Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
гр.Свищов, 25.04.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 29.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1284 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Иск по чл.109 от ЗС
Постъпила е искова молба от А.Н.А.
против „С.Д.“ ЕООД ***, представлявано от С.П.А. за осъждане на ответника да извърши действия- да преустанови дестилирането на
алкохол в сграда , представляваща Казан за варене на ракия с идентификатор
65766.701.3014.4, построена в поземлен имот с
идентификатор 65766.701.3014, с административен адрес гр.Свищов, ул.*********.Твърди,
че по силата на Нотариален акт №1 по нот.дело 176/2006г. е собственик на 288/829 идеални части от
недвижим имот, представляващ ПИ № 3014,
целия с площ 829 кв.м., в който има построена жилищна сграда през 2008г. след
учредено право на строеж от другия съсобственик ЕТ“п. А.-92“, п. В.А.. През
2017г. ответницата С.П.А. е придобила от ЕТ“п. А.-92“, 311/829 идеални части от същия
недвижим имот, представляващ ПИ № 3014,
целия с площ 829 кв.м.,заедно с построената в него сграда- Казан за варене на
ракия с площ 41 кв.м. Още при закупуване на имота му било известно наличието на
казан за варене на ракия , който бил собственост на ЕТ“п. А.-92“, но същият не бил в експлоатация. След
закупуване на имота с Казан за варене на ракия от „С.Д.“ ЕООД *** била предприета дейност по
изваряване на ракия. Като резултат от
дестилацията на ракия в този обект започнала да се отделяла неприятна миризма,
което през летните месеци не позволявало да се отворят прозорци. От обекта
излизал дим, а остатъците от изварения материал били вливани директно в
канализационната система, което също изпълвало помещенията в жилището му с
неприятна миризма.Ищецът искал да отдаде жилището си под наем, предвид
обстоятелството, че работи в чужбина, но потенциалните наематели след оглед се
отказвали.Нееднократно сезирал различни контролни органи за проблема , но
казанът продължавал да работи и да пречи на ищеца да ползва имота си. Моли съда
да постанови решение, с което да задължи „С.Д.“ ЕООД ***, представлявано от С.П.А.
да преустанови дестилирането на алкохол в сграда , представляваща Казан за
варене на ракия с идентификатор 65766.701.3014.4, построена в поземлен имот
с идентификатор 65766.701.3014, с
административен адрес гр.Свищов, ул.*********. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание се представлява от адв.Б.Г. , който поддържа иска и с оглед доказателствата,
счита че същият е основателен и доказан. Допълнително навежда доводи в писмена
защита, че издаденото Разрешение за ползване №1391/4.10.2000г. на РДНСК
В.Търново, издадено на името на праводателя на страните ЕТ“п. А.-92“ е издадено в нарушение на чл.2 ал.1 от
Наредба №7 от 25.05.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на
селищната среда,действала до 2012г. е нищожно поради противоречие с материалния
закон.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът „С.Д.“
ЕООД , чрез адв.П.Д. е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в
който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че изнесеното в
исковата молба не отговаря на действителността. На практика Малък обект за
дестилация „С.Д.“ ЕООД отговаря на
всички нормативни изисквания , но реално
не осъществява дейност- единствено през юли 2018г. са извършени проби на
новозакупени казани. Ищецът е подавал
десетки жалби против ответното дружество във всички възможни инстанции- М.С.
„ВиК Йовковци“ЕАД, РИОКОЗ, О.С. като при проверките не са констатирани никакви
нарушения.Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание адв.М.К. поддържа
становище, че искът следва да бъди отхвърлен по съображения подробно изложени в
писмена защита.
Съдът, като обсъди
събраните доказателства, намери за установено:
Искът по чл.109 от ЗС е насочен да защита на правото
на собственост срещу всяко неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му.
Безспорно е по делото , че ищецът А.Н.А. е собственик на 288/829
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 3014 в кв.3 по ПУП на град Свищов, съставляващ УПИ
LVII-3014 , който е урегулиран с площ от 829 кв.м. и в който ПИ 3014 участва с
807 кв.м. и РЕАЛНО на построената в този поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА. Същото
се установява и от приложения нотариален
акт№1, том II, рег.№2049,
н.д. 176/2006г. на Нотариус Н.Г.. Видно от нотариален акт за учредяване право на строеж №9/2008г., том I, рег.№108, н.д. 2/2008г. на
Нотариус Н.Г., ЕТ“п. А.-92“,представляван
от п. В.А. е учредил право на строеж в полза на съсобственика
си А.Н.А. за построяване на жилищна сграда на един етаж с площ 78,95 кв.м.По
твърдения на ищеца в исковата молба е
построил нова сграда въз основа на
одобрени книжа. Доказателства за извършено ново строителство
в имота не са представени, но същото не е от значение за спора –дА.е
извършен ремонт на наличната сгрда или е построена нова, при всяко положение
ищецът е собственик на жилищна сграда , находяща се в процесния недвижим имот, представляващ ПИ № 3014, целия с площ 829 кв.м , от който притежава 288/829 ид.ч.
Безспорно
е , че съгласно Нотариален акт №112/29.06.2017г., том III, рег.№3649, н.д. 270/2017г. на Нотариус И.А., ЕТ“п. А.-92“,представляван
от п. В.А. е продал на С.П.А. 311/829 идеални части
от същия недвижим имот, представляващ ПИ
№ 3014, целия с площ 829 кв.м.,заедно с построената в него сграда- Казан за
варене на ракия с площ 41 кв.м. с идентификатор 65766.701.3014.4.
Казанът
за варене на ракия е бил наличен при закупуване на имота от ищеца. Същото е
посочено от него в исковата молба, както и се потвърждава от представеното Разрешение за ползване № 1391/04.10.2000 г. на
ЕТ „п. А.-92” ,
съгласно което е разрешено ползване на обект „КАЗАНИ ЗА ВАРЕНЕ НА РАКИЯ” в имот с адрес
в град Свищов, *********. Твърдението на ищеца , че при стария собственик п. В.А.,
казанът не е действал е недоказано. Св.Р.,
воден от ищеца изрично заяви, че към момента на покупката „казанът тогава работе.Тогава
миришеше най-много.“ Че казанът за варене на ракия се е експлоатирал активно,
преди продажбата му от св.В.на ответното дружество показват и изисканите месечни акцизни декларации, подавани от ЕТ „п.
А.-92” за периода 2009г.-2016г. От тях се
установява, че е извършвана дейност, като има и нулеви декларации ,
но определено казанът е работил и е била извършвана дестилация на алкохол към
момента на продажбата и години след това.
В писмената защита се твърди, че Разрешение за ползване №
1391/04.10.2000 г. на ЕТ „п. А.-92” е издадено в нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №7
от 25.05.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда,действала до 2012г. е нищожно поради противоречие с материалния закон.Твърди,
че в приложението към чл.2 ал.1 от Наредба №7 от 25.05.1992г., в т.289 е
посочено , че хигиенно-защитната зона между обект за производдство на вино,
оцет…ракия и др.спиртни напитки, чрез ферментация и границите на жилищната зона
следва да е 100метра. Съдът намира, че не са представени достатъчно
доказателства за да се произнася съдът по линия на косвения съдебен контрол
относно нищожност на административен акт - Разрешение за ползване №
1391/04.10.2000 г. на ЕТ „п. А.-92”-не е
налице цялата преписка и тепърва в писмената защита представителят на ищеца
навежда този довод. По линия на косвения съдебен контрол , съдът може да се
произнесе само относно компетентността на органа, издал съответния
административен акт, като в случая няма твърдение за липса на компетентност на
лицето, подписало Разрешение за ползване № 1391/04.10.2000 г. преди 19 години. От
друга страна ,въпреки че е извън обхвата на контрол , съдът намира че обектът „КАЗАНИ ЗА
ВАРЕНЕ НА РАКИЯ” , в който се
извършва дестилация на ферментирА.плодове или вино, не попада в приложното поле на
т.289 от
Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредба №7 от 25.05.1992г. Ракията се получава чрез дестилация на
ферментирА.плодове или вино/ джибри/. Процесът на
дестилация се нарича варене в дестилационното
съоръжение -казан). Подгревът е с огън на дърва,
охлаждането – водно. В т.289 е посочено ферментация, а не дестилация. Ферментацията е различен
процес, предхождащ дестилацията и при
който се отделя въглероден двуокис, който представлява сериозна опасност за
хората и същото налага тази дейност да се извършва на определено разствояние от
жилищни обекти. В тази връзка , съдът намира че Разрешение за ползване № 1391/04.10.2000 г.
на ЕТ „п. А.-92” не е издадено в нарушение на законовите разпоредби,
в частност на цитираните от представителя на ищеца. При издаването на
Разрешението е извършена преценка на влиянието върху околната среда, което е
видно от Протокол № 8, Решение № 7/28.08.2000 . Констатацията е , че казаните
за варене на ракия на адрес град Свищов, ********* не нарушават нормативната
уредба по околната среда.
Съседите на имота- С. А. М. , Н.А. А., Ф. П. И., К. Ш.
А. и А.М. П. са дА.съгласие п. В.А. да
построи и експлоатира в собствения си двор казани за варене на ракия, видно
от приложените нотариално заверени декларации. В
продължение на 17 години праводателят на ответника е извършвал дейност по
дестилиране на ракия в процесния обект.
На 29.06.2017 г. С.П.А. е придобила правото на собственост
по отношение на 311/829 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65766.701.3014
на адрес в град Свищов, *********, ведно с реално СГРАДА с идентификатор
65766.701.3014.4, представляваща Казан за варене на ракия. След закупуването на казаните е предприет ремонт на
сградата на казана и на канализацията, поради което до месец април 2018 г.
ответното дружество не е подало документи за регистрация на специализиран малък
обект за дестилация и не е извършвало никаква дестилация на алкохол в
процесните казани. Извършването
на ремонт се удостовери от разпитаните по делото свидетели п. В.А. и Н.М. А., както и от водения от ищеца
свидетел П.Р.. Според св. п. В.А., който е бивш собственик на казана и
съсобственик в процесния поземлен имот, казаните, които са монтирани от
ответното дружество са най-модерните в град Свищов. Освен това свидетелят
удостовери, че в сградата е извършен основен ремонт, както и че в процесния
поземлен имот има изграден утайник. Свидетелят удостовери, че част от утайника
представлява монтирана решетка, която пречи на отпадъци, по-малки от гроздови
семки да преминават към канализационната мрежа на град Свищов. Свидетелят беше
категоричен, че в канализационната мрежа на града се оттича единствено водата,
която служи да охлаждането на алкохолните пари.
Самият технологичен процес не позволява в
канализационната мрежа се изхвърлят „джибри”, от които цялата канализационна мрежа да мирише на
алкохол.
През месец април
2018 г. „С.Д.”ЕООД, с едноличен собственик на капитала С.П.А. е регистрирало Специализиран
малък обект за дестилиране и е вписано в Регистъра на регистрираните малки обекти за дестилиране,видно
от представената разпечатка от публичения регистър. За целта ответното дружество е подало Искане
приложение № 6 с дата от 4.04.2018 г. за регистрация на малък обект за
дестилиране. В тази връзка са извършени редица проверки. На 10.04.2018 г.
Агенция „Митници” е извършила проверка
на обекта, за който се иска издаване на Удостоверение за регистрация. Издаден е Протокол за
извършена проверка № 430/10.04.2018 г., приложен по делото , видно от
който
обектът разполага с всички изискуеми документи за регистрация на обект за
дестилиране-налични спиртомери за измерване на алкохолния градус с посочен в
протокола фабричен номер, удостоверение за одобрен тип от 19.07.1999 г., както
и производителя, Протокол за проверка от Българския институт по метрология,
оразмерен съд за отчитане на полученото количество, Декларации по чл.4 т.8 от ЗАДС, Списък на лицето, което води производствения процес, Декларация за
идентификация на наличните средства за измерване и контрол в точките за
контрол, фактура за закупуване на 2 бр.казани, схема на обекта, 2 бр.
сетрификати за съответствие на казаните, техническа справка, разрешение за
ползване. С оглед констатациите, че обектът разполага с
всички необходими документи, Агенция „Митници” ТМП Свищов е издало
Удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране № BG
004300А0304/ 11.04.2018 г. Междувременно дружеството закупува и трети казан,
който също е сетрифициран, видно
от представените по делото 3 бр. сертификати. Във връзка с
монтирането на третия казан е извършена еднократна проба на трите казана, което
е станало през месец юли 2018 г. Това се удостовери от показанията
на св.п. В.А., който живее в същия двор и е
присъствал на пробата.Бил поканен от новите собственици, като човек който е
запознат с тази технология. Показанията му са категорични, че освен тази еднократна проба,
на която е присъствал, до момента казаните за ракия не работят и не се извършва
дестилация на алкохол в имота.
Обстоятелството, че казанът не работи и че в него не се извършва
дестилация беше удостоверено и от свидетеля Н.М. А., който е съсед на казаните.
Той също свидетелства, че в имота се извършва ремонт и че до момента не е
изварявана ракия от новите собственици. В подкрепа на тези показания
относно обстоятелството, че в обекта не се изварява ракия са и представените
ежемесечни декларация, подавани до М.С. същите са нулеви, с изключение на
декларацията за месец юли 2018 г., когато е извършена пробата. Представени са фактури за
потребеното количество питейна вода в обекта-казан,видно
от които са начислявани от 1 до 3 куб.м. вода на месец, при положение, че основен
елемент в дестилацията е охлаждането на алкохолните пари със студена вода. Дори
да говорим за съвременна технология със
затворен цикъл на охлаждане на водата, според възражението на ищеца в
тази насока, пак е отчетена консумация на изключително малко вода.Водените от
ищеца свидетели също не обосноваха , че обектът работи. Според св.А.Т., който
от време на време ходел да пие бира в заведение в съседство-виждал да пуши
комина и се усещала миризма. Но не знае
на кой номер от улицага е казанджийницата, не помни кога е виждал за последно
да пуши комина. Единствено св.Р. твърди, че е виждал 10 пъти през 2018г.
казанът да работи и в дома му , който е на 150 метра от казана се усещала
миризма на джибри откъм канализацията. Неговите показания обаче остават
изолирани и не са подкрепени от другите доказателства.Той и настоящия ищец по
делото А.А. са инициирА.подписка сред жителите на ул*****против казана за
ракия, която са изпратили и до различни контролни институции. По делото
са изискани преписките , обазувани по жалби на ищеца до инстанции, които
имат отношение към контрол на дейността на регистрирания СМОД- до О.С. до
РЗИ-В.Търново, до „ВиК Йовковци”АД, до Митница-Свищов. Проверките
не са установили нарушения. Освен това при тези проверки казаните не са в
работен режим.Отговорникът на обекта-лицето Д. Ш., който
е оторизиран да извършва дейност по дестилация , видно от свидетелските
показания на св.А. и св.А. не живее в България, а работи и живее в чужбина.
От
гореизложеното се налага изводът, че казаните, които са
закупени от ответното дружество и монтирани в Сградата на казана, отговарят на
всички съвременни изисквания за качество.Нито една проверка не е
констатирала нарушения от страна на ответното дружество. Освен това не се събраха категорични
доказателства,че казаните през 2018г. са били в експлоатация/ изключая пробата през
месец юли 2018г./ , за да отделят твърдяната нетърпима
миризма , силно задимяване и да пречат по някакъв начин на ищеца да
ползва имота си. Напротив
събраха се доказателства , че казанджийницата е работела активно преди
закупуването и от ответното дружество.В този смисъл са показанията на всички
свидетели, както и акцизните декларации, подавани от ЕТ „п. А.-92” , и то с по стари технологии и
при отделяна миризма и пушек. Не се спори , а и в исковата молба е посочено, че когато е
купувал имота ищеца А. е знаел, че в него има монтиран казан за
изваряване на ракия. Следователно, купувайки имота ищецът се е съгласил с това,
че в непосредствена близост с дома му, ще се извършва изваряване на ракия, тъй
като и към момента на покупката продавачът ЕТ „п. А.-92” е бил регистрирал малък обект за
дестилация на алкохол и казанът е
работел. Безспорно е, че ищецът не е живял в жилището
в процесното
дворно място. Същият трайно живее и работи в чужбина.При
това положение дори и да се извършва дестилация в процесното дворно място,което
не е доказано, това по никакъв начин на пречи на ищеца, тъй като той не живее в същото
дворно място. Не се доказа и твърдението на ищеца, че имало кандидати за
наематели, но поради силната миризма и силния дим, се отказали, тъй като не
можели да проветряват. Нито един от свидетелите на ищеца не депозира показания
за евентуални наематели, а св. п. А., който живее в същия двор е категоричен, че такива наематели не
са идвА.нито веднъж в имота на ищеца.
Всичко
гореизложеното
налага извода, че предявеният иск е
неоснователен. Не е доказано твърдението, че ответното
дружество е извършвало търговска дейност
по дестилация на алкохол , не е започнало реално осъществяването на каквито и
да е действия, които да ограничават или смущават ищеца или да му пречат за
пълноценното ползване на имота му, а още по-малко се доказаха неоснователни
такива действия от страна на ответника. Не се доказа , че при
извършването на дестилация на алкохол се отделя нетърпима миризма и силен дим,
които пречат на ищеца да ползва имота си. Не се доказа , че ищецът живее в
процесния имот или че го ползва,
за да се приеме, че по някакъв начин ответното дружество го препятства да упражнява в пълен обем правата си на
собственик.
За да бъде уважен иска по
чл. 109 ЗС,
с който
съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се
състои нарушението. Неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ. В
настоящия случай не се установиха тези
обстоятелства. Поради
това предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При
този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 500,00лв.- адв.възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.А. с
ЕГН **********,***
против „С.Д.“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от С.П.А.,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на „С.Д.“ ЕООД ***, представлявано от С.П.А. да преустанови дестилирането на алкохол в
сграда , представляваща Казан за варене на ракия с идентификатор
65766.701.3014.4, построена в поземлен имот с
идентификатор 65766.701.3014, с административен адрес гр.Свищов, ул.*********,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Н.А. с
ЕГН **********,*** да заплати на „С.Д.“
ЕООД с ЕИК *******, представлявано от С.П.А., със седалище и адрес на
управление *** направените
по делото разноски в размер на 500,00лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: