№ 1143
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседА.е на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100513216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 31.08.2023 г., гр.д. 59478/2022 г., СРС, 56 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. Л. и Б. М. Л. дължат на „Tоплофикация София“
ЕАД на основА.е чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: К. Т. Л.:
сумата 203, 16 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 48 находящ се в гр.
София, ж.к. *******, аб. № 322628, за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2022
г. до изплащане на вземането; сумата 27, 16 лв. - мораторна лихва върху нея
за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.; сумата 1, 66 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 29657/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0, 31 лв. - мораторна лихва върху
1
цената на дяловото разпределение за периода 01.07.2019 г. – 23.05.2022 г., а Б.
М. Л.: сумата 406, 33 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 48 находящ се в гр.
София, ж.к. *******, аб. № 322628, за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2022
г. до изплащане на вземането; сумата 54, 32 лв. - мораторна лихва върху нея
за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.; сумата 3, 33 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 29657/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за
сумата над 406, 33 лв. до 2 437, 94 лв., иска за мораторна лихва върху нея за
сумата над 54, 32 лв. до 325, 94 лв., иска за цената на дяловото разпределение
за сумата над 3, 33 лв. до 19, 95 лв. и иска за мораторна лихва върху нея – в
пълния предявен размер от 3, 68 лв., ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Tоплофикация София“ ЕАД, ЕИК срещу А. Т. Л. искове за признаване на
установено, че А. Т. Л. дължи на „Tоплофикация София“ ЕАД, на основА.е
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 203, 16 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 48 находящ се в гр. София, ж.к. *******,
аб. № 322628, за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 27, 16 лв. - мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.; сумата 1, 66 лв. - главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2022
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 29657/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, както и иска за
сумата 0, 31 лв. - мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
периода 01.07.2019 г. – 23.05.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, ОСЪЖДА К.
Т. Л. да заплати на ищеца 7, 43 лв. - разноски за заповедното и 53, 63 лв. -
разноски за исковото производство, Б. М. Л. - 14, 85 лв. - разноски за
2
заповедното и 53, 63 лв. - разноски за исковото производство, А. Т. Л. – 7, 43
лв. - разноски за заповедното и 53, 63 лв. разноски за исковото производство,
а ищеца да заплати на Б. М. Л. 333, 42 лв. - разноски по делото.
Срещу постъпва въззивна жалба от ответника К. Т. Л. в частта, с която
са уважени предявените срещу него искове. Счита, че не е потребител на
топлинна енергия, т.к. през процесния период имотът се ползва само
съсобственика А.В.М.. Същият докато е бил жив подава до ищеца заявление
от 12.08.2009 г. за откриване партида на свое име и декларация от 06.08.2009
г., че живее в имота. След смъртта му, клиент на топлинна енергия е
ответницата А. Л., която признава исковете. Претендира се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещА.е и като обсъди по реда
на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквА.я, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни стрА. и са допустими, а разгледА. по същество са неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплаквА.ята по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основА. на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквА.я.
В отговор на оплаквА.ята по жалбите, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
3
1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът по исковете К. Т. Л. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период м. 05.2019 г. - м.
04.2021 г. се установява чрез притежаваното от него право на собственост
върху топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен
№ 322628. С договор за покупко-продажба от 20.09.1993 г., обективиран в
нот. акт № 145, д. 23823/1993 г., I н-с при СРС, имотът е придобит от П. РА.а
Л.. Според удостоверенията за наследници, ответникът по силата на
наследяване е съсобственик, при квота 1/9 ид.ч.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни стрА. по делото са обвързА. от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца.
Осъществяваното фактическо използване на имота през исковия период
само от единия съсобственик А.В.М., който приживе подава до ищеца
заявление от 12.08.2009 г. за откриване партида на свое име и декларация от
06.08.2009 г., че живее в имота, не освобождава останалите неползващи
съсобственици от отговорността им към ищеца. Неоснователното разместване
на имуществени блага във вътрешните отношения между съсобствениците,
следва да се уреди отделно, извън предметния обхват на настоящото дело.
В тази връзка, според разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д.
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, като
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
4
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
След като в случая, ответникът притежава качество потребител на
топлинна енергия, той дължи цена с лихви съразмерно правата си на
собственост. Предявените срещу него искове за главното и акцесорни
вземА.я, свързА. с предоставена топлинна енергия, са основателни до
размерите, признати от първоинстанционния съд.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основА.е чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете, предявени
срещу К. Т. Л..
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. процесуалните му действия се изчерпват
с подаване на бланкетни отговор на въззивната жалба и становище, с който
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.08.2023 г., гр.д. 59478/2022 г., СРС, 56
с-в в частта, с която се признава за установено, че К. Т. Л. дължи на
„Tоплофикация София“ ЕАД на основА.е чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД сумата 203, 16 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 48 находящ се в гр.
София, ж.к. *******, аб. № 322628, за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.,
5
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2022
г. до изплащане на вземането; сумата 27, 16 лв. - мораторна лихва върху нея
за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.; сумата 1, 66 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 29657/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6