Номер 50428.08.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно частно гражданско дело №
20201400500363 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. П. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Козлодуй,
ж.к. 2, бл. 65, вх. Б, ап. 25, чрез адв. М.Л., против Определение № 448/07.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 316/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е
прекратено производството по делото на основание чл. 105, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК и
същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се твърди, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че
районният съд не е съобразил обстоятелството, че предявеният иск касае трудов спор по
смисъла на чл. 357 КТ, тъй като задължението на ответното предприятие е пряка последица
на прекратения трудов договор, който бил сключен между него и ищеца. Изтъква се, че в
случая подсъдността на делото се определя по избор на ищеца съгласно специалното
правило на чл. 114 ГПК, предвиждащо, че работникът има право да предяви иска си по
мястото, където обичайно е полагал своя труд, което дерогира общата местна подсъдност.
Посочва се, че от приложеното към исковата молба копие от трудов договор се установява,
че преди прекратяване на трудовото правоотношение мястото на работа на ищеца е било в
гр. Козлодуй. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна Държавно
предприятие „Радиоактивни отпадъци“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 52 А, ет. 6, в който се навеждат доводи за
неоснователност на подадената частна жалба. Поддържа се, че седалището на ответника е в
гр. София, а съгласно чл. 66, ал. 3 КТ за място на работа се смята седалището на
предприятието, с което е сключен трудов договор. Твърди се, че в случая следва да се
1
приложи общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК по седалище на ответника. Посочва се,
че по делото липсват доказателства за приложението на чл. 114 ГПК, тъй като в
представения с исковата молба трудов договор липсват данни за мястото, където той
обичайно е полагал труд, а самият трудов договор е бил сключен с друго юридическо лице.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната
жалба е основателна.
Врачанският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът – жалбоподател в настоящото производство е предявил иск против ответното
дружество Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 52 А, ет. 6, за присъждане на сума в размер
на 1 500,00 лв., представляваща средства за социални разходи за „Почивно дело“ за
календарната 2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
С подадения отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на спора, предвид това, че седалището и адресът му на управление са в гр.
София.
С обжалваното определение Районен съд – Козлодуй е приел, че искът е подсъден на
Софийски районен съд, в района на който съд е седалището на ответника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че общата подсъдност по граждански дела е
посочена в чл. 108 ГПК – исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира тяхното седалище. Нормата на чл. 114 ГПК въвежда специална изборна
подсъдност по трудови спорове – исковете на работници и служители срещу работодателя
могат да се предявят и по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Нормата
на чл. 357, ал. 1 КТ посочва кои спорове са трудови, като в това число влизат искове между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Искът за заплащане на сума,
представляваща средства за социални разходи за „Почивно дело“, като такъв по повод
прекратяване на трудовото правоотношение, представлява трудов спор по смисъла на чл.
357 ГПК.
Предвид гореизложеното в полза на ищеца е налице изборна подсъдност – той може
да предяви иска си по седалището на работодателя или по мястото, където обичайно полага
своя труд. Мястото на полагане на труд се определя според уговореното в трудовия договор
2
с работодателя, с който е възникнал спорът. Следователно когато бъде предявен такъв иск
по повод прекратяване на трудово правоотношение, определящо подсъдността е мястото,
където работникът е полагал труда си по прекратеното трудово правоотношение. В
настоящия случай работодателят е със седалище и адрес на управление в гр. София.
Мястото, в което ищецът е полагал труд по прекратеното правоотношение обаче, видно от т.
1.5 от приложеното към исковата молба копие на Допълнително споразумение №
55/26.02.2019 г. към Основен трудов договор № 37/20.03.1992 г., е ДП „РАО“, управление
„ИПД“, направление „ИО“, промишлена площадка на АЕЦ „Козлодуй“, СП „ИЕ 1-4 блок“,
т.е. в гр. Козлодуй. Поради това, предвид направения от работодателя отвод за подсъдност,
неправилно районният съд е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски
районен съд.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата,
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд
– Козлодуй за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят В. П. С. е поискал присъждане на направените в настоящето
производство деловодни разноски. Настоящият съдебен състав намира искането за
неоснователно. Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е
обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
при уважаване на иска, а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото
– чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В чл. 81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по разноските
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на
делото по смисъла на чл. 81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия
процес пред същата или пред предходната съдебна инстанция. Производството по чл. 121
ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това
производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към
конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на
делото не приключва, а продължава пред определения за родово или местно компетентен
съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е правомощие на този съд
и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските,
направени от страните в производството по обжалване на определението по подсъдността.
Поради това, че с определението по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на делото
по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение и със същото не се присъждат разноски. В този смисъл е константната практика
на ВКС – Определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., Определение
№ 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., Определение № 87/30.01.2015 г. по
ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., Определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г.
на І т. о., Определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о.,
Определение № 50/25.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3600/2015 г. и др.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 448/07.07.2020 г., постановено по гр. дело № 316/2020 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е прекратено производството по делото на
основание чл. 105, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК и същото е изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4