Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр. П., 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П.,
десети граждански състав, в откритото съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4021 по описа на съда за 2018 год. на Районен съд-П. и за да се взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 200, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д.Г.П. срещу „Колхида метал“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 40 000 лв. претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна на 19.02.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника с източник трудов договор от 24.01.2017г., по силата на което заемал длъжността „***“. Твърди, че на 19.02.2018 г., около 08,40ч. при изпълнение на възложената му работа почиствал метлна греда от цинкови мустаци и потичания след горещо поцинковане в цех „Метални конструкции и горещо поцинковане“ в гр. П., при което гредата се наклонила и затиснала крака му. Поддържа, че инцидентът бил признат за трудова злополука по надлеждния ред и че вследствие на същия получил телесно увреждане, изразяващо се в травма на долния ляв крайник. Ищецът търпял и продължавал да търпи болки и страдания от увреждането на здравето му. В тази връзка навежда конкретни твърдения, че изживял силен стрес и интензивни болки, като едновременно с това търпял дискомфорт от продъжлителния период на гипсова имобилизация и настъпилите усложнения, необходимостта от чужда помощ и настъпването на инцидента в момент на активен и пълноценен живот.
Ответникът оспорва исковете. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди надвишава справедливия размер. Твърди, че от същото следвало да се приспаднат сумите, платени от НОИ и от застрахователя по задължителната застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Прави възражение за съпричиняване с конкретни съображения, че ищецът е нарушил изискването да закрепи здраво детайла, който изпилява, за което бил инструктиран многократно. Оспорва твърденията на ищеца и представената медицинска документация в частта й, касаеща диагнозата „счупване на вътрешния /медикален/ малеолус“ и поставянето на гипсова имобилизация, като поддържа, че в резултат на инцидента е получена контузия/травма на долен ляв крайник. Оспорва твърденията на ищеца за продължителността на възстановителния период и настъпилите усложнения.
Третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“ АД оспорва иска с възражения, че инцидентът е причинен умишлено и при проявена груба небрежност от ищеца. Оспорва при злополуката ищецът да е изпълнявал възложена му работа. Твърди, че е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 236,90 лв. за 150 дни временна нетрудоспособност.
РАЙОНЕН СЪД-П., като прецени събраните доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от представените по делото трудов договор от №1100 от 11.01.2018г. се установява, че ищецът Д.Г.П. е работил при ответника „Колхида Метал“ АД по трудово правоотношение на длъжността „***“.
Не се спори, че с разпореждане №20 от 19.03.2018г. на НОИ, влязло в сила като необжалвано от страните, по надлежния ред за трудова злополука е признат инцидент с Д.Г.П. от 19.02.2018г., при който около 8,40 часа при почиствабне на метална греда след горещо поцинковане се същата се наклонила и затиснала долния му ляв крайник.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.М. /на л. 240-241 от делото/, което съдът кредитира като обективно, обосновано и изготвено от експерт с необходимите професионални знания и опит след запознаване с изготвената медицинска документация и личен преглед на пострадалия се установява, че при злополуката влседсвтие на притискането от тежката греда в областта на левия глезен Д.Г.П. е получил счупване на фибуларния малелол. Според вещото лице счупването е било с напречен ход на фрактурната линия, без дислокация на фрагментите и под синдезмалната връзка. Вещото лице разяснява, че синделмазната връзка е много здрав сигамент, разположен анатомично между голямопищялната и малкопищялната кости и над глезенната става. Същата има функцията да „държи“ здраво двете кости, състои се от три части- предна, средна и задна, като при тотално разкъсване се получава изместване в глезенната става и се налага оперативна намеса. Според вещото лице при пострадалия е поставена диагноза освен за счупването и за разкъсването на предната част на синдезмозата, което на рентгенографията не можело да се установи, тъй като се вижда само на костите, които стоят в правилно анатомично съотношение. Лечението при такова разкъсване е същото, както при счупването, а именно – с гипсова имобилизация за срок от 45 дни. Вещото лице сочи, че фрактурата е установена с рентгенографията, извършена на 19.02.2018г. в 11,09ч. Според експертизата лечението е проведено по спешност с поставяне на гипсова имобилизация под формата на ботуш за предполагаем срок от 45 дни и без да стъпва на крайника за този период. Вещото лице сочи, че индикации за оперативна намеса за счупване са голяма дислокация на фрагментите, при което не може да се извърши мануална репозиция, нестабилни фрактури, такива с голям оток, хематом и увреда на кръвоносни съдове и нерви. При пострадалия не са установени такива индикации. Според експертизата лечението само с гипсова имобилизация е правилно и не се е налагало оперативно лечение Последната снимка, на която се вижда гипсова имобилизация, е от 09.03.2018г. В тази връзка експертът разяснява, че съгласно установената практика, за да се вижда по-ясно зарастването при контролните прегледи се отстранява гипсовата имобилизация, прави се контролна рентгенография и след това при необходимост се продължава гипсовата имобилизация. С така установената практика експертът обяснява отсъствието на гиспова имобилизация при рентгенографията от 13.04.2018г. /54 дни от счупването/. В тази връзка вещото лице сочи, че отбелязването от 20.04.2018г. в ЛАК при преглед от травматолога и при преглед от ЛКК е, че лицето все още носи гипсова имобилизация. Според д-р М. поради непълна консолидация пострадалият е носил гипсова имобилизация общо за 75 дни. Сочи, че при самата травма Д.П. е изпитал силни болки и страдание с невъзможност да стъпва и ходи. Вещото лице сочи, че постепенно с времето за период от около 1-2 седмици по-силните болки са намалели. По време на носенето на гипсовата пострадалият е ходил с патериции и е търпял неудобства и страдания от битово и хигиено отношение. След сваляне на гипсовата имобилизация от контролните рентгенографии ав установява остеропороза /намаление на калция/ в костите дистално от фрактурата. Вещото лице разяснява, че това е т.нар. “инактивителна остеропороза“, дължаща се на обездвижването на глезена и ходилото, както и че това е временно усложнение, което при лечение с раздвижване, натоварване на крайника и криотерапия отзвучава за период от няколко месеца. След отстраняване на гипса пострадалият започнал да натоварва крайника и да провежда рехабилитация, при което отначало отново търпял силни болки и страдания. При прегледа за целите на изготвяне на заключението вещото лице е установило, че счупването е зарастнало, като пострадалият стъпва и ходи с левия долен крайник. Констатирало е наличието на лек оток латерално на левия глезен с палпаторна болезненост. Сочи, че пострадалият се оплаква от отоци с болка при натоварване и сутрешна скованост. Изразява становище, че тези оплаквания ще отзвучат до няколко месеца. Според вещото лице е възможно ищецът да усеща болезненост в мястото на счупването при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето, но без особен фукнционален дефицит.
Изслушвано е заключение и на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р И.В.М.-Т. със специалност „Образна диагностика“, което съдът кредитира частично като обективно и обосновано. Вещото лице дава заключение, че видно от рентгенологичните изследвания, направени на ищеца на 13.03 и 30.05.2018г. е налице ненапълно консолидиране на фрактурата, като все още към момента на двете рентгеноградии се проследява фрактурна ивица. На рентгенографията от 30.05.2018г. се проектира огнищно разреждане на костната структура на фибуларния малеол дистално от фрактурната ивица. Експертът дава заключение, че няма данни за остеропотично изменение преди фрактурата. Според вещото лице не може да се даде заключение как би протекъл оздравителният и възстановителен период, ако беше извършена операция. По въпроса за продължителността на носене на гипсова имобилизация според д-р М. видно от първата рентгенография, направена на лявата глезенна става на ищеца на 19.02.2018г., както и от последващите две рентгенографии, направени съответно на 28.02.2019г. и на 09.03.2018г., ищецът е с гипсова имобилизация. Същата е извършена на 19.02.2018г. след диагностичното изследване, като от рентгенографията от 13.04.2018г. е видно, че ищецът е без гипсова имобилизация. Сочи, че извършването на поредни рентгенологични изследвания за проследяване и контрол на процеса на консолидация е обичайна практика. При извършване на рентгенография за целите на изготвяне на заключението вещото лице установява давностна напълно консолидирана напречна фрактура на фибуларния мелеол, инактна ставна междина, конгурентни ставни повърностни. Сочи, че няма рентгеонова данни за патологично костно преустройство.
При излушването й в съдебно заседание вещото лице д-р М. пояснява, че дава извод за носенето на гиспова имобилизация за период от 45 дни, поради обстоятелството, че в медицинската документация към рентгенографията от 04.05.2018г. отсъства разчитане от рентгенолог. В тази връзка уточнява, че при непълно зарастнала фрактура по преценка на травматолога може да се постави нова гипсова имобилизация.
От заключението на съдебно-техничсеската експертиза, което съдът кредитира, като неоспорено от страните, обективно и обосновано, по делото се установява, че на 19.02.2018г. при изпълнение на дейност по ръчна доообработка на повърхността на детайл СА 56 /греда/ с Т-образен профил, „пети“ на три съседни страни, обща дължина около 12 метра и общо тегло 3496 килограма след поцинковане с пила на кота терен и без предварително укрепване същият се е намирал в неустойчиво положение, защото е с изместен център на тежестта. В тази връзка вещото лице уточнява, че дори и да не влиза във взаимодействие с други тела върху всяко материално тяло, намиращо се в гравитационното поле, действа силата на собственото му тегло. Сочи, че за да бъде в равновесие, тялото трябва да бъде подпряно в една или повече точки така, че да се намира в безразлично равновесие. Стремейки се към равновесното си положение, обработваният от ищеца детайл СА56 се преобърнал към страната му с по-дълги пети в посока мястото, на което се намирал Д.Г. П., при което го ударил в областта на левия глезен и паднал на пода. Вещото лице дава заключение, че основна причина за получаване на травматичното увреждане е неспазването на правилата за безопасност при изпълнение на дейността по почистване на поцинкования детайл СА 56. Сочи, че Д.П. е нарушил „Инструкция за безопасност и здраве при работа с ръчни механичнни инструменти“ т. II Изисквания и правила за работа с пили, която гласи, че детайлът, който се изпилява, следва да бъде здраво закрепен.
При изслувшането й в съдебно заседание вещото лице инж. Р.М. допълва, че при настъпване на инцидента пострадалият е носел обувки с предпазно бомбе, но травмата е нанесена над защитената зона. Уточнява, че е налице крайна недооценка на ситуацията от страна на работника по отношение устойчивото положение на обработвания детайл в нарушение на правилата за безопасност, което е основна причина за инцидента.
Изслушано е заключение на съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Според вещото лице д-р Р.К. при ищеца не е била налица остра стресова ситуация. Дава заключение, че при пострадалия към момента на прегледа не са налице нарушения в съня, тревожност, и други психически разстройства, които да са в пряка причинна връзка с претърпяната трудова злополука. Сочи, че не констатира и промяна в психологичното състояние на ищеца в резултат на инцидента.
При изслушването му от съда вещото лице уточнява, че Д.Г. несъменно е изживял силен страх и стрес непосредствено при инцидента, което е нормална реакция, но поради относително устойчивата му психика не е довело до последствия за психичното му здраве. Сочи, че ищецът е преживял и обичайния хроничен стрес от неудобствата, съпътстващи носенето на гиспова имобилизация.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и обосновано, се установява, че на Д.Г.П. е изплатено от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода от 19.02.2018г до 17.08.2018г. в размер на 2 346,54 лв. Вещото лице дава заключение, че по банков път на 17.08.2018г. на ищеца е наредена сумата от 236,90 лв. от „Алианц България“ АД.
От показанията на свидетелката Р.С.А.- ***на ищеца, и след дължимата се преценка по чл. 172 ГПК, отчитайки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, съдът приема за установено, че ищецът първоначално е носил гипсова имобилизация от коляното надолу, а след това -от глезена надолу. Свидетелката сочи, че Д. е единственият работещ в четири-членното му семейство. Ползвал е помощта на съпругата му през целия пеиод, в който е носел гипсовата имобилизация, включително за придвижване и при поддържане на лична хигиена. Сочи, че след инцидента Д. бил замислен и се тревожел, поради недостига на средства. След възстановяването му ищецът се върнл на работа при ответното дружество.
От разпита на свидетеля П.Н.Р.Д./на длъжност „***“ при ответника/, се установява, че при инцидента Д. и негов колега са обработвали гредата без да я обезопасят и в отклонение на правилата за безопасност, установени в предприятието.
От разпита на свидетеля П. К. Ц. /на длъжност „***“ при ответника/ се установява, че на разположение на работниците за обезопасяване при обработката на детайли са осигурени дървени трупчета. Такива трупчета били налични и в деня на инцидента. Свидетелят заявява, че в предприятието няма установена практика тежки детайли да се обработват без да са обезопасени. Потвърждава настъпването на инцидента по описания в разпореждането на НОИ механизъм за признаване злополуката за трудова. Сочи, че след възстановяването му Д.П. се е върнал на работа.
Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото.
Съдът при така установените факти намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 200,
ал.1 КТ.
За ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ за причинените на работника вреди от трудова злополука, следва да се установи наличието на трудово правоотношение, трудова злополука, довела до временна неработоспособност, загуба или намаляване над 50 на сто на работоспособността, вреда - имуществена или неимуществена, и причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
По аргумент от разпоредбата на чл. 200, ал.2 КТ имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква и когато трудовата злополука е причинена при изпълнението на каквато и да било работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
По делото се установи, че на 19.02.2018г., по време на работата му при ответното дружество „Колхида Метал“ АД на длъжността „***“, Д.Г.П. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, изразяваща се във внезапно травматично увреждане на здравето му, настъпило през време и във връзка с извършваната работа, а именно – около 08,40ч. при ръчно почистване на метлна греда след горещо поцинковане в цех „Метални конструкции и горещо поцинковане“ в гр.П. поради необезопасяването й гредата се наклонила и затиснала крака му. Установява се, че полученото травматично увреждане- счупване на фибуларния малелол на долен ляв крайник с напречен ход на фрактурната линия, без дислокация на фрагментите, под синдезмалната връзка, е предизвикало интензивни болки и страдания за период от 1-2 седмици. Доказва се, че за относително продължителен период от 75 дни ищецът е носил гипсова имобилизация и е бил в невъзможност да стъпва и да се придвижва без помощни средства и чужда помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът възприема тезата на вещото лице д-р М. по отношение на периода на носене на гиспова имобилизация, като по-обоснована и кореспондираща с данните в показанията на св. Р.А.и съставената медицинска документация и не възприема извода по същия въпрос на вещото лице д-р М. като базиращ се на предположение. На следващо място, установява се, че след първите две седмици интензивните болки са намалели до свалянето на гипса и последващото раздвижване, което също според вещото лице д-р М. е било съпроводено отново със силни такива. Установява се, че травмата е зарастнала напълно и че се наблюдава само лек оток, за който се очаква да отшуми с времето, както и болковият синдром при натоварване и промяна във времето.
На следващо място по делото се установява, че ищецът, който при настъпването на трудовата злополука е бил на средната възраст – на 32 години, в момент на актичен и пълноцене живот и че в резултат от полученото от злополуката травматично увреждане е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни болки и страдания, включително и неудобства от невъзможността да се обслужва пълноценно сам и да осигурява средства за издръжката на четиричленното му семейство. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, обаче, се установява, че при ищеца не е налице остра стресова реакция, нарушения в съня, тревожност, други психически разстройства или промяна в психологичното му състояние. Същият се е върнал на работа при ответното дружество и е почти напълно възстановен от травмата, а оставащите лек оток и болков синдром при натоварване са с прогноза за отшумяване. Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. С оглед на тези критерии и изложеното по-горе при определянето на обезщетението за неимуществените вреди съдът намира, че същото следва да се определи в размер на 20 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на третото лице-помагач „Алианц България“ АД за умишлено увреждане на здравето от ищеца Д.Г., което съгласно чл. 201, ал.1 КТ изключва отговорността на работодателя и не съставлява съобразно чл. 55, ал.3 КСО трудово злополука. От данните по делото не се установи ищецът да е имал такова субективно отношение към настъпилата злополука, при което той да е съзнавал настъпването на причиненото увреждане и да е целял или да се е отнасял безразлично към неговото настъпване. Заедно с това настъпилото увреждане на ищеца Д.Г. е признато за трудова злополука с разпореждане на компетентния орган, което не е обжалване по реда на чл. 60, ал.3 и 4 КСО от страните в настоящото производство и като такова има обвързваща доказателствена сила.
В разглеждания случай съдът обаче приема, че е налице предвиденото в чл. 201, ал.2 от КТ основание за намаляване на гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя, тъй като ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати, като в това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. Установи се по делото, че ищецът е допринесл за настъпването на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като не е укрепил обработвания тежък детайл с изместен център на тежестта, поради което съдът приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия вследствие на допуснатата от него груба небрежност е 50 %. Следователно дължимото от ответника като работодател обезщетение за причинените на ищеца болки и страдания, включително и неудобства от невъзможността да се обслужва пълноценно сам, е в размер на 10 000 лева.
От събраните доказателства се установява, че ищецът е получил застрахователно плащане в размер на 236,90 лв. и плащане по общественото осигуряване в размер на 2346,54 лв. По направеното от ответника възражение за прихващане с така изплатените суми съдът намира, че въпреки буквалния текст на разпоредбата на чл. 200, ал.3 КТ, обезщетението по общественото осигуряване следва да се приспадне от обезщетението за имуществени вреди, тъй като то обезщетява именно такива вреди. Обезщетението за временна неработоспособност обезщетява оставането на болното лице без работа за периода на неработоспособността, т.е. обезщетява имуществени вреди. Няма нито правна, нито житейска логика, обезщетяването на един вид вреди /имуществени/ да се отразява върху размера на друг вид вреди /неимуществени/. В случая в становището си третото лице-помагач признава, че платената от него сума е за 150 дни временна неработоспособност, поради което и по изложените съображения съдът намира, че и тази сума не следва да се прихваща от определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на всичко гореизложено искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 40 000 лева същият следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД
По отношение на дължимото се обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи, разписани в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В подкрепа на изложеното е съдебната практика, обективирана в Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ .
По разноските
Предвид изхода на правния спор и направените своевременно искания за присъждане на разноски от страните, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 432 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА, съразмерно на уважената част на иска.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който са включени разходи на стойност 1730 лева за платен адвокатски хонорар, 200 лв. за депозит за възнаграждение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, 200 лв. за депозит за възнаграждение по съдебно-техническата експертиза и 100 лв.- за съдебно-счетоводната. От тези суми и на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се присъди сумата 1672,50 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на съда сумата от 475 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса в размер на 1600 лева и
възнагражденията за
вещи лица по
съдебно-психиатричната и съдебно-медициснките експертизи в общ размер от 300 лева, съразмерно на уважената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КОЛХИДА МЕТАЛ” АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Г.П. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.02.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 19.02.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КОЛХИДА МЕТАЛ” АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на адв. Н.Н.Д. с ЕГН ********** сумата в размер на 432 лева за оказаната безплатна адвокатска защита на Д.Г.П. с ЕГН ********** в хипотезата на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Д.Г.П. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „КОЛХИДА МЕТАЛ” АД, ЕИК ********* сумата в размер на 1672,50 лева за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „КОЛХИДА МЕТАЛ” АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 475 лева, представляваща дължима държавна такса и депозит по допуснатите експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на ЗАД “Алианц България“ АД,
ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ответника „КОЛХИДА МЕТАЛ” АД.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: