Присъда по дело №331/2020 на Районен съд - Стара Загора

                           М  О   Т   И   В   И

 

 

 

        Обвинението срещу подс. С.А.А. е по  чл. 191, ал. 1 НК за това, че през периода от месец август 2015 г. до 04.03.2017 г. в гр. Стара Загора, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 – годишна възраст, а именно – Е.К.М., родена на *** година.

           Подсъдивмият е напуснал адреса без да уведоми за това съда и не е намерен на посочения от него адрес, поради което съдът разгледа делото при условията на чл. 269, ал. 3 т. 1 НПК в негово отсъствие. Защитникът му – адв. Д. – пледира алтернативно за постановяване на оправдателна присъда или за налагане на минимално наказание при условята на чл. 78 А от НК.

 

       Представителят на Районна прокуратура – град Стара Загора в с.з. поддържа обвинението.

 

      Производството е преобразувано по реда на глава 28 НПК – чл. 252, ал. 1 НПК.

 

     От материалите на ДП и събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства – писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

Пострадалата Е.К.М.  /родена на *** *** с единия си родител – св. КМ. И.

През пролетта на 2015 г. Св. М. се запознала с подс. С.А., който по това време бил пълнолетен. Двамата се харесали и започнали да поддържат приятелски отношения, като често се срещали в гр. Димитровград. Постепенно двамата решили да заживеят заедно като семейство.

В изпълнение на това, през месец август на 2015 г., без знанието на св. КИ, непълнолетната тогава св. Е.М. /ненавършила 16-годишна възраст към този момент/ отишла в дома на подс. С.А. *** – къща, находяща се в кв. „Лозенец“ и заживяли на семейни начала като съпрузи, въпреки че не били сключили граждански брак.

Към момента, в който подс. А. и св. М. започнали да съжителстват в дома му, находящ се в гр. Стара Загора, св. Е.М. вече била навършила 14 – годишна възраст. Домът на обвиняемия представлявал масивна едноетажна къща, в която живеели и бащата на обвиняемия – св. А.А, както и неговата баба.

След като заживели заедно, св. Е.М. и подс. А. започнали да осъществяват и редовни сексуални контакти. По време на съвместното им съжителство, през 2015 г. св. М. забременяла.

Двамата се издържали от доходите на подсъдимия, като били подпомагани финансово и от неговия баща. На 26.04.2016 г. св. М. родила момченце, което кръстила Асен.

  Съвместното им съжителство в гр. Стара Загора продължило до 04.03.2017 г., след което пострадалата М. навършила 16-годишна възраст /на 05.03.2017 г./. Тъй като през 2017 г. св. Е.М. отново забременяла, двамата с подс. А. решили второто дете да се роди в гр. Димитровград, поради което през лятото на 2017 г. се преместили при баща й в гр. Димитровград, където на 17.12.2017 г. св. Е.М. родила второто си дете – К К..

 

 

         Описаната фактическа обстановка се установява от извлечения от акт за раждане на К К., акт за раждане на Е. М., акт за раждане на А. К, показанията на св. М. на ДП и по същество не се оспорва .

 

 

 

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

 

         Имайки предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка съдът намира , че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 191, ал. 1 НК .

 

          Извършеното престъпление е продължено / престъпления, които траят непрекъснато – чл. 80, ал. 3 НК /.

       

           ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

 

                     Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко пълнолетно наказателно отговорно лице.

 

                      С оглед възрастта на подсъдимия /същият е навършил 18 години/, което дава основание да се приеме, че е пълнолетен.

 

                      В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи основание да се изключи вменяемостта и с оглед пълнолетието на подсъдимия съдът приема, че е е годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.

 

 

                     От обективна страна е необходимо деецът да живее на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16 години без да е сключен граждански брак.

 

        Подс. А. е осъществил изпълнителното деяние – заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 16 г. без да е сключил граждански брак – подсъдимият и непълнолетната живеели в един дом, в едно домакинство, осъществявали полови актове т.е. живели са фактически като съпрузи.

 

           СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

 

            От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл.

 

           От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е, че живее на съпружески начала с момиче ненавършило 16 години, , но въпреки това не е прекратил противоправните си действия в един продължителен период от време.

 

           Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 191, ал. 1 НК съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен .

 

            Обстоятелството, че подс. А. не е вписан в актовете за раждане на децата като родител не изключва обстоятелството на съжителство на семейни начала. Припознаването на родените от съвместното съжителство деца е различен правен акт, който не оказва влияние на изводите за фактическо съжителство.В този смисъл направените възражения за несъставомерност на деянието се явяват неоснователни.

 

 

           ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

         Подс. А. към момента на деянието е неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с приложение на чл. 78 А от НК, за престъплението се предвижда до три години лишаване от свобода, няма причинени имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което същият следва да бъде освободен от НО и на основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.

 

         При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младостта на подсъдимия.Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

 

         Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание в абсолютния минимум и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева.

 

 

          РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

           Разноски – няма.

          Причини – ниска правна култура.

         Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :