Р
Е Ш Е Н И Е
№
1712
гр. Перник, 21.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00060 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал.1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
“Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу М.Х.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължат на ищцовото дружество сумата от 1011,06
лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.******,
ул. „*******“, бл. *, ап. **, от които: главница в размер на 883,61 лева за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. включително, сумата от 127,45
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до
27.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 05025/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което
се намира с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е
налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това
суми.
В
законоустановения едномесечен срок, предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор,
в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции, за което
излага подробни аргументи.
В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и моли за уважаването им. Ответника, чрез
особения му представител, пледира за отхвърляне на предявените искови
претенции, поради недоказаността им, респ. неоснователността им.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3771 от 19.07.2018г. по ч. гр. д. № 05025
по описа за 2018г. на ПРС, като същата е връчена в условията на чл. 47 ал. 5
вр. ал. 1 ГПК. Настоящата искова молба е предявена в законоустановения
едномесечен срок, поради което съдът намира същата за допустима и следва да се
произнесе по нея.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е указал на
ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по
чл.146 ГПК в съдебно заседание от 27.09.2019г.
От
приетите по делото доказателства, и в частност: нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 147, том VІ, дело № 1775/96г. на нотариус при ПРС (прието в
заверено копие) и заверено копие на удостоверение за наследници на името на Х.Г.К.,
се установява, че ответника придобил
правото на собственост върху процесния имот чрез дарение, като дарителката С.Г.К.,
е запазила правото си на безвъзмездно ползване върху процесния имот до края на
живота си. От страна на ищеца, обаче, не
са ангажирани доказателства, които да сочат, че по един или друг начин,
запазеното й право на ползване върху процесния имот, по време на исковия
период, е било погасено.
При
учредено/запазено вещно право на ползване, собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота,
в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният
ползвател. Отговорността на собственика
на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и
след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
Предвид
горното, доколкото не са ангажирани доказателства, установяващи погасяването на
правото на ползване на С.Г.К. за процесния имот за исковия период, съдът
намира, че ответника не се явява „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди,
съгласно изискванията на чл. 153, ал.1
ЗЕ. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за уважаване на
исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между страните, води до
липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно основателността на
исковете по размер.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответникът. Същият, обаче, не е доказал такива.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.Х.Г., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължат на ищцовото дружество сумата
от 1011,06 лева, представляваща стойност
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. Перник, ул. „*******“, бл. *, ап. **, от които: главница в размер на 883,61 лева за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. включително, сумата от 127,45
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до
27.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 05025/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 05025/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: