Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове:
РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурор Валентина Личева като разгледа
докладваното от съдия Радославова ВНОХ дело № 712 по описа за 2018г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно,
по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият Д.Н.Д. *** е обжалвал чрез упълномощения си защитник – адв.Д.Ц. *** присъда №17/31.10.2018г.на Беленския районен
съд, постановена по НОХД № 208/18г. по описа на БРС, с която е бил признат за виновен в това, че в периода 15.09.2017г. –
18.01.2018г. в с.Б., обл.Р., в условията на
продължавано престъпление – на 10 пъти извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14годишна възраст – Г. Д.Н. /на 7г./, като блудството е
извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор, поради което и
на основание чл.149, ал.2, т.4, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и
чл.54 от
НК е осъден
на две години и четири месеца лишаване
от свобода, изтърпяването на което наказание е
отложено за изпитателен срок от четири години. Възложена са му и направените по делото разноски.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят лично, ведно със защитника си – адв.Д.Ц. поддържат жалбата, в която се сочат основания за необоснованост
на съдебния акт и допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната и съдебната
фаза на процеса. Иска се отмяна на присъдата и издаване на нова такава, която
да е по съществото си оправдателна.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата в цялост,
независимо от сочените основания във въззивната жалба
, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният
съд е направил задълбочен, обстоен и прецизен анализ, при това в детайли на събраните в хода
на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които
като цяло са непротиворечиви, въз основа на което е достигнал до правилни
фактически и правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, поради
което и не счита за нужно да преповтаря отново в изложението си.
Предмет на наказателното производство е случилото се
между баща и син в инкриминирания времеви период, нощем, в леглото, където спяли обичайно в дома на бащата, съобразно повдигнатото на
първия обвинение за престъпление по чл.142, ал.2 НК, свързано с малолетието на
последния към момента на извършване на деянието.
Изложената в мотивите на районния съд фактическа обстановка съответства изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него
първоинстанционния съд е достигнал
до правилни правни изводи, относно авторството и вината, както и досежно
правната квалификация на деянието, с които настоящата инстанция се солидаризира, тъй като доводите
в жалбата на подсъдимия, относно липсата на доказателства, които да го уличават
по несъмнен начин в извършване на престъплението, не се споделят от въззивния съд.
Разпитаните по делото свидетели
непротиворечиво, взаимно свързано и логически издържано пресъздават
фактическата обстановка, изложена в мотивите на първостепенния съд и липсват
доказателства по делото, които да подкрепят твърденията на подсъдимия, че той не е автор на процесното деяние. Правилно, съобразно задълженията си,
вменени от разпоредбата на чл.14 НПК, първоинстанционният
съд е изследвал наличния по делото изобилен доказателствен
материал, състоящ се в показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията
на приетите като неоспорени от страните заключения по СПЕ на подсъдимия и СМЕ и
комплексна СППЕ на малолетния свидетел Г.Н., за чиито разпит от досъдебното производство
подсъдимия и защитата са дали своето съгласие в хипотезата на чл.371, т.1 НПК
да се ползват непосредствено от съдържанието му при постановяване на присъдата,
при което съдът на основание чл.372, ал.3 е одобрил с протоколно определение в
съдебната зала даденото съгласие, след
констатацията си, че следственото действие по разпита на този свидетел е
проведено по реда и при условията на НПК, т.е.законосъобразно. Следователно,
липсва правнозначимо основание за извършеното във въззивната жалба оспорване легитимността на това следствено
действие от страна на защитата, още повече, че в мотивите към атакуваната
присъда са изложени стройни аргументи, относно закономерността и процесуалната изрядност на въпросните разпити, проведени на 20.01. и на
02.02.2018г. в специализирано помещение – т.нар.“Синя
стая“ към КСУДС – Русе, с цел преди всичко опазване психичното здраве на
жертвата и разкриване на обективната истина в максимална степен, с оглед
средствата, предоставени от НПК, което прави нежелателно даването на показания
в присъствието на бащата – насилник и които аргументи въззивната
инстанция възприема напълно, доколкото липсват твърдяните
от защитата процесуални нарушения при неговото провеждане и приобщаване на
протокола от следственото действие към доказателствата по делото по съответния
процесуален ред. Правдивостта на въпросните показания, послужили за основа на
обвинителната теза и съответно залегнали в мотивите на първоинстанционната
осъдителна присъда, се извежда по несъмнен начин, както от заключението на
комплексната СППЕ експертиза, чиито констатации са за достоверност на
отговорите на малолетния свидетел, пресъздаващ правнорелевантните
факти и обстоятелства по делото, отричайки напълно наличието у същия на
склонност към лъжа и преувеличаване, така също и от разпита на психолога,
участвал в изготвяне на експертизата – И.М., която утвърждава пред съда, че при
разговора с него не е установила никакви индикации, че същият е бил манипулиран,
нещо повече, твърди, че споделеното пред експертите напълно се припокрива с
изложеното от детето в разпита му като свидетел на досъдебното производство,
проведен в присъствие на психолог в посоченото по –горе специализирано
помещение. Това прави доводите на защитата, базирани единствено на обясненията
на подсъдимия в тази насока, напълно необосновани, градящи очевидно една
защитна теза, която обаче не намира подкрепа в останалия доказателствен
материал. Нещо повече, св.М. отхвърля
напълно тази лансирана защитна теза за лъжлива интерпретация от страна на
детето, обяснима от защитата с порнокадри, гледани по
телевизията и вменени манипулативно за действия на бащата към детето му, като
недостоверна, тъй като по думите й малолетният свидетел е говорел за директно и
непосредствено усещане за болка, което няма как да бъде пресъздадено, ако не е
изпитано реално, като резултат от блудствените
действия, извършени спрямо него, а за подобни неприятни изживявания детето е говорило и пред св.В.Й. – началник
отдел „Закрила на детето“ в Д“СП“ – Бяла, която също еднозначно и в пълен
синхрон със сведенията от експертното заключение и показанията на психолога и
психиатъра, които са го изготвили, потвърждава последователността, оттам и
достоверността на показанията на св.Г.Н., дадени в хода на цялото досъдебно
производство, които с право районният съд е кредтитирал
изцяло. Следва да се посочи едно обстоятелство, което според настоящия съдебен
състав е също показателно за изживяванията на детето, като жертва на
хомосексуални блудствени действия и то е случката с насилие
над куче от страна на св.Г.Н. в училищния двор, която предизвиква разговора със
св.Г.М./ресурсен учител в ОУ“Н.Й.В.“ – Б./, довел до образуването на настоящото
производство и която свидетелства за променени поведенчески нагласи и проява на
немотивирана и брутална жестокост към друго живо същество, обяснима добре с
упражнено спрямо него насилие, свързано с болезнени усещания именно в аналната
област. Неправилно защитата се позовава на това обстоятелство, игнорирайки го като
лъжливо, целейки да обоснове защитната си теза за внушаемост
и манипулируемост на показанията, дадени от св.Г.Н.,
но не обръща внимание на факта, че според показанията на св.Г.М., последният не
отрича пред нея тази своя постъпка, а се опитва единствено да я омаловажи,
заявявайки, че друго дете го е накарало да го направи.
Съответно с правилата на формалната и житейска
логика, изследвани съобразно действителната им насоченост и съдържание са били
прецизно анализирани от съда и показанията на свидетелите Ст.М.С., Ст.Д.С.,
Ст.К.С., Й.П., Б.С., отчитайки приятелските и колегиалните им връзки с подсъдимия, говорещи за евентуална
предубеденост, както и показанията на педагозите Т.А., П.С., М.С. /начален
учител – класен ръководител на детето/ и К.Г. /директор на училището/, които са
контактували с бащата по повод посещаванята на детето
в детско заведение /детска градина / и начално училище, които разбираемо и с
оглед педагогическата си функция и свързаните
с нея отговорности имат определена заинтересованост от изхода на делото,
доколкото на същите са били вменени задължения по осъществяване на
непосредствен надзор и контрол над поведението на детето по времето, през което
е посещавало тези заведения. В това отношение, закономерно районният съд е
преценил, без да подлага на съмнение истинността на депозираните от тях
показания, че същите представляват по – скоро характеристични данни за
поведението на бащата в социума и в тази връзка проява на граден и демонстриран
от него имидж на загрижен и отговорен самотен родител, при това мъж, което
разбираемо с оглед преобладаващите патриархални нагласи в обществото ни,
умилява повечето представителки на женския пол, характеризирано добре от думите
на св.Т.А. /учител –възпитател/ по повод твърденията на детето за противоправни действия на подсъдимия по отношение на сина
си – „Аз го приех за истина, но се съмнявах“. Правилно районният съд е
заключил, обобщавайки горните показания, че възприятията на посочените
свидетели са неотносими към същността на обвинението, доколкото блудствените действия, поради интимния им характер поначало
се извършват без свидетели, в обстановка и по време, когато външни лица не присъстват,
както е и в конкретния случай, поради което разбираемо нямат характер на
публичност. От друга страна, заключението на вещото лице – психиатър М.Д.,
изготвила СПЕ на подсъдимия, добре обяснява структурните особености в психиката
на последния, оценен от нея като инфантилно недооценъчен
тип, при което и допуска инкриминираното отклонение в сексуалните му
предпочитания, които са с предимно хетеро - сексуална насоченост, обяснимо с
употребата на алкохол, която снижава задръжките, обстоятелството, че дете и
баща живеят напълно сами, както и липсата на сексуална партньорка на бащата.
Видно от изложеното дотук, въззивната инсатнция намира за
неоснователни доводите на защитата за непълна, едностранчива и превратна
интерпретация на доказателствата по делото, както и на липса на прецизен,
съобразен с установените в НПК принципи анализ на доказатествения
материал, направен от страна на районния съд, в резултат на което да се е
достигнало до постановяване на една необоснована, а оттам и незаконосъобразна
присъда. При правилно установеното от фактическа страна са направени и
правилните правни изводи, относно съставомерността на
деянието, извършено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна
страна и незаконосъобразни са исканията на защитата за преквалификация на
деянието по ал.1 на чл.149 НК, тъй като обстоятелствата по делото категорично
сочат на отношения на зависимост и надзор, които има всеки родител, на когото е
възложено упражняването на родителските права след развод с майката и който
полага непосредствени и ежедневни грижи по издръжка, израстване и възпитание на
детето, което отглежда и за което е длъжен да полага грижи и именно това прави
деянието на подсъдимия не само морално укоримо, но и
по – тежко наказуемо, съответно на въведеното му обвинение.
Досежно индивидуализацията на наказанието,
направена от районния съд, настоящата инстанция намира размера на определеното
наказание лишаване от свобода за неоправдано занижен, с оглед високата
обществена опасност на деянието, като определен в размер, малко надвишаващ минималния предвиден, но доколкото той
съответства на поисканото от прокурора в първата инстанция, поради което и липсва
съответен протест в тази насока, не счита за нужно да коментира повече вида и
размера на наказанието, поради липса на процесуална възможност за неговото увеличаване
или определяне на друг тип изтърпяване на така определеното наказание.
При
извършената служебна проверка на присъдата
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие,
налагащи отмяна или измяна на съдебния акт. Предвид горното въззивният съд счита, че
присъдата следва да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.
Мотивиран така и на осн.чл.338,
във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда присъда №17/31.10.2018г.на
Беленския районен съд, постановена по НОХД № 208/18г. по описа на БРС
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.