№ 236
гр. Кюстендил, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на ЕВТ.К. К. – нотариус с рег.№397 по
Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие – РС-Дупница, с адрес на
нотариалната кантора – гр.Дупница, ул.„Солун“ №5, против определение №4 от
11.02.2022г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд–Дупница, по молба с
вх.№348/2022г. по описа на Службата по вписванията (СВ) – Дупница.
С обжалваното определение е отказано вписването на декларация по чл.100 ал.1 от
ЗС за отказ от право на собственост с молител АНГ.Л.ИВ. с ЕГН **********, постъпила за
вписване с молба с вх.№348/2022г. от ЕФТ. К. - нотариус с рег.№397 по Регистъра на
Нотариалната камара на РБ, с район на действие – РС-Дупница.
За да постанови обжалвания, отказ съдията по вписванията е приел, че поради
липсата на представен документ, удостоверяващ правото на собственост на лицето, който да
го легитимира като заинтересовано да иска вписването на декларация по чл.100 ал.1 от ЗС,
вписването не може да бъде извършено.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт, като се сочи, че от същия не става ясно какво е законовото основание за
постановения отказ. Твърди се, че актът по форма отговаря на изискванията на закона и, че
към молбата са били приложени всички документи, необходими за вписването –
удостоверение за данъчна оценка и документ за заплатена държавна такса. Изтъква се, че по
отношение на предметния обхват на дължимата от съдията по вписванията проверка е
постановена задължителна съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение с
№7/2012г., според т.6 от което съдията по вписванията не може да проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това изрично не е предвидено в закон,
като проверката му относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли
е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание. Сочи се, че възможността на дадено лице да се откаже от право на собственост
върху недвижим имот по смисъла на чл.100 от ЗС не е ограничено с представянето на
никакви доказателства за собствеността му. Претендира се отмяна на постановения отказ и
задължаване на съдията по вписванията да постанови исканото вписване.
1
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок (съобщението за постановения
отказ е било получено на 17.02.2022г., а жалбата е депозирана на 23.02.2022г. ), от лице,
което има право на жалба (поискалият извършване на вписването нотариус) и срещу
подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.577 ал.1 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява неоснователна, а постановеният отказ за
вписване, като краен резултат – правилен, макар и не по съображенията, изложени от
съдията по вписванията. Доводите за формирания извод се заключват в следното:
Както с основание се сочи в частната жалба, по отношение на предметния обхват на
проверката на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика,
съдържаща се в т.6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС и според дадените в него указания, извършваната от съдията по вписвания
проверка, съгласно чл.32а ал.1 от ПВп е относно това дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на акта,
освен ако това е изрично предвидено в закона. В мотивите към т.6 на тълкувателното
решение се приема, че проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация
на страните (чл.6, ал.1, б."а" от ПВп) и идентификация на имота (чл.6, ал.1, б."в" от ПВп).
В конкретния случай няма спор, че представеният за вписване акт – писмена
декларация, с нотариално заверен подпис за отказ от право на собственост върху недвижими
имоти - две сгради, подлежи на вписване, съгласно чл.4 б.„в“ от ПВп. Същият акт отговаря
на изискването за форма, доколкото декларацията е в писмена форма, а подписът на
декларатора Ангелина Иванова е нотариално заверен по изискуемия се нотариален ред.
Представената за вписване декларация за отказ от право на собственост притежава
предвиденото в ПВп съдържание, посредством нужната идентификация на декларатора и на
имотите, като първият е индивидуализиран, съгласно чл.6 ал.1 б.„а“ от Правилника,, а
имотите – съгласно чл.6 ал.1 б.„в“ от същия. Дължимата държавна такса е била заплатена.
Проверката, дали отказващият се от право на собственост е собственик на имотите,
не се извършва по реда на чл.32а от ПВп. Съдията по вписванията не е компетентен да
преценява въпросите за наличието, респ. липсата на предпоставките за отказ от права, които
могат да се поставят само в един исков процес, но не и в производството по вписване на
акта. В конкретния случай, съдията по вписванията недопустимо е поставил на преценка и
под съмнение възможността за прилагане на правните последици от заявения по надлежен
ред отказ.
В мотивите към т.6 на приетото Тълкувателно решение – посоченото по-горе, е
изяснено, че освен да извърши дължимата проверка за наличие на подлежащ на вписване
акт, съставен съобразно изискванията за форма и с нужното съдържание, съдията по
вписванията не може да откаже исканото вписване на друго основание. Прието е също така,
че с оглед основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост,
то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните
предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му
улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят
със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда, като
именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат
осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със
сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен,
нито пък той би имал право да откаже вписване на това основание. С оглед дадените
указания от ВКС, следва да се приеме, че всяка друга проверка от съдията по вписванията
2
извън горепосочената, би била в противоречие със закона. Нещо повече – след като на
нотариуса не е вменено да изследва принадлежността на правото на собственост, от което се
заявява отказ, още по-малко такава проверка може да бъде извършвана от съдията по
вписванията.
Независимо от горните изводи, въззивният съд не намира основание да отмени
постановения отказ и да разпореди извършване на исканото вписване, доколкото, за да стори
това следва да се увери, че са налице всички останали формални предпоставки за това, което
в случая не е изпълнено.
Според чл.6 ал.3 изр.2 от ПВп, когато недвижимият имот се намира в район с
одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60 т.1 - 7 от
Закона за кадастъра и имотния регистър и в тези случаи към акта се прилага скица, скица-
проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. Изискването е относимо към
всички актове, подлежащи на вписване, в това число и към тези по чл.4 б.„в“ от ПВп.
Несъмнено е, че в конкретния случай недвижимите имоти, от собствеността върху
които Иванова се е отказала, се намират в район с одобрена КК, което е видно от самото им
описание. От представената преписка се установява, че издадени от АГКК скици на
сградите не са приложени. Непредставянето на скица-копие от КК представлява законово
основание съдията по вписванията да постанови отказ за вписване на акта – в този смисъл е
и посоченото от жалбоподателя Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.дело
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което буквално се сочи: „Може да бъде отказано вписване
ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл.6 ал.3 от ПВ, …“.
Компетентността на съдията по вписванията е нормативно установена в Закона за
съдебната власт и чл.32а от ПВп. Съобразно чл.280 от ЗСВ съдията по вписванията
разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър,
произнася се за издаването на справки и удостоверения, извършва нотариални и други
действия, предвидени в закон. Производството по вписване е едностранно охранително
производство, което изисква пред съдията по вписванията да се представят всички
доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането (в т.1 на вече
посоченото ТР е прието, че съдията по вписванията не може да дава указания за поправяне
на нередовности в производството по вписване). Когато към подлежащ на вписване акт,
законът изисква да се приложи скица-копие от кадастралната карта, с оглед точната
индивидуализацията на имота и такава не е приложена, то е налице непълнота на
заявлението за вписване, която нито съдията по вписвания, нито съдът може да отстрани.
Изложеното очертава извод, че постановеният от съдията по вписванията отказ за
вписване, като краен резултат е правилен, поради което следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №4 от 11.02.2022г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд–Дупница, с което е отказано вписването на декларация по
чл.100 ал.1 от ЗС за отказ от право на собственост с молител АНГ.Л.ИВ. с ЕГН **********,
постъпила за вписване с молба с вх.№348/2022г. по описа на Службата по вписванията –
Дупница, подадена от ЕФТ. К. - нотариус с рег.№397 по Регистъра на Нотариалната камара
на РБ, с район на действие – РС-Дупница.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в 1-седмичен
срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4