Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр. Велико Търново, 01.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на 10.06.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа
докладваното от съдия Бобев НАХД № 661
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпило е възражение, имащо характера на жалба от Й.П.Й.
с ЕГН **********, в качеството му на управител и представляващ „******” СД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Шейново” № 5, против наказателно постановление № 503690-F537929 от 07.04.2020 год., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в качеството си на
административнонаказващ орган, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
год. на Изпълнителния директор на НАП, с което за извършено административно
нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 53 вр. с чл.27 (83) и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание чл. 178 от ЗДДС. В
жалбата се излагат доводи, че дружеството до този момент е било изрядно и
редовно при плащанията си към държавата и няма задължения към държавата, като
се моли намаляване на размера на наказанието, тъй като същото било непосилно за
дружеството в ситуация на тежка икономическа криза.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от управителя Й.Й.. Същия не представя нови
доказателства и не излага допълнителни доводи. Моли размера на наказанието да
бъде намален.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, гр. Велико Търново,
редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт И.К., редовно упълномощена.
Същата счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока.
В хода на съдебното следствие се установи следната
фактическа обстановка:
В хода на извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП – В. Търново
във връзка с подадено заявление за регистрация
по ЗДДС на 03.02.2020 год. от „******” СД с ЕИК ******, контролни органи от
дирекцията са изискали документи от дружеството. Същите са представени в
законовия срок и при извършена документална проверка по тях и проверка в информационните
масиви на НАП, контролните органи са установили, че дружеството е
формирало облагаем оборот над 50 хиляди лева за период от месец май 2018 год.
до месец април 2019 год., вследствие на което за дружеството е възникнало
задължение за регистрация по ЗДДС чрез подаване на заявление към 07.05. 2019 година.
Такова заявление не е подадено, а е подадено на 03.02.2020 год. и входирано в
ТД на НАП. Извършена е проверка и е установено, че дружеството е регистрирано
по ДДС.
Поради неспазване на срока за подаване на заявлението, на 17.02.2020 год.
св. М.Г.Н. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - В. Търново присъствието на З.Б.Б. и в присъствието на
управителя на Дружеството Й.Й. е съставил АУАН № F537929/17.02.2020
год., срещу „******” СД с ЕИК ******, за това, че в качеството си на задължено лице по смисъла на ЗДДС, „******"
СД с ЕИК ****** за 12 последователни месеца - м.
В АУАН е посочено, че нарушението е констатирано в хода на извършена
проверка за регистрация по ЗДДС възложена с Резолюция за извършване на проверка
№ 042692000354805/03.02.2020 г. и приключила с издаване на Акт за регистрация
по ЗДДС № 040422000565218/14.02.2020 година.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. АУАН
е бил връчен по съответния ред на представляващия дружеството Й.Й., който го е
подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН пред наказващия
орган са били депозирани писмени възражения, в които посочва, че е допуснал
грешка при определяне на облагаемия оборот по ЗДДС, като сочи, че е изчислявал
оборота си от началото на календарната година, а не за последните 12 месеца.
Въз основа на гореописания АУАН, на 07.04.2020 год., директора на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – В. Търново, е издал и
атакуваното НП № 503690-F537929 от 07.04.2020 год., с което за извършено от „******”
СД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица административно
нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 53 вр. с чл.27 (83) и чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание чл. 178 от ЗДДС.
НП е връчено лично на управителя на дружеството по
пощата на 28.04.2020 год., който го е обжалвал в законоустановения срок по реда
на чл. 59 от ЗАНН.
След анализ на материалите по делото и събраните
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както АУАН, чрез който е започнало административно –
наказателното производство, така и атакуваното наказателно постановление, са
издадени от компетентните за това лица, поради което и съдът приема, че в тази
насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство. Правилно са
определени материалноправните норми, определящи състава на извършеното
административно нарушение, след което и правилно са определени процесуално –
правните норми, определящи вида и размера на наложеното административно
наказание.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на
търговеца и АУАН е съставен след като в хода на проверката е констатирано
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване: показанията на свидетелите М.н. и З.Б.; приложеното НП;
резолюция за проверка; възражение; Акт за регистрация по ЗДДС; заповеди за
компетентност. За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства
доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си
доказателства, подробен доказателствен анализ се явява ненужен. Закрепената в
АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта, но на практика не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице чрез законния си
представител, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване,
което хронологически предхожда връчването му.
Не са основателни изложените в жалбата доводи, че
дружеството е било изрядно до този момент и това е основание за отмяна на
наложеното наказание или за неговото намаляване. От една страна, налице е изрично
твърдение в кой ден (до 07.05.2019 г. включително) е изтекъл срокът за подаване
на заявлението. В отграничение от твърденията на жалбоподателя, началната дата
е изводима и от ползваната от наказващия орган формулировка (посочен е както
срока на забавата, в рамките на който заявлението е могло и е следвало да бъде
подадено), по повод на което и с оглед два налични критерия, по които началният
момент на забавата може да бъде еднозначно определен, т.е не се касае за
отклонение от процесуалните стандарти, от категорията на съществените.
На следващо място, при наличие на изрично посочване на
седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател, не е налице
липса на яснота – коя, именно, би била териториалната дирекция на НАП, която
контролира дейността му и пред която заявлението е могло и е следвало да бъде
подадено. Отново в този ред намисли, и актосъставителят, и наказващият орган са
дали идентична правна квалификация на констатирания пропуск, кореспондираща със
словесното описание на неизпълненото задължение към държавата, от страна на
дружеството-жалбоподател, от формулировката на която не би следвало да има
затруднения в организирането на защитата на дружеството-жалбоподател.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна
точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
– при облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, в 7-дневен срок от датата, на която
е достигнат оборотът, да подаде заявление за регистрация по този закон. Нарушението
по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е формално и е довършено с изтичане на 7 дни след
достигане на визирания от законодателя облагаем оборот, без да е подадено
надлежно заявление за регистрация по ЗДДС. Административнонаказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за
субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на
жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.
28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само
посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното
производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН). По тази
причина наказаното юридическо лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с
оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от
изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар.
"нарушения на просто извършване" или "формални нарушения".
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДДС
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване
за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят
е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при
формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не
с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на "******" СД е застрашило обществените отношения,
свързани с начисляването и отчитането на ДДС върху облагаеми доставки и
възможността на контролните органи да осъществят текущ и последващ контрол в
тази насока, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо значителна част от
републиканския бюджет и обезпечаваща нормалното функциониране на цялата
държава, поради което и с оглед на реализираното закъснение (близо осем месеца)
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
Съгласно нормата на чл. 178 ЗДДС, данъчно задължено по
този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 5 000 лева. Санкцията е отмерена в предвидения законов минимум, поради
което същата не може да бъде намалена и в този смисъл искането на жалбоподателя
в тази насока се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 503690-F537929
от 07.04.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, в качеството му на административнонаказващ орган,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор
на НАП, с което за допуснато от „******” СД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Шейново” № 5, представлявано от
управителя Й.П.Й. административно нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 53 вр. с чл.27 (83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
(петстотин лева) на основание чл. 178 от ЗДДС – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /