РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 621
11.03.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив,
ХVІ състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа АХД № 1442 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Н.К.А., ЕГН **********, адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: ******, съдебен
адрес:***, офис 6, против Ревизионен
акт № Р-16001618000413-091-001/10.12.2018г., издаден от И. К.
К., на длъжност началник сектор – възложил
ревизията и Т. А.
Т. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му,
потвърдена с Решение №169 от 22.03.2019 год. на Директора на ДОДОП-Пловдив, с който на Н.К.А. са определени допълнителни задължения за ДДФЛ – данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012
год., в размер на 823,10лв. и са
начислени лихви за просрочие в размер на 469,22 лв.; за 2013
год., в размер на 1440,74 лв. и
са начислени лихви в размер на 674,95 лв.; за 2014год.,
в размер на 2912,64лв. и са начислени лихви в
размер на 1068,53 лв.; Лихви по деклариран и невнесен данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2012 г.-2016 г. в размер на 563,45 лв.; ДОО за
2012 год., в размер на 774,78 лв. и
са начислени лихви за просрочие в размер на 765,60
лв.;
за 2013 год., в размер на 1870,68 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1321,36 лв.; за 2014 год. в размер на 3041,28 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1477,27 лв.; ЗО за
2012 год. в размер на 484,24 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 472,48 лв.; за 2013 г. в размер на 1169,17 лв. и са начислени
лихви за просрочие в размер на 766,13 лв.;
за 2014 г. в размер на 1900,80 лв. и са начислени лихви
за просрочие в размер на 874,79 лв. и ДЗПО -
УПФ за 2012 год. в размер на 302,65 лв. и
са начислени лихви за просрочие в размер на 303,84
лв.; за 2013г. в размер на 730,73 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 478,82 лв.; за 2014 г. в размер на 1188,00 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 546,74 лв.
В жалбата се
възразява със следните мотиви:
В хода на ревизията не са събрани всички относими
към случая факти, а събраните доказателства не са обсъдени в пълнота.
На следващо място се твърди, че неправилно от страна на приходните органи
не са кредитирани договорите за заем, като се счита, че представените договори
за заем са доказателство за предаване на сумите между страните.
Възразява се относно мотивите на приходните органи, че договорите са без
достоверна дата. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът в
производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения,
изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на
ревизия ЗВР № Р-16001618000413-020-001/22.01.2018г., издадена от И. К.К., началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с обхват: данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи
се; ЗО за самоосигуряващи се; УПФ за самоосигуряващи се, всички за периоди – 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за
приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 20.02.2018г. по електронен път. Със Заповеди
Р-16001618000413-023-001/19.03.2018г. производството по извършване на ревизия е
спряно, като същото е възобновено със Заповед
Р-16001618000413-143-001/ 20.06.2018г.
Със Заповеди №Р-16001618000413-020-002/22.08.2018г. и ЗВР №
Р-16001618000413-020-003/19.09.2018г., срокът на ревизията е продължен до 20.10.2018г.,
като двете заповеди са връчени на лицето по електронен път съответно на
22.08.2018г. и 19.09.2018г.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р- 16001618000413-092-001/05.11.2018
г. По делото липсват данни от страна на РЛ а е депозирано възражение срещу така
изготвения РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.
В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-16001618000413-091-001/10.12.2018
г.
Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред пред директора на
дирекция „ОДОП” - Пловдив, който с Решение №169 от 22.03.2019г. го е потвърдил РА
в обжалваната част, с който на Н.К.А. са
определени допълнителни задължения за ДДФЛ – данък върху годишна данъчна основа
по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 год., в размер на 823,10лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 469,22 лв.; за 2013 год., в размер на
1440,74 лв. и са начислени лихви в размер на 674,95 лв.; за 2014год., в размер
на 2912,64лв. и са начислени лихви в размер на 1068,53 лв.; Лихви по деклариран
и невнесен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
2012 г.-2016 г. в размер на 563,45 лв.; ДОО за 2012 год., в размер на 774,78
лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на
765,60 лв.; за 2013 год., в размер на 1870,68 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1321,36 лв.; за 2014 год. в размер на
3041,28 лв. и са начислени лихви за просрочие в
размер на 1477,27 лв.; ЗО за 2012 год. в размер на 484,24 лв. и са начислени
лихви за просрочие в размер на 472,48 лв.; за 2013 г.
в размер на 1169,17 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 766,13 лв.; за 2014 г. в размер на 1900,80 лв. и са начислени лихви
за просрочие в размер на 874,79 лв. и ДЗПО - УПФ за
2012 год. в размер на 302,65 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 303,84 лв.; за 2013г. в размер на 730,73 лв. и са начислени лихви
за просрочие в размер на 478,82 лв.; за 2014 г. в
размер на 1188,00 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 546,74 лв.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и
е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Съдът намира, че оспореният РА е
издаден от компетентен орган,
при спазване на административнопроизводствените
правила.
При издаването
на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:
„…Ревизията е извършена по реда на
чл.122,ал.1,т.1,т.2 и т.4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи и доходи за периода 01.01.2012г- 31.12.2016г. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление изх.№
РД-22-331/12.09.2018г. ,с което е известено, че данъчната основа на задълженията по ЗДДФЛ за
периода 01.01.2012г.- 31.12.2016г и ЗОВ на
самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2012г-31.12.2016г ще бъде определена по реда на чл.122 и чл.124а от ДОПК, като едновременно с това му
е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе
становище. Заедно с уведомлението е връчено Искане за
представяна на документи и писмени обяснения от задълженото лице с изх. № 94-00-7241/12.09.2018г, с което от лицето е изискано
попълване и на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. Уведомлението е връчено на ЗЛ на 13.09.2018г. заедно с образец на
декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК с определен 14- дневен
срок за вземане на становище и представяне на доказателства. Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за периода 2012г.-2016г. е изготвена от
страна на ревизираното лице. От направения анализ и изложените
факти е видно, че за периода 2012г.-2016г. е налице недостиг на парични средства, т.е. разходите на парични средства надхвърлят
постъпленията със следните суми:
-За 2012г. парични средства с неустановен приходоизточник -11 092,96лв.
-За 2013г. парични средства с неустановен приходоизточник -19 654,68лв.
-За 2014г. парични средства с неустановен приходоизточник-36 733,18лв.…“
І. По ЗДДФЛ
Ревизията обхваща периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г Ревизираното лице (РЛ) по смисъла
на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години. За
ревизирания период лицето е едноличен собственик на фирма „Перла 1“ ЕООД, ЕИК ***** и на ЕТ „Н.66-Н.К.“ с ЕИК ******. Установено е,
че Н.К.А. е семейна, съпруг И.С.А.. Семейството има две пълнолетни деца – Р.И.А. и Р. И.А..
Органите по
приходите са установили, че Н.К.А. е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за
периода е декларирала единствено доходи от получени наеми от ЕТ „МАРКОНИ – М.М.“. Всички декларации са подадени на 29.09.2017 г. със
следните декларирани доходи: 2012 г.
доход от наем – 3 000,00 лв.; 2013 г. доход от наем – 3 600,00 лв.; 2014
г. доход от наем 3 600,00 лв.; 2015 г. доход от наем 3 600,00 лв.; 2016 г.
доход от наем 3 600,00 лв.
Установено
е, че Н.А. е представила справка за предоставени парични средства в собственото
си дружество „Перла 1“ ЕООД в следните размери:
2012 г. - 15 000,00 лв.; 2013 г. - 23 400,00 лв.; 2014 г. - 35 000,00
лв.; 2015 г. - 20 500,00лв.; 2016 г. - 20 100,00 лв.
По отношение на направените разходи от
ревизираното лице е предоставено обяснение с Вх.№94-00-7241/23.10.2018г. от ревизираното
лице, в което е заявило следните разходи за издръжка за живот:
-2012г. -3 900,00лв.
-2013г. -4 300,00лв.
-2014г. -4 400,00лв.
-2015г. -4 600,00лв.
-2016г. -4 700,00лв.
Извършена е проверка от ПП на НАП за проверяван период 01.01.2012 год. – 31.12.2016 год. за извършени покупки от Н.К.А.
на минимални стойности, представляващи предимно стоки от фирма АЛМУС ФАРМА
ЕООД, ЕИК *********, както следва:
2012 год. – 2 867,88 лв.
2013 год. - 454,68 лв.
2014 год. - 933,18 лв.
2015 год. - 681,31 лв.
2016 год. - 0,00 лв.
Н.К.А. като собственик на Перла 1 ЕООД е внесло
следните ЗОВ.
-2012г. -325,08лв.
-2015г. -89,46лв.
По отношение на декларираното първоначално салдо
от РЛ:
-
Декларирани са от ревизираното лице налични парични средства към 01.01.2012г. в размер на 225 000лв.,като е заявен следният
произход на същите:
„-през 2000г. –дарени 110
000,00лв. от първата сватба на сина ми"
„-през 2002г.-дарени 65
000,00лв. от втората сватба на сина ми."
„-през 2004г.-от първия
рожден ден на голямата ми внучка имам дарени 30 000,00лв."
„-през 2008г.-от първия
рожден ден на малката ми внучка имам дарени 20 000,00лв."
С писмо Вх.№РД-20-1990/19.07.2018г. РЛ е
представило справка за предоставени парични средства в собственото си дружество
„Перла 1"ЕООД, следните парични средства:
-2012г. 15 000,00лв.
-2013г. 23 400,00лв.
-2014г. 35 000,00лв.
-2015г. 20 500,00лв.
-2016г. 20 100,00лв.
Относно получени заеми ревизираното лице е
декларирало получени такива,както следва:
-2015г.- 8 000,00лв. предоставени
с договор за временна финансова помощ от 10.09.2015г.- предоставени от А.Г.Ю.
-2016г. -9 500лв.
предоставени с договор за временна финансова помощ от 14.11.2016г. -
предоставени от А.Г.Ю.
-9800лв. -9 800,00лв.
предоставени с договор за временна финансова помощ от 15.06.2016г. -
предоставени от Д.Ш.Р.Н.А. е подала за получените през 2016г. доходи ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, като в приложение №11 за получени и предоставени заеми не е
попълнена никаква информация.
Посочено от приходните органи е, че Н.К.А. е
предоставила договорите за предоставяне на парични средства в настоящето
ревизионно производство, като същите не са представени в хода на извършената
проверка за установяване на факти и обстоятелства,присъединена към настоящето
ревизионно производство с протокол №1349987/02.03.2018г.
Изложени са мотиви, че са приложени договори без
нотариална заверка на дата и подпис, не са представени и разписки за предадени
и получени суми.
С оглед установяване наличие на недекларирани
облагаеми доходи от лицето Н.К.А. е извършена съпоставка на получените от
задълженото лице доходи и направените разходи през периода 2012г. – 2016г. като
се изготви паричен поток по години въз основа на събраните доказателствени
средства и с оглед на всички факти и обстоятелства, установени за периода от
обхвата на проверката.
С Протокол обр. Кд 73 №
1349987/02.03.2018г. са присъединени доказателства, представени в хода на
извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Протокол
№П-16001617045989-073-0001/21.09.2017г.
В хода на ревизията са предприети
множество процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване на
имущественото състояние на лицето и направените от него разходи, установяване
на всички източници на доходи, съпоставка на притежаваното имущество и
направените разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи и
определяне на дължимите данъци., подробно описани в РД, който е наразделна част
от РА.
„В резултат на
извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето
и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият екип е установил, наличие на предпоставките,
визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно „декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период”. В РД/РА и уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК органите по
приходите са посочили като основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, но в
действителност е извършена съпоставка на имущественото състояние на лицето с
получените доходи и е установено несъответствие и като механизъм и краен
резултат тези действия на органите по приходите отговарят на хипотезата на чл.
122, ал.1, т. 7 от ДОПК. В случая е установено, че ревизираното лице има
източник на доход, послужил за нарастване на финансовото и имуществено му
състояние, който източник не е деклариран от лицето, не е деклариран и
реализирания доход, като в тази връзка косвено се предполага и наличието на
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи/доходи.“
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ДОПК е изготвено и връчено уведомление.
На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като са взети предвид всяко от относимите към задълженото лице
обстоятелства, подробно описани в РД, и събраните в хода на ревизията по реда
на ДОПК доказателства, и съпоставка на
доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъотвествие в
имущественото състояние на лицето, което с ревизията е определено като доход с
неустановен произход както следва: за 2012 г. -11 092,96лв.; 2013 г. – 19 654,68 лв.; 2014 г. – 36 733,18 лв.;
2015 г. – 22 270,77 лв. и 2016 г. – 21 200,00 лв.
На основание чл.122 от ДОПК ревизиращият екип определя
на Н.К.А. основа за облагане с ДДФЛ доход от други приходоизточници както следва:
-2012г. - Доходи от неустановен приходоизточник-11
092,96лв.;ЗОВ-2 861,99лв.;Данъчна основа за облагане с данък -8 230,97лв.; Данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ -823,10лв.
-2013г.- Доходи от неустановен приходоизточник - 19
654,68лв.; ЗОВ-5247,30лв.; Данъчна основа за облагане с данък -14 407,38лв.; Данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ-1 440,74лв.
-2014г. - Доходи от неустановен приходоизточник - 36
733,18лв; ЗОВ - 7 606,80лв.; Данъчна основа за облагане с данък 29 126,38лв.; Данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ- 2 912,64лв.
На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения данък за
периода е изчислена законна лихва.
ІІ. По КСО и ЗЗО
Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателя за осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ
и за здравно осигуряване, в качеството му на самоосигуряващо се лице, обхваща периода от 01.01.2012 г. – до 31.12.2016 г. С обжалвания ревизионен акт
допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващото се лице за 2012 г,2013 г, и 2014 г. Ревизията е установила, че за
ревизирания период С подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, ревизираното лице е декларирало
начало на дейност като едноличен собственик на капитала „Перла 1“ ЕООД и
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт,
считано от 02.08.2006 г. Видът на осигуряване е променен на осигуряване за
всички осигурени социални рискове, считано от 01.01.2013 г. От задълженото лице
е подадена информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на
осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл.
3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите
вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за всяка една от
ревизираните години. В хода на ревизионното производство е установено, че Н.К.А.
в качеството й на самоосигуряващо се лице не е внесла в срок авансово дължимите ЗОВ върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната
година /с изключение на вноските за м.06-м.08.2012 г. и м.01.2015 г./, поради
което за невнесените в законоустановения срок задължения /чл. 7, ал. 4 от КСО/
са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във
връзка с чл. 175 от ДОПК
След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК на
жалбоподателя е установено превишение на направените разходи над доказаните
приходи, както следва:за 2012 г. -11 092,96 лв.; 2013 г. – 19 654,68 лв.; 2014
г. – 36 733,18 лв.; 2015 г. – 22 270,77 лв. и 2016 г. – 21 200,00 лв.
Формирано е
заключение, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада
в обхвата на лицата задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на
капитала на „Перла 1“ ЕООД. По смисъла
на чл. 5, ал. 2 от КСО Н.К.А. е самоосигуряващо се
лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО -
лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. По свой избор жалбоподателят е избрал да
се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4 , ал. 4 от КСО/. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО.
След преглед на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите
е установено несъответствие между направените от Н.К.А. разходи и декларираните
и/или получените приходи/доходи за целия ревизиран период. Прието е, че в
резултат на установеното при ревизията наличие на укрити приходи от жалбоподателката се реализира и възможността за определяне
на осигурителния доход и дължимите от него задължителни осигурителни вноски по
реда чл. 124а от ДОПК. Предвид събраните
доказателства, органът по приходите е направил констатация, че задълженото лице
е извършвало трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се
установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо
се лице, в т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. На
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което същото е
уведомено, че осигурителния доход, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски, ще бъде
определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. Върху установения с ревизията нов
размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с
недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и
9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по приходите е определил задължения
за ЗОВ за ревизирания период, и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и
чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, които са предмет на
обжалване.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство като свидетели са
изслушани показанията Д.Ш.Р. и М.П.М..
Свидетелят Д.Ш.Р., в открито съдебно заседание заявява, че преди „3-4 години“ е дала на заем на
Н.А. в размер на 9 700 лв., като не си
спомня да са съставяли документи при даване на парите. Сочи, че Н.А. й е
върнала 5000 лв. преди година и половина.
Свидетелят М.П.М., в открито съдебно заседание
заявява, че е ползвал магазин, собственост на Н.А. от 1999 г., като през месец юни 2019 г. са прекратили договора
за наем на магазина. Заявил е, че наемът е бил 600 лв., като си спомня, че 9
200 лв. са платени в края на година. Сочи, че наемът от 1999 г. до 2019 г. е
бил 600 лв. Заявява, че парите са давани „на ръка“ и не са съставяни разписки.
Прието по делото без възражения от страните е
заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
вещото лице по което, в отговор на поставените задачи, е изготвило паричен
поток за 2012 г., за 2013 г., за 2014 г., за 2015 г. и за 2016 г., в началното
салдо за 2012 г. е включило суми от дарения в размер на 225 000,00 лв., като
е констатирало, че не се установява превишение на разходите
над приходите.
ВЛ е дало заключение, че „… при така
изготвените парични потоци с начално салдо/собствени средства придобити от
дарения/ към 01.01.2012 г., определено като налични
суми, посочени от жалбоподателя такива по произход, с прибавяне и изваждане на
сумите по приходи и разходи на годишна база / за съответен годишен период/ няма
превишение на разходите над приходите, за който и да
е от петте периода…“
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
I По ЗДДФЛ
Доказателствата, събрани при извършване на проверка на
лицето за имущественото и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и
впоследствие при извършване на ревизията показват, че са налице предпоставките
и се реализира състава на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за
определяне на данъчната основа и данъка
по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и
особените правила на чл.124 от ДОПК. Действията на органите по приходите в тази
насока са правилни и обосновани. Определянето на данъчната основа чрез
съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин,
извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват
действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел,
заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната
основа в тези случаи ще се извършва от
органа по приходите. Конкретният размер на данъчната основа се определя
чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е задължително да се
приложат всички те. Ясно е, че определената данъчна основа по реда на чл.122,
ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна.
След установяване на основания по т. 7 от чл. 122, ал.
1 на ДОПК е спазена процедурата като лицето е уведомено, че основата му за
облагане с данъци ще се определи по реда на ал.2 на чл. 122, дадена е
възможност за представяне на обяснения и доказателства. С оглед изложеното
по-горе, доказателствената тежест за оборване на
фактическите констатации в РА и в частност относно определеното начално салдо
към 2012г., както и относно твърденията за получени суми, е изцяло върху
ревизираното лице. Не са налице никакви основания да кредитират твърденията на жалбоподателката, че са получени средства от дарения и заеми.
Твърденията в
тази насока остават недоказани. Независимо от представените писмени обяснения и
документи, съдът намира, че те не удостоверяват действително дадени, съответно суми.
В този ред на
мисли следва да се посочи, че свидетелите също не посочват точно кога, къде и
как са предоставени суми на РЛ.
Не се споделят аргументите на жалбоподателката,
относно получени суми като дарения по повод сватби и рождени дни на децата. Доказателства
относно тези твърдения не са представени в хода на ревизията. Приложеното копие
от тетрадка с ръкописно изписани имена и дарени суми и предмети са представени
с подадената жалба по административен ред.
Поради изтъкнатите причини, представеното писмено
доказателство-листове от тетрадка за получени парични суми и предмети, не
установяват по безспорен начин, че жалбоподателката е
получила въпросните парични и предметни средства. Съдът приема същите като
съставени, с оглед защитната й теза, поради което не ги кредитира по отношение
на обстоятелствата, отразени в тях.
Следва да се посочи също, че заключението на ВЛ е
изготвено като е прието, че РЛ е имало спестени парични средства, и при
изготвяна на паричните потоци са включени суми, за които се твърди, че са
предоставени на РЛ, и за които, както се посочи по-горе не се доказа безспорно,
че РЛ е разполагало с тях.
При наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК
органите по приходите законосъобразно са провели ревизията по особения ред за
облагане по аналог, при който съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК фактическите
констатации в РА се ползват с презумптивна материална
доказателствена сила.
Тяхната вярност не е опровергана в хода на съдебното
производство. Не са представени доказателства относно обстоятелствата свързани
с това присъстващите на тържествата да са давали подаръци /парични и
предметни/. От жалбоподателя не са представени доказателства /напр. банкови
извлечения, документи за ползване на банков сейф или касета и др./ за начина на
съхранение на въпросните 225 000,00лв., като сумата не е декларирана от Н.А.
в подадените декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК за периода 2012 г.-2014 г., поради
което основателно сумата не е приета от ревизиращия екип като източник на
разполагаеми парични средства за покриване на последващи
разходи.
Ревизиращият екип правилно е преценил доказателствата,
от които наистина не се установява, че сумите реално са постъпили в патримониума на жалбоподателката,
нито че са напуснали патримониума на сочените лица.
При липсата на каквито и да било относими писмени
доказателства за движение на парични суми по банкови сметки на жалбоподателката, както и дали лицата, за които е посочено,
че са направили дарение, действително са разполагали с възможност изобщо да
предоставят средствата, които се сочат, както и, че не е установено безспорно и
авторството на същите, то правилно от органите по приходите към източниците на
средства на ревизираното лице не са приобщени сумите по описаните в РА/РД дарения.
Във връзка с възраженията на жалбоподателката
относно представените договори за заем, то следва да се посочи, че в случая предмет на обжалване е РА, в частта потвърдена с Решение № 169 от
22.03.2019 г. относно допълнително установените задължения по ЗДДФЛ върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ допълнително установените задължения
за осигурителни вноски за 2012г., 2013
г., 2014 г., както и лихви върху деклариран и невнесен данък върху годишна
данъчна основа за периода 2012 г.-2016 г.. А представените договори за временна
финансова помощ са с дати 10.09.2015 г.,
15.06.2016 г. и 14.11.2016 г.
При установените превишения на разходваните над
получените от лицето на годишна база е налице основанието по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Неговата
приложимост придава материална доказателствена сила
на констатациите в ревизионния акт до доказване на противното, като
разпоредбата на чл. 124, ал.2 ДОПК възлага оправергаването
им в тежест на ревизирания. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното
производство обаче, Н.А. не е представила доказателства, които да разколебаят
констатацията, че за процесните данъчни периоди
получените от нея средства не покриват разходваните.
При липсата на доказателства, че лицата, за които се
твърди, че са предоставили суми на РЛ, са разполагали със сочените суми, същите
не следва кредитирал като верни ангажираните документи досежно
твърдяните дарения. Неустановеността на получаването
им обуславя и законосъобразността на извода за точно определяне на релевантните
превишения на разходваните над получените средства, а от там и на съответните
за ревизирания данъчен период данъчни основи по чл. 122, ал.4 ДОПК. Съобразно
същите правилно са определени и размерите на допълнително дължимия данък по чл.
48, ал.1 ЗДДФЛ, ведно със следващите се лихви за забава.
Относно определените лихви върху деклариран и невнесен
данък върху годишна данъчна основа за периода 2012 г.-2016 г. и с оглед липсата
на възражения от РЛ, нито представени доказателства в тази посока, оборващи
изводите на административния орган, настоящият състав намира, че изводите на
ревизиращия екип са правилни, а обжалваният РА в тази му част като
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
ІІ. По КСО и
ЗЗО
Ревизираното лице
обжалва РА, в т.ч. и допълнително определените задължения за
задължителни осигурителни вноски, без да посочва конкретни доводи в тази част.
Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със
следното изложение.
На основание
чл.4, ал.3, т.2 от КСО, жалбоподателката подлежи на
задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт като лице, упражняващо трудова дейност като едноличен собственик на
капитала на търговско дружество. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО ЗЛ е самоосигуряващ
се - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО - лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица -
членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители
и тютюнопроизводители. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност – чл.6, ал.2 от КСО.
На основание
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен
собственик на капитала на „Перла 1“ ЕООД.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Н.К.А. е самоосигуряващо
се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО -
лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор жалбоподателят е
избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4 , ал. 4 от КСО/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително
осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат
осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително
здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях
здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице
са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в
търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия
и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да
бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на
ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно
справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО”.
При извършване на ревизия органите по приходите могат
да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. След преглед на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите е установено
несъотвествие между стойността на имуществото на Н.А.
и направените от нея разходи и декларираните и/или получените приходи/доходи за
всяка една от ревизираните години. От органите по приходите е направена
констатация, че жалбоподателката е придобила доходи,
които не е декларирал и които са й послужили за покриване на извършените от нея
разходи през 2012 г., 2013 г., 2014 г. Установено е наличие на данни за
реализирани доходи, недекларирани по надлежния ред, т.е. укрити доходи,
конкретният източник на които не е установен, което е обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК. В резултат на
установеното ревизията е извършена по
реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е
връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителния
доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка
с чл. 124а същия кодекс.
След извършен
анализ на относимите обстоятелства по чл.122,
ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил доход на жалбоподателя с недоказан
произход, както следва: за 2012 г. -11 092,96 лв.; 2013 г. – 19 654,68 лв.;
2014 г. – 36 733,18 лв.
Задълженото
лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за
покриване на извършените разходи през ревизираните години, поради което органът
по приходите е приел, че Н.К.А. е
извършвала трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят
задълженията ѝ за ЗОВ в качеството ѝ на самоосигуряващо
се лице, върху дохода с неустановен произход определен по реда на чл. 122 – 124
от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК.
Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на
задълженото лице за 2012 г. 2013 г., 2014 г., определен на база дохода с
недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по приходите е определил задължения
за ЗОВ и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във
връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, които са предмет на обжалване.
В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за
покриване на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че
същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява
по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване
на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност
на самоосигуряващото се лице, е правилен и
законосъобразен. което предопределя установяване на основата за облагане с пряк
данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния
размер на осигурителния доход и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата
на чл. 124а от ДОПК в потвърдената им част. В тази насока са и решения на ВАС
- Решение № 10417 от 10.07.2013 г. и Решение
№ 5234 от 15.04.2014 г., съгласно които в производството по реда на чл. 122 от ДОПК законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за
допълнително определяне на задължения за ЗОВ.
Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна
страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално
компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно
производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие
с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването
на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в
установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните
правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при
правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта
на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за
данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република
България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него –
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1322,66 лв. (хиляда
триста двадесет и два лева и 66 ст.).
Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.А., ЕГН **********,
адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: ******, против Ревизионен акт №
Р-16001618000413-091-001/10.12.2018г., издаден от И. К. К., на длъжност
началник сектор – възложил ревизията и Т. А. Т. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му,
потвърдена с Решение №169 от 22.03.2019 год. на
Директора на ДОДОП-Пловдив, с който на Н.К.А. са определени допълнителни
задължения за ДДФЛ – данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012
год., в размер на 823,10лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 469,22 лв.; за 2013 год., в размер на 1440,74 лв. и са начислени
лихви в размер на 674,95 лв.; за 2014год., в размер на 2912,64лв. и са
начислени лихви в размер на 1068,53 лв.; Лихви по деклариран и невнесен данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2012 г.-2016 г. в
размер на 563,45 лв.; ДОО за 2012 год., в размер на 774,78 лв. и са начислени
лихви за просрочие в размер на 765,60 лв.; за 2013
год., в размер на 1870,68 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 1321,36 лв.; за 2014 год. в размер на 3041,28 лв. и са начислени
лихви за просрочие в размер на 1477,27 лв.; ЗО за
2012 год. в размер на 484,24 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 472,48 лв.; за 2013 г. в размер на 1169,17 лв. и са начислени лихви
за просрочие в размер на 766,13 лв.; за 2014 г. в
размер на 1900,80 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 874,79 лв. и ДЗПО - УПФ за 2012 год. в размер на 302,65 лв. и са
начислени лихви за просрочие в размер на 303,84 лв.;
за 2013г. в размер на 730,73 лв. и са начислени лихви за просрочие
в размер на 478,82 лв.; за 2014 г. в размер на 1188,00 лв. и са начислени лихви
за просрочие в размер на 546,74 лв.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********, адрес за кореспонденция и адрес
по чл. 8 ДОПК: ****** да заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1322,66 лв. (хиляда триста двадесет и два лева
и 66 ст.), съставляваща равностойността
на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: