ищцата, факт, удостоверен с подписа й.
Представена с отговора на исковата молба е и справка за дълга на Н.А. за
периода от 02.07.2015г. до 31.01.2020г., видно от която ищцата е усвоила
предоставения кредитен лимит от 8000 лева на 02.07.2015г., като последващо също
са усвоявани суми от кредитния лимит в общ размер на 1445 лева. Според
справката извършените за периода 02.07.2015г. до 31.01.2020г. плащания по
кредита са в общ размер на 8223 лева, с които кредиторът е погасил главница в
размер на 1484.42 лева от общо усвояваните суми в размер на 9445 лева; 4197.58
лева – договорна лихва от общо начислената за периода 5117.20 лева и 2541.00
лева – такси от общо начислените такива за периода в размер на 2543 лева.
Съпоставката на представените от ищцата преводни нареждания и представената
от ответника справка налага извода, че всички плащания от страна на ищцата са
отразявани от кредитора, като със същите са погасявани първо начислените такси,
договорна лихва и главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателното провеждане на
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищцата
е да установи твърдяната нищожност на договора за кредит. В случая ищцата,
поддържа, че договорът е нищожен тъй като не отговаря на изискванията на
закона, като не й е предоставена преддоговорна информация посредством
стандартен европейски формуляр; поради прекомерност на договорната лихва,
поради предвидената възможност за прехвърляне на кредита без да се уведомява
потребителя и отнемане възможността на потребителя да отнася към съда
възникналите спорове.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г.,
в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 14 от 20.02.2015г.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че
същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен лимит от 8000
лева – чл. 7, ал. 1, лихвения процент по кредита – годишен лихвен процент от
15.7% върху усвоената главница (чл. 9, ал. 1) и годишният процент на разходите
– 17.87% (чл. 10, ал. 1), условията за ползване на кредита и начина на
формиране на текущото задължение. Тъй като предоставеният потребителски кредит
е под формата на кредитен лимит, при който ищцата има възможност да осъществява
тегления и внасяне на суми посредством издадената й карта, не е било възможно
изготвяне на погасителен план с посочване размера и падежа на всяка погасителна
вноска, а страните са уговорили плащания на минимална погасителна вноска до
15-то число на всеки месец. С оглед горното съдът намира, че договорът за
кредит не страда от пороци водещи до неговата недействителност в цялост и не
противоречи на изискванията на ЗПК. Горният извод не се променя от
обстоятелството как е предоставена преддоговорната информация на ищцата дали
под формата на стандартен европейски формуляр, но отсъствието на този формуляр
не е от основанията за нищожност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Следва
да се отбележи, че в чл. 29 от договора ищцата е декларирала, че своевременно е
получила преддоговорна информация в съответствие със ЗПК.
Не могат да обосноват нищожност на договора като цяло и уговорената в чл.
23 и сл. от договора процедура по разрешаване на спорове във връзка с кредита.
Последната нито изключва, нито лишава от възможност кредитополучателят да се
обърне към съда.
Извод за невалидност на договора не може да бъде обоснован и с предвиденото
в чл. 40 от Общите условия право на кредитора да прехвърли вземането си на
трето лица. Законът не забранява кредиторите по потребителски кредити да се
разпореждат със своите вземания, а ако потребителят не бъде уведомен за това
съгласно общата разпоредба на ЗЗД, той няма да породи действие спрямо него и ще
може да погасява валидно дълга си към стария кредитор.
Що се отнася до доводите за нищожност на договора за кредит поради
прекомерност на договорната лихва, съдът намира, че и този довод на ищцата за
неоснователен. Уговореният лихвен процент надвишава с 5.7% размера на законната
лихва по просрочени задължения /съобразно чл. 1 от ПМС № 426/18.12.2014г. на
МС, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ, който към датата на сключване на
договора е 0 плюс 10 процентни пункта добавка/. Така уговореният размер, като
част от ГПР, а и размерът на последния – 17.87%, не надвишават установения в
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което и не може да се приеме
довода, че възнаграждението на кредитора противоречи на закона, морала и
добрите нрави.
В обобщение,
съдът намира, че договорът за кредит валидно обвързва страните, поради което и
предявеният иск за нищожност на правоотношението следва да бъде отхвърлен.
Следващата
претенция е за недължимост на сумата от 5800 лева, която кредиторът претендира
като непогасена главница. Установи се от коментираните по-горе доказателства,
че кредиторът е отчел всички плащания от ищцата, с които е погасявал
задълженията на А. съобразно уговореното между страните в чл. 11 от договора –
първо непогасени такси, след което лихва и при наличие на остатък от
съответното плащане – главница. Така уговореното между страните е в унисон с
установеното в диспозитивната норма на чл. 76 ЗЗД,
поради което съдът приема, че „Транскарт Файненшъл Сервисис“ ЕАД съобразно
уговореното е отнасял частичните плащания от ищцата. След като А. е имала
непогасени задължения за такси (дължимостта на които се признава в исковата
молба) и договорна лихва, то и не може да се приеме, че с частичните плащания
които са били недостатъчни да погасят таксите и лихвите, следва да се отнесат
към погасяване на главницата. По изложените съображения и тази претенция като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в
съответствие с отправеното искане в полза на ответника се следва разноски. Съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ответникът е бил защитаван от
юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални
действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.К.А., ЕГН **********,***, срещу „Транскарт
Файненшъл Сервисис“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, иск за прогласяване
нищожността на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 23.06.2015г. и за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5800.00 лева по
рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от
23.06.2015г.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Транскарт Файненшъл Сервисис“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 150.00 лева
(сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: