Определение по дело №177/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от същия кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на Г. П. Г. и В. В. Г., депозирана Ч. М. А. И. С. срещу Решение № 21/02.03.2010 г. по Г. д. № 89/2008 г. по описа на РС – Г. Ч.. С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното решение и са изложени доводи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че площта на имота на ответниците – въззиваеми не е определяща за неговото индивидуализиране. Наведени са аргументи, че представеният от ответниците Нотариален акт № ...77 г. е констативен и е непротивопоставим на трети лица, както и че в него описаното дворно място/парцел № ХVІІІ-...., кв. 11 по регулационния план на Г. Ч. е с площ от общо 350 кв. м., т. е. част от парцела, целият който е с площ от 480 кв. м. В подкрепа на направения извод за частично удостоверяване на правото на собственост е посочена и извършената през 1988 г. делба, с която дворно място от 350 кв. м. е възложено в дял на С. В. П.. Релевирано е възражение, че претендираната от ответните страни давност не е изтекла, тъй като всички свидетели са посочили, че имота е бил пътека, подход през последните 60 г., а в удостоверението за идентичност е отразено, че процесният имот по плана от 1962 г. и по плана от 1978 г. е бил пътека. На следващо място са изложени доводи, че ответниците С. и В. П. не са декларирали процесния имот, не са посочени като негови собственици и в имотния регистър към АГКК – С.. Наведени са аргументи, че от съдебно-техническата експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че нотариалният акт, легитимиращ праводателката на ищците като собственик на процесния имот № ... е изповядан при действието на регулационния план от 1962 г., когато този имот е бил обозначен като обслужващ. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е възложил в тежест на ищците разноски по делото, тъй като ответниците въобще не са поискали тяхното възлагане. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение, уважаване на предявената искова претенция и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е депозиран писмен отговор от въззиваемите С. В. П. и В. С. П., Ч. А. М. М. с който са оспорени наведените във въззивната жалба доводи. Изразено е становище за основателното присъждане в атакуваното решение на разноските по делото, с оглед наличието на релевирано искане още при първоначалната преценка за недопустимост на исковото производство. Въззиваемите претендират за потвърждаване на оспорения съдебен акт и присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците – въззивници в настоящото производство се легитимират като съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на Г. Ч. одобрена С. Заповед № РД-..../28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра – Г. София /поземлен имот № 2133, съгласно Заповед № 358/2004 г. на Кмета на Община – Г. Ч. за попълване на кадастралната основа/, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том ІІ, рег. № ..., дело № 228/2005 г., подписан от съдията по вписванията при РС – Г. Ч. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том І рег. № 190, дело № 29/2007г. на Андон Великов – нотариус с рег. № 531 на НК.

От допълнителното заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че С. Заповед № 358/2004 г. на Кмета на Община – Ч. е одобрено допълване на кадастралната карта с нов поземлен имот № .... за сметка на част от поземлен имот № ... попадащ в УПИ V-... и УПИ ХХІV-.... в кв. 12 по плана на града от 1978 г., като този нов имот не е включен в отреждането на УПИ V-.... От допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че за имот пл. № .. по плана от 1962 г., който е идентичен с имот пл. № ... и с поземлен имот № ... по кадастралната карта от 2006 г., също няма отреден самостоятелен парцел, а е включен в съсобствения парцел ХVІІ-.... в кв. 11, както и че имот пл. № ... е част от имот пл. № ..., която е включена /придаваема част/ в парцел Х-... в кв. 11 по плана от 1922 г.

Видно от депозирания Нотариален акт № ..., том І, дело № 99/1977 г., подписан от съдията при РС – Г. Ч. В. С. П. е признат за собственик по давностно владение на дворно място /парцел/ № ХVІІІ-....в кв. 11 по регулационния план на Г. Ч. С. застроено 68 кв. м. място и незастроено 282 кв. м. място, т. е. общо 350 кв. м., С. сграда на един етаж и таван, а съгласно заключението на вещото лице, графично определена площта на парцела е 480 кв. м. С. съдебна спогодба, одобрена на 01.02.1988 г. по Г. д. № 28/1988 г. РС – Г. Ч. в дял на С. В. П. е поставено дворно място от 350 кв. м., представляващо имоти пл. № ...и № ..., включени в парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. ведно с построената в имот пл. № ....жилищна сграда, което застроено и незастроено дворно място е продадено от страна на Р.Р. П. и ответника – въззиваем - С. В. П. на другия ответник – въззиваем по делото - В. С. П. с Нотариален акт № ..., том І, дело № 139/2005г. по описа на съдията по вписванията при РС – Г. Ч..

Съгласно допълнителното заключение по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. е с по-голям обхват от парцел ХVІІІ-... в кв. 11 по плана на Г. Ч. от 1962 г., като включва в себе си имот пл. № ... /идентичен с имот пл. 213 по предходния план/, имот № 198 /идентичен с имот пл. № .. имот пл. № ... /идентичен с имот пл. № 220/ и имот пл. № 195. В разписната книга към плана на Г. Ч. от 1922 г. имот пл. № ... е записан на В. П., имот пл. № ...– на К.. Д. Ш и П.С, имот пл. № ... – на Р. Ш., имот пл. № ... – на В. П. /парцел ІХ/ и А. В. Д /парцел Х/, а имот пл. № 853 – на С. Златилов и Г. П..

Видно от представената скица № 50/08.01.2008 г. на АГКК, Служба С., поземлен имот № .... по кадастралната карта на Г. Ч. е с площ от 97 кв. м., посочени са трайното му предназначение - урбанизирана територия, начина на трайно ползване – индивидуално застрояване, но без отбелязване на собственика на имота. Този имот е предмет на предявения отрицателен установителен иск. Вещото лице в първоначалното заключение сочи, че процесният имот 3152 е част от парцел ХVІІІ-....в кв. 11 по плана на 1962 г., както и че същият никога не е бил елемент на улична регулация, а е бил включен в състава на отредените за имотите парцели, като обособяването му с отделен идентификатор е станало с одобряването на кадастралната карта на града през 2006 г. От скица № 3 към заключението е видно, че частта от имот пл. №. с площ от 49 кв. м. и частта от имот пл. № .с площ от 41 кв. м. са включени в границите на поземлен имот № . както и че последният имот, който от своя страна е включен в границите на парцел VІ-.... по действащия регулационен план от 1978 г., по плана от 1922 г. съставлява части от имоти, които са включени в парцел ІХ-...и Х-... На скици №№ 2 и 1 в розов цвят е повдигнат отразения съответно по плана от 1962 г. и от 1987 г. път между имотите с площ от 71 кв. м., който е част от претендирания имот. В допълнителното заключение е посочено, че поземлен имот 3152 почти изцяло попада в парцел VІ-.... като по-малко от 1 кв. м. попада в парцел V-.... В съдебно заседание вещото лице уточнява, че включената в процесния имот част от имот пл. № ....е била придаваема към парцел Х, но не може да посочи дали са били уредени регулационните сметки. Също така сочи, че липсва предвиждане в регулационния план за отделяне на процесния имот като самостоятелен, както е отразен в плановете от 1962 г. и от 1978 г.

Изложените в допуснатата от настоящата инстанция тройна съдебно-техническа експертиза изводи кореспондират на тези, направени в единичните експертизи. Безспорно между страните по делото се явява обстоятелството, че регулационните сметки за придаваемите части от имоти по отделните планове не са уредени. Въззивниците са поискали от Община – Г. Ч. промяна на регулационния план, като процесният имот бъде отреден за улица тупик или пешеходна алея, с цел да обслужва техния поземлен имот.

От гласните доказателства се установява, че имотите на страните по делото първоначално са били собственост на двама братя /прадядото на ответника С. П. – В. П. и неговият брат Г. П./, а впоследствие тези имоти преминали по наследство в патримониума на техните низходящи, а части от тях – продадени. Както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства безпротиворечиво се установява, че имотът – предмет на делото е представлявал път и през него са преминавали както страните по делото и техните праводатели, така и трети лица. Свидетелката Р. М. сочи, че за осъществяването на достъп до своя имот също е минавала през процесния път, но след разрешение от страна на П.

Ищците са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на процесния имот с идентификационен № ... Районният съд е отхвърлил исковете, като в мотивите на решението си е приел, че както преди, така и към настоящия момент страните по делото и другите им съседи са използвали този имот за достъп до своите имоти, което представлява ограничено вещно право /сервитут/ и е направен извода, че ответниците и наследодателите им не са загубили правото на собственост върху процесния имот, тъй като е недопустимо създаването на сервитут за преминаване през парцел. На следващо място е посочено, че процесният имот е отразен в плановете от 1962 г. и 1978 г. като част от парцели, но не и от имотите, включени в тях, което представлява кадастрална грешка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, освен в частта досежно разноските – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че процесният имот не е общинска собственост.

Съглано плана от 1922 г. процесният имот е включвал в себе си части от имот пл. № 851 /записан в разписната книга на Р. Ш./, придаваема към парцел Х-.. и част от имот пл. № .../записан на С. З.и Г. П./, за който е отреден парцел Х-.... Съгласно чл. 35 и чл. 17 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /обн. в ДВ, бр. 67/1905 г., действал от 1905 г. до 1941 г. - чл. 17 става чл. 24 след изменението на закона, публикувано в ДВ, бр. 60 от 19.11.1911 г./ и чл. 47 от Закона за благоустройството на населените места, обн. в ДВ бр.117 от 13.05.1941 г., действал от 1941 г. до 1949 г., регулацията има отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, следователно тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на собственика, от което следва извода, че претендираният имот е бил включен в патримониума на съсобствениците на парцел Х-..., кв. 11 по плана от 1922 г.

По плана от 1962 г. същият имот се е състоял от части от имот пл. № ... /записан в разписната книга на В. П./ и № .../записан на наследници на С.С./, за които е отреден парцел ХVІІІ-... и от част от терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, която част е включена като придаваема към парцел ХVІІІ-...В разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ /в редакцията към 1962 г., след изменението, обн. в ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г./, също не е предвидено плащането на обезщетение за имота, който се придава по дворищно-регулационния план към парцели на други лица, да е елемент на придобиването на правото на собственост по регулация. Следователно процесният имот е станал собственост на лицата, легитимирани като съсобственици на включените в парцел ХVІІІ-..., кв. 11 по плана от 1962 г. имоти.

Следва да се отбележи, че с Нотариален акт № 57, том І, дело № 99/1977 г., подписан от съдията при РС – Г. Ч. В. С. П. е признат за собственик по давностно владение на дворно място /парцел/ № ХVІІІ-.... в кв. 11 по регулационния план на Г. Ч. С. застроено ... кв. м. място и незастроено ... кв. м. място, С. сграда на един етаж и таван, т. е. към този момент собственик на процесния имот е бил В. П..

Според плана от 1978 г. имотът, предмет на делото, е включвал части от имоти пл. № 198 /записан в разписната книга на наследници на Стайко Стайков, зачертано и записано на С. В. П./ и № ... /записан на С. В. П./, които са включени към отредения съсобствен парцел VІ-....; част от имот пл. № 2133 /записан на Руса Сариева/, която е придаваема към парцел VІ и част от терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, която част също е придаваема към парцел VІ. Видно от приложената съдебна спогодба, одобрена на 01.02.1988 г. по Г. д. № 28/1988 г. РС – Г. Ч. в дял на С. В. П. е поставено дворно място от 350 кв. м., представляващо имоти пл. № ... и № ..., включени в парцел VІ-.... в кв. 12 по плана на град Ч. ведно с построената в имот пл. № 197 жилищна сграда, с които имоти Р.Р.П. и С. В. П. са се разпоредили в полза на В. С. П. /Нотариален акт № ..., том І, дело № 139/2005г. по описа на съдията по вписванията при РС – Г. Ч./. Следователно въззиваемият С. В. П. е придобил правото на собственост, а другият въззиваем - В. С. П. е загубил това вещно право върху имоти пл. № ..и № ... включени в парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. ведно с построената в имот пл. № ... жилищна сграда. Предвид обстоятелството, че в процесния имот са включени части от имоти пл. № .. и № ..., които имоти са собственост на въззиваемия С. В. П., то същият се явява съсобственик и на процесния имот С. съответните идеални части от имоти пл. № ... и № ..., включени в имота, предмет на делото.

Що се отнася до другите включени в претендирания имот части, а именно: от имот пл. № ... и от терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, то тези части са придаваеми към парцел VІ. Съгласно разпоредбите на ЗТСУ /отм./, действал от 1973 г. до 2001 г., имотите, които по силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план, по аргумент на чл. 110 от ЗТСУ/отм./. Придобиването на правото на собственост върху придаваемите части по силата на самия регулационен план по реда на ЗТСУ става под прекратително условие, защото ако придаваемият имот не се заеме преди прекратяване на действието на дворищно-регулационния план, съответно не се изпълнят условията за заемането му - след обезщетяване на лицата, чийто имот или част от имот се придава към съседен имот, при изготвянето на новия регулационен план придаваемите части ще бъдат заснети като част от имота на първоначалния собственик. В хипотезана на чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ е необходимо освен заемане на придаваемата част и нейното владение да е продължило минимум 10 г.

В разпоредбата на чл. 182а от ЗТСУ /в сила от 01.01.2001 г./ е предвидено, че ако до влизане в сила на ЗКИР /обн. в ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г./, т. е. до 01.01.2001 г. бъде изплатено обезщетението за придадените към парцела части, планът се счита за приложен. Ако не бъде изплатено обезщетението в този срок, отчуждителното действие на дворищно-регулационния план за тези имоти се прекратява, а съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ /до 30.09.2001 г./. Според § 6, ал. 4 от ПР на ЗУТ, одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им сила /т. е. най-късно до 31.06.2002 г./. След изтичане на горепосочените срокове, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява, по аргумент на § 8 от ПР на ЗУТ, следователно отпада отчуждителното действие на дворищната регулация.

От събраните по делото доказателства не се установява заемане на придадените по плана от 1978 г. имоти /Ч. доброволно отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ /отм./, Ч. въвод във владение или Ч. заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части/, което обуславя включването им в новия регулационен план към имотите на първоначалните собственици, а именно: 1. към имот пл. № ... /записан в разписната книга на Р. С./ и 2. към терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, който е бил собственост по регулация и давностно владение на наследодателя на ответниците – въззивами - В. П., съгласно плана от 1962 г.

Предвид обстоятелството, че през 2005 г. С. В. П. е продал на своя син В. С. П. единствено имоти пл. № ...и № ..., включени в парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. ведно с построената в имот пл. № .. жилищна сграда, то наследената част от терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, включена в процесния имот, е останала в патримониума на въззиваемия С. П..

Несонователни се явяват възраженията на въззивниците досежно частичното удостоверяване на правото на собственост на въззиваемите с нотариалния акт от 1977 г. и съдебната делба от 1988 г., в които е посочена обща площ на имота 350 кв. м., тъй като вещото лице е конкретизирало, че площта на същия е 480 кв. м. Следва да се има предвид, че в съдебно-техническата експертиза е отразено, че графично определена площта на парцела е 480 кв. м., както и че по плана от 1962 г. към този парцел е предвидена придаваема част, която неминуемо ще се отрази на площта на парцела /в смисъл увеличаване на площта/. Независимо от начина на използване на процесния имот – като пътека, през която страните по делото и другите им съседи са осъществявали достъп до своите имоти, от проследеното по-горе регулационно положение и от представените по делото доказателства не се установи наличието на отчуждаване на процесния имот или предвиждането му за улица. Освен това, декларирането му от страна на въззиваемите и посочването им като собственици в имотния регистър към АГКК – С. са ирелевантни факти досежно правото им на собственост върху този имот. На следващо място, неоснователни се явяват и изложените във въззивната жалба твърдения, че процесният имот е бил обозначен като обслужващ в нотариалния акт, легитимиращ праводателката им като собственик на имот № ... / приложен на стр. 142 от първоинстанционното производство/, тъй като в този документ за собственост сред описаните граници липсва обслужващ имот.

Що се отнася до възражението за неправилното възлагане на разноските по делото от страна на първоинстанционния съд, същото се явява основателно, тъй като ответниците са релевирали единствено претенции за допълване на прекратителното определение /отменено впоследствие/ в частта за разноските. Друго искане за присъждане на разноските ответниците не са заявили – нито в отговора на исковата молба, нито в хода на производството, нито по време на съдебните прения, поради което направените от тях разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ищците.

Ето защо, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск се явява правилно, макар и по други съображения и като такова следва да бъде потвърдено в тази част, а в частта досежно разноските, същото е недопустимо, поради липса на искане за присъждане на разноските и следва да бъде обезсилено в тази част.

Въззиваемите претендират възлагането на направените в настоящата инстанция разноски, но доказателства за направени такива не са представени по делото, поради което искането им се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 21/02.03.2010 г. по Г. д. № 89/2008 г. по описа на РС – Г. Ч. в частта, с която Г. П. Г. и В. В. Г. са осъдени да заплатят на С. В. П. и В. С. П. направените от тях разноски по водене на делото, като недопустимо, поради липса на искане за присъждане на разноските.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. П. и В. С. П. за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, като неоснователно и недоказано.

Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: