Решение по дело №302/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132

08.06.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на  деветнадесети май  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                        Председател: Василка Желева

                                                                                                Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                                Павлина Господинова

 

при секретаря  Йорданка Попова и в присъствието на прокурор  Валентина Радева- Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) № 302 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба подадена от Н.Ш.П. ***  срещу Решение № 15 от 21.01.2021г. постановено по  а.н.д. № 329/2020г. постановено от РС-Момчилград, с което е потвърдено НП №  № 20-0318-000196 издадено на  04.05.2020г.  от  Началника на РУ Кирково, към ОДМВР- Кърджали.

 В касационната жалба се сочи, че при постановяване на решението си съдът е допуснал нарушение на закона, като неправилно е тълкувал и приложил норми от материалният закон –касационно основание по чл. 348, ал.1,т.1, вр. с ал.2 от НПК.

Излагат се доводи, че мотивите на оспорваното съдебно решение били бланкетни, не почивали на фактите по делото  и не отговаряли конкретно  и обосновано на нито едно от подробно изложените  оплаквания срещу атакуваното НП, и водели на извода за формално  разглеждане и решаване на  спора и предубеденост  и предрешеност  на делото. Неправилно, според касатора, съдът бил приел и че фактическата обстановка описана в АУАН и дописана в НП отговаряла на случилото се. С действието си свързано с неспиране на стоп-линията, а малко по-напред оспорващия не бил създал опасност за останалите участници в движение, а още по-малко непосредствена такава – нарушение, което следвало да се санкционира по чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП, а не по чл. 179, ал.1, т.1,2 – както неправилно бил приел решаващият съд.  Твърди се, че въззивният съд не бил обсъдил  наведените от касатора доводи  за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН и не обърнал внимание на соченото от оспорващия възражение, че както в АУАН, така също и в НП липсвало описание на обективен, съставомерен признак на административното нарушение, за което бил наказан.  Твърди се, че съдът не само установил нарушенията на ЗАНН, но  изградил изцяло конструкцията  си на тази основа.   Освен, че  бил нарушен закона според касатора бил нарушен и принципа“Един свидетел не е свидетел“, т.е. че истината в съда не може да бъде установена само от един свидетел.  Формално били разпитани двама свидетели, но единият от тях  бил пристрастен, а вторият силно заинтересован да се докаже това, за което бил съставил официален документ.  На следващо място се твърди, че съдът не обсъдил доводите на касатора за наличие на грубо нарушение  при тълкуването и прилагането на  закона от наказващият орган. В тази връзка се сочи, че  чл. 6, ал.1 от ЗДвП съдържала общи правила за поведение на  участниците в движението, а в чл. 50 от същия нормативен акт законодателят бил разписал  специални правила за преминаване през кръстовище, тоест налице бил специален към общ състав и специалният изключвал приложението на общия. Това довело и до неправилно приложение на санкционната норма на  чл. 179, ал.1,т.5 от ЗДвП. Касаело се за  едно резултатно  административно нарушение, с няколко форми на изпълнително деяние, а не както  наказващият орган приложил, а съдът потвърдил, че се касае за отделни  административни нарушения и били наложени две отделни наказания.

 Моли се атакуваното съдебно решение и потвърденото  с него  наказателно постановление  да бъдат отменени.

Ответникът, РУ-Кирково, към ОДМВР-Кърджали, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд –Момчилград е потвърдил  Наказателно постановление  № 20-0318-000196 от 04.05.2020г. на Началника на РУ-Кирково при ОДМВР-Кърджали, с което на Н.Ш.П. на основание чл. 179, ал.1,т.5 , предл.1-во и 2-ро е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150.00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1,т.5 предл.4-то от ЗДвП му е наложено  наказание“Глоба“ в размер на 150.00 лева за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд приел, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, описаните в санкционният акт две административни нарушения се явяват доказани от субективна и обективна страна, а наложените  за осъществяването им административни наказания“Глоба“,се явяват правилно индивидуализирани по размер .

Настоящият съдебен състав, намира че касационната жалба е допустима – подадена е от лице адресат на оспореният административен акт, разполагащо с правен интерес от оспорването му и е подадена в законоустановеният 14-дневен срок поради което същата е допустима.   Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

При касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.   В АУАН и НП  се съдържа ясно и точно описание на нарушенията, не се констатира противоречие между словесното  им описание и правната им квалификация. Нарушенията са  конкретизирани с посочено време, място и начин на извършване и  са правилно квалифицирани. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушенията, поради което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какви противоправни деяния му са вменени.

Доводите на касационният жалбоподател, за допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени процесуални нарушения, изразяващи се  нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав. По делото липсват събрани доказателства за това, че в автомобила  управляван от жалбоподателя са се намирали други лица, които също са били очевидци на ситуацията и които е можело да бъдат свидетели при съставяне на АУАН.  В тази насока са единствено твърденията на санкционираното лице, но последното не е проявило никаква процесуална активност за доказването им.

Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда.

Административно-наказателната отговорност на касационният жалбоподател е ангажирана  за това, че на 25.04.2020г. около 11.40ч.  в Община Кирково,   като водач на товарен автомобил Фолксваген Транспортер, с рег. № РВ ...ВХ, на кръстовище образувано между път III клас  № 867 и път Е 85 I-5 на км. 373+600м. за гр.Златоград, по посока на движение на гр.Златоград за гр.Кърджали не е спрял  на пътен знак Б2 (стоп) не е пропуснал и отнел предимството на движещият се по пътя с предимство (Е 85 I-5)  лек автомобил „Фиат“  с рег. № К....АХ управляван от водача А.П., от гр.Кърджали, като с поведението си водача П. е създал опасност да другите участници  от движението и предпоставка за ПТП. Прието е, че с поведението си санкционираното лице е осъществило две административни нарушения -   чл.6,т.1 от ЗДвП и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, за които са му наложени две наказания, съответно  на основание  чл.179, ал.1, т.5, предл.1-во  и 2-ро„Глоба“ - в размер на 150.00 лева   и на основание чл. 179, ал.1,т.5, пр.4-то от ЗДвП –„Глоба“ -  в размер на 150.00 лева.

По делото,  от събраните гласни доказателства, чрез разпита на св.А. Г. П. – пряк свидетел очевидец на случая и св.С.Б., актосъставител и косвен свидетел,  безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, касаторът е бил водач на м.п.с. - товарен автомобил, при управлението на който на кръстовище образувано между път III клас  № 867 и път Е 85 I-5 на км. 373+600м. за гр.З., по посока на движение на гр.З. за гр.К.  не е спрял  на пътен знак Б2 (стоп), не е пропуснал и е отнел предимството на движещият се по пътя с предимство (Е 85 I-5) лек автомобил „Фиат“  с рег. № К….АХ, управляван то същата свидетелка. От показанията на  последната  е видно също, че поведението на жалбоподателя безспорно е създало непосредствена опасност за движението, тъй като само обстоятелството, че управлявания  от  св. П.автомобил се е движел бавно и свидетелската е успяла своевременно да спре  е предотвратило опасността същият да бъде изтикан от пътя от управлявания  от наказаното лице автомобил.  

 Оспорващият не е ангажирал доказателства и доказателствени искания, които да опровергаят доказателствата събрани, чрез показанията на св. П. и св. Б., респ. оттук и да  установят различна  от  възприетата от въззивният съд  фактическа обстановка.   

Следователно от обективна страна по делото е доказано осъществяването както на нарушението по чл. 6, ал.1 от ЗДвП, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, така и чл. 50, ал.1 от ЗДвП,  според който на  кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

 Нормите на чл. 6, ал.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП съдържат различни правила за поведение спрямо водачите на м.п.с. и съдът не споделя възраженията на оспорващия, че се касае за хипотеза на съотношение между общ и специален състав, което не било установено от районният съд.

При преценката дали е налице субективната страна на нарушението,  съгласно константната теория и практика, се изхожда от фактическите действията на извършителя на деянието.

В случая   при правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на  последния относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства извършването  на визираните  в АУАН и НП деяния от субективна  страна се установява по несъмнен начин. Касационният жалбоподател е правоспособен водач на автомобил и съответно е длъжен да познава и спазва  правилата за движение по пътищата – в частност  задълженията въведени в чл. 6,т.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП. При приближаването си към кръстовище, на което съответно е бил поставен и  знак стоп, жалбоподателят е знаел, че е длъжен да спре, след което й ако по пътя с предимство се движат м.п.с. да пропусне същите. В случая това не е сторено от касатора, като същия е нарушил тези правила за движение.

Съответно и на тази база правилно  на  касационният жалбоподател  са наложени две наказания на основание чл.179, ал. 1, т.5 от ЗДвП.  Следва да се посочи, че съдът споделя довода  на оспорващата страна, че последната норма изисква наличие на резултат - създаване на непосредствена опасност, но не  и  възражението, че независимо колко изпълнителни деяния измежду посочените в нормата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са осъществени, крайният резултат е извършване на само едно административно нарушение.   След като в цитираната разпоредба са визирани няколко възможни форми на изпълнително деяние, то осъществяването на всяка една от тях, с което се нарушава различно задължение въведено с норми на ЗДвП, би довело на практика до извършване на  отделно административно нарушение, за което се следва и отделно административно наказание.

В случая размерът на наложените наказания е правилно определен и индивидуализиран – законоустановеният  такъв.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира, че в случая не са налице основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, а касационната жалба като не основателна следва да бъде оставена без уважение. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 15 от 21.01.2021г. постановено по НАХД № 329/2020г. постановено от РС-Момчилград.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                              Членове:  1.   

 

 

                                                                                        2.