№ 209
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502787 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№298280 от 16.09.2021г., подадена от ЕТ Г.И.Д. –
МАРКЕТ – И.К. срещу решение №262489/30.08.2021г., постановено по ГД №654/2021г. на
ВРС, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ЕТ дължи на
ищеца СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, общ.Несебър, сумата 2403.09 лева, представляваща остатък от
дължима наемна цена за ползване на терени и стълбове за улично осветление за разполагане
на рекламни елементи, в период от 27.08.2018г. до 27.08.19г. съгласно Договор за
разпространение на реклама рег.№И5-00М-39/27.07.2016г., изменен с анекс №И53-00М-
31/15.08.2017г. и Анекс №И53-00М-31 от 30.07.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 29.10.20г. до окончателното изплащане на
задължението както и обезщетение за забава в размер на 214.28 лева, изчислено за периода
от 12.09.19г. до 12.03.2020г. и от 13.06.20г. до 28.10.2020г., за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №13724/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл.79 вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.422 ГПК.
С решението си съдът е признал за неистински анекса от 30.07.18г. към договор за
разпространение на реклама от 27.07.2016г. в частта за положения подпис за ЕТ като този
документ е изключен от доказателствата по делото. В тази част решението не е предмет на
обжалване.
1
В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Оспорва се размерът на
задължението ведно с изчислените върху главницата лихви като се твърди, че съдът е
достигнал по погрешни правни изводи въз основа на неправилна интерпретация на
приложените от страните доказателства. Посочените стойности на задълженията в анекса и
фактурата са некоректни, тъй като наемът е уговорен за сезонно плащане, а не за годишно
такова. Въззивникът твърди, че въз основа на решението на ВРС същият дължи повече от
предоставеното му за реално ползване. Твърди се, че между страните не е налице
действително уговорена цена в анекса от 30.07.2018г., със съгласие на ответника.
Въззивникът оспорва задължението за плащане на лихви за периода от август до декември
2018г. Оспорва извода на съда, че осчетоводяването на процесната фактура при ответника в
сметка 401 сочи на несъмнено признание на задължението. Поддържа, че съответните РИЕ
са ползвани сезонно, поради което и размерът по фактурата следва да бъде преизчислен.
Оспорва се като неправилен извода на съда, че наемна цена по анекса от 30.07.2018г. се
дължи от ответника, считано от м.12.2018г. Решението на първата инстанция се оспорва с
твърдения, че същото се базира на един оспорен документ и установено неавтентичен анекс
от 30.07.18г. като изчислените главници и лихви са погрешно калкулирани. Претендира се
отмяна на решението изцяло като се вземат предвид от въззивния съд и приложените с
жалбата писмени доказателства – договор за наем на рекламно съоръжение, Приемо-
предавателен протокол за демонтиране на РИЕ; електронно писмо за демонтажа и копие от
фактура за извършване на последния. С допълнителна молба въззивникът уточнява, че
обжалва решението на РС за главницата в размер на 2403.09 лева – остатък от дължима
наема цена както и за присъдените лихви, които са изчислени върху невярна база и за
период от поне четири месеца преди изискуемостта на главницата по фактурата от
м.12.2018г.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна СЛЪНЧЕВ БРЯГ
АД, с което се оспорва основателността на жалбата. Въззиваемата страна поддържа, че
всички уговорки между страните са валидни като в самия договор е предвидена възможност
за едностранна индексация. Поддържа че ищецът като собственик на алейната мрежа в
комплекс Сл.бряг -изток e изпълнил задължението си да предостави на ответника
възмездното право да извършва рекламно-информационна дейност като предлага, договаря
и разполага ползването и от трети лица на рекламни форми от инфраструктурата на
комплекса като ответникът не е изпълнил насрещното задължение за заплащане на цената на
уговореното право. Прави се довод, че дори изключването на анекса от доказателствата по
делото не променя основанието на задължението, а именно договор от 27.07.2016г. и
изменението му. Твърди се, че в нито един момент ответникът не е бил ограничаван в
ползването на обекта като представените от последния писмени доказателства с жалбата
нямат отношение към спора, евентуално доказват ползването на предоставената
инфраструктура на комплекса за рекламна дейност. Сочи, че от страна на ответника е
налице признание в отправено до ищеца писмо от 20.11.2018г., където се установява
ползването на обектите. Освен това, страната твърди, че договорът е сключен за срок от три
години на годишна база с изрична клауза за индексация на цената, с която наемателят се е
2
съгласил. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане
разноските по делото за въззивна инстанция вкл. ю.к.възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът ЕТ се представлява от упълномощения Д.К., съпруг на
представляващия ЕТ, на основание чл.32 ГПК, който поддържа жалбата.
За насрещната страна СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД се явява ю.к. Д., която оспорва жалбата и
поддържа отговора.
За да се произнесе по спора съдът прецени, че производството е било образувано
пред РС -Варна по предявен иск от Слънчев бряг АД срещу ЕТ Г.И.Д.Маркет – И.К.,
представлявано от И.Г.К., за установяване вземане на ищеца за сумата от 2403.09 лева,
главница по договор за наем, дължим за периода 2018/2019г. ведно със законна лихва в
размер на 214.28 лева, начислена за периода от 12.09.2019г. до 12.03.20г. и от 13.06.20г. до
28.10.2020г., с изключения на периода, обхванат от обявеното в страната извънредно
положение. Предмет на претенцията са и законните лихви върху главницата от завеждане на
иска до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД
№13724/2020г. на ВРС, на основание чл.410 ГПК като срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, което обосновава интереса от иска по чл.422 ГПК.
В исковата молба ищецът сочи като основание на вземането си Договор за
разпространение на реклама, сключен между страните на 27.07.2016г., изменен с анекси от
15.08.17г. и от 30.07.2018г. като претендираната главница представлява остатък от дължим
наем за предоставени за възмездно ползване терени и стълбове за разполагане на рекламни
форми – пилони РИЕ и табели по стълбове за улично осветление върху територията на
к.к.Слънчев бряг – изток. Твърди се, че договорът е сключен за срок от 3 години, т.е. до
27.07.2019г. Ищецът твърди, че като собственик на комплекса и алейната мрежа е
предоставил на ответника възмездно ползване на инфраструктурата и правото да предлага,
разполага и да договаря ползването от трети лица /рекламодатели/ на посочените по-горе
рекламни форми: пилони РИЕ 2 бр. с посочени номера и разположение в схемата на
комплекса на централна алея, с конкретно местоположение както и 13 бр. табели по
стълбове за улично осветление, от които 5 бр. на Супермаркет Диамант и 6 бр. в зона Изток,
общо 11 бр. РИЕ табели на стълбове. Уговорена била обща годишна цена от 3 496.00 лева
без ДДС, или 4195.20 лева с ДДС. Съгласно чл.4, ал.5 от договора, задължението следвало да
се заплаща на вноски, както следва: първа вноска от 50% до 26.08 на съответната година;
втора вноска от 50% до 09.09 на съответната година. При забава сумата се дължи ведно с
неустойка съгласно раздел VII от договора. Твърди се, че е останала дължима сума за
плащане на наемна цена в размер на 2403.09 лева, за която на ответника били изпращани
две писма. Същият бил поканен да плати и дължимата лихва, която до август 2020г.
възлизала на 236.98 лева. Въпреки отправените покани, вкл. на ел.поща на ответника,
последният не е заплатил задължението си, поради което за същото било подадено
заявление по чл.410 ГПК. Въз основа на същото била издадена заповед за изпълнение на
3
парично задължение по ЧГД №13724/2020г. на ВРС.
Ищецът твърди, че въз основа на подписан анекс към договора от 30.07.2018г., за
периода от 27.08.18г. до 27.08.2019г., била издаден фактура №12468/31.12.2018г. за сумата
от 3496 лева без ДДС. Твърди се извършено частично плащане и остатък от 2 403.09 лева,
която сума се дължи за периода от 12.09.2019г. /датата на частично плащане/ до 12.03.2020г.
/датата на извънредното положение в РБ/ и съответно от 13.06.2020г. до 28.10.2020г.
/подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва основателността на иска в частта относно неговия размер. Ответникът оспорва
подписването на анекса от 30.07.18г., поради което твърди, че между страните не е приет
посочения там начин на изчисляване на възнаграждението по договора. Оспорва
предоставянето на обектите за ползване за процесните периоди, вкл. за тези извън летния
сезон. Евентуално твърди, че искът за главницата би бил основателен до размера от 2000.20
лева, тъй като противно на посоченото в исковата молба ответникът е заплатил освен
посочените 505.40 лева и допълнително сумата от 1689.60 лева по фактурата от 12.09.2019г.
Последното плащане е направено на м.09.2019г. Поради изложеното се оспорва размера на
задължението както на главницата, така и на лихвите. Прави се възражение, че договорената
цена следва да бъде намалена като се преизчисли само за пет активни месеца през летния
сезон, по отношение на 5 бр. табели на супермаркет Диаманд. Поради изложеното
ответникът претендира отхвърляне на исковете.
Въз основа на изложеното, като взе предвид събраните доказателства, твърденията и
възраженията на страните, в пределите на въззивното обжалване, въззивният състав намира
за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, съобразно изискванията за редовност на жалбите.
На тези изисквания отговаря и постъпилия срещу жалбата отговор на насрещната страна.
Поради това ВЖ е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Обжалваното решение
е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното
решениe по отношение крайния извод на съда за размера на дължимата главница и лихви по
договора за разпространение на рекламна дейност.
В първата инстанция, още с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил
4
размера на двете претенции като същевременно е направил признание за главницата, но за
по-малък размер като твърди погасително плащане на две вноски. Направените с жалбата
твърдения за неизползване на обектите /РИЕ/ целогодишно е въведено още с отговора,
макар не като основно възражение, поддържано и с жалбата.
След обстоен анализ на възраженията на въззивника, направени пред първа
инстанция и с въззивната жалба, съдът намира, че същият оспорва единствено частта от
договорената наемна цена за обектите тип табела на стълбове, дължима за 2018г./2019г.,
които общо /на първа улица и в район -изток/ са 11 бр. Оспорването касае както цената на
ползване, така и срока, за който е уговорена тази цена, съответно дали обектът се ползва
целогодишно или сезонно. Конкретните възражения на ответника визират РИЕ на
супермаркет Диаманд. За същия съдът констатира, че попада в зоната на ул.първа, с
уговорена годишна цена за ползване.
Доколкото процесната фактура, в която са обективирани вземанията на намодателя
Слънчев бряг АД, е осчетоводена от ответника в периода на издаването както и поради
извършените две плащания по същата през май и септември 2019г., съдът намира, че
коментираните по-горе възражения за неизползване на РИЕ, са неоснователни. Горното
явствува от цялостното процесуално и извънпроцесуално поведение на ответника,
представляван в процеса от Д.К. /съпруг на И.К./. Последният е пълномощник на ЕТ и по
материалното правоотношение. Същият не оспорва ползването на съоръженията за реклама,
а срока за ползване на табелите извън сезона и съответната корекция в цената за ползването
им.
От друга страна, съдът съобрази, че в самия договор и анекса към него, подписан
през 2017г. /тъй като вторият анекс от 2018г. е изключен от доказателствата по делото
съгласно чл.194 ГПК/, предвидените за различните рекламни обекти наемни цени са
съобразени с вида и разполагането на рекламите като са разграничени на годишна и
месечна/сезонна/ цена – вж.чл.4.1 от договор за разпространение на реклама /л.19/ В хода на
действие на договора, страните са променяли броя и вида /и разположението/ на част от
РИЕ, съответно е променяна и цената на ползване. Цената се определя, видно от чл.2 от
договора, въз основа решение на Съвета на директорите на праводателя. Такова решение е
представено по делото с отговора на жалбата.
Съгласно чл.6, ал.4, праводателят си запазва правото да актуализира едностранно и
автоматично цените за РИЕ за следваща година или сезон, след писмено уведомление на
правополучателя, без подписване на анекс между страните. Следвайки тази уговорка,
неоспорена от ответника, праводателят може да променя цената едностранно като индексира
същата. Поради това, подписването на анекса от 2018г. от двете страни не е от съществено
значение за спора. От приложените от самия ответник варианти на анекса от 2018г. е
очевидно, че не се спори относно договаряне на цена между страните, съответно знанието на
ответника за предложените наемни цени за 2018/2019г.
Видно от представените пред въззивния съд писмени доказателства от въззиваемата
страна, наемната цена за рекламно-информационните обекти е решавана с изрично решения
5
на Съвета на директорите на дружеството Слънчев бряг АД – протокол №7/2016 от
15.06.2016г., с който е дадено разрешение за сключване на договора с ЕТ ГИД Маркет -И.К.;
протокол №8/2018 от 25.05.2018г. на СД на Слънчев бряг АД; докладна записка на
изп.директор на Слънчев бряг АД от 05.10.2018г.; протокол №12/2018 на СД от 09.10.2018г.
относно възражение на ответника от м.09.2018г.против цената на ползване; докладна от
22.11.2018г. на СД на Слънчев бряг АД. /на л.58 по въззивното дело/ както и решение на СД
№13/2018г. от 23.11.2018г. Въззивникът не е оспорил тези документи и същите са
приобщени към доказателствата пред ВОС. Съгласно тези документи е взето решение за
цена на табелите, поставяни на стълбове в размер на 22 лева за периода от май до октомври
и 11 лева от ноември до април вкл. за 1 бр.табела, а в оследното решение от м.11.2018г. за
дори по-кратък период от юни до септември. Видно от приложен имейл от ответника /от
20.11.2018г./ същият оспорва продължителността на ползването на табелите извън сезона,
т.е. след 01.10.2018г., вкл.на табелите на супермаркет Диаманд. Доказване на това
обстоятелство не е надлежно проведено от ответника, вкл. с док.искания пред въззивния
съд.
По делото е представен в препис Договор за разпространение на реклама от
27.07.2016 г. (л. 18 -25), по силата на който страните са се съгласили ищецът възмездно да
предостави на ответника правото да извършва рекламно-информационна дейност, както
следва: за 4 бр. РИЕ пилони, 12 бр. РИЕ табели по стълбовете с размери до 1 кв.м. и 9 бр.
прибираеми РИЕ. В чл. 3 е уговорено, че срокът на договора е три години от датата на
подписване. Уговорено е също, че цената за РИЕ пилон е за една година, за прибиремите
РИЕ е за сезон 2016г. от 3 месеца, за 4 бр. от табелите по стълбовете за една година, а за 8
бр. табели - за три месеца. В чл.4, ал.2 е уговорена цена за поставяне на общо 25 бр. РИЕ от
общо 8179,20 лв. с ДДС, а съгласно чл. 5.1. първата вноска от 50 % от цената се прави до
26.08.2016 г., а втората половина се дължи до 09.09.2016 г. Съгласно Анекс рег. № И53-00-
М-31/15.08.2017г. към договора, в който е вписано, че на 15.08.2017г. страните са се
съгласили да изменят чл. 1 и чл. 4 от договора от 2016 г., така, че правото за извършване на
РИ дейност се предоставя за разполагане на 2 бр. РИЕ пилони при цена от общо 2040,00 лв.
без ДДС за една година, за 8 бр. табели извън ул.1-ва - 360,00 лв. без ДДС за три месеца и за
4 бр. табели - за 720,00 лв. без ДДС за година. Съгласно чл.4 от анекса, същият влиза в сила
от 27.07.2017 г. и е със срок на действие срока на договора.
Съгласно Анекс от 30.07.2018г. към договора за разпространение на реклама рег. №
И53-00М-39/27.07.2016 г. и анекс рег. № И53-00-М-31/15.08.2017г. към същия договор, в
който е вписано, че на 30.07.2018г. страните са се съгласили да изменят чл.1 от договора от
2016г., така че правото за извършване на РИ дейност се предоставя, считано от началото на
лято 2018г. за 2 бр. РИЕ пилони, 11 бр. РИЕ табели. В чл.4 е направено изменение така, че
считано от началото на сезон лято 2018 г. за 1 бр. РИЕ пилон цената възлиза на 87,00 лв. или
годишно 1044,00 лв., а за бр. 2088,00 лв. без ДДС на година, за 5 бр. РИЕ табели по стълбове
на ул. 1-ва - годишна цена 880,00 лв. без ДДС; за 6 бр. РИЕ табели по стълбове в зона
„Изток“ - общо 528,00 лв. за месеците юни, юли, август и септември. С чл. 4, ал.2 общата
6
годишна цена е уговорена на 4195,20 лв., като изрично е уточнено, че за пилоните и
табелите по ул.1-ва цената е определена за една година, а за табелите в зона „Изток“ цената
е за месеците, юни, юли, август и септември.
Ищецът е представил писмо рег. № В94-02-684/10.08.2018г., изходящо от ответника,
чрез пълномощника на търговеца Д.Камбуров, с което е изразено изрично възражение срещу
процесния анекс в частта по чл. 4.1.2 и чл. 4.1.3 досежно цените и сроковете за РИЕ табели
по стълбове, тъй като с решение от 28.05.2018 г. на ищеца е пропуснато да бъде определена
цена за месечен наем на РИЕ табели по стълбове – до 1 кв.м., поради което в анекса наемът
бил изчисляван по цени отнасящи се за РИЕ тип билборд от 12 кв.м., което е 12 пъти по-
голямо от табела на стълб. Също така се сочи, че в чл. 4.1.2 и чл. 4.1.3 наемите са
изчислявани на годишна база, а рекламираните обекти kfc и diamond са сезонни и
съответните РИЕ ще бъдат премахнати в края на сезон, поради което се дължи наем само за
сезона.
Ищецът е представил и разпечатка на електронно писмо вх. № 1394/-00-
765/20.11.2018г. изпратено от вписания в ТР имейл адрес за кореспондения на ответника –
***@**********.*** до ****@************.***, ***********@****.**, Magarita
Представена е фактура № 12468/31.12.2018г., издадена от ищеца, в която като
стока/услуга, т.е. основание за сделката, са вписани три отделни доставки от търговеца -
издател – разполагане на РИЕ пилон за периода 27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. – 2 бр. на
единична цена без ДДС 1044,00 лв.; разполагане на РИЕ табели по стълбове на ул. 1-ва за
периода 27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. – 5 бр. на единична цена без ДДС 176,00 лв. и
разполагане на РИЕ табели по стълбове в зона Изток за сезон 2018 г.– 6 бр. на единична
цена без ДДС 88,00 лв. Стойността на общата доставка по фактурата възлиза на 4195,20 лв.
с ДДС, а за падеж на задължението е определена датата 31.12.2018г.
Представени са и платежни нареждания от 30.05.2019 г. и 12.09.2019 г. на стойност
505,40 лв. и 1 689,60 лв. с наредител ЕТ и получател – ищеца, с основание на плащането
„наем РИЕ“.
По делото е представена надлежно оформена пощенска разписка за връчено лично на
едноличния търговец на 12.02.2020г. писмо от ищеца с описани приложения – фактура №
12468/31.12.2018г. и лихвени листи. Приложено е писмо до ответника от 01.09.2020г., с
което ищецът претендира заплащане на остатък от цената по чл.3 от Анекс № И53-00М-
29/30.07.2018г. възлизащ на 2403,09 лв., както и лихвите от 236,98 лв. към 31.08.2018г., в
срок до 15.09.2020г.
При преценка възражението на въззивника относно времето на ползване на РИЕ и
цената, уговорена за същото, съдът намира следното:
В договора от 2016г. страните са постигнали споразумение за ползване на табели на
стълбове, както следва: /чл.1.2 от договора/ за общо 12 бр. табели, от които 4 бр. на улица
първа и 8 броя на зона изток. Видно от договора, плащането за табелите извън алея първа е
уговорено за сезон, а не целогодишно. Първоначалните цени са уговорени в чл.4.1.2 от
7
договора като относно табелите е предвидена в единия случай цена от 15 лева на месец или
годишно 180 лева без ДДС, а в зоната извън алея първа – цената се калкулира за три месеца
или 45 лева за тримесечие. С подписания през 2017г. Анекс, който не е оспорен от
ответника, страните договарят различни РИЕ за ползване и с различна цена – вместо 4
пилона, остават 2 бр. пилони, а табелите остават в съответния брой и разпределение -12 бр.
общо. Цената е уговорена по идентичен начин – 15 лева за месец на табела като за зоната
извън алея първа – за тримесечие. Съгласно чл.4 от този анекс, същият има сила от
27.07.2017г. до края на договора – до 27.06.2019г. Последващият анекс от 30.07.2018г. е
изключен от доказателствата по делото поради оспорване автентичността на подписите на
ответника. Още с решение на СД от 2016г. /л.25 по въззивното дело/ е взето решение за
калкулиране на годишна цена за табелите на ул.първа, а за тези извън нея – цена за
тримесечия с 28% отстъпка от цената по т.4 от протоколното решение. С докладна на
Изп.директор на Слънчев бряг от 05.10.2018г. е определена цена за правото на РИ дейност
чрез разполагане на 1 бр. табели по стълбове от 22 лева за периода от май до октомври и 11
лева – за следващ период до април вкл. С протоколно решение на СД от 09.10.2018г. е
определена цена за рекламна площ от 1 кв.м. от 22 лева/11 лева, съответно за летния и
зимния период. По подобен начин е определена цена и в докладна от м.11.2018г. и в
решение на СД на Слънчев бряг АД от 23.11.2018г. като е посочен само по-кратък период на
месечната цена от 22 лева, но по този начин са третирани всички 11 бр. табели общо, без
разграничение в коя зона попадат.
Видно от писмо на ЕТ до праводателя от 28.05.2018г., е налице промяна в броя и
разположението на ползваните табели за реклама като през годината се ползват 5 бр. на
улица първа, на супермаркет Диамант и 6 бр. на КФС, зона Изток. Това разпределение се
потвърждава и от имейла на ответника до Слънчев бряг АД, изпратен на 23.08.2018г. Този
брой и разпределение са възпроизведени и в проектите за анекс от 2018г.
От представените различни варианти на анекса е ясно, че страните не са постигнали
общо съгласие за цената на тези обекти, но съгласно договора това не е необходимо,
доколкото е предвидена възможност за едностранно актуализиране на цената съгласно
решение на СД на дружеството -праводател /вж.чл.6, ал.4 вр.чл.2 от договора/ Определянето
на цените е станало по-късно от настъпване падежа за плащане, уговорен в договора на две
дати – 26.08. и на 09.09.2018г. Горното не се отразява на претенцията, тъй като ищецът
претендира лихви от по-късен момент – от м.09.2019г. Всички мейли и решения, докладни и
протоколи са от последващ период, което означава, че към настъпване на падежните дати, и
най-късната от тях на 09.09.2018г., ответникът не е могъл да изпълни надлежно, тъй като не
е имало определени окончателно цени на правоползването.
Действително, ищецът може едностранно да актуализира цената на правоползване, но
това следва да стане въз основа на решение на СД така, както е предвидено в чл.2 от
договора. Същевременно въззивникът/ответник не е доказал възражението си – за какъв
период и как са ползвани табелите на стълбове като рекламни съоръжения, в отклонение от
договореното първоначално.
8
Пред въззивния съд е представено от въззиваемата страна, при изрично съгласие на
въззивника за приемането, решение на СД №21.12.2018 от 09.10.2018г. и решение на СД
№29.13.18 от 23.11.2018г., с които са определени по възражение на ЕТ, цени за ползване на
рекламните табели по аналогия с цените на Община Несебър за подобна дейност, за
рекламна площ 1 кв.м. от 22 лева на месец от май до октомври и от 11 лева за останалия
период – от ноември до април. Няма разграничение на разположението на табелите – на
ул.първа или в район изток. При съответни пресмятания за ползваните от въззивника табели
/11 бр., от които 5 бр. на ул.първа /супер Диамант/ и 6 бр. извън този район/ съдът достига до
различна цена на ползването, съобразно решението на СД, а именно – цена от 4168 лева.
Когато от тях бъдат приспаднати платените от ЕТ двукратно суми от 505.20 лева и 1689.60
лева, се получава крайна цена от 1 973.20 лева, дължима като остатък от ответника, сега
въззивник.
Тъй като последното частично плащане по фактурата от 31.12.2018г. е от 12.09.2019г.
и съобразно исковата претенция, върху главницата се дължи лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 12.09.19г. до 12.03.2020г. и от 13.06.20г. до 28.10.2020г., в
общ размер от 100.30 лева за първия период и 75.64 лева за втория период. Ищецът не
претендира лихва за предходен период върху съответната неизплатена част от
задължението. В този смисъл, искът е основателен, но за по-малък размер от претенцията по
исковата молба, което намира отражение и в размера на лихвите за забава.
Поради различни правни изводи, решението на първата инстанция следва да бъде
частично отменено съобразно изложеното по-горе както в частта за главницата, така и за
лихвите.
Поради промяна в крайните суми, следва да бъде изменено и решението в частта за
разноските като се приложи пропорцията на чл.78 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените за първа инстанция разноски в размер на 468.53 лева, съобразно
уважената част от претенцията, а за въззивна инстанция -123.16 лева разноски за
ю.к.възнаграждение. На въззивника се следват за въззивна инстанция разноски в размер на
13.60 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Същият не е претендирал разноски за първа
инстанция. По отношение разноските, сторени в заповедното производство съдът препраща
към мотивите на първата инстанция.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262489/30.08.2021г., постановено по ГД №654/2021г. на ВРС,
20 състав, в частта, за разликата над 1973.20 лева до 2403.09 лева, представляващи
дължима остатък от цена за правоползване на рекламни елементи от инфраструктурата на
комплекс Слънчев бряг, за периода 2018/2019г. по Договор за разпространение на реклама
от 27.07.2016г. и анекс към договора, сключен на 15.08.2017г., за което вземане е издадена
фактура №12468/31.12.2018г., както и за разликата над 175.94 лева до 214.28 лева,
9
представляващи обезщетение за забавено плащане върху дължимата главница, изчислено за
периода от 12.09.2019г. до 12.03.2020г. и от 13.06.2020г. до 28.10.2020г. КАКТО и в частта
за разноските като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено в отношенията между страните
СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, ЕИК ********* и ЕТ Г.И.Д. МАРКЕТ – И.К., ЕИК *********, Варна,
че едноличният търговец, представляван от И.Г.К., дължи на СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД сумата
над 1973.20 лева до 2403.09 лева, представляващи дължим остатък от цена за
правоползване на рекламни елементи от инфраструктурата на курортен комплекс Слънчев
бряг, за периода 2018/2019г., по Договор за разпространение на реклама от 27.07.2016г. и
анекс към договора, сключен на 15.08.2017г., за което вземане е издадена фактура
№12468/31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление по чл.410
ГПК до изплащане на задължението както и разликата над 175.94 лева до 214.28 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на дължима главница, изчислено за
периода от 12.09.2019г. до 12.03.2020г. и от 13.06.2020г. до 28.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в която е уважен иска по чл.422 ГПК
като съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Г.И.Д. Маркет –
И.К.“, EИК *********, с адрес: ***, дължи на „Слънчев бряг” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: „К.к. Слънчев бряг“ Главна дирекция, община Несебър,
сума от 1973.20 лева, представляваща остатък от дължима наемна цена за ползване на
терени и стълбове за улично осветление за разполагане на рекламни елементи в периода
27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. по Договор за разпространение на реклама рег. № И5-00М-
39/27.07.2016 г., изменен с Анекс рег. № И53-00М-31/15.08.2017г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2020г. до
окончателното изплащане както и сумата 175.94 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 12.09.2019 г. – 12.03.2020г. и 13.06.2020 г. -28.10.2020 г.,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 261579/13.11.2020 г., издадена по ч. гр.д.
№ 13724/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЕТ Г.И.Д. МАРКЕТ – И.К., ЕИК *********, Варна ДА ЗАПЛАТЯТ на
СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, ЕИК *********, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, сторените разноски в
първа инстанция в размер на 468.53 лева както и за въззивна инстанция в размер на 123.16
лева, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, ЕИК *********, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЕТ Г.И.Д. МАРКЕТ – И.К., ЕИК *********, Варна, сторените пред
въззивния съд разноски в размер на 13.60 лева, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11