Решение по дело №4617/2019 на Районен съд - Русе

                       РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 26.02.2020 г.

                                                   

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 03 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4617 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „Гаранционен фонд България” ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас твърди, че процесното вземане произтича от осъществено поръчителство в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД с ЕИК:203495900, което е регистрирано като финансова институция с издаден лиценз от БНБ.

Твърди, че между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника по делото е сключен договор за потребителски кредит N:0002840 от 08.03.2018г. за сумата от 350 лева. Ответникът е преустановил плащанията си по кредита, като останала неплатена сумата от общо 192,46 лева от която – 94,75 лева главница, 2,46 лева договорна лихва, 55,68 лева остатъчна главница и 8,57 лева законна лихва за периода от 17.03.2018г. до 06.02.2019г. Освен тази сума се претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноските по делото. 

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в нейно или на неин представител отсъствие. В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от 03.02.2020г., за което ответницата била лично призована на 09.12.2019г., не се е явила и не се представлява.

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения лично на ответницата препис от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на последната неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. В съдебно заседание от 03.02.2020г. ищецът е направил искане срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват  облигационните отношения между страните, както и обстоятелството, че „Фреш Кредит“ ЕООД е предоставил в заем на ответницата сумата посочена в договора за потребителски кредит, което същата удостоверила с подписа си в поле „удостоверяване на изпълнението” в договора. Ответницата не е релевирала възражения, които са от категорията да изключват, погасяват или отлагат правата на ищеца и не е представила съответните доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

В настоящия случай е налице и идентичност по отношение на субектите и  претендираните суми, посочени в диспозитива на исковата молба и тези посочени в издадената по реда на чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение. В този смисъл , предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.   

Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).

В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 125,00 лева – в исковото производство и 25,00 лева – в заповедното производство. Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 150,00 лева.

Мотивиран така, съдът

                                                             

 

                                                             РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В. Х. с ЕГН: ********** ***, че дължи на „Гаранционен фонд България” ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от управителя П.С.С. сумите: 181,43 лева - главница, ведно със законната лихва от 11.02.2019г. до изплащане на сумата, 2,46 лева лихва за периода от 08.03.2018г. до 06.02.2019г., 8,57 лева  лихва за периода от 17.03.2018г. до 01.06.2019г., по Договор за потребителски кредит N:0002840 / 08.03.2018г., за които вземания по ч.гр.д. № 849 по описа за 2019г. на Русенския районен съд е издадена заповед за изпълнение № 467 12.02.2019г. по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.В. Х. с ЕГН: **********, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от управителя П.С.С. сумата от 150,00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: