РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив,
5 март 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора Росен
Каменов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2450 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. “Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 86 от 01.07.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 301201 от 29.12.2005
г. за водоползване, променено с Решение № РР-1361 от
27.10.2011 г. с нов № 31530218, поправено с Решение № РР-1393/04.01.2012 г. и
нов № 31530219 от 04.01.2012 г. за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г. в размер на 19170,97 лева и лихва за забава в размер на 6144,28
лева.
Според дружеството-жалбоподател
оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в
противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени
нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за
водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден
при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности,
налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната
и диспозитивната част, неправилно са изчислени
главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на
акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, но разгледана по
същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с Разрешително № 301201 от 29.12.2005 г. за водоползване, променено с Решение № РР-1361 от 27.10.2011
г. с нов № 31530218, поправено с Решение № РР-1393/04.01.2012 г. и нов №
31530219 от 04.01.2012 г. на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е предоставено правото на водовземане
от подземни води, посредством два броя тръбни кладенци, на ГПСОВ-Пловдив, разположени
на територията на имот №003001, в местността „БЕЙ КЪР“, землището на гр.
Пловдив-Тракия, Община Пловдив, обл. Пловдив, с цел
на водовземането – промишлени цели, с разрешено годишно
водно количество – до 473040,00 куб.м, със срок на действие на разрешителното –
до 13.04.2032 г.
За използваните годишни водни
количества по издаденото Разрешително № 301201 от 29.12.2005 г. за водоползване, променено с Решение № РР-1361 от 27.10.2011
г. с нов № 31530218, поправено с Решение № РР-1393/04.01.2012 г. и нов №
31530219 от 04.01.2012 г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б от
ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за иззетото количество
вода за периода през 2013 г. -2017 г.
С констативен протокол № ПВ3-066 от 05.04.2018
г. е обективирана проверка по документи за изчисляване
на дължимите такси по Разрешително № 301201 от 29.12.2005 г. за водоползване, променено с Решение № РР-1361 от 27.10.2011
г. с нов № 31530218, поправено с Решение № РР-1393/04.01.2012 г. и нов №
31530219 от 04.01.2012г.
С покана за доброволно изпълнение изх.
№ ПО-02-392 от 11.06.2019г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да
плати доброволно в седемдневен срок от получаването задълженията си по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301201 от 29.12.2005 г.
променено
с Решение № РР-1361 от 27.10.2011 г. с нов № 31530218, поправено с Решение №
РР-1393/04.01.2012 г. и нов № 31530219 от 04.01.2012г. за водоползване
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер
на 19 170,97 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е
включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси,
ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-392(1) от 21.06.2019 г. управителят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34,
ал. 1 от АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане
за дължимата от дружеството такса за водовземане от
подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 86 от 01.07.2019
г. – предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително №
301201/29.12.2005г., променено с решение № РР -1361/27.10.2011, с нов
№31530218, поправено с решение № РР-1393/04.01.2012г. и нов №
31530219/04.01.2012г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017 г. в размер на 19170,97 лева и лихва
за периода на забава в размер на 6144,28 лева, тъй като към датата на издаване
на АУПДВ, дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
В хода на настоящото съдебно
производство, като доказателства са приети
покана за доброволно изпълнение с изх. № 02-392 от 11.06.2019 г. и
Уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ с изх. №
ПО-02-392 (1) от 21.06.2019 г.
Във връзка с приложените към жалбата
платежни нареждания за платени такси за водоползване
за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
приета без възражение от страните.
Вещото лице, след запознаване с
наличните по делото доказателства, е установило, че общо дължимата такса по процесното разрешително е както следва: главница – 19170,97
лева за периода 2013 г. – 2017 г. и лихви 5552,47лева, поради което е приело,
че изчисленията, извършени в АУПДВ по отношение на главницата, са математически
правилни.
Установено е от експерта, че
неправилно са изчислени лихвите в АУПДВ за годишни главници за 2014г. и за
2017г. Според ВЛ преизчислените от ССЕ лихви за тези годишни главници са
съответно за 1883.37лв. и за 591.34 лв., които са в по-малък размер, спрямо
лихвите от акта.
Според заключението на експерта за
всички други годишни главници за 2013г., за 2015г. и 2016г., преизчислените от
ССЕ законни лихви, напълно съответстват на лихвите от акта.
ВЛ е дало заключение, че заплатената
за такси за водовземане за 2013г. сума от 630 000,00
лв. погасява само част от общо дължимите такси за 2013г. от 1 569 880,14 лв.,
по данни декларирани от дружеството.
Експертът е обобщил, че установените
с акта главници за целия период 01.01.2013г. -
31.12.2017г., са в общ размер на 19 170.97 лв., изчислените от ССЕ законни
лихви за периода на забава до датата на акта, са в общ размер на 5 552.47 лв. и
са в по-малък размер с 591.81 лв. спрямо установения общ размер на лихвите в
оспорения АУПДВ за общо 6 144.28 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице Ш. като коректно и безпристрастно изготвено, изцяло отговарящо на
поставените задачи.
При
така установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл. 152 от ЗВ.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че в административното производство по издаване на оспорения акт
са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.
Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.
26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните
задължения, което е единственият правнорелевантен
факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на
издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по
издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени
правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото
законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или
чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти
от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението
на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.
На следващо място следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации
по чл. 194б от ЗВ за периода 2013 г. – 2017 г., поканата за доброволно
изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при
спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се споделя също възражението за
нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени
както времевият период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси
за водовземане, така и размерът на задълженията, като
са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта.
Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия
съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за
форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е
посочено разрешителното за водовземане, въз основа на
което са определени публичните задължения, самото разрешително №
301201/29.12.2005г., променено с решение № РР -1361/27.10.2011г, с нов
№31530218, поправено с решение № РР-1393/04.01.2012г. и нов №
31530219/04.01.2012г., също е част от административната преписка по издаване на
оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно,
конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника. В
този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания, в т.ч. и от изготвеното и прието
без възражения заключение по ССЕ. При съпоставка на подадените от самото
дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ
количества, съдът също не констатира разлики. В този смисъл е без правно
значение съществуват ли на място при двата броя тръбни кладенци водомери, дали
тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на данните
от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения, се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Все в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от
служителя на БДИБР, въз основа на подадената от самото дружество информация,
която е намерила отражение и в оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по
отношение на определения размер на публичните задължения, доколкото цената на
правото на водовземане е определена в съответните
тарифи по чл. 194 от ЗВ, които за процесния период,
за който с оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към
БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.) и
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г.
И в двете тарифи (чл. 10, ал. 2, т. 1 от отменената тарифа и чл. 12, ал. 2, т. 1
от новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б.“б“
от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл. 194, ал. 2 от
ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този
начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от
самото дружество годишен обем на водовземане и
съответния единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017
г. е 0,02 лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ
ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по
чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.
Дружеството-жалбоподател е изпълнило това задължение с подадените към БДИБР
справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по чл.
194б, ал. 1 от ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по години, като размерът им е идентичен с
установения от административния орган. В този смисъл неоснователно и недоказано
е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимите суми и на
периодите, за които се дължат такси за водовземане.
Съдът счита за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, относно основанието за издаване на АУПДВ, като
твърди посочване на няколко места в акта чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,
която касае основание за заплащане на таксите за водоползване
с неработещ/несертифициран водомер.
Цитираната
от ответния орган разпоредба на чл. 7, ал. 1 от тарифата гласи, че отнетият при
водовземането обем вода или обемът на отпадъчните
води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни
устройства, което не е в противоречие с фактите по случая, доколкото никъде в
акта не е посочено, че не е монтиран или е налице неработещ водомер, а напротив
посочено е че дължимите такси по разрешителните са изчислени на база
декларирано от титуляра добито годишно водно
количество.
Съгласно
ал.4 на чл. 7 от Тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
Дори да са налице допуснати
неточности в мотивната част на обжалвания АУПДВ, то
същите не представляват съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на същия като издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения, противно на възраженията, изложени в жалбата.
Както е установено и в заключението на ВЛ таксите за водоползване
са изчислени на база декларации по чл.194б от Закона за водите, подадени от В и
К ЕООД, гр.Пловдив.
Неоснователни са възраженията за недължимост на законната лихва за забава. Частично
основателни обаче са възраженията относно така определения размер на лихвите за
периода 2013 г.-2017 г.
На първо място следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 15, ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл. 21,
ал. 1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началния момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2013 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт.
Съдът констатира, че експертът е
изчислил правилно дължимата лихва за 2014г. и 2017г. по разрешително за водоползване № 301201/29.12.2005г., променено с решение №
РР-1361/27.10.2011, с нов №31530218, поправено с решение № РР-1393/04.01.2012г.
и нов № 31530219/04.01.2012г. в размер съответно на 1883,37 лв. и 591,34 лв. а
в оспореният АУПДВ лихвата е изчислена неправилно за 2014 г. и 2017 г.
По отношение на размера на
задължението, както се посочи по горе и съобразявайки заключението на експерта
по назначената и неоспорена от страните ССчЕ, Съдът
намира, че обжалваният АУПДВ следва да бъде отменен в частта на задълженията за
лихви за спорния период, съгласно заключението на ВЛ, като сумите за лихвите в
АУПДВ № 86 от 01.07.2019 г., определена
в АУПДВ в размер на 6144,28 лв. -
лихва бъде намалена с 591,81 лв.
В останалата част жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а процесният
АУПДВ № 86 от 01.07.2019 г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, да бъде
потвърден в тази му част.
От страните не са направени искания
за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД– гр. Пловдив, Акт за установяване на публично държавно
вземане № 86/01.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" -
гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на
дружеството са установени задължения, представляващи дължими такси за водовземане за периоди 2013г.-2017г., описани в АУПДВ № 86
от 01.07.2019 г. по разрешително за водоползване № 301201/29.12.2005г., променено с решение №
РР -1361/27.10.2011, с нов №31530218, поправено с решение №
РР-1393/04.01.2012г. и нов № 31530219/04.01.2012г., в общ размер на 19170,97
лв.-главница, ведно с дължимите лихви в размер на 6144,28 лв., В
ЧАСТТА за сумата над 5552,47 лв. до 6144,28 лв.
- лихва, като
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №86/01.07.2019 г., издаден от Директора на БДИБР - гр.Пловдив
към Министерство на околната среда и водите, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която по отношение на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периоди 2013г.-2017г. по разрешително за водоползване № 301201/29.12.2005г., променено с решение №
РР-1361/27.10.2011г., с нов №31530218, поправено с решение №
РР-1393/04.01.2012г. и нов № 31530219/04.01.2012г., за сумата в размер на 19170,97 лв.-главница и лихва в размер на 5552,47
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: