Решение по дело №62/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261032
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20213110100062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………./23.03.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание от двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 62/2021 г.,

Производството е образувано по молба на С.И.А., ЕГН **********, адрес: *** с искане да бъде допусната промяна на имената й от „С.И.А.“ на „Г.И.Х.“, на основание чл. 19 от Закона за гражданската регистрация.

В молбата се твърди, че е родена в България през 1957 г. като през 1988 г. се преселва със семейството си в Република Турция. В Република Турция като има издадени документи с имената Г.И.Х.. Освен това сред близки и приятели, а и в Англия, където понастоящем работи всички се обръщат към нея с имената Г.И.Х.. Твърди, че имената, с които е записана в акта за раждане, личната карта и паспорта, издадени в Република България са неприложими за нея. Моли за уважаване на молбата.

От конституираните по делото страни /Районна прокуратура – Варна; Община Варна и Община Вълчи дол/ единствено последната представя становище по депозираната молба. В него посочва, че бащата на молителката е с имена И.Й.по лична карта, издадена в Република Турция. По същество на производството, изразява становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Сезиралата съда молба за промяна на имената се явява допустима, подадена процесуално легитимирано лице. Налице е правен интерес от заявяване на такова искане, тъй като се касае до заявяване за защита на строго лично право на лицето свързано с неговото самосъзнание и идентификация в обществото.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и при съобразяване на относимата правна разпоредба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Депозираната молба се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество, доколкото не се твърдят обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.19а ЗГрР, а се твърдят такива по реда на чл. 19 ЗГрР.

Разпоредбата на чл. 19 ЗГрР посочва, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Следователно законодателно предвиден е редът, въз основа на който може да се иска промяна на имената, както и основанията, които следва да са налице, за да бъде уважено отправеното до съда искане. Молбата за промяна на имената се уважа в случай, че се установи по безспорен начин, че името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемоливо, както и когато важни обстоятелства налагат това.

Съдебната практика приема, че понятието "важни причини" подлежи на разширително тълкуване, като следва да се изхожда от основните принципи на правото и обществения морал в свободното демократично общество. От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този смисъл решение № 19/8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо. Законът за гражданската регистрация чрез императивни правни норми урежда начина на образуване на имената на българските граждани.

От събраните по делото доказателства удостоверение за раждане от *** *** дол въз основа на акт за раждане № 67 от 26.09.1957 г. се установява, че родители на лицето С.И.А. са З.Ю.Х. и И.Ю.И.и че същото е родено на *** г. Горепосоченият акт за раждане е представен по делото. Като писмено доказателство по делото е приет легализиран превод на личната карта на лицето Г.Х., родена на *** г. с родители З.и И., издадена от Министерство на вътрешните работи на Република Турция. От завереното копие на личната карта и на международен паспорт, издадени от МВР на Република България, е видно, че лицето родено на *** г. е с имена С.И.А..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Б.И.Ч.. От същите се установява, че познава молителката, тъй като са били съученички в гимназията във Вълчи дол. Посочва, че я познава с името Г. и за нея винаги си е останала Г.. Твърди, че майка й се казва Зелиха, а баща й И.. Заявява, че по време на изселването през 1988 г., молителката заминала за Турция със семейството си, където приемат фамилията Х.. Посочва, че както тя, така и всичките им познати, се обръщат към нея с името Г..

Съдът кредитира събраните гласни доказателства като обективни, взаимосвързани и допълващи се и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че молителката има двойно гражданство – българско и турско. Същата има и издадени документи за самоличност както в Република България, така и в Република Турция, но с различни имена. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се приема, че молителката се идентифицира с имената, с които е известна в Република Турция. С тях тя е известна и сред близки и приятели, което се установява от приетите по делото гласни доказателства.

Следва да се отбележи, че при наличието на различни имена по документите за самоличност, издадени от МВР в Република България и тези издадени от МВР в Република Турция, неудобства биха могли да се появяват и занапред, което също представлява обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В този смисъл решение № 77/16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г. на ВКС, IV г. о. От данните по делото не се установява намерение на молителя да въведе в заблуждение административни органи или институции.

            С оглед гореизложените мотиви, депозираната молба за промяна на собственото, фамилното и бащиното име на молителката се явява основателна като са доказани всички факти предвидени в нормата на чл. 19, ал.1, обуславящи исканата промяна, поради което и същата следва да бъде уважена.    

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал.1 ЗГрР, промяна на собственото, бащиното и фамилното име на С.И.А., ЕГН **********, адрес: *** на „Г.И.Х.“

 

            Препис от решението да се изпрати на Община Вълчи дол и на Община Варна за отразяване на промяната

 

Препис от решението да се изпрати и на Районна прокуратура – Варна за сведение

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 537, ал.1 ГПК

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :