Определение по дело №413/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260000
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20204150200413
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260000

гр.Свищов, 29.01.2021 г.

 

Свищовският районен съд, в закрито съдебно заседание на 29.01.2021 год. в състав:                            

Председател: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

 

като разгледа материалите по ЧНД № 413 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взема предвид:

 

 

Производството  по реда на чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК

Постъпила е  жалба от М.С.Ш.- Председател на В. к. при СА„Димитър  А.Ценов“ гр.Свищов против Постановление на  прокурор при Районна прокуратура - гр.Свищов от 14.12.2020 г., с което е било прекратено досъдебно производство № 47/2020 г. по описа на ОСО ОП Велико Търново /пр.пр. № 141/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр. Свищов, водено за престъпление по чл.202 ал.2, т.1, вр.чл.201 и чл.26 ал.1 от НК ,за това, че при условията на продължавано престъпление  на неустановени дати в периода от 16.01.2012 година до 31.10.2019 година в град Свищов, длъжностно лице касиер ВСК СА„Димитър  А.Ценов“ , град Свищов е присвоило   парична сума в размер на  около 50 000лева, връчени му в това качество да ги управлява, като  присвоената сума  е в големи  размери.

        

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното постановление е неправилно и в заключение се иска от съда да го отмени и върне делото на прокурора за ново разглеждане.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено следното:

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че е налице липса на извършено престъпление по НК - чл. 24, ал. 1 т.1  от НПК.

Съдът, като взе предвид съдържанието на жалбата и като съобрази разпоредбите на процесуалния закон намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК, но от лице, нямащо право да обжалва постановлението на прокурора.

За да провери материално правните изводи за съответствие с доказателствата и изградените на тяхната основа правни изводи предварително условие е процесуалната допустимост на подадената жалба против постановлението, т.е. съдът следва да бъде надлежно сезиран.

В конкретния случай жалбата не би могла да инициира производство по обжалване, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на ощетено юридическо лице, т.е. жалбоподателят не попада в кръга от лицата, посочени в задължителните указания на ВКС и определени в трайната съдебна практика, като пострадали от престъплението, които могат да бъдат допуснати до участие в процеса. В чл. 243, ал. 4 от НПК законодателят е определил кръга от лица, имащи правомощието да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, сред които са пострадалия и ощетеното юридическо лице. Наличието на процесуалната фигура , ощетено юридическо лице изисква същото да е претърпяло имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. За да претърпи такива вреди обаче престъплението, за което е образувано досъдебно производство, следва да предвижда настъпването на такива вреди.

 

Отделно от това В. к. при СА„Димитър  А.Ценов“ , град Свищов е с неизяснен статут и няма валидна правосубектност. Няма нужната регистрация по БУЛСТАТ. Видно от материалите по делото, през 1972 г. към Професионален комитет при Висш Финансово-стопански институт „Димитър Апостолов Ценов”, гр. Свищов, била учредена Взаимоспомагателна каса, регистрирана на 08.04.1972 г. от ОО на БПС – Велико Търново под № 154. Според устава на същата в различните му редакции, касата била доброволно сдружение на членове, чиято основна дейност е взаимно  кредитиране и подпомагане.От самото регистриране на касата, на нейно име била открита и банкова сметка ***, IBAN ***, в „****” ЕАД – клон Свищов. Според установената правна уредба взаимоспомагателните каси са възникнали на основание Указ № 406 от 16.08.1950 г. за взаимоспомагателните и застрахователните каси и фондове, издаден от Министерството на труда и социалните грижи, обн. ДВ, бр. 197 от 21.08.1950 г., като в чл.1, изр.2 от същия е посочено, че „взаимоспомагателните каси са юридически лица”. В ДВ, бр. 95 от 16.12.1988 г. е обнародван Типов устав за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации, издаден от Централния съвет на Българските професионални съюзи, издаден на основание Постановление № 174 на Министерския съвет от 1951 г. (ДВ, бр. 17 от 1951 г.), и утвърден с Решение № 23 на Бюрото на Централния съвет на Българските професионални съюзи от 18 юли 1988 г., според който взаимоспомагателните каси се регистрират в общинските съвети на Българските професионални съюзи /БПС/, на чиято територия са учредени въз основа на протокол от учредителното събрание, решение на учредителното събрание, устав за устройството и дейността на ВСК, бюджет и щат. От своя страна общинските съвети на БПС регистрират ВСК в регистрационна книга /приложение № 2 към Типовия устав/ и издават удостоверение в три екземпляра /приложение №3/. В случая тази Взаимоспомагателна каса е регистрирана под №154, след което не е актуализирано състоянието и според действащото законодателство.  След 1988 г. до момента измененията в правната уредба са значителни, необходимо е да се отбележи единствено, че към настоящия момент взаимоспомагателните каси и тяхната дейност е уредена единствено в Закона за кооперациите, който нормативен акт е неприложим към настоящия случай. В този смисъл съществуващите взаимоспомагателни каси могат да бъдат определени единствено като доброволни сдружения на физически лица за взаимно кредитиране и подпомагане, които обаче следа да бъдат регистрирани в регистъра БУЛСТАТ, като юридически лица, които не са търговци /сдружения с нестопанска цел/. Взаимоспомагателната каса към Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов”, гр. Свищов, не притежава регистрация в регистъра БУЛСТАТ, не е установена и каквото и са е било пререгистрация на касата според нормите на Закон за лицата и семейството, Закон за юридическите лица с нестопанска цел, Закон за търговския регистър, поради което и следва да се приеме, че касата не е юридически лице, съответно не притежава нужната правосубектност.

Освен , че жалбоподателят не притежава нужната правосубектност,  в състава на инкриминираното деяние не са включени вреди,причинени на касата, то липсва и процесуална правоспособност по чл. 243, ал. 4 от НПК от жалбоподателя, тъй като не е придобил качеството на ощетено от престъплението юридическо лице и респективно няма правото да обжалва постановлението на прокурора, с което е било прекратено наказателното производство.

За процесуална прецизност следва да се посочи, че следва да бъде направено разграничение между лице, имащо право да сезира прокуратурата и органите на досъдебното производство по повод извършено престъпление и пострадалия.

Той обаче не е лишен от възможността да защити правата си, които претендира да са били накърнени, тъй като по реда на чл. 200 от НПК може да обжалва постановлението на прокурор пред по - горестоящата прокуратура. Освен това необходимата гаранция за контрола по законосъобразността на актовете на прокурора, относима към сходни с разглеждания случаи, е предоставената правна възможност по-горестоящата прокуратура да извърши служебна проверка по чл. 243, ал. 10 от НПК. Евентуално в това производство могат да бъдат направени и изложени твърдения за извършени други престъпления, тъй като единствено и само в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу кого какви обвинения да повдигне с оглед събраните доказателства.

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Изложените до съдебната инстанция съображения не могат да бъдат предмет на произнасяне при липсата на надлежно сезиране. Възраженията изложени в жалбата, както беше посочено по горе, могат да бъдат депозирани пред по-горестоящата прокуратура, която може да се прецени и дали квалификацията на деянието е правилна.

 

Предвид изложеното жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящето съдебно производство - прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата  от М.С.Ш.- Председател на В.к.при СА„Димитър  А.Ценов“ гр.Свищов против Постановление на  прокурор при Районна прокуратура - гр.Свищов от 14.12.2020 г., с което е прекратено досъдебно производство № 47/2020 г. по описа на ОСО ОП Велико Търново /пр.пр. № 141/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр. Свищов, водено за престъпление по чл.202 ал.2, т.1, вр.чл.201 и чл.26 ал.1 от НК като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 413 /2020 г. по описа на СвРС.

 

Определението  подлежи на протест или обжалване пред Великотърновски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщаване на страните .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: