Номер 76629.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601207 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения И. А. Д. чрез защитника му срещу
определение на СГС, 3 с-в от 21.10.2020 г. по нчд № 3357/20 г., с което е оставена без
уважение молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към
момента наказание лишаване от свобода. Направено е искане за уважаване молбата на
осъдения, тъй като същият има добро отношение към персонала и администрацията,
стойностите на рисковете към обществото са ниски, не работи заради здравословното
си състояние и поради това и не е награждаван, а включването му в курсове и
програми е невъзможно поради липсата на провеждани такива в затворническото
общежитие заради извънредната обстановка. Неправилно отказът на
първоинстанционния съд да уважи молбата бил мотивиран и с факта, че Д. е осъждан за
убийство, след като не е предвидена такава законова пречка за предсрочно
освобождаване, а отделно от това последното е поискано по присъда за престъпление
по чл.339 НК. Акцентира се и на възрастта и здравословното състояние на лицето,
които са основание да се счита, че занапред не би водил неправомерен начин на живот,
а отказът на молбата му не би допринесъл за извършване на превантивна дейност с
него. Прави се позоваване и на Постановление № 7 /87 г., че за осъдени за първи път
лица е достатъчно да е налице започнал корекционен процес, за да се счита изпълнен
критерият за условно предсрочно освобождаване.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
1
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Лишеният от свобода И. Д. изтърпява наказание лишаване от свобода от една
година, определено му по внохд № 1490/18 г. на СГС за престъпление по чл.339, ал.1
НК, като преди това е търпял двугодишно наказание лишаване от свобода, приведено в
ефективно изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК. Началото на актуално изпълняваното
наказание е поставено на 14.02.2020 г., като към 21.10.20 г. осъденият е изтърпял 8 м.,
7 дни, а остатъкът от същото е в размер на 3 м. и 23 дни. Според приложения по делото
доклад Д. няма констатирани нарушения на реда и наложени наказания, както и не е
награждаван. След първоначален престой в Затвора - гр. София от 15.02.2019 г. е бил
преразпределен в ЗОЗТ „Кремиковци“, където е настанен в стационар поради
здравословните му проблеми – диабет, артериална хипертония и затлъстяване,
затрудняващо движението му. С оглед на последното не му е предоставена възможност
да работи, но и не участва в провежданите културно-масови и образователни
мероприятия. Планът за изпълнение на присъдата не е реализиран в цялост, тъй като
били заложени цели, свързани с отчетените дефицити в зоните, касаещи отношение
към правонарушението /неприемане на отговорността и некатегорична мотивация/,
начина на живот и обкръжение /контакти с криминално проявени лица, с безразсъдно и
рисково поведение/, както и уменията за мислене /трудно приемане на критика,
предприемане на по-прибързани действия, пречещо на адекватното осъзнаване на
последствията от поведението /. В тази връзка при направена оценка на риска от
рецидив, същият е понижен от 36 на 33 точки, но е акцентирано на това, че е отказано
преместването на осъдения от закрит в открит тип общежитие с оглед краткото
времево измерение за събиране на достатъчно данни за изпълнение на задачите и
показаната в много малка степен мотивация за промяна в отношението към
правонарушението. Даденото по молбата на осъдения становище от администрацията
при затвора е отрицателно, като е посочено, че макар да са налице формалните
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, все още има актуални проблемни
зони, работата по които следва да продължи. За да остави без уважение молбата за
предсрочно освобождаване съдът е отчел изтичането на повече от половината от
наложеното наказание, но е счел, че не е налице поправяне в нужната степен с оглед
несъществената промяна в риска от рецидив, наличните все още дефицитни зони, както
и свързания с тях отказ за преместване на осъдения в друг вид затворническо
заведение.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция,
като прие, че законосъобразно е отчетено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1,
т.1 от НК по отношение на осъдения Д., но не и тази по чл.439а НПК за наличието на
достатъчно доказателства за поправяне на лицето. Действително, за да мотивира
решението си, СГС е обсъдил изготвения доклад за лицето, позовавайки се и на
2
даденото становище по молбата от страна на затворническата администрация, което е
напълно логично, след като именно лицата, натоварени с дейността по изпълнение на
наказанието имат най- непосредствени и преки впечатления от този процес. Тяхното
мнение, макар и необвързващо преценката на съда, следва да бъде отчитано и е от
значение за изводите относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, още
повече когато то е подкрепено и от останалите данни по делото и не е опровергано
дори и от самите твърдения на осъденото лице. Така в процесния случай няма спор, че
то не работи, което дори да не е по негова вина, а с оглед здравословното му
състояние, очевидно по този начин обективно не е демонстрирана положителна
промяна у него. По делото не са налице доказателства за твърдяната липса на
провеждани каквито и да е културни мероприятия в затворническото общежитие, което
да препятства включването му и в тях, но дори да се приеме, че именно тази е
причината за липсата на активност в тази посока, то остава неясно защо не е отчетена
промяна в очертаните дефицитни зони, свързани с недостатъчното критично
отношение към извършеното правонарушение и продължаващите контакти с
криминално проявени лица, довели и до несъщественото редуциране на риска от
рецидив и отказ за промяна на вида затворническо заведение. Отчитането на тези
обстоятелства в съвкупност с факта на изтърпяването на наказание, наложено за
умишлено престъпление и то след предходно изтърпяно наказание лишаване от
свобода, приведено в ефективно изпълнение по реда на чл.68 НК, с основание е
послужило за обосноваване извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай
е необходимо продължаване на работата с осъденото лице и за уважаването на молбата
му не е достатъчно констатираното спазване на режимните изисквания в условията на
затворническото общежитие. Без да се поставят под съмнение здравословните му
проблеми, въззивният съдебен състав счете, че същите не следва да препятстват
възможността да се изпълнят в пълнота заложените в плана на присъдата му цели с
прилагане докрай на прогресивната пенитенциарна система и намаляване на риска от
рецидив до възможно най-малката степен.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение на СГС като правилно и обосновано.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 3 с-в от 21.10.2020 г. по нчд № 3357/20 г.,
с което е оставена без уважение молбата на И. А. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода,
наложено по внохд № 1490/18 г. по описа на СГС.
3
Председател: Членове:
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4