№ 2
гр. Благоевград , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200500945 по описа за 2020 година
Намери за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба с вх.
№4447/21.07.2020 г., подадена от адв.А. Г.,особен представител на А. К., против Решение
№2182/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№279/2019 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с
което първоинстанционния съд е осъдил А. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *,
обл.Благоевград да заплати месечна издръжка за минало време на непълнолетното си дете В.
А. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител А. Б.
П., ЕГН **********, двамата от с.*, обл.Благоевград в размер на 1920 (хиляда деветстотин и
двадесет) лева за периода от 19.03.2018 г. до 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от подаване на исковата молба - 19.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част над 1920 лева за посочения период, е отхвърлен като
неоснователен.
С така атакуваното решение, А. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *,
обл.Благоевград е осъдена и да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете В. А.
П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител А. Б. П.,
ЕГН **********, двамата от с.*, обл.Благоевград в размер на 170 (сто и седемдесет) лева за
периода от 19.03.2019 г. до 19.06.2020 г. и в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, считано
от 19.06.2020 г. до настъпване на причина изменение или прекратяване на присъдената
издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от 19.03.2019 г. до
окончателното й заплащане, като иска над посочените размери е отхвърлен като
1
неоснователен.
В жалбата си въззивника К., чрез особения си представител изразява недоволство от
първоинстанционното решение с твърдения за необоснованост. Сочи за неправилна
преценката на събраните по делото доказателства от страна на съда и незаконосъобразност
на правните изводи. Твърди още, че съдът не е изследвал обективно имущественото
състояние на ответницата. Предвид на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове изцяло.
В о.с.з. въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че атакуваното
решение е законосъобразно и правилно и се иска потвърждаването му.
В с.з. въззивника А. К., редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез процесуалния
си представител поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото не спорят и съдът приема за установено, че ищецът /сега въззиваем/ е
роден на 25.04.2003 година от съжителството на А. С. К. и А. Б. П.. Има по-голям брат - Т.
А. П., роден на ********* г., вече пълнолетен. През 2010 г. родителите се разделили при
което майката останала в семейното жилище в с. *, а бащата и децата отишли да живеят под
наем в същото село. Ответницата /сега въззивница/ работи и живее в Англия от 2017 г., като
в България се прибира веднъж годишно. Бащата на ищеца - А. П. е регистриран като
безработен в Дирекция "Бюро по труда" гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград. Съгласно
декларация подписна от него, че семейството му се издържа с месечен доход от 250 лева от
сезонна работа в Гърция, няма недвижими имоти, има собствено МПС. Ищеца В. П. е на *
години и е ученик е в * на *********", с.*, не притежава движимо и недвижимо имущество
или доходи, от които да може да се издържа. Бащата и непълнолетния син – ищеца В.
живеят в с.*, в първи жилищен етаж на къща, под наем в размер на 150,00 лева месечно.
Пред въззивната инстанция се представи Социален доклад от Д“СП“ Гоце Делчев, изготвен
на 15.10.2020г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
При преценка по същество, атакуваното решение се прецени за правилно, а изложените от
първостепенния съд мотиви се споделят и настоящата инстанция препраща към тях (арг. от
чл.272 ГПК). В допълнение може да се посочи следното:
Предявените в производството искове са с правно основание чл.143 и чл.149 от Семейния
2
кодекс, каквато е и правната квалификация, определена от първостепенния съд. Претендира
се издръжка от родител при хипотезата на ненавършило пълнолетие лице. Тази издръжка се
дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка е по чл.143, ал.2 СК и
независи от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е безспорно, че въззиваемия е
навършил * години и към момента на подаване на ИМ е бил редовен ученик в 9 клас за
учебната 2018/2019 г.
По делото ищеца /сега въззиваем/ безспорно има право да претендира издръжка от
въззивника – неговата майка.
Разгледан по същество предявените в производството искове са частично основателни за и
до размера определен от РС. Както вече се посочи по-горе в настоящото изложение,
задължението на родителите за издръжка на децата им, не навършили пълнолетие е
безусловно. В този смисъл ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения
размер от 220.00 лева месечно би създавало затруднения за ответницата, тъй като съгласно
чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето финансова
стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има
добра житейска реализация. Независимо, че няма категорични доказателства за доходите на
въззивницата в Англия където тя живее и работи, за нея не би представлявало трудност да
заплати определената издръжка, дори ако получава минимално заплащане в Англия, още
повече, че тя е в млади и трудоспособна възраст.
Основателен и доказан се явява и иска по чл.149 СК за заплащане на издръжка за минало
време, за период от 19.03.2018 г. до завеждане на исковата молба -19.03.2019г.
Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най- много една година
назад, считано от датата на предявяване на иска. Касае се за търсене на издръжка за минало
време при първоначално определяне на размера й, какъвто е и настоящият случай. По
делото не се спори, а и беше доказано чрез показанията на свидетелите, че от 2010 г.
родителите на ищеца се разделили, като за отглеждането на ищеца се грижи бащата.
Причини, които да водят до невъзможност за даване на издръжка от страна на ответника
няма. Настоящият състав намира решаващите изводи на първоинстанционния съд за
правилни, поради което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното
съдебно решение в тази част. Не са налице безспорни доказателства, че за процесния минал
период въззивницата е изплащала издръжка на детето си в конкретен размер, освен
събраните в тази посока данни от свидетели, че чрез своите родители тя е изпращала на сина
си по 60-70 лева месечно. С това обстоятелство освен това РС се е съобразил и от приетата
за дължима от майката сума за издръжка е извадил сумата, която тя е изпращала за издръжка
на детето. Или А. К. е осъдена да заплати на детето си В. П. сума в размер на 160 лева
месечно за дължимата издръжка за периода от 19.03.2018 г. до 19.03.2019 г. или общо за
периода 1920 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно
изплащане на сумата.
Определеното възнаграждение за адв. Гюнджиев в размер на 150 лв., в качеството му на
3
особен представител на ответницата е съобразено с действащата към момента на
постановяване на решението Наредба за минималните адв. възнаграждения и жалбата в тази
част също е неоснователна.
РС Гоце Делчев, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно
решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и на осн. чл.271, ал.1
от ГПК, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения на
особения представител на жалбоподателя настоящия състав определя възнаграждение в
размер на 300,00лв., като тази сума следва да се изплати от бюджета на съда. На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК въззивницата следва да се осъди да заплати в полза на ОС Благоевград д.т. за
въззивното производство в размер на 197,00 лв. и 300,00 лв. възнаграждение за особения
представител пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Окръжен съд Благоеврад
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2182/06.07.200 г., постановено по гр.д.№ 279/2019 г. по описа
на РС Гоце Делчев.
Определя възнаграждение за адв. А. С. Г. за участието му като особен представител пред
виззивната инстанция на жалбоподателя А. С. К. в размер на 300,00 лева, която сума да се
изплати от бюджета на съда.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, с.постоянен адрес с. *, обл.Благоевград да заплати на
ОС Благоевград държавна такса за въззивното производство в размер на 197,00 лева, както и
300,00 лева за възнаграждение на особен представител.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4