гр. Стара Загора, 25.06.2018 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на единадесети май, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка ТЕ.а
като разгледа докладваното от съдия ТЕ.а гр.дело
№ 4719 по описа за 2016 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79,
ал. 1 предл. първо във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.И.И.
твърди, че между нея и ответника Т.А.Е. на 13.09.2011 г. бил сключен Договор за
заем за сумата от 10 000 лева. Срокът за изплащане на сумата бил определен до
13.12.2011 г.
Ответникът не е върнал сумата до този
момент. Предлагал е извършване на различни технически услуги срещу нея т.е. да
изпълни задължението си по друг начин, а не в пари. Ищцата е отказала да получи
престация различна от дължимата.
В периода от края на 2011 г. до края на
2013 г. С.И. не била търсила ответника за заплащане на заема, защото приоритет
тогава били водените досъдебни производства срещу членовете на семейството
ѝ. Междувременно оригиналът на Договора за заем бил иззет и приложен по НОХД
№ ******г. по описа на Специализирания наказателен съд.
Тъй като наближавал края на давностния
срок, считано от падежа – 13.12.2011 г. ищцата се снабдила с копие на Договора
за заем и предявила настоящия иск за главница от 10 000 лева и мораторна лихва
в размер на 3053.31 лева.
Искането е да се осъди ответникът да
заплати сумата от 13 053, 31 лева, от които 10 000 лева главница на
невърнатия заем по Договора за заем от 13.09.2011 г. с настъпил падеж на
13.12.2011 г. и 3053, 31 лева – изтекла законна лихва в периода от 17.10.2013
г. до 17.10.2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва факта да е подписвал процесния договор, не познавал ищцата и никога не
е получавал сумата от 10 000 лева от нея или каквато и да било друга сума.
С протоколно определение от 30.10.2017
г. производството по делото беше спряно на основание чл. 229 ал. 1 т.5 от ГПК.
С Определение от 27.03.2018 г. на ВКС е отменено така постановеното спиране и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия в настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 предл. 1 във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
облигационна връзка – договор за заем, по който ищецът е предал сумата от 10
000 лева на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
Искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва уважаването на главния иск.
Страните спорят дали е бил сключен
договор за заем т.е. дали е била реално предадена сумата от 10 000 лева на
ответника.
По делото е представено заверено копие
на Договор за заем от 13.09.2011 г. (л. 6 и л. 21 от делото), в който е
записано, че на 13.09.2011 г. в гр. Стара Загора С.И.И.
– с посочено ЕГН, адрес и номер на лична карта е предала в заем на ответника Т.А.Е.
сумата от 10 000 лева. В договора е записано, че към момента на сключването
му ответникът е получил сумата и се задължава да я върне в срок до 13.12.2011
г. За обезпечаване на Договора е издадена запис на заповед. Следват положени
подписи и изписани две имена за заемодател и заемател.
Договорът е оспорен в цялост, а именно
ответникът твърди, че не е подписвал документа и на процесната дата не е бил в
гр. Стара Загора. В първото по делото заседание оспорва договора като
манипулиран и казва, че не знае дали има оригинал по кориците на делото в СпНС. Признава, че е подписвал много документи и е вземал
пари от И.И., защото синът му бил болен от рак. В
последното по делото заседание заявява, че е взел 1 000 (хиляда) лева от И.И., защото е имал нужда. Подписвал е празни бланки на запис
на заповед. По делото действително е представена в писмо от СпНС
запис на заповед, в която е записана само сумата от 10 000 лева и следва
подпис и имената на Т.Е.. Тази запис на заповед не е предмет на настоящото
производство, поради което и няма да бъде разглеждана по същество. В писмената
си защита чрез своя процесуален представител ответникът Е. заявява, че
договорът е нищожен, тъй като текстът, че парите се дължат на С.И. е попълнен
по-късно. Навеждат се доводи, че допълването на Договора за заем е станало след
като вече е било образувано досъдебно производство.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК е назначена съдебно - почеркова експертиза, по която вещото лице е извършил
справка по образуваното НОХД № ******г. по описа на СпНС,
където се съхранява оригинала на процесния договор. По кориците на посоченото
дело действително се намира оригинала на Договора за заем. Вещото лице е дал
категоричен извод, че ръкописният подпис, положен срещу реквизита заемател в Договора е изпълнен от Т.А.Е.. Ръкописният текст
„Т.А.Е.“ също разположен срещу реквизита заемател е
изписан от ответника. По отношение на времето на попълване на текста в договора
вещото лице е дал становище, че към момента няма разработена методика за
определяне на времето на полагане на ръкописен текст с химикална
паста. Съдът кредитира експертизата като детайлна, компетентно изготвена и
обоснована.
По делото бяха разпитани двама свидетели
на страната на ответника за датата, на която е посочено, че е подписан
договора. Същите бяха допуснати, доколкото с отговора на исковата молба и в
първото по делото заседание ответникът оспори Договора като неавтентичен и
изцяло манипулиран.
Свидетелят П.М. заявява, че всяка
година ходят на вилата на ответника в гр. Несебър от 5-и до 25 – и септември.
Там му помагат за дребни поправки и почиват. Помни, че 2011 г. са били там от
11 – и до 14 – и септември, тъй като имало годишнина, 10 години от взрива на
кулите близнаци в Ню Йорк. Другият свидетел Петко П. си спомня, че 2011 г. са
били в Несебър, когато се е чествала годишнина от кулите близнаци. Посочва
също, че периодът е бил между 11-и и 14- и септември.
Свидетелските показания и на двамата
свидетели следва да бъдат ценени на основание чл. 172 от ГПК, доколкото първият
свидетел заяви, че от години работи в една детективска агенция с ответника, а
вторият свидетел му е близък приятел. Съдът намира, че на така представените
свидетелски показания не следва да се дава превес пред изготвената съдебно –
почеркова експертиза и писмения договор за заем, сочещ за реално предадена сума
от 10 000 лева на ответника. Всъщност датата, на която е съставен един
договор има несъществено значение – в случая релевантно е дали има предаване на
сума пари на ответника, лицето, което е заемодател т.е. с което е договорено и
уговореният падеж. Съществените елементи по заема се доказаха, тъй като в
договора е записано, че с подписването му се предава и сумата, експертизата
установи, че подписът и имената на получилия сумата са на ответника и не може
да се установи дали текстът, че е договаряно именно със С.И. е добавен по –
късно. Падежът по договора за заем (13.12.2011 г.) не е оспорван изрично и не е
предявено възражение за давност в предвидените за това процесуални срокове.
По делото беше разпитан и един
свидетел на страната на ищеца по отношение на предлаганите от Т.Е. начини да
върне дълга по процесния заем.
Свидетелят Н. А. Н.. заявява, че
познава Т.Е. от повече от 10 години, като същият е искал заем от него. През
периода 2009 г. – 2011 г. често го виждал в офисите на И. И. и в небанковата
финансова институция на С.И.. Самият ответник му заявил, че има да връща пари
на С.И. и предлагал да извърши услуги на свидетеля Н.., за да си изплати заема.
Знаел, че Е. е предлагал и на сочената за заемодател И. да извършва услуги,
част от професионалната му дейност като детектив, за да си върне заема.
Свидетелските показания на този
свидетел следва да бъдат ценени по отношение на факта, че действително, както
признава и самият ответник той многократно е вземал пари от И. или свързаните с
него лица и дружества. За това свидетелстват и представените от Е.
доказателства в последното по делото заседание, сред които има два броя
Заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК за обща сума около 40 000 лева от
2008 г. и 2009 г. с посочен кредитор „******“ ЕООД. Всичко това е индиция, че полученият заем не е изключение, като
твърденията на ответника за това дали и каква сума е взел назаем в конкретния
случай се променяха в периода от депозирането на отговора на исковата молба до
хода на устните състезания, като по делото не бяха ангажирани доказателства за
това задължението да е изплатено.
Вярно е, че към настоящия момент
пред Специализирания наказателен съд е висящо дело срещу ищцата С.И., като
обвинението е за извършване на нерегламентирана банкова дейност. Едно от инкриминираните
деяния е именно настоящия Договор за заем от 13.09.2011 г. За нищожността на
един договор съдът следва да следи служебно, като може да се приеме, че ако
договорът за заем е сключен в резултат на извършено престъпление, а именно
извършване на банкова дейност без съответното разрешение (като към настоящия
момент няма данни да има влязла в сила присъда) то той би бил нищожен като
противоречащ на закона в частта, в която са уговорени „банкови“ лихви (възнаградителни и наказателни), неустойки, както и всякакви
други материални облаги, срещу системното получаване на които лицето се е
издържало. Само по себе си даването на заем и искането за връщането на заема
със законната лихва от датата на забава не е престъпление, а и следва да се има
предвид, че дори и при обявяване на нищожност на целия договор за заем, то ЗЗД
регламентира на принципа за забрана на неоснователното обогатяване, че всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Ето
защо съдът не намира основания да спре производството поради преюдициалност на спора по воденото дело пред СпНС – чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено съдът
намира, че следва да уважи иска за главница в размер на 10 000 лева. По
отношение на иска за мораторна лихва същият следва да се уважи доколкото иска
за мораторна лихва следва главния иск. На основание чл. 162 от ГПК съдът
намира, че дължимия размер за периода от 17.10.2013 г. до 17.10.2016 г. е 3053,
31 лева, колкото е претендиран и в исковата молба.
Ето защо съдът прецени, че следва да
уважи исковете в пълния им размер.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на
общо 2317, 14 лева, като за част от тях не се дължи присъждане, а именно за
сумата от 45 лева, внесени като държавна такса за обезпечение на текущ иск.
Тази сума подлежи на връщане по ЗДТ след посочване на банкова сметка ***. На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати останалата част разноски на ищеца в пълен размер – 2272, 14 лева
в общ размер, от които 522, 14 лева държавна такса, 1740 лева разноски за един
адвокат и 10 лева такси за съдебни удостоверения.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв.
М.М. – САК, без посочен съдебен адрес да заплати на С.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и посочен съдебен адрес ***
сумата от общо 13 053, 31 лева, от които 10 000 лева
главница невърнат заем по Договора за заем от 13.09.2011 г. с настъпил падеж на
13.12.2011 г. и 3053, 31 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
17.10.2013 г. до 17.10.2016 г.
ОСЪЖДА Т.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. М.М.
– САК, без посочен съдебен адрес да заплати на С.И.И.
с ЕГН **********, с адрес *** и посочен съдебен адрес *** разноски в размер на
общо 2272, 14 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Стара Загора в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.