Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 79 29.07.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на шести юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията М.М. административно дело № 55 по описа за 2020,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1
т. 4 от Закона за здравето.
Образувано е по жалба на И. П. Д. – П. от гр. Р., ул. *** № ** чрез
пълномощника си адв. М. Р. М. със съдебен адрес ****, партер, срещу Експертно решение № 0033/003 от
08.01.2020 год. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран
състав по психични, вътрешни и ССЗ, с
което е потвърдено ЕР № 2337 от 09.11.2018 год. на ТЕЛК – Общи заболявания при
МБАЛ „Свети Иван Рилски- Разград” АД.
Жалбоподателят твърди, че ЕР е издадено в нарушение на изискването за форма,
материално незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила, при несъобразяване с целите на закона
и превратно упражняване на власт.
Излага подробни доводи в подкрепа
на твърдените пороци на административния акт
- неправилно приложение на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и степен на увреждания в проценти – приложение № 1
към Наредбата за медицинската експертиза . Не ставало ясно по какъв начин
административният орган е приел, че не е болен от „ангина пекторис” , което
било установено при предходното му освидетелстване през 2016 год.; неправилно
приложение на т. 15.7 от част 7 на Приложение № 1 вместо т. 15,3; неправилно приложена т. 4.1. от
раздел 4 на част I на Приложение № 1, вместо т. 4.2
от същия раздел; неправилно приложение на методиката по приложение № 2 на
Наредбата. Оспорващият твърди, че е следвало да му се определи над 50 % трайно
намалена работоспособност, а не 30 %,
както е приел административният орган.
Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия (НЕЛК), София, редовно призован, не заявява
становище по жалбата.
Заинтересованите страни: ТП
на НОИ – Разград, РД "Социално подпомагане” - Разград, ТЕЛК състав”Общи
заболявания” при МБАЛ "Св. Иван Рилски – Разград" АД, гр. Разград , и
Агенция за хора с увреждания, гр. София, редовно призовани, не се представляват
и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващият е бил
освидетелстван с ЕР № 0200/016 от
24.01.2015 год. от ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Иван Рилски – Разград „ АД гр. Разград, като му е определена 52 % трайно намалена
работоспособност със срок от 2 години с дата на инвалидност 13.08.2014
год. Преосвидетелстван е и с ЕР №
2561/207 от 05.12.2016 год. на ТЕЛК към МБАЛ
„Св. Иван Рилски – Разград „ АД гр. Разград отново му е определена 52 % трайно
намалена работоспособност със срок до 01.12.2018 год.
Оспорващият отново е бил
преосвидетелстван от ТЕЛК и с ЕР № 2337/182 от 09.11.2018 год. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград” АД гр. Разград му е
определена 30 % намалена работоспособност с водеща диагноза Хипертонична болест на сърцето и общо
заболяване - Хипертонична болест на сърцето III стадий, умерена степен. ИБС. Ангина
пекторис I-II
ф.к. Затлъстяване IV
ст. Дислипидемия. Тораколумбална спондилоза. Двустранна Л4-Л5-радикулопатия.
Срокът на определения процент ТНР е 2 години
и дата на инвалидност 13.08.2014 год. Решението е взето след преглед и приложение към решението – ЕКГ,
ВЕТ, ЕхоКГ, консулт с кардиолог, ЕМГ на
Д.К., очни дъна, консулт с офталмолог, консулнт с невролог, ренгенографии на
лумбални прешлени, параклинични изследвания, ксерокопие на Рецептурна книжка. В
мотивите на решенето е посочено, че за хипертонична сърдечна болест III стадий,
умерена степен, с придружаваща ИБС - Ангина пекторис I-II Ф.К., при проведен ВЕТ и достигнато
стъпаловидно натоварване до 100 вата, лимитиран от типична стенокардна болка и
задух, с индуцирани сигнификантни СТ - депресии във II, III и AVF до 4 мм. и ЕхоКГ данни /18.10.2018 г
/ за запазена сегментна кинетика при ФИ 60%, при лице от мъжки пол с рискови
фактори; затлъстяване и дислипидемия, съгласно Част IV, Раздел VI, т.3 във връзка с т.2.2, Част IV, Раздел VI от Приложение № 1 на Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/ му се
определя 30% ТНР. За дегенеративните промени на гръбначния стълб с ограничени
функционални нарушения, съгласно Част I, Раздел 1IV, т.4.1, определя 10% ТНР. За двустранната Л4- Л5 радикулопатия,
съгласно част VII,
т.15.1 определя 10% ТНР.
ТЕЛК е определила Окончателна оценка 30% ТНР, съгласно Методиката на Приложение № 2 към
чл.63, ал.З от Наредбата за Медицинската Експертиза от 2018 г. Решението е връчено на оспорващия П.
на 09.11.2018 год. Той не е останал доволен от него и на 13.11.2018 год. го е
обжалвал пред НЕЛК с жалба вх. № РЗ-вх.№ 3393 от 13.11.2018 год. по регистъра
на РЗИ – Разград, като е мотивирал
жалбата си с това, че при предишни явявания пред ТЕЛК му е определяна ТНР над
51 %
С оспореното в настоящото съдебно производство
Експертно решение № 0033/003 от 08.01.2020 год. Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия е
потвърдил изцяло/по всички поводи/ ЕР № 2337/182 от 09.11.2018 год. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград” АД гр. Разград, включително и определената с това решение 30 %
трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. В оспореното
решение е посочена водеща диагноза – „Хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност” и общо заболяване – Артериална хипертония III стадий,
сърдечна форма, умерена степен. Хипертонично сърце. ИБС. Стенокардия при усилие
1-II ф.к. Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия при
поясна спондилоартроза. Тораколумбална спондилоза.
В решението се сочи, че
същото е взето по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/,
след обсъждане на предоставената медицинска и друга документация. В Решението
са вписани и заключенията от
консултациите на специализираните състави на НЕЛК.
НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ въз основа на антропометрични данни на оспорващия, посочени
в ЕР на ТЕЛК: ръст-192 см и тегло-156 кг. е дал заключение , че е налице
Затлъстяване с ИТМ=42,2 кг/кв. м и не се следва да се определя % ТНР, съгласно
Раздел IX , Част IX на приложение №
1 от Наредбата за медицинската експертиза. Според този специализиран състав в
МЕД са налични данни за артериална хипертония III стадий със стенокардии прояви
по типа на стенокардия при усилие, рискови фактори затлъстяване, дислипидемия,
мъж. От приложените изследвания в МЕД:ЕКГ-син.ритъм, без стенокардии промени в
покой.ВЕТ- прекратен на 100 вата поради поява на гръдна болка, задух,
сигнификтантни СТ-Т промени в отв.И, III, ЕХОКГ-запазена сегментна кинетика,
ФИ-60%. Въз основа на приложените изследвания в МЕД специализираният състав
дава заключение за 30% ТНР съгласно т. 3а, Раздел VI, Част IV във връзка с т.2.2 раздел VI част IV от НМЕ, предвид на
многоорганната ангажираност на таргетните органи и стенокардии оплаквания при
усилие, но на високо ниво на натоварване и рисковите фактори. Поставена е
диагноза АХ III стадий сърдечна форма умерена степен.Хипертонично сърце. ИБС. Стенокардия
при усилие 1-М ф.к.
Специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и сърдечно съдови
заболявания въз основа на приложените към МЕД: амбулаторни листове за проведено
изследване от невролог с диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия” от 2014 г.; обективирано с ЕМГ Л4, 5
двустранна коренчева увреда /2015 г./; Амбулаторен лист от невролог от 11.10.2018 год. с описан поясен вергебрален, сетивен коренчев синдром
за л5, Ес1 дерматом плюс разтежни симптоми; ЕМГ от 19.10.2018 год. –
преднокоренчева, тежко изразена двустранна Л 4-5 увреда и ПК- увреда с
н.перонеус дава заключение за двустранна лумбално –сакрална радикулопатия
при поясна спондилоартроза 10 % ТНР на
основание т. 15.1 от част VII на Наредбата за медицинската експертиза.
НЕЛК по хирургични,
ортопедични и сърдечно съдови заболявания
от данните в МЕД е дала заключение
за 10 % ТНР на основание т. 41,
от раздел IV
на част IV
от Наредбата за медицинската експертиза за заболяването „ тораколумбална
спондилоза с описан арт Ф.Д.:С = 10-0-20, F=20-0-20.
На основание т. 2 и т. 3 от
Методиката по приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската
експертиза НЕЛК е определила общ процент
на ТНР в размер на 30% и е потвърдила ЕР на ТЛЕК по всички поводи.
Изслушаното в съдебно заседание вещо лице – лекар със
специалност „Кардиология” дава заключение /л.83/ относно кардиологичните
заболявания, че оценката на ТНР за диагнозата Хипертонична болест на сърцето III ст., умерена степен с рискови
фактори –наднормено тегло, дислипидемия и мъжки пол, следва да е 30 %, а
относно второто заболяване ИБС - Стенокардия при усилия I-II ФК следва да е 10 % или крайната
оценка на ТНР е 30% съгласно т. 3 на
Методиката по Приложение № 2 от Наредбата за медицинската експертиза.
След изслушване на
заключението, оспорващият отказа да бъдат назначени вещи лица в областта на ортопедията и неврологията,
които да дадат заключения на поставените от него въпроси по допуснатата съдебно
медицинска експертиза за определяне на процента ТНР във връзка със
заболяванията Двустранна лумбо-сакрална
радикулопатия при поясна спондилоартроза
и Тораколумбална спондилоза.
С оглед на така установените по делото факти и след
цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата като подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е процесуално допустима.
Оспореното Експертно решение
е постановено от компетентен орган и в предвидената форма, съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ,
като е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно решение от
специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на
освидетелстваното лице. Спазена е разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ
консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК да се впишат в
експертното решение и да са неразделна част от мотивите му.
При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението
е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение
на ЕР № 2337/182 от 09.11.2018 год. на
ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД гр. Разград, в хода
на което не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В този
смисъл необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и
функционални изследвания, се преценява от административния орган, като
съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на
административно-производствените правила само когато в резултат на пропуска са
останали неизяснени съществени обстоятелства. В процесния случай такова
нарушение не е налице, а и оспорващият не твърди, че се е налагало да бъдат извършвани
допълнителни изследвания и клинични прегледи.
Неоснователно е твърдението
на оспорващия, че административният орган е допуснал съществени нарушения на
административно-производствените правила при прилагане на отправните точки по
Приложение № 1 и Методиката по Приложение № 2
от наредбата за медицинската експертиза, тъй като му определил ТНР от
30%, вместо от 50%, тъй като спрямо нето следвало да се приложи т. IV от Методиката. Правилното или неправилното приложение на отправните точки по Приложение
№ 1 и Методиката по приложение № 2 от Наредбата за медицинската
експертиза при постановяване на решението от НЕЛК е въпрос на материална
законосъобразност на решението а не на процесуална.
Неоснователно е възражението
на оспорващия, че не ставало ясно защо административният орган е приел, че не
страда от „Ангина пекторис I – II ф.к.”. В решението на НЕЛК е използвано другото
наименование на заболяването, а именно
Стенокардия при усилие I – II ф.к.
По материалната законосъобразност
на оспореното решене съдът намира следното:
При определяне на
конкретната оценка на работоспособността и съответно на процента на трайно
намалената работоспособност, административният орган, съобразно представената
медицинска документация, е приложил относимите материалноправни норми. Актовете
на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на
НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за
здравословното състояние, респективно за работоспособността на
освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни
актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /за отпуск,
за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за съответните обезщетения,
за пенсиониране. /. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията,
включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и
т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се
изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на
освидетелстваното лице и следващият се процент трайно намалена
работоспособност/степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно
заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да
бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или
подобна компетентност.
В случая, заключението на
назначената и изпълнена по делото съдебно-медицинска експертиза в частта
относно сърдечно съдовите заболявания, неоспорена от страните, не опровергава оспорените констатации на НЕЛК
и правилността на определения процент трайно намалена работоспособност на
оспорващия П. в резултат на диагностицираните заболявания на сърдечно съдовата
система и степента на увреждане на здравето на освидетелстваното лице.
Заключенията на вещото лице е, че общият процент на ТНР на оспорващия за
сърдечно съдовите заболявания е 30 %, който съответства на най-високия процент
на най-тежкото заболяване в случая
Хипертонична болест на сърцето III ст., умерена степен с рискови
фактори –наднормено тегло, дислипидемия и мъжки пол. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано.
По отношение на останалите
заболявания Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия при поясна спондилоартроза
и Тораколумбална спондилоза оспорващият не доказа твърденията си, което е в
негова тежест, указана му от съда, че са налице фактическите основания за
прилагане на т. 15 3 от Част VII за първото заболяване и т. 4.2. от
Раздел IV
на Част I
от Приложение № 1 на НМЕ за второто заболяване, вместо приложените от НЕЛК 15 1
от Част VII за първото заболяване и т. 4.1. от
Раздел IV
на Част I
за второто заболяване.
При извършената експертна
оценка на работоспособността, потвърждаваща определяния с ЕР на ТЕЛК процент на
трайно намалената работоспособност, са спазени изискванията на чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза - установеното увреждане, стадият на
неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, да са съобразени със
съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, а определянето на процента намалена работоспособност
да се извършва съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност в проценти, съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Определеният процент ТНР за заболяването на
оспорващият П. съответства на предвидения такъв в посочените отправни точки от
Раздел VI
на Част IV,
Част VII
и Раздел IV на част I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, като определеният
процент ТНР е 30%- най високият процент от констатираните множество увреждания,
съобразно т. III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ "Методика за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и
степента на увреждане/ в проценти" , преди отмяната ѝ с Решение Решение № 1632 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 63 от 2020 г., в
сила от 17.07.2020 г.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че Експертно решение № 0033/003 от 08.01.2020 год. на Национална
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което е
потвърдено ЕР № 2337 от 09.11.2018 год. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски- Разград” АД съответства на действалите към момента на
издаването му материално правни норми.
Настоящият състав
обаче намира, че следва да съобрази решението си с обстоятелството, че с
Решение № 1632 по адм.д. № 10422/2018 год.
на ВАС – Осмо отделение, публикувано в
ДВ, бр. 63 от 2020 г.,
в сила от 17.07.2020 г. е отменена
разпоредбата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в
проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, изменена с ПМС № 152 от
26.07.2018 г., обн.,
ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г.
В оспореното решение
НЕЛК е определила ТНР на оспорващия именно на основание на тази
разпоредба. След нейната отмяна правното
основание за определяне на ТНР на оспорващия, т.е. за издаване на оспореното
решение липсва. След като тази норма е
отменена като незаконосъобразна от ВАС, то тя не следва да се прилага и по
неприключили правоотношения, каквото е процесното.
В този смисъл е т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. №
5/2019., в което Конституционният съд изрично е приел, че по отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага.
В изложения смисъл са и
мотивите на решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г., в което Конституционният
съд е посочил, че "В контекста на отправеното искане за обявяване на чл. 142, ал. 1 АПК за противоконституционен като противоречащ на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, доколкото задължава съдът да приложи материален закон,
който е обявен за противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на
издаването на индивидуален или общ административен акт, настоящото решение
следва да бъде прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд
в цитираната по-горе точка втора от диспозитива на тълкувателно решение №
3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Следователно, в този случай, ако материалният
закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен
акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се
приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред
административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост са
принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не приложат чл. 142, ал. 1 АПК в случаите, в които материалният закон, който е
действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на
спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ и е
бил спрян до произнасянето на Конституционния съд".
Независимо, че цитираните
решения на Конституционния съд касаят отмяната на закони поради тяхното
противоречие с Конституцията, настоящият състав намира, че същите са относими и в настоящият случай, когато до приключване
на висящо съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт,
подзаконовият нормативен акт, който е правно основание за неговото издаване, е
отменен от ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 2 от АПК компетентния орган следва да уреди служебно правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение.
С оглед на изложеното, след
като нормата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в
проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза
е отменена, то тя не намира
приложение в случая и обжалваната заповед следва да бъде отменена. С оглед
естеството на оспорения акт, което не позволява съдът да реши спора по
същество, преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне, след като компетентния
орган, в случая Министерския съвет, съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за
здравето, уреди правните последици от
отмяната, съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на делото искането
на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като
своевременно направено е основателно и доказано в размер на 210 лв., от които
10 лв. платена държавна такса / преводно нареждане л. 9/ и е 200 лв.
възнаграждение за вещо лице / платежно нареждане л. 60/
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение №
0033/003 от 08.01.2020 год. на Национална експертна лекарска комисия -
специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР №
2337 от 09.11.2018 год. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски- Разград” АД.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната
експертна лекарска комисия гр. София да заплати на И. П. Д. – П. от гр. Р., ул.
*** № **
210 лв. / двеста и десет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/