Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../23.05.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д.
№ 4135 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от
ГПК.
Образувано
е по жалба на Е.С.У., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис на „М.**“ АД,
длъжник по изпълнително дело № 20188600400267 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860
на КЧСИ, срещу действията на съдебния
изпълнител, с които определя разноските за изпълнителното производството обективирани
в сметка за размера на дълга изх.№ 11653/23.02.2018г.
В жалбата
се твърди, че определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя е
недължимо, тъй като договорът за правна защита и съдействие не е подписан от
представител на взискателя, не удостоверява направата на разноските и размера е
прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Оспорва се и
дължимостта на определените от съдебния изпълнител такси за изпълнителното
производството, тъй като не са предплатени от взискателя и действията не са
извършени. Запорът на трудовото възнаграждение е следвало да се извърши, само
ако няма банкови сметки, върху които да бъде наложен такъв. Неправилно в таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ е включена сумата от 200,00 лева по НП №2113/17.11.2008г, тъй
като вземането за глоба е погасено по давност и е недължимо.
В срока за
отговор взискателя „М.“ ЕАД, счита жалбата за неоснователна. Твърди се, че
плащането на задълженията длъжникът извършва след образуване на изпълнителното
производство, както и че след него остават непогасени задълженията за
разноските по изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е посочил изпълнителен способ, поради което има право на разноски както за
образуване, така и за защита и съдействие в хода на изпълнителното
производството. Договорът за правна защита и съдействие установява не само
уговарянето, но и заплащането на адвокатското възнаграждение. Разноските за
изпълнението са за сметка на длъжника, тъй като плащането е направено след
образуване на изпълнителното производство
Съдебния
изпълнител мотивира действията си. Посочва се, че плащането е извършено след
образуване на изпълнителното производството, поради което длъжникът дължи и
разноските за направени от взискателя в него по аргумент от чл. 79, ал.1 от ГПК. Той дължи и таксите на съдебния изпълните по ЗЧСИ, като посочено как са
определение сумите по тях.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Изпълнителното
производството по изпълнително дело 20188600400267 по описа на ЧСИ В.М., рег. №
860 на КЧСИ е образувано по молба на „М.“ ЕАД от 14.02.2018г, въз основа на
изпълнителен лист от 23.01.2018г, издаден по ч.гр.д. № 81060/2017г по описа на
СРС, 34 състав, с който Е.С.У. е осъден да му заплати сумата от 639,77 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с №
М4105260/25.05.2014г съгласно фактура № ********* с падеж на задължението
11.10.2017г за периода 23.10.2014г – 22.11.2014г, ведно със законната лихва от 11.10.2017г
до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 205,00
лева – разноски за съдебното производство. Към молбата взискателя представя
договор за правна защита и съдействие от 13.02.2018г, сключен с адв. В.Г., в
който е уговорено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производството в
размер на сумата от 360,00 лева, платимо, както следва: в брой. Отразено е и че
е внеса по него сумата от 360,00 лева.
В сметка
за размера на дълга изх.№ 11653/23.02.2018г съдебният изпълнител приема за
събиране вземанията на взискателя по изпълнителния лист, заедно с разноските за
изпълнението, включващи: адвокатското възнаграждение за процесуалното
представителство на взискателя в размер на 360,00 лева; такса за образуване на
изп.д. в размер на 108,00 лева с ДДС съгласно т.1, т.2 и т.5 от ТТРЗЧСИ; такса
за налагане на 3 броя запори в общ размер на 54,00 лева; такса за вдигане на 3
броя запори в общ размер 36,00 лева; такса за пощенски разходи за вдигане на
запори в размер на 5,55 лева съгласно т.31, б.“к“ от ТТРЗЧСИ; такса за изготвяне
на сметка за размера на дълга съгласно т.12 от ТТРЗЧСИ в размер на 36,00 лева;
такса за налага на запори за вземането на НАП два броя в размер на 24,00 лева
всеки;
На 01.03.2018г
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени и
вземанията, към чието принудително изпълнение ще се пристъпи след изтичане на
двуседмичния срок за доброволно изпълнение.
На
01.03.2018г длъжникът плаща по сметка на взискателя сумата от 844,77 лева, с
което погасява главницата и разноските по гражданското дело.
При така
установените по делото факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирана страна, срещу действие на съдебния изпълнител,
което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено или делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от
отговорността си за разноски. Плащането на главницата длъжникът извършва след
образуване на изпълнителното производството и след узнаване, макар и чрез
бившия си работодател, че такова производство е образувано. При това положение,
приложение не може да намери разпоредбата на чл. 433, т.1 от ГПК.
Изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона, поради
извършеното плащане. Следователно разноските за производството остават в тежест
на длъжника.
Възражението
за липса на представителна власт на лицето подписало за взискателя договора за
правна защита и съдействие е неоснователен. Такова възнаграждение може да
направи само мнимо представлявания, не и трето лице – така ТР №05/2014г на ОСГТК
на ВКС.
Неоснователно
е и възражението, че възнаграждението не е платено. Фактът на плащането е
удостоверен от адвоката с отразяване на получаването на възнаграждението в брой
при подписване на договора. Че договора може да служи за разписка е прието с
ТР№06/2012г на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Процесуалното представителство на взискателя се изчерпва с подаването на
молбата за образуване на изпълнително дело, в която е предоставено на съдебния
изпълнител да избере изпълнителния способ след извършване на проучване на
имуществото на длъжника. След депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното производство адвокатът на взискателя не извършва други действия
в хода на изпълнителното производство. При това положение процесното
изпълнително производството не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Съразмерен на тази фактическа и правна сложност е размер на адвокатския хонорар
към минимума съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Минималния
размер на адвокатското възнаграждение определен съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и
т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата от 350,00 лева без ДДС, формирана както
следва: 200.00 лева за образуване на изпълнителното производство и 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 или още 150,00 лева. С
оглед изложеното уговореното възнаграждение от 360,00 лева не се явява
прекомерно.
По
отношение на таксите за изпълнителното производство следва да се посочи, че
последните са определени съгласно ТТРЗЧСИ и са дължими от длъжника по аргумент
от чл. 79 ГПК. Дължимостта на разноските не зависи от предплащането им от
взискателя, ако действието, за което е дължима таксата, е необходимо за
изпълнителното производство и длъжникът е отговорен за нея – т. 11 от ТР №02/2013г
на ОСГТК на ВКС. Начислените
в процесния случай такси касаят действия, които са необходими за изпълнителното
производство, тъй като са за: държавна такса за образуването му; проучването на
имущественото на длъжника; връчване на покана за доброволно изпълнени;
изпращане на запорни съобщения до трети лица. Длъжникът е отговорен за тях, защото
доброволното плащане се осъществява след образуване на изпълнителното
производство, т.е. формално е даден повод за неговото образуване и тяхната
направа.
Възражението,
че запорът на трудовото възнаграждение следва да се извърши, само ако няма
банкови сметки, върху които да бъде наложен такъв, е неоснователно. Доводът не
намира опора в закона, тъй като последният непредвижда такава последователност
при налагане на запорите.
Неоснователен
е и доводът за неправилно определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, с включването
на сумата от 200,00 лева по НП №2113/17.11.2008г, тъй като вземането за глоба е
погасено по давност и е недължимо. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята
винаги за присъединен взискател, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща
съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него
изпълнение и за всяко разпределение. Следва да се посочи и че давността не се
прилага служебно, за да бъде съобразена от съдебния изпълнител. Той единствено
може да зачете влязло в сила решение, че такова вземане несъществува.
По изложените
аргументи съдът намира, че обжалваните действия на съдебния изпълнител са
правилни и законосъобразни, поради което жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.С.У.,
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис на „М.**“ АД, длъжник по изпълнително
дело № 20188600400267 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, срещу действията
на съдебния изпълнител, с които определя
разноските за изпълнителното производството обективирани в сметка за размера на
дълга изх.№ 11653/23.02.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.