Решение по дело №339/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 32/02.03.2011 година, постановено по гр.дело № 369/2010 година по описа на Момчилградския районен съд е отхвърлен предявеният от ЗД „Б. И. , гр. С. иск за сумата в размер на 9 700.15 лв. и с правно основание чл. 213 КЗ срещу Д. А. Ю. от с. П., общ. К., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, като неоснователен и недоказан. В полза на ответника са присъдени разноски.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗД „Б. И. , гр. С., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради непълнота на доказателствата. Неправилен бил изводът на съда, че не били ангажирани доказателства от страна на въззивника, че ответникът е собственик на животното, причинило процесната щета. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вреди, произлезли от животни, солидарна отговорност носели собственикът на животните, както и лицата, под чийто надзор се намират. В исковата молба се твърдяло, че животното, причинило вредата, било под надзор на ответника, а не че е негова собственост. Това твърдение на ищеца не било оспорено от ответника и не било спорно по делото. В производството пред първоинстанционния съд ищецът доказал всички останали предпоставки за реализиране регресната отговорност на ответника - наличие на валидно сключена застраховка „Автокаско”, настъпването на процесния деликт, наличието на вреди върху застрахованото имущество, причинно - следствена връзка между деликта и настъпилите вреди, както и доказателства, че ищецът е встъпил в правата на увреденото лице, заплащайки застрахователно обезщетение. Предвид изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови ново решение, с което да уважи като основателен и доказан предявения от ЗД „Б. И. иск, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, жалбодателят не изпраща представител и не взема становище по жалбата си.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от ответника Д. А. Ю. от С., общ. К. не е постъпил. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен в първоинстанционното производство е иск по чл. 213 от Кодекса за застраховането от ЗД ”Б. И. , гр. С. срещу Д. А. Ю. от С., общ. К. за сумата от 9 700.15 лв., представляваща изплатено обезщетение по застрахователна полица № */601610. Ищецът ЗД ”Б. И. , гр. С. твърди, че на 06.11.2007 година при пътно-транспортно произшествие, станало по вина на ответника като собственик на домашно животно - крава и намираща се под негов надзор, били нанесени щети на лек автомобил „БМВ 535Д” с ДК №*, собственост на „И.А.” ЕАД и управляван от К. Ф. Г.. Автомобилът бил застрахован по застраховка „Автокаско” при ищцовото дружество – застраховател, и по образуваната преписка по щета № *21/07г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 9 700.15 лева, като сумата била изплатена на автосерзвиза, извършил ремонта на автомобила. С плащането на щетата, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска. В този смисъл е и исковата претенция.

Представени от ищеца и приети като доказателство от първоинстанционния съд са писмени доказателства: ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение, уведомление за щета на МПС, застрахователна полица, опис – заключение, фактура и преводно нареждане, от които се установява, че л.а. „БМВ 535Д” с ДК №*, собственост на „И.А.” ЕАД гр. П. бил застрахован по застраховка „Автокаско” от ищеца със застрахователна полица № */601610 от 2007 година. На 06.11.2007 година, вследствие претърпяно пътно-транспортно произшествие с домашно животно -крава на път ІІІ-867, Златоград - Бенковски - Подкова, на посочения лек автомобил, управляван от К. Ф. Г., били причинени материални щети. При застрахователя била образувана преписка по щета № *21/07г., по която била изплатена щета в размер на 9 700.15 лева. Представен по делото е протокол за ПТП № 916569/06.11.2007г., в който като собственик на участник № 1 в ПТП – домашно животно крава - е вписан Д. А. Ю., ответник в съдебно производство. Посочено е в протокола още, че последният не осъществил достатъчно надзор над животното; не го вързал и направлявал и животното внезапно изскочило на пътя, като по този начин се блъснало в лекия автомобил.

От ветеринарномедицинска здравна книжка на домашно животно крава с ушна марка 015703 е видно, че неин собственик е А. Ю. А..

От показанията на свидетелите М., Ю. и С., неопровергани от други доказателства по делото се установява, че кравата, която била блъсната на пътя /т.е. кравата с посочената по-горе ушна марка/, е собственост на бащата на ответника Д. А.- А. Ю. А.. В селото се практикувало свободно пашуване на домашните животни, като сутрин кравите били пускани на паша и вечер се прибирали сами. Сутрин на паша кравата пускала съпругата на А. Ю.. Ответникът Д. А. не живеел в едно домакинство с родителите си, а в отделна къща и нямал нищо общо с отглеждането на кравата.

При тези доказателства по делото, въззивният съд намира предявения регресен иск по чл. 213 КЗ, за недоказан. Елементите от фактическия състав на основанието по цитирания текст, които подлежат на доказване са: наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата. В случая не е налице един от тези елементи, а именно не е установен причинителят на щетата, като доказването му е било в тежест на ищеца-въззивник. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, причинени от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В случая, застрахователят не е доказал, че ответникът по иска е едно от тези лица. Напротив, ответникът е доказал, че в случая собственикът на животното и лицето, осъществяващо надзор над него е едно и също лице- и това е трето лице, различно от ответника по иска. По този начин ответникът е оборил и констатацията в протокола за пътно-транспортно произшествие, а именно, че е собственик на животното, причинило ПТП поради неупражнен достатъчен надзор. Ето защо и тъй като ищецът не е доказал в съдебното производство, че ответникът отговаря за вредите, причинени от кравата на л.а., поради оставянето й без надзор или като неин собственик съгласно чл. 50 ЗЗД, искът по чл. 213 КЗ е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на „Б. И. , гр. С. за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Въпреки искането в хода на устните състезания от пълномощника на въззиваемия за присъждане на разноски във въззивното производство, доказателства за направени такива не са представени, поради което не се следват, а направените такива от въззивника с оглед изхода на делото, следва да останат в негова тежест.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32/02.03.2011 година, постановено по гр.дело № 369/2010 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.