Р Е Ш Е Н
И Е
№ 113 26.05.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 94 по описа
за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Д.
М. от АК – Кюстендил като пълномощник на „К.В.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д. №1207/2021г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано
деяние. Твърди, че доказателствата сочат за провеждан на работниците инструктаж
по заповед №425/01.09.2004г. на работодателя, който е отразяван в книга за
инструктажите с техни подписи. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
В
писмо до съда и.д. директор на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд
е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон
и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001001/12.02.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил, с което на „К.в.“ ЕООД в качеството на
работодател за нарушение на чл.2, ал.2 във вр. с чл.15, ал.1 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр.102/22.12.2009г./ на основание
чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че към 13.11.2019г. санкционираното
дружество като работодател по §1, т.1 от ДР на КТ извършало чрез свои служители
ремонтна дейност на водопроводната мрежа, вкл. на територията на с.Блажиево,
община Бобошево, област Кюстендил. Във връзка с дейността на дружеството била
издадена заповед №425/01.09.2014г. за определяне на видовете инструктажи по
безопасност и здраве при работа, които се провеждат в дружеството, както и
видовете работници и дейности при които следва да се провеждат през определен
период от време или при нужда, съответно: начален, на работното място,
периодичен, ежедневен и извънреден. В т.2.4 от заповедта са определени
условията и предпоставките, съответно лицата /длъжностите/ на които
задължително се провежда ежедневен инструктаж преди започване на работния ден.
В заповедта е посочено, че този вид инструктаж се провежда на водачи,
превозващи опасни товари само в дните, когато се извършва превоза. В т.4 от
заповедта е посочено, че проведените инструктажи се документират в книги за
инструктажи. По повод възникнала трудова злополука при извършване на СМР –
изкопни дейности по повод авариен ремонт на водопровод в с.Блажиево на
13.11.2019г. е извършена проверка на място и по документи от св.Я. и св.М. от
ДИТ – Кюстендил, които установили наличието на издадената заповед и поддържана
книга за инструктажи с отбелязани месечни, периодични такива преди процесната
дата.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на
процедурата по ЗАНН, доказано противоправно деяние и отсъствие на маловажен
случай. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил дружеството
да заплати на органа юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Касационният съд споделя изводите на районния съд за
спазена процедурата по ЗАНН и препраща към мотивите на районния съд, съгласно
възможността по чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Касаторът не релевира
възражения за нарушения на процесуалния закон.
Обоснован от доказателствата по делото е извода на
районния съд по съществото на спора за доказано противоправно деяние.
Посоченото в НП като нарушено правило за поведение на чл.2,
ал.2, т.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ,
бр.102/22.12.2009г., в сила от 01.01.2010г., изм./ въвежда задължение за работодателя
писмено да определя видовете обучения и инструктажи. Правилото на чл.15, ал.1
от Наредбата въвежда задължение за провеждане на ежедневен инструктаж на
работещите, пряко заети с в дейности с висок производствен риск, включително в
конкретно изброени обекти и дейности, между които са включени строителни и
монтажни работи /СМР/. Наредбата е приета на основание чл.281, ал.5 от КТ. Изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР са обект на
регламентация в нормите на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изискванията
за здравословни и безопасни условията на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. ДВ, бр.37/04.05.2004г., в сила от 05.11.2004г., изм. и
доп./, издадена на основание чл.276, ал.1 от КТ.
Действащата към датата на нарушението 13.11.2019г.
нормативна разпоредба, отнесена към събраните по делото на районния съд писмени
и гласни доказателства, формира извод за съставомерно деяние от санкционираното
дружество.
На посочената в НП дата 13.11.2019г. на обекта на
дружеството в с.Блажиево, община Бобошево работниците са извършили авариен
ремонт на уличен водопровод. Ремонтът се включва в обема на СМР по чл.2, ал.1,
т.1 и т.7 от Наредба №2/2004г. При тези СМР е дължимо провеждане на ежедневен
инструктаж съгласно чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г., поради което този
вид инструктаж следва да се включи в издадената от работодателя заповед
№425/01.09.2004г. по отделни длъжностни и извършвана дейност. Видно от
заповедта, в съдържанието й не е предвидено задължение за провеждане на
ежедневен инструктаж при строителни и монтажни работи и за длъжностите на
работещите на обекта на 13.11.2019г. Друга заповед за този вид инструктаж не е
издавана. Въведеното задължение за писмено определяне на ежедневния инструктаж
от работодателя не е изпълнено. Нарушението на дружеството правилно е
санкционирано по чл.413, ал.2 от КТ, т.к обективира неизпълнение от
работодателя на задължение по осигуряване на здравословни и безопасни условията
на труд в конкретния случай.
В контекста на изложеното, неоснователно е
възражението на касатора за недоказано деяние. Реалното провеждане на
ежедневния инструктаж е извън обхвата на обвинението по НП. Обвинението е за
липса на писмено определяне на инструктажа за посочената категория работници
при СМР по см. на чл.2, ал.2, т.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г., а не за
действителното му провеждане на място. Приложената по делото на районния съд
книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа съдържа данни за проведен
периодичен инструктаж, който не се включва в обема на обвинението по НП.
Дължимото писмено определяне на ежедневен инструктаж е различно от
обективирания в книгата периодичен такъв.
Наложената имуществена санкция в размер на 1 500лв. е
съобразена с правилата по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Поради законосъобразност на оспореното НП районният
съд правилно е разрешил въпроса за деловодните разноски по реда на чл.63д, ал.1
и ал.4 от ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния
съд ще се остави в сила.
Независимо от изхода на делото, ответникът няма
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, т.к. липсва
осъществено представителство от юрисконсулт /писмено или в открито съдебно
заседание/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№17/24.01.2022г. по а.н.д.№1207/2021г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.