№ 6672
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110156246 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. С. срещу „..............., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и. т. 3 ЗЗД за прогласяване за
нищожна на договорна клауза на чл. 8 от договор за паричен заем № .......... г., сключен
между страните, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от
договора.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
07.03.2022 г. е сключила договор за паричен заем № ................ Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева, видът на вноската е
месечна, броят на погасителните вноски е 9, размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. В чл. 6 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно обезпечение физическо лице - поръчител и банкова гаранция, ипотека,
особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните са договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 689.99 лв. Твърди се, че още със сключване на договора, на ищеца е
начислена неустойка в размер на 689.99 лв., тъй като същата не е представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение. Изложени са подробни доводи, че
неустоечната договорна клауза на чл. 8 е нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави, съобразно което е направено искане да бъде прогласена за нищожна.
Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Съобразно изложеното е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
1
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 и 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем
№ .......... г., сключен между страните, предвиждаща плащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора.
За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорната
неустоечна клауза за начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение от
кредитополучателя при условията, посочени в договора, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че сочената от него
неустоечна клауза е недействителна на заявените в исковата молба основания.
В процесния случай между страните не е спорно и от представените
доказателства се установява, че между тях е сключен договор за паричен заем № ..........
г., съгласно който ищецът е получил заемна сума в размер на 800 лв. Не е спорно и че в
чл. 6 вр. л. 8 от договора е предвидено задължение на ищеца, в качеството на
кредитополучател, в срок от три дни след сключването му, да обезпечи вземанията по
него с банкова гаранция, ценна книга, ипотека върху недвижим имот или особен залог,
отговарящи на условията, предвидени в договора. В случай на непредоставяне на
уговореното обезпечение в тридневен срок, в чл. 8 е предвидено задължение за
плащане на неустойка от кредитополучателя в размер на общо 689,99 лв., която се
плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноска Обстоятелството, че
плащането на същата е предвидено да става разсрочено – с плащането на всяка месечна
вноска, се установява от представения погасителен план – Приложение № 1 към
договора за заем /л. 11 от делото/.
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза
на чл. 8 от процесния договор, предвиждаща плащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че обсъжданата договорна неустоечна
клауза от договора за паричен заем № .......... г. е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение по посочените начини съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера,
броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен
от подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена
по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията
за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното,
съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на
принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което
на самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК вр. параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с
така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП
2
относно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до
извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
Отделно от това, съдът приема, че обсъжданата договорна клауза е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената
цел, поради която е сключена, е установяване на допълнително задължение за
длъжника, а не реално обезпечаване на изпълнението на вземането по договора за
кредит. Извод в тази насока следва и от извършената съпоставка между размера на
неустойката и размера на заемната сума /неустойката е в размер над 50 % от размера
на ½ от предоставения заем/. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /в този смисъл: решение
4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г.
на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др./. Понятието „добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна
упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно
доброволен характер и привидно право на избор, каквато се установява да е процесната
хипотеза.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира обсъжданата
договорна клауза на чл. 8 от процесния договор за паричен заем за нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК и добрите нрави. С оглед изложеното,
предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него по делото разноски за внесена държавна такса в размер на
50 лв. и за платен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно с оглед правната и фактическа
сложност на делото, поради и намали размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от 402 лв. до предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие – 16.10.2022 г. /л. 6 от делото/.
3
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на
разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска предявен от М. П. С., ЕГН
**********, с адрес: град ............, срещу „..............., ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление: град .............., на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, договорната клауза
на чл. 8, предвиждаща плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение,
обективирана в договор за паричен заем № .......... г., сключен между ищеца, в
качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемодател.
ОСЪЖДА „..............., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: град
.............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на М. П. С., ЕГН **********, с
адрес: град ............, сума в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4