Р Е Ш Е Н И Е
№766
гр.
Хасково, 14.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети октомври, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 558 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка със Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
във връзка с Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
(Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Образувано е по жалба от ЕТ „Вили –Милена
Костова – Евгени Костов“, със седалище и адрес на управление ***, чрез представителя Е. К., против Уведомително писмо изх. №
02-260-2600/6580 от 02.06.2020г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2018 г. в
размер на 19785.24 лева в частта, с която е отказано подпомагане на стойност 107.14
лева, представляваща намаление и санкция за наддеклариране на 0.33 ха от парцел
22887-38-2-1 по мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство" по заявление за подпомагане с УИН
26/290518/81687. Жалбоподателят счита, че в оспорената част писмото е нищожно,
незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречие с материалния закон.
Иска се от съда да отмени обжалваното уведомително писмо в оспорваната част,
както и да присъди направените по делото разноски.
Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител -
юрисконсулт В. в хода на делото по същество излага становище за неоснователност
на жалбата. Иска съдът да отхвърли жалбата, като присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази становищата на страните, и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл.
168 от АПК, намира за установено следното:
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната
система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
645562 и за кампания 2018г. е подал заявление за плащане до Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 26/290518/81687 от
14.05.2018 г. (л. 43 и сл. от преписката). Със заявлението от 14.05.2018 г. и последващо
такова за корекция от 31.05.2018 г. жалбоподателят е заявил искането си за
плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11), направление
"Биологично растениевъдство" за 16 парцела, сред които е и БЗС
22887-38-2-1с площ 5.99 ха. 2018 г. е трета година от поет от жалбоподателя
ангажимент по посочената мярка за подпомагане. По заявлението за подпомагане е
извършена автоматична проверка на въведените данни съгласно разпоредбата на
чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители, при която е
установено, че над 0.05 ха от БЗС 22887-38-2, а именно 0.33082 ха излизат извън
площите, подходящи за подпомагане за ДПП. Посочено е, че ЕНП попадащо/прилежащо
към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. Бенифицентът е
информиран, че следва да спазва заповедта на министъра на земеделието, храните
и горите №09-192 от 28.02.2018г.
С оспореното Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично
земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 201 г. с изх. №
02-260-2600/6580 от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателят е уведомен, че оторизираната
субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 е в
размер на 19785.24 лева. В уведомителното писмо се посочва, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл.
37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в
регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл.
30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица
във връзка с чл.
49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. (Наредба № 4/2015
г.).
Конкретните мотиви за определяне на този
размер на субсидията, представляващ фактически частичен отказ за подпомагане,
са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо, като поясненията
към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло
или частично (в случая частично) финансово подпомагане при съответните
констатирани несъответствия. От съдържанието на коментираната таблица на стр. 2
от уведомителното писмо (л. 22 от преписката) се установява, че за парцели 22887-38-2-1,
заявен за подпомагане с код БР 10 площта на парцела след извършената
административна проверка е 5.66 ха, като разликата между декларираната и
установена площ на парцела/ наддекларирана площ/ е отразена в колона 9 – 0.33
ха., а в колона 10 на таблицата с наименование "Площ на парцела след
намаления за неспазени базови и други изисквания (ха)" е посочено 5.66 ха.
В поясненията към тази колона е вписано, че в колоната се посочва площта на
парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания, съгласно чл.13
от Наредба №4 от 24.02.2015г., различни от размера на декларираните площи, за
съответното направление. Неспазването на базовите изисквания е било установено
чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически
инспекторат към Разплащателната агенция. При констатирано неспазване на базово
и друго изискване, същото е описано в таблица "Площи с неспазени базови и
други изисквания". Тази таблица се намира на стр. 4 от уведомителното
писмо (л.24 от делото). В нея чрез отметки е отразено наличието на 24
констатации, представляващи наименование на колони от 1 до 24. Видно е, че за
код с дейност БР 10 е заявена площ за участие 19.79 ха. В колона 4 е отразено
разликата между заявената площ за участие – 19.79 ха / колона 2/ и установената
– 19.46 ха/ определена / площ, като разликата е 0.33 ха. В колона 5 е
определена недопустимата площ, изчислена в проценти на основание чл.19 от
Делегиран регламент ЕС № 640/2014г., която е 1.7%. Съответно в колана 7 е
определена площта годна за калкулиране след проверка за избираемост, а в колона
8 установената площ след проверка за базови и други изисквания. В колона 14 „Намаление
и санкции за наддеклариране“ е посочена сумата в размер на 107,14 лева.
Въз основа на данните от коментираните до
тук две таблици – на стр. 2 и на стр. 4 от уведомителното писмо, в същото се
съдържа и таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление
"Биологично растениевъдство" – на стр. 8 от уведомителното писмо (л.
28 от делото ). В тази таблица за направление биологично растениевъдство е
отразена исканата сумата – 19892.38 лева, извършеното намаление в размер на 107.14
лева и оторизираната сума от 19785.24 лева.
По делото не се твърди, а и не се установява
да са извършвани проверки на място на земеделския производител.
По делото е представена Заповед № РД09-453
от 10.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е
изменена Заповед № РД 09-233/12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните
и горите, с която е изменена Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на същия
министър, като е наредено утвърдената с изменяната заповед Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. да се прилага и за кампания 2018 година.
Заповедта за утвърждаване на методиката е издадена на основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (л. 131-143
от делото).
Въз основа на установените по делото факти,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014
– 2020 г. за кампания 2018 г., с изх. № 02-260-2600/6580 от 02.06.2020 г.,
издадено от Заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с
което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., съгласно подадено
заявление за подпомагане с УИН 26/290518/81687 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 19785.24 лева.
Жалбоподателят оспорва единствено частта от уведомителното писмо, с която фактически
му е отказано подпомагане в размер на 107.14 лева, т.е. това е само отказаната
сума по дейност с код БР 10, по която са установени несъответствия за парцел
22887-38-2-1. В тази част писмото не само уведомява, но и засяга пряко и
непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител -
кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Видно от приложената по делото от ответника извадка от ДФЗ
СЕУ / л. 19 от делото / потребителят е свалил файла съдържащ оспореното в
настоящото производство уведомително писмо на 01.06.2022г., поради което се
приема, че това е датата на връчването му. Съответно жалбата подадена на
14.06.2022г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
На първо място, съдът счита, че следва да
подложи на преценка наличието на основания за прогласяване нищожността на
оспорения пред него индивидуален административен акт от гл. т. и на наведените
в тази насока от жалбоподателя доводи.
Нищожност на административния акт е налице
при такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат
търпими от съществуващия правен ред. Нищожността на административния акт е
форма на недействителност, поради което той се дисквалифицира като властническо
волеизявление и въобще като юридически акт и се третира от правото като
несъществуващ. Нищожност на административния акт може да има както поради
липсата на компетентност на издателя на акта, в която и да е от нейните
форми-териториална, материална и времева, така и поради неспазване на
изискванията за форма на административните актове, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.
11
и чл.
11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. По силата на чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и
приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., с която
Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на
Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П. Д. С., правомощията да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за
финансово подпомагане. В случая оспореният акт е подписан от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" П. С., следователно същият е издаден от
материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен
в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по
начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да
защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Фактическите
основания за издаването на акта по см. на чл.
59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз
основа на които административният орган приема, че са налице нормативно
предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от
закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени
разбираеми мотиви, въз основа на какви конкретни фактически констатации и
обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от ЕТ „Вили –Милена
Костова – Евгени Костов“ за подпомагане площи за кампания 2018г., е налице
основание за извършване на приложеното намаление в размер на 107.14 лева,
респективно на какво се дължи разликата между декларираната и установената площ
на парцел 22887-38-2-1. В действителност, от представените таблици, макар и
трудно е извлечимо, че наддекларираните площи в крайна сметка се явяват
последица на разликата между декларираната и установената площ на парцела при
извършената административна проверка, като размерът на последната е намален с
0.33 ха. Но от отразеното в акта не става ясно на какво се дължи това
наддеклариране дали поради неизпълнение на базови изисквания или на изисквания
за управление. Дадените пояснения към таблично представената в писмото
информация в действителност могат да представляват мотиви към административния
акт, но само тогава, когато адресатът на същия, а и съдът биха могли да отнесат
конкретно изведена хипотеза към изложените данни в отделните клетки на
таблицата. В случая това не е така, видно от Таблицата намираща се стр. 4 от
акта в колона 8 е записано установена площ след проверка за базови и други
изисквания, съответно в колона 10 е записано установена площ след проверка за
изисквания за управление. От представената по делото Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за
развитите на селските райони за периода 2014-2020г.“, утвърдена със Заповед №
09-144/23.02.2017г., изменена със Заповед № РД09-453/10.05.2019г. се
установява, че предпоставките за неспазване на базови изисквания и изисквания
за управление са различни. Тези разлики в изискванията също предпоставят
надлежно мотивиране на акта, за да може съда да извърши въз основа на
фактическите установявания и приложимата правна норма в действителност ли е
налице неспазване на някои от изискванията, съответно правилно ли е извършено
намалението. Прави впечатление, че в даденото към колона 10 пояснение е
записано, че неспазените изисквания за управление на заявените от кандидата
дейности са били установени чрез извършени административни проверки, проверки
въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции съгласно
чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., както и чрез проверка на място от ТИ към
РА. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните
неспазени изисквания за управление. Посочено е, че за резултатите от проверката
на място и за изискванията за управление, които не са били спазени, кандидатът
е уведомен с уведомително писмо. В действителност от органа е извършена
административна проверка, не проверка на място, която е констатирала, че над
0.05 ха от БЗС 22887-38-2, а именно 0.33082 ха излизат извън площите, подходящи
за подпомагане за ДПП. Посочено е, че ЕНП попадащо/прилежащо към недопустимата
част, не участва в окончателната калкулация. Бенифицентът е информиран, че
следва да спазва заповедта на министъра на земеделието, храните и горите №09-192
от 28.02.2018г. Но така констатираното при проверката противоречи на отразеното
в изпратеното до жалбоподателя Уведомително писмо за площи, декларирани от
повече от един кандидат с изх. № 02-260-2600/5056 от 13.08.2018г., в което е
записано, че при извършената административна проверка на подаденото от
кандидата заявление е установено наличие на площи, заявени от повече от един
земеделски стопанин. Неяснота внася и самия пълномощник на ответника в
представените по делото писмени бележки като твърди, че извършеното намаление е
в следствие на това, че посочената част от парцела попада извън одобрения от
министъра на земеделието, харните и горите окончателен специализиран слой
„Площи допустими за подпомагане“ за Кампания 2018г., но съгласно коя заповед на
министъра тази от 2018г. или 2019г. Посочената при проверката заповед е от
2018г., а в самото уведомително писмо в колона 7, стр.3 е посочена заповедта на
министъра от 2019г.
Във връзка с горното съдът приема, че още
във фазата на административното производство земеделският производител следва
да е запознат с конкретните и ясни фактически и правни основания за намаляване
на оторизирани суми. В процесното писмо освен че липсва такава конкретизация,
не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по
издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган.
Единственият документ от преписката, който би обосновал отказ или редукция на
заявеното финансово подпомагане, е резултатът от извършената автоматична
проверка. Но по отношение на него следва да бъде отчетено, че съдържа факти
относно разликата в площта, а не съображения, които да са възпроизведени в
акта, за да се приеме, че тези съображения са такива по издаването му,
обосноваващи конкретно посочените от административния орган намаления по
заявената мярка за подпомагане, както по принцип, така и свързани с налагане
ставка на корекция. Следователно не е налице и хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК
на ВС, приложима, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя
на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното
писмо. Посочените констатации в резултатът от извършената автоматична проверка,
че БЗС-то излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП, би могло да се
приеме за надлежно фактическо основание само ако е конкретизирано, че се касае до
неспазване на определен критерии или изискване за подпомагане. В случая така
отразеното в резултата от проверката не може да внесе яснота за конкретно
ангажираното правно основание, довело до формирането на извода на проверяващите
за недопустимост на площите за подпомагане, доколкото от уведомителното писмо
по-скоро се извлича информация за твърдени неспазени базови изисквания или
изисквания за управление.
С оглед горното съдът счита, че
административният орган не е изпълнил задължението си да конкретизира ясно и
разбираемо кои точно изисквания по заявената мярка не са спазени от кандидата
за декларирания имот, с посочване и на съответната нормативна обосновка, което
реално е довело и до неправилно квалифициране на установените факти. В този ред
на мисли недопустимо се явява мотивите за издаване на обжалвания акт да се
представят едва в хода на съдебното производство, нито същите да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на акта и неговото
съобщаване чрез твърдения на страната.
Във всички случаи липсата на мотиви,
съответно тяхната противоречивост и неяснота нарушава правото на защита на
засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира
конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на
материалния закон, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна
на обжалвания административен акт като незаконосъобразен, но не и прогласяване
нищожността му на това основание. Неизлагането на мотиви е основание за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на
административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо
условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на
административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви, като
фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до
унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Това е така,
защото мотивите не са същинското воляизявление на административния орган, а
обосновка по издаването на административния акт. В случая същинското
волеизявление на издателя на уведомителното писмо, т. е. разпоредителната част
на акта е налична и безспорна и де факто не се отрича от жалбоподателя.
Съдът не установява наличието и на
достатъчно тежки нарушения на административнопроизводствените правила,
допуснати в производството по издаване на акта, които да дисквалифицират същия
като административен акт и въобще като юридически акт, както и такова
несъответствие на уведомителното писмо с материалния закон и неговата цел,
което съответно да доведе до прогласяване на нищожността му.
С оглед на изложеното съдът счита, че
административният акт, в оспорената му част досежно допустимата за подпомагане
площ на парцели 22887-38-2-1, се явява незаконосъобразен по смисъла на чл. 146,
т. 2 и т. 3 от АПК, като издаден в нарушение на императивната норма на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК.
Това налага отмяната на Уведомително писмо
изх. № 02-260-2600/6580 от 02.06.2020г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" в частта, с която е отказано
подпомагане за площта от 0.33 ха от БЗС 22887-38-2-1, респективно за сумата от
107.14 лева. Доколкото административното производство е започнало по
заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, административният орган
дължи ново произнасяне по това заявление, поради което преписката следва да му
бъде върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Същите според данните по делото възлизат на 150
лева, от които 100 лева – договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар (л.
119 от делото) и 50 лв. – държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд
Хасково,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо изх. № 02-260-2600/6580 от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2018г. в
размер на 19785.24 лева в частта, с която е отказано подпомагане на стойност 107.14
лева по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство" по заявление за подпомагане с УИН 26/290518/81687.
ВРЪЩА
делото
като преписка на административния орган – Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", гр. София за ново произнасяне по Заявление
за подпомагане с УИН 26/290518/81687. и Приложение за кандидатстване по мярка
11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. на ЕТ „Вили –Милена Костова – Евгени
Костов“, в отменената част, съобразно указанията по приложението на закона,
дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд "Земеделие" гр. София – Разплащателна агенция да заплати на ЕТ
„Вили –Милена Костова – Евгени Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***
сумата в размер на 150.00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: