О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260203 26.01.2021г. гр.Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ч.в.гр.д.
№ 2912 по описа за 2020г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.423 ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх.№ 267544/31.12.2020г.
по описа на ОС-Бургас от Ж.П.Д. с ЕГН-**********, заявено чрез адв.Гина
Грошева от САК, с посочен адрес на
кантора в гр.София, ул.Княз Борис I
№ 100,
ет.3,
ап.8 по ч.гр.д. № 9169/2018г. по описа на РС-Бургас, по която е издаден и изпълнителен
лист в полза на заявителя.
Твърди се, че така издадената заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение не е била връчвана на длъжника. Посочено е, че от
данните по ч.гр.д. № 2964/2018г. по описа на РС-Бургас е видно, че на посочения
в заявлението адрес на длъжника Ж.Д. от повече от две години живее и работи
извън България. Счита, че съдът не е следвало да издава заповед за изпълнение,
тъй като не са били налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.5 ГПК. Навежда, че
съдът не е следвало след като е издал заповедта да приема, че длъжникът е
надлежно уведомен и да издава изпълнителен лист. Твърди, че заповедта не е била
връчена надлежно на длъжника, с което последният е лишен от възможност да
подаде възражение против нея, като не са събрани данни от съседи, съответно не
е следвало да бъде разпоредено уведомяване чрез залепване на уведомление.
Алтернативно твърди, че дори да е била спазена процедурата по чл.47, ал.1 ГПК,
то длъжника Д. е била лишена от възможност да я оспори, тъй като трайно е
пребивавала извън територията на страната. Оспорва задълженията по заповедта.
Счита, че поради нередовното й уведомяване за издадената заповед за изпълнение
е била и лишена от възможност доброволно да възстанови сумата, за да не понася
и негативите за съдебни разноски.
С оглед изложеното се счита, че е налице
нередовно уведомяване на длъжника, поради което се моли подаденото от него
възражение против издадената заповед по реда на чл.410 ГПК да бъде прието,
ведно с последиците от това и да се върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по заповедното производство и
даване на указания до заявителя по чл.415 ГПК.
Бургаският
Окръжен съд, като взе предвид постъпилото възражение и събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по ч.гр.д. № 9169/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас е образувано по заявление от Етажна
собственост в град Бургас, ж. к. Лазур, бл. 13, чрез професионалния
домоуправител „ДОМКОНСУЛТ 6“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление:
България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. Сливница № 2, вх.
А, ет. 2, представляван от управителя Чавдар Тошков Трифонов за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Ж.П.Д., с ЕГН **********, адрес
град Б., ж. к. Л., блок **, ет. **, ап. **, за сумата от 11309,48 лева,
представляваща парични средства на Етажната собственост в град Бургас, ж. к.
Лазур, бл. 13, описани в касовата книга на етажната собственост, събирани и разходвани,
в качеството на председател на управителния съвет на етажната собственост и
касиер, по решение на общо събрание на етажната собственост от 02.07.2014 г.,
които не е отчела на новия професионален домоуправител, избран с решение на
общо събрание на етажната собственост от 19.07.2018 г., заедно със законната
лихва върху сумата от подаването на заявлението-11.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1096лева -разноски по делото, от
които 226.20 лева държавна такса за производството и 870.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Преди издаване на заповедта заповедният
съд е извършил служебна справка в НБД“Население“ и съгласно приложена
справка/л.52 по делото/ е установил, че посоченият заявлението адрес на
длъжника съвпада с декларираните от него постоянен и настоящ адрес, адрес град
Б., ж. к. Л., блок **, ет. **, ап. **. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед
№ 4684/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 9169/2018г. по описа на РС-Бургас.
Видно от приложенията по делото, лицето,
извършващо дейност по призоваване за връчване на издадената заповед е извършило
три посещения на адреса на длъжника в град
Б., ж. к. Л., блок **, ет. **, ап. **, както следва: на 15.12.2018г., на 20.12.2018г.
и на 27.12.2018г., при които не е установило адресата, извършено е залепване на
уведомление на четвъртото посещение – 03.01.2019г. на входната врата на
апартамент № 95 с указания в 2-седмичен срок, считано от първия работен ден длъжника
да се яви в канцеларията на РС-Бургас в гр.Бургас на ул.Александровска № 101 за
получаване на съдебни книжа.
От приложенията по делото се установява,
че уведомлението е залепено на входната
врата на апартамента по постоянния адрес на длъжника съобразно приложената
справка на НБД“Население“.
Видно от отразяване на приложени по
делото съобщения по сведения на съсед адресата е заминал за Англия.
При горните условия и предвид
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК , след като заповедния съд е съобразил,
че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. Такъв иск е предявен в
законния срок, като по него е образувано гр.д. № 1826/19г. по описа на БРС, по
което длъжника отново е търсена и поради неоткриването й е представлявана от
особен представител, назначен
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. По исковото производство е постановено
решение 2705/24.10.2019г. по гр.д. №
1826/19г. по описа на БРС с което установителната претенция е уважена/вж.л.69-70
по ч.гр.д. № 9169/18г. на БРС/ . Решението е влязло в законна сила на
26.11.2019г.. След влизането му в законна сила, възоснова на издадената в
заповедното производство заповед е издаден изпълнителен лист, по които е
образувано изпълнителното производство.
При така приетите за установени фактически положения,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Възражението
е подадено в срока по чл. 423 ГПК. То изхожда от легитимирана за производството страна, отговаря на изискванията
за редовност на процесуалния закон и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението на
молителя е неоснователно.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно
за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл
да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не
е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и
правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, което в случая не е
сторено.
От
доводите във възражението се налага и изводът, че длъжникът се позовава на
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК -
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Не са наведени и не
са налични годни доказателства/съобразно разпоредбата на чл.185 ГПК/ във връзка
с посочената във възражението т.2, ар.1, чл.423 ГПК, че заповедта не е била
връчена лично и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 423 ГПК предоставя на длъжника по заповедното производство възможност да подаде
възражение пред въззивния съд в случаите, когато поради нарушаване на
процесуалните му права при връчването на заповедта или поради особени
непредвидени обстоятелства, той не е могъл да оспори вземането, предмет на
заповедта, чрез депозиране съобразно чл.
414, ал. 1 ГПК на писмено възражение пред заповедния съд. Хипотезите, в
които се счита, че длъжникът е бил лишен от тази възможност, са изчерпателно
уредени в т. 1 - т. 4 на цитираната норма и наличието им следва да бъде
доказано от длъжника. В случая, възражението на длъжника се основава на
твърдения за нередовност на връчването, представляващо обстоятелство по смисъла
на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът
в настоящия му състав счита, че не е налице основание да се приеме, че
длъжникът не е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за
изпълнение, поради което е бил лишен от възможност да оспори заявеното пред
съда вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
47, ал. 1 от ГПК, в редакцията й, действаща към датата на извършване на
процесуалните действия по връчване на издадената срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение, намираща приложение и при връчване на заповед
за изпълнение, когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В
уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато
връчването става чрез служител на съда, както в настоящия случай, както и че те
могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда. В настоящия случай, горната процедура е спазена, като в
указания двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата от съда,
поради което съдът е констатирал редовното връчване на основание чл.
47, ал. 7 вр. ал.
5 ГПК.
На следващо место в конкретния случай с
възражението по чл.423 ГПК се цели възстановяване ефекта на възражението по
чл.415 ГПК, водещ до установяване на твърдяното вземане в исково производство
по чл.422 ГПК, а това вече е реализирано с приложената от заповедния съд нова разпоредба
на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Проведеното исково производство е приключило, като в
рамките на последното е приложена разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, при която
длъжникът е бил представляван от назначен особен представител.
Правилно е съобразено от заповедния съд,
че липсва отразяване в регистрите на ГРАО по инициатива на съответното лице/в
случая длъжника/, че е налице промяна в настоящият му адрес на територията на
друга държава. Промяната на настоящият адрес е следвало да бъде заявена от жалбоподателя в 30-дневен срок съобразно
задължението му по чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗГР.
Горното
е достатъчно основание да се приеме, че уведомяването е надлежно извършено и
заповедта е влязла в сила.
Предвид
констатираното надлежно връчване на заповедта за изпълнение, подаденото
възражение се явява неоснователно и като такова не следва да бъде прието.
На
длъжника не се следват разноски за настоящото производство.
По тези съображения, БОС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание
чл. 423, ал. 1 ГПК подадено от Ж.П.Д. с
ЕГН-**********, заявено чрез адв.Гина Грошева
от САК, с посочен адрес на кантора в гр.София, ул.Княз Борис I № 100, ет.3, ап.8 по ч.гр.д. № 9169/2018г. по
описа на РС-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.