№ 21
гр. гр.Несебър, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100706 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. *********, против Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, живуща в гр. С.В.. Твърди се, че между страните бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 22.03.2018г., съгласно който на клиента
бил предоставен мобилен телефонен номер ********* с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса 16.99 лв. и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi. Длъжникът
не изпълнявал точно задълженията си спрямо доставчика на услуги, като поради
забавено плащане на парични задължения за ползвани мобилни услуги, били издадени
3 броя фактури: фактура № **********/05.04.2018 г. за отчетен период от 22.03.2018 г.
до 04.04.2018 г., включваща сумата от 24.66 лв.- месечна такса за номера, като след
приспадане на сумата от 6.02 лв., се дължи сумата от 18.64 лв.; фактура №
**********/05.05.2018 г. за отчетен период от 05.04.2018 г. до 04.05.2018 г. за сумата
от 17.89 лв. След изпадане в забава на ответника, договорът бил предсрочно прекратен,
считано от 24.06.2018 г., и била издадена фактура № **********/05.07.2018 г. за
сумата от 141.46 лв.- неустойка на основание чл. 11 от договора, съставляваща сбор от
три стандартни абонаментни такси. Общата сума, която се претендира от ищеца е в
размер на 177.99 лв. Сочи се, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите
била настъпила петнадесет дни след издаването им.
Поради липса на плащане от страна на ответника било подадено заявление и била
издадена заповед по ч.гр.д. № 9050/2019 г. по описа на РС- Бургас. С оглед връчване на
заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, се предявява настоящата претенция за
1
приемане за установено съществуването на вземане в сочения размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения на ответника
особен представител, с който се навеждат доводи за неоснователност на претенциите.
Сочи се, че И. не била ползвала мобилните услуги на ищеца; липсвало предсрочно
прекратяване на договора; клаузата за неустойка била неравноправна, съответно
нищожна.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1,
всички от ЗЗД.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от 22.03.2018г.,
сключен между страните, съгласно който ответницата е станала абонат на
дружеството- доставчик на мобилни услуги, като титуляр на мобилен номер
*********, с избран абонаментен план „Интернет + 16.99“ и уговорен срок на действие
24 месеца. Този договор не е оспорен от страна на ответницата и доколкото същия
носи подписите на страните, съдът приема, че е била налице валидна облигационна
връзка по това съглашение. Наведените твърдения, че И. не била ползвала мобилните
услуги, поради което и не дължи търсените суми, не се споделят от настоящата
инстанция. По делото не се спори, че мобилните услуги са били предоставени от
страна на ищеца. В писменият отговор на особения представител не се твърди
обратното. Обстоятелството дали реално са използвани или не, е без правно значение в
случая, доколкото между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
по което ищеца е изпълнил задължението си да предостави услугите, предмет на
договора. Дали другата страна- в случая ответницата, ще ги използва е въпрос на нейна
лична преценка, но дори и да не ги употреби, същата не е освободена от задължението
си да заплати стойността им. В този смисъл месечните такси са дължими от страна на
И. до прекратяване на договора или спиране на достъпа й до мобилните услуги. От
ищецът се сочи, че на 25.05.2018 г., поради незаплащане на дължимите суми, достъпа е
бил ограничен, поради което до тази дата от страна на И. се дължи заплащане на
месечните такси, обхващащи фактура № **********/05.04.2018 г. за отчетен период от
22.03.2018 г. до 04.04.2018 г., включваща сумата от 24.66 лв.- месечна такса за номера,
като след приспадане на сумата от 6.02 лв., се дължи сумата от 18.64 лв., и фактура №
**********/05.05.2018 г. за отчетен период от 05.04.2018 г. до 04.05.2018 г. за сумата
от 17.89 лв.
По отношение на претенцията за третата фактура, съдържаща претендирана сума
за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответницата,
съдът намира следното:
Спорно е по делото дали е налице прекратяване на договора от страна на ищеца.
Последният представя в тази връзка писмо, отправено до И., в което наред с
посочването, че същата дължи сумата от 36.53 лв., е визирано, че при неплащане на
дължимата сума договорът с мобилния оператор „ще бъде прекратен, след което
използването на съответния мобилен/фиксиран номер, няма да бъде възможно“. Със
същото писмо е даден 10-дневен срок на ответницата да заплати сумата, след което
ищеца щял да предприеме действия по събиране на дължимите суми.
2
От така изложеното в писмото, съдът намира, че не се съдържа ясна и
недвусмислена воля на оператора, че същия прекратява договора след изтичане на
дадения 10-дневен срок, а че ще предприеме действия по прекратяването му.
Доказателства за предприети последващи действия в тази насока не се съдържат в
кориците на делото. Наред с това, дори и да се приеме тезата на ищеца, че след
изтичане на срока за плащане договора следва да се счита за прекратен, то по делото не
са представени доказателства, че това писмо е достигнало до знанието на И..
Представеното удостоверение от „Т.Т.К.“ АД не удостоверява този факт. В същото е
отразено, че писмото е доставено на 14.06.2018 г. Следва да се посочи, че в
удостоверението е визирано, че начина на доставка е „до пощенска кутия“, което още в
по- голяма степен разколебава твърдението, че И. е узнала за волята на оператора за
прекратяване на договора. Ето защо настоящата инстанция счита, че с факта на
пускане на едно писмо в пощенската кутия на даден адрес /на който е възможно да са
налице и множество такива кутии/, не е достатъчно да се приеме, че са изпълнени
условията на чл.87 от ЗЗД. В този смисъл съдът няма основание да приеме за
безспорно, че до ответницата е стигнало уведомлението на ищеца за желанието му да
прекрати договорните отношение по нейна вина поради неизпълнение на
задължението й за заплащане на суми, съставляващи месечни такси. Това налага
извода, че договора между страните не е бил прекратен, поради което и клаузата за
неустойка не е породила действието си, съответно И. не дължи заплащането на сумата
от 141.46 лв. по фактура № **********/05.07.2018 г. Предвид на това, че договорът е
със срок до 22.03.2020 г., и като се вземе предвид, че за първи път ответницата следва
да се счита за узнала за упражнено право на прекратяване от ищеца, с връчване на
препис от исковата молба на особения представител- 12.10.2021 г., то съдът счита, че
облигационната връзка между страните не е била предсрочно прекратена, както твърди
ищеца, а е прекратена с изтичане на срока на договора. Ето защо за ответницата не е
възникнало задължението да заплаща търсената неустойка, поради което тази
претенция не следва да бъде уважена. В този смисъл е безпредметно да се изследва
въпроса дали клаузата за неустойката е нищожна или неравноправна.
По отношение на разноските с оглед направеното от ищцовото дружество искане
в тази насока:
Видно от издадената заповед № 3980/24.10.2019г. по ч.гр.д. № 9050/2019 г. по
описа на РС- Бургас, на заявителя- ищец е присъдена сумата от 25 лв.- заплатена
държавна такса, и 360 лв.- адвокатско възнаграждение, които с оглед частично
уважената претенция следва да бъдат присъдени само до размера на 99 лв.
По отношение на сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца, като искането следва да бъде уважено
за сумата от 99 лв., от които 74 лв.- адвокатско възнаграждение, както и за сумата от 62
лв.- възнаграждение на особен представител, или общо 161 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление в гр. *********, против Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, живуща в гр. С.В., ул. ********, в размер на 36.53 лв.,
представляваща стойността на дължимите и незаплатени мобилни услуги, възникнали
вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, поради изпадането му в забава, начислени в следните фактури:
*********/05.04.2018 г.- 18.64 лв.; фактура № **********/05.05.2018 г.-17.89 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 23.10.2019 г. /датата на подаване
на заявлението по ч.гр.д. № 9050/2019 г. по описа на БРС/ до окончателното изплащане
на сумата, за която е била издадена заповед № 3980/24.10.2019 г. по ч.гр.д. №
9050/2019 г. по описа на РС- Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. *********, срещу Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, живуща в гр. С.В.,
ул. ******** иск за присъждане на сумата от 141.46 лв., представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответницата, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 23.10.2019 г. /датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 9050/2019 г. по описа на БРС/ до окончателното изплащане на
сумата, за която е била издадена заповед № 3980/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 9050/2019 г.
по описа на РС- Бургас..
ОСЪЖДА Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, живуща в гр. С.В., ул. ********, да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
*********, сумата от 99 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и
сумата от 161 лв., представляваща разноски по исковото производство.
На адв. Ч.П. да се заплати сумата от 300 лв., съобразно внесения от ищеца
депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4