М О Т
И В И :
Производството е по
реда на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу М.М.М. е по чл.191, ал.2 от НК, за това, че в периода от
06.09.2019г. до 29.03.2020г. в гр.К., обл.С. З., м.„К.“ №*, като пълнолетно
лице е улеснила/осигурила жилище и оказала финансова помощ/ непълнолетно лице
от мъжки пол- Р. Ж. Г. роден на ***г. и лице от женски пол, което не е
навършило шестнадесет годишна възраст- П. М. А., родена на ***г., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак.
В с.з. нарушителката
се явява, не дава обяснения, признава се за виновна и се представлява от
адвокат А.,*** поддържа обвинението срещу нея и постановлението за освобождаването
й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От
събраните по делото доказателства, установени с писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“-Гурково до РП-Казанлък, социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“-Гурково, удостоверение за раждане на дете от ***г***-Казанлък,
издадено въз основа на акт за раждане №0113 от 16.02. 2004г. и с показанията на
свидетелите П. А., Р. Г., Ж. К. и Д. М., кореспондиращи
изцяло помежду си и с обясненията на нарушителя, дадени от него по време на
досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: П. М. А.
и Р. Ж. Г. живеели със семействата си в гр.К.. А. била родена на ***г. и
живеела в едно домакинство с майка си М.М.М. и баща
си М. А. Д.. Баща й от няколко години живеел и работел в чужбина и се прибирал
рядко в РБългария. Св.Г. бил роден на ***г. и живеел заедно с родителите си Ж.
Г. К. и Д. Д. М..
Св.А.
и св.Г. се запознали през пролетта на 2019г. в училището, в което учила по това
време А.- Професионална гимназия „А. П. С.“-К., когато и двама били на
навършени 15 години. Двамата веднага се харесали. Започнали да излизат заедно и
да се приемат като „гаджета“. През лятото на 2019г. те решили да заживеят
заедно и на 30.08.2019г. се уговорили всеки да каже на родителите си за това
тяхно намерение. Св.А. разговаряла с майка си, понеже баща й бил в чужбина.
Обяснила й, че има връзка със св.Г. и понеже много се обичали двамата искали да
заживеят заедно. М. започнала да разубеждава дъщеря си, че били още малки, да
поизчакат няколко години. Св.А. обаче била непреклонна и казала на майка си, че
ако не й позволи да живее със св.Георгиев ще избяга с него и пак ще живеят
заедно. В дома на М. пристигнали и св.Г. с родителите си. Отново родителите на
двамата непълнолетни пострадали започнали да им говорят да не прибързват да заживяват заедно, че са малки да създават
семейство. Двамата пострадали обаче заявили категорично позицията си, че ако не
им бъде разрешено от родителите им ще избягат и заживеят другаде заедно, а св.А.
дори заплашила, че ще се самоубие, ако не й позволят да живее с пострадалия Г..
Накрая М. се съгласила дъщеря й да живее със св.Г., но родителите на последния
не били съгласни и си тръгнали. Г. се прибрал в дома си, постоял няколко дена и
се опитвал да разубеди родителите си, но те не дали съгласие за съвместното му
съжителство с К.. Тогава той си взел багажа и се изнесъл от дома на родителите
си, като на 06.09.2019г. заживял със св.А. в дома на нейната майка, находящ се
в гр.К., обл.С. З., м.„К.“№*. Последната се грижила за двамата непълнолетни
пострадали, давала им пари, осигурявала им прехрана и дом. През месец октомври
2019г. св.А. забременяла, а на 18.06.2020г. родила момиченце.
Съвместното съжителство на двамата
пострадали в дома на нарушителката продължавало и към момента на техните
разпити в качеството на свидетели.
Предвид
изложеното съдът намира, че нарушителката, от обективна и от субективна страна,
е осъществила състава на чл.191,ал.2 от НК. От субективна страна същата е извършила деянието при форма на вината пряк
умисъл- съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване. Горното се
обективира от съзнателните й и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае М.М.М.
за виновна по повдигнатото й обвинение. По отношение на същата обаче са налице
основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят
на престъплението е пълнолетно лице.
2.За престъпление по член
191,ал.2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2
години или пробация.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи М.М.М. от
наказателна отговорност и да й наложи административно
наказание-глоба,чийто размер обаче значително следва да надвишава предвидения в
закона минимален такъв, а именно- 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се
определи наказание в минимален размер от 1000/хиляда/ лева на нарушителката би
означавало да бъдат толерирани и насърчавани лица да подпомагат други такива
ежедневно да практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се определя
като „ромски обичай“ или „ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова презумпция(общо
правило) и не е необходимо да се доказва знанието или незнанието на закона от
всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителката са били налице такива
обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това същата да е
била в невъзможност да се запознае с действащите закони.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: