№ 1912
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110163642 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу В. Д. П., ЕГН **********, с която са предявени искове за
признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 687,16 лв.,
представляваща изискуемо от 02.06.2020 г. вземане по Договор за паричен заем №
[***]/12.11.2019 г., сключен между В. П. и кредитора [***] ведно със законна лихва за
период от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането; договорна лихва от 63,26 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за период от 17.12.2019 г. до 02.06.2020 г.,
и мораторна лихва в размер на 343,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 18.12.2019 г. до 04.05.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 26.05.2022 г. по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 12.11.2019 г. между [***] в качеството на
кредитор и В. Д. П., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за паричен
заем № [***]/12.11.2019 г., като на ответницата била предоставена в заем сумата от 800 лв.
Сумата, която ответницата следвало да върне, ведно с договорната лихва за срока на
договора в размер 105,55 лв., възлизала на обща стойност от 905,55 лв., която е следвало да
се изплати на 29 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,23 лв. Падежът
на първата вноска бил на 19.11.2019 г., a на последната - 02.06.2020 г. Посочва, че на
05.07.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба на вземания между [***] и [***],
като към него било подписано Приложение № 1, в което фигурирали и вземанията,
произтичащи от процесния договор за паричен заем. Твърди, че до ответницата било
изпратено уведомление от 13.07.2021 г. за извършената цесия. Сочи се, че към исковата
молба е приложено уведомление за цесия, което ищецът моли да бъде връчено на
ответницата, ведно с исковата молба. Поддържа, че към момента на подаване на исковата
1
молба процесните вземания не били погасени, като във връзка с това претендира и
обезщетение за забава за периода на просрочието в размер на 343,08 лв. за периода от
18.12.2019 г. до 04.05.2022 г. Посочва, че за времето, през което е обявено извънредно
положение на територията на Република България, не е начислявана лихва. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Към исковата молба ищецът
представя писмени доказателства, като съда е приложил към настоящото производство в
цялост и ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Ищецът е заявил като
относимо доказателствено искане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът е уважил.
Ответницата В. Д. П., ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и по размер. Счита процесния
договор за паричен заем за недействителен, поради липса на задължителни реквизити в
съдържанието. Поддържа, че не било спазено изискването договорът и общите условия към
него да бъдат изписани с шрифт не по-малък от 12. Твърди, че в договора не бил посочен
срок. Липсвала разписана методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нито
от договора, нито от погасителния план можело да се извлече информация за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми, а именно- каква част от главницата,
таксата за обслужване на кредита и лихвата се погасяват със заплащането на погасителната
вноска. Поддържа, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение
представлявала скрита лихва или допълнителна печалба за кредитора, която е следвало да
бъде включена в ГПР. Посочва, че последният надхвърлял законоустановения размер,
поради което договорът за кредит е недействителен. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не съдържал клаузи относно наличието на правото на отказ на
потребителя от договора и условията за неговото упражняване. Посочва, че искът е предявен
за установяване дължимост на суми, възникнали на договорно основание, а в случая
сключеният договор за заем, е недействителен, следователно признаването на главницата за
дължима, на извъндоговорно основание, в частност на основание неоснователно
обогатяване, би било недопустимо. Оспорва да е уведомена надлежно за извършената цесия.
В условията на евентуалност оспорва размера на възнаградителната лихва като прекомерен
и необосновано завишен. Сочи се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като договорната лихва надвишава трикратния размер на
законната. Предвид това счита, че се дължи само чистата стойност на кредита – главницата.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност се твърди,
че ответницата е погасила чистата стойност на заема. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал
Договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019 г. и Общите условия към него, тъй като
заверените копия на същите не били идентични с оригиналите /по отношение на шрифт и
реквизити/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1)
възникването на облигационно отношение, на основание договор за потребителски кредит
№ [***]/12.11.2019 г., сключен между заемодателя [***] и ответницата В. Д. П., в
качеството й на заемополучател, по силата на който договор кредиторът [***] е предоставил
на ответницата /кредитополучател/ сумата, посочена в договора (800 лв.), а за последната е
възникнало задължението за връщане в уговорените размери и срокове и по който е било
2
постигнато съгласие по елементите на договора, включително уговорената възнаградителна
лихва; 2/кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит; 3/основанието и размера на непогасените задължения, в т.ч. за
плащането на възнаградителна лихва върху главницата; 3) настъпила изискуемост на
задълженията по договора и техният размер; 4/ валиден договор за цесия относно
процесното вземане между [***] и ищеца [***] и надлежно уведомяване на ответницата за
цесията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че е погасил
чрез плащане или друг способ, твърдените в исковата молба задължения, в уговорените с
договора срокове.
В производството с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорно, че между [***] в качеството на кредитор и В. Д. П., в
качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за паричен заем № [***]/12.11.2019
г., като на ответника е предоставена сума в размер на 800 лв.
Съдът приема за установено в отношенията между страните, че същите са сключили
процесния договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019 г., след подадено писмено искане
№ 349398 от страна на кредитополучателя, като отношенията във връзка с отпускането и
изпълнението на договора за заем се регламентират освен от общия ЗЗД, така също и от
разпордебите на специалния Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и от Общите
условия на кредитора по договори за заем, в сила от 01.05.2016 г., за които
кредитополучателя е надлежно уведомен и редовно за му били връчени, видно от положения
под приетите по делото ОУ, подпис на ответника (неоспорени от нея в производството).
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.
12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При съобразяване съдържанието на процесния
договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че
последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и със Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът след анализ на приетите по делото писмени доказателства, като съобрази
признанието на ответника за сключването на процесния договор за паричен заем, приема за
безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между [***] и В. Д. П., чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор за паричен заем № [***] от 12.11.2019г. и общите условия към него,
представени и приети в заверен препис по делото. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от
реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. В случая, видно от
удостоверителното изявление на ответника за получаването на сумата по договора в брой,
обективирано в клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в която част същият има
характер на разписка, заемодателят е изпълнил задължението си за реално предоставяне на
заемната сума от 800 лв., предмет на същия. С това, в полза на [***] е възникнало вземане в
размер на общо 905, 55 лв., включващо главницата от 800 лв. и уговорената възнаградителна
лихва от 105,55 лв., а в тежест на В. П. е възникнало насрещното задължение за заплащане
на тази сума, на 29 седмични погасителни вноски, всяка от които по 34,11 лв., съгласно
3
приложения към договора погасителен план и при настъпване на уговорените в него
падежи.
От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 05.07.2021 г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата
05.07.2021 г., както и от потвърждение за извършена цесия се установява безспорно, че
ищецът е придобил вземанията на заемодателя и кредитор [***] срещу ответника В. П.,
произтичащи от сключения Договор за заем от 12.11.2019 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на дружеството кредитор. Установява
се от представеното по делото пълномощно, че е налице упълномощаване от цедента към
цесионера с правото от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
Видно от извлечението от Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за
цесия, част от прехвърлените вземания на кредитора са тези по процесния договор за
паричен заем с В. П., в общ размер от 1271,67 лв.
Доколкото длъжникът не е страна по цесионната сделка между цедента и цесионера,
то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие –
съобщаване на цесията.
По делото е представено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента [***], адресирано до
ответника П., с което последната се уведомява за извършената цесия. Доказателства за
такова съобщаване са приложени към ИМ (на л.24-30 от делото). Съдът намира, че
ответникът следва да се счита за уведомен надлежно за настъпилата промяна в кредитора на
вземанията по процесния договор за паричен заем с получаване на уведомителното писмо на
17.07.2021 г., което връчване не бе оспорено в хода на настоящото производство.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на
сключения рамков договор за цесия. В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК, с
договора за потребителски кредит е предвидена възможността кредиторът да прехвърли
вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице (чл. 21 от Общите
условия).
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009
г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за
прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това,
което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо
действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
4
уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на
цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките
на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва
да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника.
Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. На
следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията
има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на
стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права.
Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си
чрез плащане на стария кредитор. При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от
датата на получаване на уведомителното писмо (от 17.07.2021 г.) , като няма и данни за
извършени плащания в полза на стария кредитор.
Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е бил надлежно упълномощен да
връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и се установява, че ищецът е
подписал уведомленията за прехвърляне на вземания, адресирани до ответника и чието
съдържание сочи на уведомяване за извършената цесия, не в качеството си на цесионер, а
като пълномощник на предишния кредитор, същият е действал в рамките на своята
представителна власт, очертана от пълномощното, поради което следва да се приеме, че е
налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и
надлежното уведомяване на ответника В. П. следва да се приеме, че цесията има действие за
нея и ищецът [***] в качеството си на цесионер се явява единствен носител на
вземанията по договор за потребителски заем № [***] от 12.11.2019г., а с това и
материалноправно легитимиран титуляр на същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако
нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.
Процесния договор съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. В договора за потребителски кредит е посочен
годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност (49,87
%). Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР. В представения договор е инкорпориран
5
погасителен план, като в същия се съдържат освен общият брой и размер на погасителните
вноски, но също така и каква част от главницата и каква част за лихвата се включва във
всяка погасителна вноска, в т.ч. и начислена неустойка, когато е приложима.
Няма спор по делото, че ответникът е получил сумата от 800 лв., на основание
договор за заем, който съвпада със сключения между страните договор за предоставяне на
паричен заем № [***] от 12.11.2019 г. От страна на ответника не са наведени доводи за
наличието на други основания за получаване на сумата от 800 лв., поради което съдът
приема за установено, че изплатената на 12.11.2018 г. в брой сума от 800 лв. лично на
ответника В. П. (за което договора има характер на разписка) е именно в изпълнение на
сключения между тях договор за заем. Не без значение е и обстоятелството, че ответникът е
извършил частични погасявания по договора за заем до размер от 470,00 лв., което се
установява от приетото заключение на ССчЕ, което също е признание за наличието на
облигационна обвързаност между страните.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (без възражения от страните), че с платената от ответника сума по договора за
заем от 470,00 лв. в периода от 19.11.2019 г. до 22.08.2020 г. е погасена част от дължимата
главница до размер от 112,84 лв., част от договорната лихва до размер от 42,29 лв. и
начислена неустойка в размер на 310,81 лв., вкл. 4,06 в. такса за направени разходи за
извънсъдебно събиране на вземането. Неплатения остатък според вещото лице към
04.05.2022 г. (дата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК) възлиза на 1184,06 лв.,
от която сума: 687,16 лв., за главницата, изискуема в периода от 07.01.2020 г. до 02.06.2020
г.; 63,26 лв. – неплатена договора лихва, дължима за периода от 07.01.2020 г. до 02.06.2020
г.; 233,64 лв. – неплатена неустойка за непредставено обезпечение и 200 лв. – неплатена
неустойка, начислена по чл.7, ал.4 от Договора.
Договорът е окончателно падежирал на 02.06.2020 г., като няма данни за извършвани
други погасявания по него от страна на ответника, след последно постъпилото такова от
22.08.2020 г. Според вещото лице, размерът на лихвата за забава, върху всяка неплатена
главница, изчислен за периода на забавата от 07.01.2020 г. (падежа на първата неплатена
вноска) до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда (03.05.2022 г.) възлиза
на 128,61 лв. От устните обяснения на в.л. в съдебно заседание се установи също, че ако в
ГПР по договора бе включена уговорената по чл.8 неустойка, то размера му би бил 898 %, а
не посочените в договора за заем – 49,87 %. Въпреки че неустойката за непредставяне на
обезпечение в определения срок (по чл.8 от договора за заем), не е отразена като разход при
формирането на оповестения ГПР от 49,87 %, същата е включена в общия дълг и е посочена
в разбивката на дължимите седмични погасителни вноски. Оповестяването по този начин на
разходите по кредита, макар да не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според
съда не води до извод за недействителност на договора по см. на чл.22 от ЗПК, а единствено
до нищожност на клаузата определяща ГПР по договора, като задължително съдържание на
същия (съгл. чл.11, т.10 от ЗПК) като същата следва да се счита нищожна, поради
противоречието й с чл.19, ал.4 от ЗПК. При отчитането на неустойката по чл. 3, ал. 2 от
договора като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен (до
посочените от в.л. 898 %), но при прогласяването на тези клаузи от договора за нищожни,
същите се считат, че не са произвели своето действие и не са породили права и задължение
за страните, поради което и не следва да се вземат под внимание при определяне на
дължимия неплатен остатък по кредита.
Като извод, съдът приема, че от обсъдените в тяхната съвкупност доказателства,
приети по делото, се установява наличието на соченото в исковата молба заемно
правоотношение и получаването на сумата по договора от ответника, поради което
предявеният иск за главницата по заема се явява основателен и следва да бъде уважен.
Върху сумата за главница, чиято дължимост се установи в настоящото производството,
6
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно дължимата договорна лихва в претендиран размер от 63,26 лв., за
периода от 17.12.2019 г. до 02.06.2020 г. и мораторната лихва за периода от 18.12.2019 г.
до 04.05.2022 г.:
Съгласно сключения договор за заем и погасителния план към него ответникът е
следвало да заплати и възнаградителна лихва в общ размер 105,55 лв. за срока на договора,
който е бил с краен падеж 02.06.2020 г., като кредитът е следвало да бъде издължен на 29
седмични вноски. Начинът и условията, при които се олихвява дългът по кредита, са
уговорени в чл. 3, ал.7 от договора – с фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %.
Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в договора както в
процентно изражение, така и като парична сума, поради което липсва необходимост от
уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение. Същевременно като се вземе
предвид вида на кредита, неговия размер, срок и липса на обезпечение, фиксираният
годишен лихвен процент от 40,05 %, съдът не счита да е в противоречие с добрите нрави,
нито пък да е налице очевидна нееквивалентност между размера на предоставената главница
(800 лв.) и този на уговореното за кредитора възнаграждение (105,55 лв.). Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случаи са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11, 12 и 20 от ЗПК.
Размерът на неплатената възнаградителна лихва се установява и от заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, а
именно – 63,26 лв., която се дължи за периода от 07.01.2020 г. до 02.06.2020 г., а не както
ищеца я претендира от 17.12.2019 г. Доколкото е настъпил падежът на всички погасителни
вноски /което обстоятелство следва да бъде взето предвид по аргумент от разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК/, които включват както главница, така и договорна лихва, то искът за
признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер от 63,26 лева.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същия има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по
силата на което кредиторът (банка) се задължава да предостави на потребителя – физическо
лице, кредит (потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди),
като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Същевременно автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона, както и на добрите нрави.
Възможността кредиторът да въвежда такси и неустойки извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана обаче, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящото производство, пълномощника на ответника с ОИМ е релевирал
възражения за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, респ. за
7
недействителност на договора за заем, при установяването на което заемополучателя
следвало да върне само главницата по заема.
Следва да се отбележи, че доколкото разпоредбите на ЗПК са императивни, за съда
съществува и служебно задължение да се произнесе по действителността на клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
Съгласно чл. 6 от договора за заем, за обезпечаване на вземанията на кредитора във
връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава да предостави на кредитора: 1/
банкова гаранция или 2/ поръчител, отговарящ на условията по чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем.
С разпоредбата на чл.8 от договора за заем, страните се съгласили, че
непредоставянето на някое от горепосочените обезпечения в 3-дневен срок от сключването
на договора или ако представеното такова не отговаря на условията по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от
ОУ към договора за заем, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 544,45
лв., който размер се разсрочва по посочения в погасителния план, начин (по 50 лв. към всяка
погасителна вноска по договора за заем, за целия срок на договора). С разпоредбата на чл.7,
ал.4 от договора за заем, страните уговорили и втори вид неустойка, този път за неспазване
на уговорените с договора падежи за плащане на седмичните вноски, като при просрочие на
две поредни погасителни вноски, всички задължения по договора ставали автоматично
предсрочно изискуеми, а заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 200 лв., без да уведомява заемателя за това.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение и неустойка при
предсрочна изискуемост на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесните неустойки възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което същите
не осъществяват обезщетителната си функция. Липсва и обезпечителният елемент на
уговорените неустойки, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора биха
покрили тези неустойки. При забава в плащането на погасителните вноски, кредиторът има
право само на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, а уговорената неустойка
по чл.7, ал.4 е за същите вреди от закъснението на заемателя. На следващо място, в интерес
на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се
приеме, че неустойката по чл.8 изпълнява и санкционна функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към
поръчителите съдът преценява като прекомерно утежнени и затрудняващи получаването на
информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения кратък 3-дневен
срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. На следващо място по отношение
претендираната неустойка по чл.8 от договора за заем /при неосигуряване на обезпечение от
страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно
8
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение от
длъжника. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
В случай, че възникващото за кредитополучателя допълнително задължение за заплащане на
сумите за неустойка по договора се прибави като размер към уговорената възнаградителна
лихва, то размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че клаузите за неустойка по чл.7, ал.4 и по
чл.8 от договора за заем са недействителни, като противоречащи на законови разпоредби.
При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
При извод за недействителност на посочените клаузи, вноските направени от
ответника и отнесени от кредитора за погасяване на тези неустойки ще следва да се зачетат
като вноски по кредита, при спазване правилото на поредност на погасяванията, заложено в
договора и съответстващо на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-накрая главницата.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи по делото, че с извършените от
ответника плащания по процесния договор за кредит ( общо в размер на 470 лв.),
кредиторът е погасил частично и вземания за неустойка за непредставяне на обезпечение по
чл.8 до размер от 310,81 лв., чиято недължимост /предвид недействителността на клаузата
за неустойка, предвидена в договора/ се установи в настоящото производство.
След приспадане на сумата 310,81 лв., съобразно изложеното по-горе, дължимите от
ответника възнаградителна (от 63,26 лв.) и мораторна лихва ( от 128,61 лв., за периода от
07.01.2020 г. до 03.05.2022 г.) се явяват изцяло погасени, а непогасената част от
задължението за главница, дължима към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда е в размер на 568,22 лева, до която сума предявения иск за главница следва да се
уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 687,16 лв. иска ще следва да се
отхвърли.
Искът за мораторна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 07.01.2020 г. и размер от
214,47 лв., ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При това положение, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД
за плащане на дължима договорна лихва, следва да се отхвърли изцяло, както и иска по
чл.86 от ЗЗД, а иска за главница с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр.
чл.6 ЗПФУР да бъде уважен за сумата от 568,22 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 687,16 лв. или за сумата от 118, 94 лв.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат и двете
страни.
9
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева, за заплатен депозит за вещо
лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00
лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца [***], сумата от 220,84
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца и сумата от 38,97 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски в настоящото исково производство в размер на
1200 лв., по 400 лв. за защита по всеки от съединените искове, като е представил
доказателства, че е предоставил безплатно на ответника по сключения меджу тях Договор за
правни услуги от 07.03.2023 г., защита и съдействие в настоящото производство, като
претендира съда да му определи дължимото се адвокатско възнаграждение в посочените от
него размери, съобразно НМРАВ, по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Съобразно
заявения размер на предявените искове, съдът счита, че на представителя по пълномощие на
ответника се следва възнаграждение в размер от 800 лв., като след редуцирането му,
съобразно с отхвърлената част от исковете, на адв. Б. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 384, 29 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 164 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление в [***] срещу В. Д. П., ЕГН **********, с адрес в [***], че последната дължи
на [***], ЕИК [***] сумата от 568,22 лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем № [***] от 12.11.2019 г., сключен между [***] в качеството на заемодател и
В. Д. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, което вземане е прехвърлено към
настоящия ищец с договор за цесия от 05.07.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума на
26.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 687,16 лв. или за сумата от
118,94 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9
ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че В. Д. П., ЕГН **********, с адрес в [***]дължи на [***],
ЕИК [***] сумите от 63,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.12.2019
г. до 02.06.2020 г. и сумата от 128,61 лв., представляваща обезщетение за забава при
10
плащане на главницата от 687, 16 лв., дължимо за периода от 07.01.2020 г. до 03.05.2022 г. и
сумата от 214,47 лв. и периода от 18.12.2019 г. до 07.01.2020 г., за които суми на 26.05.2022
г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В. Д. П., ЕГН **********, с адрес в [***]да
заплати в полза на [***], ЕИК [***] сумата от 220,84 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство пред СРС, както и 38,97 лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, определени съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.,
[***], ЕИК [***] да заплати в полза на адв. К. И. Б. от САК , с адрес на упражняване на
дейността в [***] сумата от 384,29 лв., представляваща дължимо се адвокатско
възнаграждение за оказаната от адвоката на ответника безплатна помощ и съдействие в
настоящото исково производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11